МВФ: Световният държавен дълг може да нарасне до 117% от БВП през 2027 г. при силно негативен развой на икономиката

Световните икономически перспективи значително са се влошили от октомври досега, предупреждават експертите от Международния валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад „Фискален монитор“. Той бе представен от директора на отдела за фискални политики Витор Гашпар, пише БТА.

Несигурността остава висока, а условията за финансиране – значително затегнати. Според актуализираните прогнози на МВФ глобалният публичен дълг ще надхвърли 95% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) към 2025 г. и ще достигне почти 100% до края на десетилетието – ниво, което ще надмине дори пика от времето на пандемията, каза още Гашпар.

В изследването се посочва, че 119 държави вече имат по-висок публичен дълг спрямо предпандемичните нива, като 59 от тях се намират в най-рисковата зона – те не само че имат висок дълг, но и той расте ускорено. Тези 59 държави формират около една трета от страните, включени в анализа, но представляват цели 80% от световната икономика, допълни Гашпар.

В доклада е посочено, че останалите 116 държави, с дял от около 20% от глобалния БВП, показват по-стабилна картина – при тях съвкупният публичен дълг вече е под нивата от 2020 г., но въпреки това остава висок.

Според МВФ в условията на „бързо променящ се и несигурен свят“ фискалната политика трябва да действа спешно и решително. Въвежда се нова концепция – „публичен дълг в риск“, която оценява какво би се случило при особено неблагоприятен сценарий. Данните сочат, че при сериозно влошаване на икономическата ситуация глобалният дълг може да достигне 117% от БВП през 2027 г.

За да се гарантира устойчивост, МВФ очертава три основни приоритета: фискалната политика трябва да бъде част от цялостен стабилизиращ макроикономически подход, повечето държави трябва да намалят дълга си и да възстановят буферите чрез надеждни средносрочни стратегии и да се инвестира във фискални и структурни политики, които подобряват потенциалния икономически растеж.

„Времената на несигурност изискват фискалната политика да бъде котва за доверие и стабилност“, подчертават от Фонда. „Министрите на финансите трябва да изградят доверие, да харчат разумно и да гледат в дългосрочен план“, допълни Гашпар.