Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2023 г.

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., изготвена в изпълнение на Закона за публичните финанси, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).

Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лева по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,9% от прогнозния БВП.

Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. – основно поради забавянето на втория транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 г.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), като нарастват със 73,1% спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и спрямо предходната година нарастват с 13,8%.

Неданъчните приходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което представлява 97,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се отчита спад с 2 175,3 млн. лева спрямо 2022 г. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има предвид постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, който е в размер на 2 677,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лева, което е 98,1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.

Нелихвените разходи са в размер на 69 996,7 млн. лева, което представлява 98,8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60 729,8 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лева (100,8% спрямо планираните за 2023 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е 13,4 млрд. лева, в т.ч. 10,9 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9% от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1% от прогнозния БВП по европейските средства.