LEGO – старият семеен приятел

Lego е линия пластмасови строителни играчки, произведени от Lego Group – частна компания със седалище в Билунд, Дания. Lego се състои от различни оцветени взаимосвързани пластмасови тухли, направени от акрилонитрил бутадиен стирен, които в различни видове комплекти са придружавани от човешки минифигурки, колела и др. Тухлите Lego могат да бъдат сглобени и свързани по множество различни начини, като така се конструират всякакви видове обекти, включително превозни средства, сгради и роботи. Всичко, което е конструирано, може да бъде разглобено отново и частите да се използват повторно за направата на нови неща.

Lego Group започва производството на взаимосвързани тухли играчки през 1949 г. Формоването се извършва в Дания, Унгария, Мексико и Китай. Годишното производство на тухли Lego е средно около 36 милиарда – или около 1 140 елемента в секунда.

Под марката Lego са разработени и филми, състезания по игри и няколко увеселителни парка Legoland. Lego е една от най-големите компании в Европа, а по продажби е най-големият производител на играчки в света.

От дървото към пластмасата

Историята на Lego започва през 1932 г. с Оле Кърк Кристиансен – дърводелец от Билунд, Дания, който започва да прави дървени играчки – касички, коли, камиони, къщи, животни и др. Бизнесът обаче не е много печеливш и за да има какво да яде, на Кристиансен често му се налага да прави бартери с местните фермери – играчки срещу храна. За да продължи компанията му да съществува, той започва да произвежда и практични дървени мебели в допълнение към играчките.

В средата на 30-те години на миналия век Lego има кратък период на повишена активност, тъй като започва да произвежда популярните йо-йо играчки, но интересът към тях внезапно приключва, а заедно с това и компанията внезапно се срива. За да намали щетите, Кистиансен започва да използва кръглите йо-йо части като колела за камиони играчки. Горе-долу по това време в компанията работа започва и синът му – Готфрид.

Популярното и до днес име Lego се появява през 1934 г. То е избрано след проведено от Кристиансен състезание за име на компанията, като за победителя има дори и награда – бутилка домашно вино. Самият собственик се двоуми между две названия – „Легио“ (с внушението „Легион от играчки“) и „Лего“, което представлява съчетание от двете датски думи leg godt, означаващи „играй добре“. По-късно Lego Group открива, че Lego може да се тълкува свободно и като „сглобявам“ на латински. И така Кристиансен избира Lego и компанията започва да го използва в своите продукти.

След Втората световна война пластмасите стават достъпни в Дания и Lego закупува изключително скъпа машина за леене под налягане на пластмаса през 1947 г. И така се превръща в единствената към момента компания за производство на детски играчки в света, която притежава такава. Но креативността на Кристиансен не спира до тук – през същата година той купува от британската компания Kiddicraft патента за техните пластмасови тухли, наречени Kiddicraft Self-Locking Bricks. Въпреки това Lego не запазва оригиналния модел, а започва да произвежда своя собствена версия, която първоначално кръщава Automatic Binding Bricks („Автоматични тухли за свързване“). Чак през 1953 г. те са преименувани на „Lego Bricks“. Тухличките Lego, тогава произведени от целулозен ацетат, са разработени в духа на традиционните дървени блокове, които могат да бъдат подредени един върху друг, но могат да са и „заключени“ заедно.

Фабриката в Норвегия

През 50-те години Lego Group прави първите си стъпки на чужди пазари. Ранният фокус е върху скандинавските страни, като лицензираното производство започва в Норвегия през 1953 г. в партньорство със Svein Strømberg – под корпоративното име Norske LEGIO A/S. През 1955 г. е ред на Швеция, a същата година е организирано партньорство и в Исландия. Пластмасовите продукти първоначално обаче не се приемат добре от клиентите, които предпочитат дървени или метални играчки. Така голяма част от пратките на Lego са върнати след слаби продажби. Това се оказва така, защото първоначално произведените тухли далеч не са съвършени и се налага да претърпят корекции в дизайна си, за да станат по-добри при свързване и разглобяване.

През 1954 г. Кристиансен решава да включи Lego Bricks в система от играчки, като тухлите стават част от линия от взаимосвързани продукти, предназначени да бъдат използвани заедно. През 1955 г. „Планът на града“ е първата подобна система, произведена от Lego Group. Комплектът се състои от парче пластмасов плат, върху който е отпечатан стилизиран дизайн на улици, върху които могат да се конструират и поставят сгради от Lego. Ретро комплекти като тези днес струват много скъпо.

Въпреки това тухлите на Lego все още не успяват да направят онзи „бум“, на който компанията се надява. Основната причина за това се оказва техническа – способността им за „заключване“ е слаба и конструкциите бързо се разпадат. Така през 1958 г. тухлите са подобрени с кухи тръби в долната част, като тази промяна позволява много по-добра способност за „заключване“ и построеното с тях стои напълно стабилно. Компанията патентова новия дизайн, както и няколко подобни дизайна, за да избегне конкуренцията.

