Бюджетното салдо по КФП е отрицателно в размер на 190,9 млн. лева през февруари 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лева (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лева и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева, съобщиха от Министерството на финансите.

За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лева, което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лева. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18%, при разходите се отчита ръст от 32,2%, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.

В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с 2 346,1 млн. лева (32,2%), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лева, както и  разходите за субсидии (с 687,3 млн. лева), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лева), разходите за персонал (с 383,8 млн. лева) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на 9 451,3 млн. лева. Постъпленията нарастват с 1 441,9 млн. лева (18%) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1 426,6 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7 549,6 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 230,7 млн. лева (19,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лева, като нарастват с 94,8 млн. лева (13,4%) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лева (ръст от 296,4 млн. лева, 8,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2 736,1 млн. лева (ръст от 10,7% спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лева (ръст от 4,6% спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58 млн. лева (спад от 12,5% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Върху приходите от ДДС през 2023 г. оказва влияние намаление на ставката на 9% от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0% за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 г. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лева (в т. ч. 446,1 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лева в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 361,7 млн. лева, което представлява ръст от 369,8 млн. лева (18,6%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на 1 513,3 млн. лева (ръст от 195,9 млн. лева, 14,9% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.

Разходите по КФП (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9 642,2 млн. лева. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7 296,1 млн. лева.

Нелихвените разходи са в размер на 9 323,2 млн. лева (ръст от 2 359,9 млн. лева, 33,9% спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8 742,7 млн. лева. Капиталовите разходи (включително нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 4,8% спрямо отчетените към февруари 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лева, в т.ч. 15,1 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.