Бюджетът за 2023 г. се очаква да приключи на дефицит от 2,2% от БВП

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП), сочат данните на Министерството на финансите.

„Постигнатият по-добър дефицит на КФП за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лева на МРРБ за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След разхода от 1,2 млрд. лева за аванси за общински проекти очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП“, посочват от финансовото ведомство.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лева, като съпоставено с 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2,3 млрд. лева, въпреки че второто плащане по ПВУ се отложи за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9% (5,6 млрд. лева) номинално нарастване спрямо 2022 г. Подобрението от предходните месеци при ДДС от ВОП продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано. Приходите, събрани от Агенция „Митници“ през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лева по-малко от планираните за 2023 г. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лева (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6% спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.