Салдото по КФП за първото тримесечие на 2023 г. е дефицит в размер на около 690 млн. лева

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец март 2023 г. да бъде дефицит в размер на 690 млн. лева (0,4% от прогнозния БВП), съобщиха от Министерството на финансите.

За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лева, което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лева. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27%) значително да изпреварва ръста на приходите (18%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14 643 млн. лева и нарастват с 2 260 млн. лева (18,2%) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 г. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2 322 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11 861 млн. лева и нарастват номинално с 20,1% спрямо същия период на предходната година. Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите. По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8%, спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5% на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9%. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2%). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3% на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9% ДДС за централно отопление и природен газ, 0% ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 г.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15 333 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 089 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.