МФ с данни за бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв към април 2023 г.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма нарастват с 2 051,4 млн. лева или 11,5% през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС, са по-ниски, сочат данните на Министерството на финансите.

В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лева или 14,2%. Информацията за приходите по отделните данъци е:

- от корпоративни данъци – 788,7 млн. лева;
- от данъците върху доходите на физическите лица – 1 851,1 млн. лева;
- от ДДС – 4 905,3 млн. лева;
- от акцизи (нето) – 2 064,8 млн. лева;
- от мита – 105,7 млн. лева, което е с 37,7 млн. лева по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 г.;
- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) – 1 384 млн. лева;
- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) – 4 889,4 млн. лева;
- неданъчните приходи – 3 218,1 млн. лева;
- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лева. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лева (23,8%) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лева), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лева), както и в частта на разходите за персонал (770 млн. лева), разходите за издръжка (681,6 млн. лева), разходите за субсидии (606 млн. лева) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.

Фискалният резерв към края на април е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лева и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лева. Той намалява до около 10,4 млрд. лева, основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО. Допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери. Това ограничение – приложено към 30 април 2023 г., регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лева за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лева (малко над необходимите около 1,5 млрд. лева за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лева в БНБ (3,7 млрд. лева на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лева по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лева.