МВФ повиши прогнозите си за световната икономика, но ги влоши за еврозоната

Публикуван е актуализиран доклад

автор: Цветилена Симеонова публикувано на: 30.01.2024 прегледи: 166
МВФ повиши прогнозите си за световната икономика, но ги влоши за еврозоната

Световната икономика ще нарасне с 3,1% през 2024 г. и с 3,2% през 2025 г. Такива са очакванията на Международния валутен фонд (МВФ), публикувани в актуализирания доклад на Фонда за световните икономически перспективи. Прогнозата за текущата година е с 0,2 процентни пункта по-висока от оповестената през октомври – благодарение на по-добрата от очакваното устойчивост на икономиките в САЩ и няколко страни с нововъзникващи пазари, както и на фискалната подкрепа, предоставена в Китай, се посочва в доклада, пише БТА. 

Прогнозата за 2024 – 2025 г. обаче е под средното ниво от 3,8%, отчитано през периода 2000 – 2019 г., на фона на по-високите лихви на централните банки, които се борят с инфлацията, оттеглянето на фискалната подкрепа на фона на натиска, който високият дълг оказва върху икономическата активност, както и заради ниския растеж на базовата продуктивност, посочва Фондът. 

За 2023 г. се очаква темп на растеж от 3,1% спрямо прогнозираните през октомври 2,9%. 

Инфлацията се понижава по-бързо от очакваното в повечето региони на фона на намаляващите проблеми с доставките и рестриктивната парична политика. Прогнозира се понижаване на основната световна инфлация до 5,8% през 2024 г. и до 4,4% през 2025 г., като прогнозата за догодина е понижена. 

Предвид намаляването на инфлацията и стабилния растеж вероятността от „твърдо приземяване“ е намаляла и рисковете пред световния растеж като цяло са балансирани, посочва МВФ. 

От една страна, по-бързата „дезинфлация“ може да доведе до по-нататъшно смекчаване на финансовите условия. Фискална политика, по-либерална от необходимото и от заложеното в прогнозите, би могла да доведе до временно ускоряване на растежа, но при риск от по-скъпоструващи корекции на по-късен етап. По-силен темп на структурни реформи може да засили производителността и да окаже положителен трансграничен ефект. 

От друга страна, новият растеж в цените на суровините, предизвикан от геополитически шокове, включително продължаващите атаки в Червено море, и нарушенията в доставките, или по-устойчива базова инфлация биха могли да продължат прилагането на затегнатата парична политика. Задълбочаване на проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай или на други места, стъпки към повишаване на данъци и намаляване на разходите също са фактори, които биха могли да доведат до разочароващ растеж. 

Основните предизвикателства в краткосрочен план са успешното направляване на окончателното понижаване на инфлацията до целевото равнище, калибрирането на паричната политика в отговор на динамиката на инфлацията и приспособяването ѝ към по-малко рестриктивно ниво. 

Очаква се през втората половина на 2023 г. икономическият растеж да е бил по-силен от прогнозираното в САЩ и няколко големи нововъзникващи пазара и развиващи се страни, оценяват експертите на Фонда. 

За развитите икономики се прогнозира леко забавяне на растежа от 1,6% през 2023 г. до 1,5% през 2024 г., преди ускоряване до 1,8% през 2025 г. Преразглеждането към повишение с 0,1 процентни пункта на прогнозата за 2024 г. отразява по-силния от очаквания растеж в САЩ, макар че той частично е бил компенсиран от по-слабото представяне на еврозоната. 

За САЩ се очаква ръстът на икономиката през 2023 г. да достигне 2,5% спрямо 1,9%, отчетени през 2022 г. За тази година Фондът прогнозира, че най-голямата световна икономика ще забави растежа си до 2,1% и до 1,7% догодина. 

За икономиката на Китай се предвижда темп на растеж от 4,6% през 2024 г. и 4,1% през 2025 г., като за текущата година корекцията е с 0,4 процентни пункта нагоре спрямо доклада от октомври. 

Еврозоната вероятно ще се възстанови от бавния си темп на растеж, оценяван на 0,5% през 2023 г., което отразява сравнително силното въздействие на войната в Украйна, до 0,9% през 2024 г. и 1,7% през 2025 г. Въпреки това МВФ понижава очакванията си за икономиката на валутния съюз, използващ еврото, с 0,3% спрямо очакванията, заложени в октомврийската прогноза.

За европейските страни с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики прогнозите сочат ускоряване от очаквания растеж от 2,7% през миналата година до 2,8% през 2024 г., преди да бъде отчетено забавяне до 2,5% през 2025 г. Повишаването на прогнозата с 0,6 процентни пункта спрямо очакванията от октомври се свързва с икономическото развитие в Русия.

Растежът в Русия се прогнозира на ниво 2,6% през 2024 г. и 1,1% през 2025 г. Цифрите за 2024 г. са коригирани нагоре с 1,5 процентни пункта спрямо октомврийските анализи, което отразява въздействието на по-силния растеж през 2023 г., отчетен благодарение на големите военни разходи и частното потребление, подкрепено от нарастването на възнагражденията заради затегнатия трудов пазар.