ЕК предвижда растежът на реалния БВП на България да се забави до 2% през 2025 г.

Прогнозира се растежът на реалния БВП на България да се забави до 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г. както поради външни, така и поради вътрешни фактори. Това се посочва в Пролетната икономическа прогноза на ЕК за България. Частното потребление ще нараства по-умерено поради временно по-високата инфлация и предпазните спестявания. Перспективите за износа също са ревизирани надолу, отразявайки потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на външните пазари. Очаква се частните инвестиции да се свият, докато публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от засиленото усвояване на средства от ЕС.

Очаква се ръстът на заплатите да се забави, а годишната инфлация да спадне постепенно след увеличението в началото на 2025 г. Прогнозира се дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2025 г. да намалее до 2,8% и да остане постоянен през 2026 г. Съотношението дълг/БВП се очаква да се увеличи съответно до 25,1% и 27,1% през 2025 г. и 2026 г.

Износът на стоки и услуги се сви, обременен от руската агресия, като комбинираният номинален износ на стоки за Украйна и Руската федерация се сви с около една трета в сравнение с предходната година. По-ниското търсене на български стоки от Китай и Обединеното кралство също допринесе за спада на номиналния износ. Инвестициите намаляха с 1,1% поради по-ниските публични разходи, докато фирмите натрупаха повече запаси.  

За 2025 г. увеличените косвени данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните, както и увеличението на международните тарифи, се очаква да окажат натиск върху икономическите перспективи. Очаква се частното потребление да расте по-умерено, отколкото през 2024 г., ограничено от временно по-високата инфлация и предпазните спестявания.

Перспективите за износа също са ревизирани надолу, но се очаква все пак да станат положителни през 2025 г. поради положителния растеж през първото тримесечие и да се ускорят умерено през 2026 г. Износът на стоки през 2025 г. е засегнат и от планираните ремонтни дейности в секторите на производството на стомана и рафинирането на нефт. Очаква се частните инвестиции да се свият през 2025 г. и 2026 г. поради засилената икономическа несигурност. Очаква се прогнозираното ускорение на усвояването на средства от ЕС да подпомогне умерен растеж на инвестициите, който ще се ускори през 2026 г. Като цяло се прогнозира реалният БВП да нарасне с 2% през 2025 г. и с 2,1% през 2026 г. 

Очаква се умереното покачване на заплатите в частния сектор да продължи, съпроводено с ограничени загуби на работни места, свързани с влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността. Прогнозира се, че заплатите в публичния сектор ще нараснат силно през 2025 г. на фона на солидно наемане на персонал. 

Очаква се по-високата инфлация на вътрешните цени на храните в началото на 2025 г. да се забави постепенно, следвайки като цяло международните развития. Прехвърлянето на по-ниските фючърсни цени върху цените на дребно на енергията и неенергийните промишлени стоки се очаква да ограничи инфлацията. Като цяло се прогнозира, че инфлацията по ХИПЦ ще бъде 3,6% през 2025 г. и 1,8% през 2026 г.

За 2025 г. се очаква дефицитът да намалее до 2,8%. Планирани са допълнителни увеличения на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната. Очаква се публичните инвестиции да се увеличат през 2025 г. в съответствие с усилията за напредък в прилагането на ПВУ на фона на сериозни забавяния, а също и поради очакваните доставки на военно оборудване. Очаква се стимулът за икономическа активност от публичните инвестиции да окаже положително въздействие върху приходите. Очаква се положителен принос и от мерки като увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, възстановяване на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и от мерки за борба с укриването и избягването на данъци. През 2026 г. се очаква дефицитът да остане на ниво 2,8% от БВП. Очаква се растежът на разходите за заплати в публичния сектор, пенсии и социални помощи да се забави, докато приходите, включително социалните осигуровки, се очаква да нараснат поради увеличението на заплатите в частния сектор.  

Прогнозира се съотношението на държавния дълг към БВП да се увеличи от 24,1% през 2024 г. до 25,1% през 2025 г. и допълнително до 27,1% до 2026 г., обусловено от стабилен първичен дефицит над 2% и устойчива дезинфлация. Рисковете за фискалните перспективи на България са свързани с постоянното увеличение на заплатите и пенсиите в публичния сектор, което не е напълно компенсирано, както и с потенциалното въздействие на планираните рекапитализации на държавни предприятия.