Бюджетното салдо по КФП е отрицателно в размер на 662,4 млн. лева през март 2023 г.

Това е 0,4% от прогнозния БВП

автор: Цветилена Симеонова публикувано на: 02.05.2023 прегледи: 261
Бюджетното салдо по КФП е отрицателно в размер на 662,4 млн. лева през март 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лева (0,4% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лева и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева, съобщават от Министерството на финансите.

За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лева, което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лева. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27%) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14 691,8 млн. лева. Постъпленията нарастват с 2 308,2 млн. лева (18,6%) спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 355,2 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11 817,2 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 942,0 млн. лева (19,7%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1 426,2 млн. лева, като нарастват със 178,7 млн. лева (14,3%) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5 697,0 млн. лева (ръст от 508,7 млн. лева, 9,8% спрямо отчетените към март 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 079,2 млн. лева (в т. ч. 552,5 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 690,4 млн. лева спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3 614,8 млн. лева, което представлява ръст от 564,2 млн. лева (18,5%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на 2 440,5 млн. лева (ръст от 413,2 млн. лева, 20,4% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на 15 354,3 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 088,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3 265,4 млн. лева (27%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1 050,2 млн. лева), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лева), разходите за персонал (628,2 млн. лева), разходите за субсидии (604,8 млн. лева) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на 14 595,9 млн. лева (ръст от 3 244,6 млн. лева, 28,6% спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 13 659,9 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лева (спад с 32,7 млн. лева, 9,7% спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2023 г. е 12,6 млрд. лева, в т.ч. 12,0 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.