Салдото по КФП на касова основа е положително в размер на 177,7 млн. лева към края на юни 2023 г.
То е 0,1% от прогнозния БВП
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177,7 млн. лева (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лева и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева, съобщиха от Министерството на финансите.
Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО, и от друга, на постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка с еднократен за годината ефект по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лева. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2%) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4 946,1 млн. лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7%) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 806,5 млн. лева спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лева, което представлява ръст от 995,5 млн. лева (15,4%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лева) от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407 млн. лева приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27 071,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лева (15,3%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2 081,1 млн. лева), както и в частта на разходите за персонал (1 044,8 млн. лева), капиталовите разходи (673,4 млн. лева) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 30 029,0 млн. лева (ръст от 4 158,5 млн. лева, 16,1% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 820,5 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лева (спад с 39 млн. лева, 10% спрямо същия период на 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лева, в т.ч. 12,5 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Още Новини
Парламентът одобри окончателно второто удължаване на бюджета
Годишната инфлация в еврозоната е 1,9% през февруари 2026 г.
Свободните работни места в еврозоната са на ниво от 2,2% през четвъртото тримесечие на 2025 г.
Годишната инфлация в страната за февруари 2026 г. е 3,3%