Бюджетът за 2022 г. приключва с 2,9% дефицит

Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9% от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, съобщиха от Министерството на финансите.

Не се оправдаха очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП

Въпреки че номиналният размер на прогнозния БВП за 2022 г. бе увеличен с над 11 млрд. лева спрямо прогнозата към актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г., превишението на приходите над заложеното в актуализираните годишни разчети от юли при елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер е в размер на 2,1% и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, по-високи приходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в малка степен на данъчните приходи по държавния бюджет. Параметрите по изпълнението на приходите по КФП са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,7 млрд. лева, вкл. 3,8 млрд. лева приходи с еднократен извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. При елиминиране въздействието на еднократните извънредни приходи приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 60,9 млрд. лева, което представлява минимално превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с около 2,1%.

Данъчно-осигурителните приходи на съпоставима база са в размер на 46,6 млрд. лева, което е с 1,1% над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., което произтича от социални и здравноосигурителни вноски и имуществените данъци.

Данъчните приходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 млрд. лева или с 0,1 млрд. лева повече спрямо планираното със ЗДБРБ за 2022 г. Преизпълнение има при корпоративните данъци и ДДФЛ, а приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. се очаква постъпленията за годината да са с около 0,67 млрд. лева по-ниски от планираните.

На съпоставима база при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8,3 млрд. лева, което представлява преизпълнение на годишния разчет с 13,3%.

В частта на помощите и даренията се очаква приходите да бъдат по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г. с около 0,2 млрд. лева, което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС – респективно на по-ниския размер на възстановените разходи от ЕК

Разходите по КФП за 2022 г. са изпълнени на 95,6%

Разходите по КФП за 2022 г. са в размер на 62,9 млрд. лева, като се елиминират 3,3 млрд. лева разходи с еднократен извънреден характер за компенсации към небитовите потребители на електрическа енергия и представлява 95,6% от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

Усвояването на европейските фондове е слабо – най-вече  на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост

Най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основен принос за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. Разходите и предоставените трансфери по сметките за средства от ЕС са с около 2,7 млрд. лева по-ниски от планираните с разчетите за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на около 2,7 млрд. лева, но данните сочат, че ефективно усвоените разходи по ПВУ са едва 0,1 млрд. лева.

Изпълнението на инвестиционната програма е слабо

По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което, от една страна, подобрява касовото салдо за 2022 г., но, от друга, води до натиск върху бюджета за 2023 г.

Огромните ангажименти за постоянни текущи разходи намаляват възможностите за нови политики и предрешават действията на следващите правителства

Оценките сочат, че за 2022 г. България ще формира значителен първичен структурен дефицит, което е свързано с относително високия растеж на национално финансирани първични текущи разходи, по-голямата част от който се дължи на мерки с постоянно действие.

На база на предварителни данни и оценки бюджетното салдо на касова основа по КФП за 2022 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 1,5 млрд. лева (1,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5,2 млрд. лева (дефицит в размер на 3,3% от прогнозния БВП) и излишък по сметките за средства от ЕС в размер на 3,7 млрд. лева (излишък в размер на 2,3% от прогнозния БВП).

Към края на декември 2022 г. централният бюджет е използвал 4,1 млрд. лева за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния резерв, които са на други бюджетни системи

Фискалният резерв включва всички салда на банкови сметки на бюджетните организации, активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, средствата от фондовете на европейския съюз, плана за възстановяване и устойчивост, както и авансите по тях, сметките за чужди средства и централния бюджет. Системата на единната сметка дава възможност за гъвкаво и ефективно управление на финансовия ресурс на бюджета. Наличностите на фискалния резерв към 31.12.2022 г. в БНБ и банки се прогнозира да бъдат в размер на 11,9 млрд. лева. Оценката за вземанията от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други към 31.12.2022 г. е в размер на 1,0 млрд. лева.