Министерството на финансите представи основните параметри по КФН към 31 май 2024 г.

Министерството на финансите представи основните параметри по консолидираната фискална програма  (КФП) към 31 май 2024 г. и актуални данни за приходите от ДДС и акцизи към настоящия момент.

1.1. Приходи, помощи и дарения

Постъпилите приходи, помощи и дарения към май 2024 г. са в размер на 28 256  млн. лева (което представлява 37,5% от годишния разчет).  Постъпленията нарастват с 3 333 млн. лева, или ръст от 13,4% спрямо отчетените към месец май 2023 г.

Данъчните приходи по КФП са в размер на 21 860 млн. лева, което представлява 37,7% от годишния разчет. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 2 065 млн. лева (10,4% ръст).

Номиналният ръст на данъчните приходи за първото тримесечие остава нисък и основната причина за това е отчетеният спад в приходите от косвени данъци спрямо приходите от същия период на предходната година, докато приходите от преки данъци и задължителни осигурителни вноски нарастват с добри темпове.

За да бъде изпълнен годишният план за данъчните приходи, Министерство на финансите набелязва мерки за засилване на превантивния и последващ контрол, осъществяван от двете приходни администрации, и предприема съвместни действия за засилване на митническия и фискален контрол, както на гранично контролно пропускателните пунктове, така и във вътрешността на страната. 

В резултат на предприетите действия, както и на законодателни мерки, които бяха приети, през месеците април и май, както и през изминалите дни на месец юни се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци, като предварителните прогнози са да бъде отчетен номинален ръст над 20% за второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. Този ръст се очаква да компенсира в голяма степен забавянето, което се наблюдава при част от данъците за първото тримесечие на 2024 г., като основната идея е да бъде изцяло изпълнен годишният разчет.

ДДС

Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент от сделки в страната и внос възлиза на 8 687 млн. лева. Събраната сума е с 990 млн. лева (12,9%) повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г.

Към настоящия момент прогнозите са към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17 986 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в ЗДБРБ 2024 от 96,6% – тоест 640 млн. лева по-малко от плана, като усилията на двете приходни агенции (НАП  и Агенция „Митници) продължават, включително и чрез въвеждането на нови мерки за засилване на митническия и фискален контрол и за повишаване на събираемостта на приходите, като целта е 100% изпълнение  на годишния план на приходите по ДДС.

Акцизи

По отношение на акцизите касовото изпълнение на приходите от акцизи възлиза на 3 199 млн. лева. Събраната сума е с 360 млн. лева – или 12,7 % повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г. Очаква се към края на годината приходите от акцизи да бъдат в размер на 6 650 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в ЗДБРБ 2024 103,2%, тоест 205  млн. лева повече от заложения план и 502  млн. лева повече от отчета за 2023 г.

По отношение на неданъчните приходи към май 2024 г. същите са в размер на 4 562 млн. лева, което представлява 44,5% от годишните разчети, и се наблюдава ръст с 414 млн. лева спрямо същия период на предходната година.

Отчетеният ръст при неданъчните приходи се дължи основно на постъпилите през месец април приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лева от вноската от Българска народна банка, която се формира от превишението на приходите над разходите за 2023 г.

В частта на неданъчните приходи, на база на данните от изминалите месеци от началото на годината, се очертават по-ниски от планираните приходи основно от дивидент за държавата от държавни предприятия, както и от продажба на квоти за емисии парникови газове – поради спада на цената в търгуваните обеми на квотите на европейския пазар.

Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 834 млн. лева.

При разчетите по приходите от помощи и дарения съществува риск за възможно забавяне при получаването на планираните през 2024 г. втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Към настоящия момент второто искане за плащане, което е изпратено към ЕК на 7 октомври 2023 г., е в етап на оценка. Съществува риск от намаляване на размера на заявените средства поради включени в искането няколко ключови реформи в област правосъдие и област енергетика, на базата на които Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е получил оценка и за които ЕК не приема декларираното изпълнение като задоволително. Очакват се действия както от страна органи, част от съдебната система, така и от страна на Народното събрание за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в НПВУ. Съгласно методологията, която прилага ЕК за неизпълнение на етапи и цели от ключови реформи, стойността на задържаната сума за всеки етап се екстраполира с коефициент над 5.

Допустимият период за коригиране на приетите като незадоволително изпълнени етапи и цели е 6 месеца, след което стойността на същите съгласно оценката на ЕК се намалява от общата сума на Плана.

За преодоляване на тези рискове е необходимо приоритетно приемане от Народното събрание на законодателните реформи, свързани с НПВУ, като заедно с това се ускори и работата по изпълнение на ангажиментите свързани със съдебната система. Не на последно място е необходимо да се ускори и работата по предоговарянето на НПВУ на основание член 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 и включването на глава REPowerEU в плана. България е единствената държава членка, която не е изготвила глава REPowerEU, и ЕК очаква това да се случи във възможно най-кратки срокове.

1.2. Разходи

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към месец май 2024 г. възлизат на 28 109 млн. лева, което представлява 34,5% от годишния разчет. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване, основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и при разходите за персонал след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г.  Влияние върху разходите ще окажат и приетите тази година законодателни промени в специални закони, които водят до по-високи разходи за персонал – МВР, ВУЗ, МО и други.

По отношение на капиталовите разходи

В Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 от ЗДБРБ за 2024 г.  са включени общо 478 приоритетни инвестиционни проекта, като 407 от тях са с предвидено национално финансиране със заявен бюджет от 4 244 млн. лева.

По информация от първостепенните разпоредители с бюджет общият прогнозен план към месец юни 2024 г. на разходите по проекти по Приложение № 2 към ЗДБРБ за 2024 г. възлиза в размер на 3 162 млн. лева.

Към юни 2024 г. заявените и одобрени разходи за 2024 г са в размер на 1 860 млн. лева.

По така заявените проекти остатъкът за плащания до края на 2024 г. е в размер на 1 302 млн. лева, който заедно с общо одобрените средства до юни формира очаквани инвестиционни разходи в размер на 3 162 млн. лева.

Одобрената с ал. 13 на чл. 107 Инвестиционна програма за общински проекти е с обща прогнозна стойност за целия период в размер на 5 846 млн. лева, в т.ч. 4 502 млн. лева за 2024 г., от които в т.ч. 748 млн. лева средства по ЕС проекти или 3,7 млрд. без ЕС проектите.

Бюджетното салдо по КФП към края май 2024 г. е положително в размер на 146,9 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП).

Размерът на фискалния резерв към 31.05.2024 г. е 11,6 млрд. лева, в т.ч. 10,0 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,6 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

По отношение на дълг на сектор „Държавно управление“

Съгласно последните публикувани през м. април т.г. от Евростат данни дългът на сектор „Държавно управление“ към края на 2023 г. възлиза на 42,4 млрд. лева или 23,1% от БВП. Въз основа на тези данни България запазва второ място сред държавите от ЕС с най-ниска задлъжнялост след Естония и ниво на показателя значително под средните стойности за ЕС – 81,7% от БВП, и за Еврозоната – 88,6% от БВП.

Държавен и държавногарантиран дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг

Номиналният размер на държавния дълг към 31.05.2024 г. възлиза на 41,1 млрд. лева. По отношение на изпълнението максималният размер на държавния дълг към края на годината по закона е 48 млрд. лева. Изпълнението към 31 май е 41,1 млрд. лева. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е 11,7 млрд. лева. Изпълнението е съответно е 0,7 млрд. лева.

Пълните данни на Министерството на финансите може да видите тук.