Световната банка понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2025 г.

Световната банка намали прогнозата си за глобалния икономически растеж за 2025 г. с 0,4 процентни пункта до 2,3%, обявявайки, че по-високите вносни мита и все по-голямата несигурност представляват „значителен насрещен вятър“ за почти всички икономики, предаде БТА.

В своя доклад за глобалните икономически перспективи, който се публикува два пъти в годината, банката понижи прогнозите си за близо 70% от всички икономики, включително САЩ, Китай и Европа, както и за шест региона с развиващи се пазари – от нивата, които прогнозира само преди шест месеца, преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да встъпи в длъжност.

Световната банка е поредната институция, която намали прогнозата си за растеж в резултат на непостоянната търговска политика на Тръмп, въпреки че американски високопоставени лица настояват, че негативните последици ще бъдат компенсирани от скок в инвестициите и данъчни облекчения, които предстоят да бъдат одобрени.

Банката не прогнозира рецесия, но заяви, че глобалният икономически растеж тази година ще бъде най-слабият извън периода на световната рецесия от 2008 г. Прогнозите са до 2027 г. ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) да бъде средно едва 2,5%, което е най-бавният темп от всяко десетилетие от 60-те години на миналия век.

Според доклада глобалната търговия ще нарасне с 1,8% през 2025 г., което далеч под ръста с 3,4% през 2024 г. За сравнение – в началото на новия век глобалната търговия е растяла с 5,9%. Прогнозата се базира на ефектите от митата, считано от края на май, включително американски мита от 10% върху вноса от повечето страни. Тя не включва оповестените от Тръмп през април „реципрочни“ тарифи, които впоследствие бяха отменени до 9 юли. 

Банката очаква глобалната инфлация да достигне 2,9% през 2025 г., оставайки на предпандемичните равнища, заради покачването на митата и затегнатия пазар на труда.

„Рисковете за глобалните перспективи остават под риск от понижение“, сочи докладът на Световната банка. Допълнително увеличение с 10 процентни пункта на средните американски мита върху вноса, в допълнение към вече въведената тарифа от 10%, наред с пропорционални ответни мерки от други страни биха могли да намалят перспективите за 2025 г. с още 0,5 процентни пункта. Подобна ескалация на търговското напрежение би довела до „замразяване на глобалната търговия през втората половина на тази година, придружено от широко разпространен срив на доверието, нарастваща несигурност и сътресения на финансовите пазари“, се посочва в доклада.  Въпреки това се твърди, че рискът от глобална рецесия е по-малък от 10%.

Световната банка отчита, че глобалните перспективи са се „влошили значително“ от януари главно заради развитите икономики, които се очаква да нараснат с едва 1,2% – спад с половин процентен пункт след ръста с 1,7% през 2024 г.

Перспективата за САЩ е намалена с 0,9 процентни пункта от януарската прогноза – до 1,4%, а за 2026 г. – с 0,4 процентни пункта до 1,6%. Очаква се нарастващите търговски бариери, рекордно високата несигурност и скокът на колебливостта на финансовите пазари да окажат натиск върху частното потребление, търговията и инвестициите, се посочва в доклада.

Перспективите за растежа в еврозоната са намалени с 0,3 процентни пункта до 0,7%, а за Япония – с 0,5 процентни пункта до 0,7%. Според доклада нововъзникващите пазари и развиващите се икономики ще нараснат с 3,8% през 2025 г. спрямо 4,1% в януарската прогноза. Бедните страни ще пострадат най-много, сочи анализът на СБ. Растежът на БВП на глава от населението в развиващите се икономики до 2027 г. ще бъде с 6% под нивата отпреди пандемията. Световната банка оставя прогнозата си за Китай непроменена спрямо януари, като очаква нарастване на икономическата продукция с 4,5% тази година, тъй като Пекин все още разполага с фискално пространство, за да подкрепи икономиката си и да стимулира растежа.