МВФ с доклад за България: Очаква се БВП да нарасне през 2025 г. и 2026 г.

МВФ очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с около 3% през 2025 г. и със сходен темп през 2026 г. Икономиката се намира над потенциалното си равнище – със затегнати пазари на труда. Икономическият растеж се подкрепя от трайно високо частно потребление, както и от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения. Това се посочва в годишния доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическото състояние и предстоящото приемане на еврото, съобщи БТА.

След спад през предходната година, инвестициите отново нарастват, докато външното търсене на български износ ще остане слабо заради по-бавния растеж на ключови пазари в ЕС и глобалната несигурност. В резултат текущата сметка ще остане отрицателна в краткосрочен план.

Очаква се инфлацията постепенно да се забави, но да остане сравнително висока. Според прогнозата на МВФ средногодишната инфлация ще бъде около 3,5% през 2025 и 2026 г., като по-съществено намаление ще настъпи след този период. Ключов двигател остават нарастващите разходи за труд – заплатите растат по-бързо от производителността, което води до свиване на маржовете на печалбата и засилва прехвърлянето на растящите заплати върху цените.

Еврозона

МВФ очаква преходът към еврото да засили институционалното доверие и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и трансакционните разходи. Някои от тези ползи вече се виждат в свиването на суверенните спредове и скорошните повишения на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също така предлага възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в провежданите политики и повишаване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Предишният опит показва, че всички ценови ефекти, свързани със смяната на валутата, вероятно ще бъдат малки и временни, посочват от МВФ.

От друга страна, инерцията на реформите може да се загуби след приемането на еврото, включително и в случай на връщане на политическата несигурност, и да постави под риск ползите от интеграцията.

Фискална политика и управление на публичните финанси

МВФ посочва, че фискалната политика остава експанзионистична. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да остане над 3% от БВП през периода 2025 – 2028 г., преди постепенно да се понижи. Задействането на националната клауза за дерогация в рамките на Пакта за стабилност и растеж на ЕС ще позволи по-високи разходи за отбрана, а капиталовите инвестиции ще се увеличат с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1% от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.

По отношение на приходите МВФ препоръчва подобряване на събираемостта на ДДС, увеличаване на приходите от данъци върху недвижими имоти и акцизи, както и изместване на планираното увеличение на социалноосигурителните вноски за 2026 г. вместо за 2027 г. В средносрочен план МВФ смята, че режимът на плоско данъчно облагане има ограничен потенциал за генериране на достатъчно приходи и препоръчва разглеждането на по-прогресивно данъчно облагане, за да се намалят неравенствата.

Дефицитът в пенсионната система се увеличава, тъй като приходите от вноски изостават от растящите плащания, отбелязват от МВФ. За укрепване на финансовата устойчивост МВФ предлага премахване на тавана на осигурителния доход и постепенно премахване на специалните плащания, въведени по време на пандемията. В същото време остава приоритет подобряването на адекватността на пенсиите, за да се намали бедността сред възрастните хора.

Фондът подчертава и нуждата от по-голяма прозрачност в управлението на държавните предприятия и общинските инвестиции. Като примери за противоречиви практики се посочват едновременното изискване за изплащане на дивиденти и рекапитализация на държавните компании, както и предварителното събиране на бъдещи данъци от финансовия сектор.