Индекс на икономическата свобода 2025: България заема 56-а позиция от 165 държави

Канадският институт „Фрейзър“ публикува новото издание на проучването „Икономическата свобода по света, 2025“, което Институтът за пазарна икономика (ИПИ) разпространява в България. За поредна година начело на класацията са Хонконг и Сингапур, а на дъното – Венецуела и Зимбабве. България леко подобрява резултата си след спада през пандемията, но не може да се върне в групата на свободните държави, посочат от ИПИ.

Изданието за 2025 г. дава на България оценка от 7,13 т. (от максимум 10 т.), което класира страната на 56-а позиция в света (от 165 държави) – между Гърция и Тайланд. Данните за всички държави са за 2023 г. и отразяват възстановяването на икономиките след ограниченията на свободата, наложени заради пандемията през 2020-2022 г. Преди пандемията България за кратко е в групата на най-свободните държави, макар и на дъното (около 40-о място), но още през 2020 г. изпада, а в последното издание на индекса остава далеч от тази група.   

Общият резултат е формиран на базата на 45 индикатора, разделени в пет категории.

За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни – членки на ЕС. С подобен резултат са Албания, Аржентина, Казахстан. Категорията измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост.

След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството. Тук се включват индикатори като делът на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък, а резултатът общо за тази категория е съизмерим с оценките на Монголия и Етиопия.

В категорията „Регулации“ оценките са разнопосочни – за сравнително слабото регулиране на кредитния пазар България получава високи резултати, но множеството регулации на пазара на труда (минимална заплата, работно време, ограничения при наемане и освобождаване) и на бизнеса (бюрокрация, безпристрастност на администрацията) дърпат общата оценка силно надолу. България се нарежда до Гамбия, Саудитска Арабия и Тайланд в тази категория.

Стабилността на парите е предопределена от валутния борд, а свободата на международната търговия – от членството на България в ЕС. Именно в тези две категории България получава най-високите си оценки в индекса. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.

Изследването посочва и защо свободата е важна, като доказва преки връзки между степента на икономическа свобода (държавите са разделени на четири равни групи) и редица ключови показатели:

·         Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението – разликата между най-свободните и най-малко свободните държави е над 6 пъти;

·         Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави – разликата в дела на бедните е над 25 пъти;

·         Средната продължителност на живота е 17 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните;

·         Коефициентът на детска смъртност е десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните;

·         Корупцията в свободните държави е значително по-ниска;

·         Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.