Държавният дълг възлиза на 81,6% от БВП в ЕС през третото тримесечие на 2024 г.

В края на третото тримесечие на 2024 г. съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната възлиза на 88,2% и остава непроменено в сравнение с края на второто тримесечие на 2024 г., показват данните на „Евростат“. В ЕС съотношението също остава без промяна и е 81,6%.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г., докато съотношението държавен дълг към БВП леко намалява в еврозоната (от 88,4% на 88,2%), в ЕС се наблюдава леко увеличение (от 81,5% на 81,6%).

В края на третото тримесечие на 2024 г. общият държавен дълг се състои от 84% дългови ценни книжа в еврозоната и 83,6% в ЕС, 13,4% заеми в еврозоната и 13,9% в ЕС и 2,6% валута и депозити в еврозоната и 2,5% в ЕС.

Държавен дълг към края на третото тримесечие на 2024 г. по държави членки

Най-високи съотношения на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2024 г. са регистрирани в Гърция (158,2%), Италия (136,3%), Франция (113,8%), Белгия (105,6%) и Испания (104,3%). Най-ниски са регистрирани в Естония (24%), България (24,6%) и Люксембург (26,6%).

В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. тринадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на третото тримесечие на 2024 г., а четиринадесет регистрират намаление. Най-голямо увеличение на съотношението се наблюдава в България (+2,4 процентни пункта – п.п.), Румъния (+2 п.п.), Финландия и Франция (и двете по +1,4 п.п.), Латвия (+1,3 п.п.), Полша (+1,2 п.п.), Чехия и Литва (и двете +1 п.п.). Най-голям спад е отчетен в Португалия (-3,2 п.п.), Словения (-2,6 п.п.), Гърция (-1,8 п.п.), Малта и Нидерландия (-1,1 п.п.), както и Испания (-1 п.п.).

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. шестнадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на третото тримесечие на 2024 г., а единадесет държави членки регистрират намаление. Най-голямото увеличение на съотношението е регистрирано във Финландия (+6,7 п.п.), Естония (+5,3 п.п.), Полша (+4,9 п.п.), Австрия (+4,6 п.п.), Румъния и България (и двете по +3,6 п.п.) и Латвия ( +3,5 пункта). Най-голям спад се наблюдава в Гърция (-10 п. п.), Португалия (-8,8 п. п.), Кипър (-5,4 п. п.), Словения (-4,1 п. п.), Хърватия (-3,6 п. п.), Испания (-3,1 п. п.), Нидерландия (-2,3 п.п.), Малта (-1,8 п.п.) и Германия (-1,4 п.п.).