Салдото по КФП на касова основа е положително в размер на 455,3 млн. лева към края на юли 2023 г.

Към края на юли 2023 г. въз основа на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е положително в размер на 455,3 млн. лева (0,2% от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 423,2 млн. лева и по европейските средства в размер на 32,1 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37 512,1 млн. лева или 54% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3 678,2 млн. лева (10,9%) спрямо отчетените към юли 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4 103,1 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 424,9 млн. лева спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 28 865,7 млн. лева, което представлява 54,3% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 750,7 млн. лева (10,5%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6 047,8 млн. лева или 52% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 12 219,9 млн. лева (52,2% от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 854,9 млн. лева (в т. ч. 696,1 млн. лева целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 69,6% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 8 743,1 млн. лева, или 56,5% от разчета за 2023 г.

Неданъчните приходи са в размер 7 165,1 млн. лева, което представлява 64,2% от годишните разчети. Те се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 481,3 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. възлизат на 37 056,8 млн. лева, което е 50% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 741,8 млн. лева (14,7%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ и влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на 35 686,0 млн. лева, което представлява 50,4% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32 943,3 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 701,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,0 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 380,6 млн. лева (46,2% от планираните за 2023 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 990,3 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2023 г. е 13,1 млрд. лева, в т.ч. 12,6 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.