Салдото по консолидираната фискална програма е дефицит в размер на около 1,13 млрд. лева в края на април 2023 г.

Продължава тенденцията ръстът на разходите значително да изпреварва ръста на приходите

автор: Милен Николов публикувано на: 02.05.2023 прегледи: 289
Салдото по консолидираната фискална програма е дефицит в размер на около 1,13 млрд. лева в края на април 2023 г.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на април 2023 г. се очаква да бъде дефицит в размер на 1 130 млн. лева (0,6% от прогнозния БВП). За сравнение, за първите четири месеца на 2022 г. е отчетен излишък в размер на 882,5 млн. лева, което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева, сочат предварителните данни и оценки на Министерството на финансите.

Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24%) значително да изпреварва ръста на приходите (12%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо миналата година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Приходите, помощите и даренията по КФП в края на април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19 915 млн. лева, като се увеличават с 2 126 млн. лева (12%) спрямо отчетените към края на месец април 2022 г. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2 043 млн. лева (14,6%), неданъчните – с 373 млн. лева (13%), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 290 млн. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски се повишават номинално с над 17%, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4% – основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година. В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спадът на количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС. При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целеви вноски по §8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на миналата година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21 045 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. са били в размер на 16 907 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително увеличение има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лева, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.