България е на 35-о място в класация на най-богатите страни през 2023 г., отчита доклад

България е на 35-о място в класацията на най-богатите страни през 2023 г. с нетни финансови активи на глава от населението от 16 410 евро, пише в 15-ото издание на Доклада за глобалното благосъстояние (Global Wealth Report) на финансовата група „Алианц“ (Allianz), съобщи от БТА.

Финансовите активи на българските домакинства през 2023 г. нарастват с 5,8% след общия ръст от над 40% през двете предходни години, пише в доклада.

Докладът разглежда състоянието на активите и задълженията на домакинствата в почти 60 държави.

През 2023 г. глобалните финансови активи на частните домакинства нараснаха със 7,6%, има и нормализиране на банковите депозити – свежите спестявания се нормализираха след годините на бум, свързани с пандемията, пише в доклада. Експертите отчитат, че с повишаването на лихвените проценти ръстът на частния дълг отслабна допълнително в световен мащаб до 4,1%, което е най-ниският ръст за последните девет години. По-високите лихви се отразиха и на недвижимите имоти, които регистрираха най-ниския ръст от 10 години насам с едва 1,8%.

Растежът „обратно към нормалното“ в България се дължи главно на ценните книжа, които нараснаха с едва 1,5% – най-слабото увеличение от 12 години. Другите два класа активи показват стабилен ръст от 11,2% – банкови депозити, и 17,5% – застраховки/пенсионни спестявания, като последните играят второстепенна роля в портфейла на българските домакинства с дял от 10%.

Свежите спестявания в ценни книжа у нас драстично намаляха – от 5,4 млрд. евро до 0,7 млрд. евро, така в този клас активи бяха закупени само облигации. Спестяващите удвоиха свежите си средства за банкови депозити (до 4,4 млрд. евро) и „преоткриха“ застраховките/пенсионните спестявания: след като изтеглиха пари през 2022 г., те инвестираха 2,1 млрд. евро през 2023 г. Но като цяло, в съответствие със световната тенденция, новите спестявания на българите намаляват с 21% до 7,2 млрд. евро.

В реално измерение картината не е толкова розова: коригирани спрямо инфлацията, през 2023 г. финансовите активи са намалели с 2,6%. В сравнение с нивото преди пандемията (2019 г.) обаче в края на 2023 г. покупателната способност на финансовите активи е с 24,4% ръст. Активите на недвижимите имоти продължиха да нарастват рязко с 9,9%, като не се поддадоха на обрата при лихвените проценти.

Глобално състояние на финансовите активи 

Миналата година бе белязана от рязко затягане на паричната политика, но икономиките се оказаха устойчиви и пазарите дори процъфтяха, пише в доклада. На този фон глобалните финансови активи на частните домакинства отбелязват силен ръст от 7,6%, с който загубите от предходната година (-3,5%) са повече от компенсирани. В края на 2023 г. общите финансови активи възлизат на 239 трилиона евро. Растежът при трите основни класа активи беше доста неравномерен. Ценните книжа (11%) и застраховките/пенсионните спестявания (6,2%) се възползваха от бума на фондовия пазар и по-високите лихвени проценти и нараснаха значително по-бързо от средното за последните десет години. За разлика от тях ръстът на банковите депозити спадна до 4,6% след свързаните с пандемията години на бум, отбелязвайки едно от най-ниските увеличения за последните 20 години.

Възстановяването през 2023 г. беше широкообхватно. Само две страни – Нова Зеландия и Тайланд, не регистрираха ръст. Освен това растежът е сравним във всички региони, не на последно място в Азия и Северна Америка, като и двата континента имат ръст над 8%, а САЩ (8,6%) расте дори по-силно от Китай (8,2%). В резултат на това предимството на растежа на нововъзникващите икономики спрямо развитите икономики отново се сви значително, възлизайки само на 2 процентни пункта за миналата година. Така през шест от последните седем години нововъзникващите икономики до голяма степен загубиха преднината в растежа.

През 2023 г. нормализирането на свежите спестявания продължи след свързаните с пандемията години на бум на принудителните спестявания: те намаляха с 19,3% до 3 трилиона евро. Този спад се дължи изключително на банковите депозити. В крайна сметка банките по света са получили само 19 млрд. евро, което е спад от 97,7%. Основният виновник са домакинствата в САЩ, които са ликвидирали депозити на стойност 650 млрд. евро.

Другите два класа активи останаха популярни сред спестителите. Вложенията в ценни книжа дори нараснаха с 10%. Въпреки това в рамките на този клас активи имаше забележителна промяна на фаворитите: докато акциите се продаваха балансирано на много пазари, спестителите постигнаха силни печалби от облигации благодарение на обрат при лихвените проценти. Застраховките/пенсионните спестявания се оказаха сравнително стабилни, като спадът на свежите спестявания в световен мащаб възлиза на едва 4,9%.

Докато финансовите активи пренебрегнаха лихвения обрат, през 2023 г. той имаше ясно изразено въздействие върху пасивите в баланса при частните домакинства. Растежът на частния дълг отслабна допълнително до 4,1% в световен мащаб, което е най-ниският ръст от девет години. Като цяло в края на 2023 г. глобалните задължения на частните домакинства възлизат на 57 трилиона евро. За миналата година спадът в ръста на дълга се наблюдава в почти всички региони. Особено изразен е в Западна Европа и Северна Америка, където ръстът намаля с повече от половината, съответно до 1,1% и 2,9%. Тъй като номиналният растеж на световната икономическа активност остана висок заради инфлацията, съотношението на глобалния дълг (пасивите като процент от БВП) спадна за трета поредна година с 1,5 процентни пункта до 65,4%. Това е с повече от 3 процентни пункта по-ниско, отколкото стойностите преди 20 години.

Сравнително силният ръст на активите и сравнително слабият ръст на пасивите доведе до значително увеличение от 8,8% на глобалните нетни финансови активи (финансови активи минус пасиви). Като цяло в края на 2023 г. глобалните нетни финансови активи възлизат на 182 трилиона евро. Това представлява увеличение с почти 15 трилиона евро в сравнение с предходната година и надвишава с 4 трилиона евро предишната рекордна стойност от 2021 г.

Другият клас активи, които пострадаха от повишението на лихвените проценти, бяха недвижимите имоти. Те регистрират най-ниския ръст от 10 години, напредвайки само с 1,8%, а в Западна Европа се наблюдава спад от 2,2%. Но и в миналото темповете на растеж на недвижимите имоти изостават на повечето пазари в сравнение с финансовите активи. В Северна Америка например през последните две десетилетия годишната разлика е почти 1 пункт, което отразява факта, че дългосрочните капиталови печалби от недвижими имоти са по-ниски от тези от акции. Но бъдещето вероятно ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство, като се има предвид нарастващото въздействие на изменението на климата върху недвижимите имоти. Въпреки че природните катастрофи доминират в заглавията, разходите за преход към благоприятни за климата сгради (т.нар. рискове от преход) в дългосрочен план ще имат по-голямо въздействие.

Прогнозите на Индекса на цените на жилищата при различни климатични сценарии до 2050 г. показват спад от 20% или повече за много пазари. За всички разглеждани пазари стойността на недвижимите имоти може да бъде с 30 трилиона евро по-ниска, пише в доклада.