1958 г. обаче се оказва повратна за компанията. Оле Кърк Кристиансен умира и синът му Готфрид Кърк Кристиансен наследява ръководния пост. Така Lego навлиза в нова ера.

Амбицията на наследника

„Царуването“ на Готфрид Кърк Кристиансен начело на Lego обаче започва трудно. През 1960 г. в склад на компанията избухва пожар, който унищожава по-голямата част от дървения инвентар. Тогава новият собственик решава, че пластмасовата линия носи достатъчно печалби, за да може Lego да си позволи да се откаже от производството на дървени играчки. Тогава братята на Готфрид – Герхард (тогава ръководител на отдела за дървени играчки) и Карл Георг напускат компанията и основават друга, наречена Bilofix.

Готфрид обаче не отстъпва по амбициозност на своя баща. До края на 1960 г. в Lego работят над 450 души, а през 1961 г. той решава да разшири продажбите на Lego в Северна Америка, но към онзи момент не разполага с логистичните възможности, за да постигне тази цел. Така компанията сключва споразумение с американската Samsonite, която започва да произвежда продукти на Lego и да ги продава в Съединените щати и Канада.

През 1961 и 1962 г. са представени първите колела Lego като допълнение, което разширява потенциала за изграждане на автомобили, камиони, автобуси и други превозни средства от тухличките. Освен това през това време Lego Group представя и играчки, насочени главно към пазара за деца в предучилищна възраст.

През 1964 г. целулозният ацетат – материалът, използван до този момент за създаването на Lego тухличките, е заменен от по-стабилния акрилонитрил бутадиен стирен (ABS пластмаса), който се използва и днес. ABS не е токсичен, по-малко склонен към обезцветяване и изкривяване е и е по-устойчив на топлина, киселини и други химикали. Производството от Samsonite в Северна Америка обаче не се променя по същото време, като към онзи момент компанията все още използва известно количество целулозен ацетат в своите продукти на Lego. 1964 г. е първата година, в която в комплектите Lego са включени ръководства с инструкции.

През 1966 г. се появява една от най-забележителните серии на Lego Group – системата за влакове Lego. Оригиналните влакови комплекти включват 4,5-волтов двигател (който е променен на 12-волтова версия две години по-късно), кутия за батерии и релси.

7 юни 1968 г. също е забележителна дата в историята на Lego. Именно тогава в Билунд е открит първият парк Legoland. Този тематичен парк включва сложни модели на миниатюрни градове, построени изцяло от тухли Lego. Паркът от три акра (12 000 кв. м.) привлича 625 000 посетители само през първата си година. През следващите 20 години тематичният парк нараства до повече от осем пъти първоначалния си размер и в крайна сметка достига средно близо милион посетители годишно. Продажбите на комплекти Lego достигат повече от осемнадесет милиона единици през 1968 г.

През 1969 г. е представена системата Duplo. Тухличките Duplo са много по-големи от тухличките Lego, което ги прави по-безопасни за малки деца, но двете системи са съвместими: тухличките Lego могат да се монтират върху тухличките Duplo, позволявайки безпроблемен преход към системата Lego, когато децата надраснат своите Duplo тухлички. Името Duplo идва от латинската дума duplus, която се превежда буквално като двоен, което означава, че една Duplo тухла е точно два пъти по-голяма от строителна тухла Lego.

По пътя към върха

През последните три десетилетия на 20-и век Lego се разширява в нови области на производството и маркетинга на играчки. През 1971 г. компанията се насочва към момичетата, като въвежда мебели и къщи за кукли. През 1972 г. Lego добавя комплекти лодки и кораби с плаващи части от корпуса, а синът на Готфрид – Келд Кърк Кристиансен, се присъединява към управленския персонал, след като завършва бизнес образование в Швейцария и Дания. Едно от първите постижения на Келд в компанията е основаването на производствени съоръжения, както и отдел за изследване и развитие, който да отговаря за поддържането на производствените методи актуални.

През 1974 г. се появяват първите човешки фигури Lego, които се отличават със своите подвижни ръце. Те са пуснати в комплектите „Семейство Лего“, които бързо се превръщат в най-продаваните по това време. През 1975 г. компанията отваря и първото си производствено съоръжение в Северна Америка – в Енфийлд, Кънектикът, в САЩ.

През 1975 г. Lego за първи път обръща погледа си и към по-възрастните клиенти, като пуска комплектите Expert Series, които са насочени към по-опитни строители на Lego, последвани от комплектите Expert Builder през 1977 г. Те включват движещи се части като зъбни колела, диференциали, лостове, оси и универсални шарнири, които позволяват изграждането на реалистични модели автомобили – с функционално кормило управление, въртящи се колела и реалистичен двигател. През 1978 г. е поставена и човешката минифигурка. Малките хора Lego имат подвижни ръце и крака и глава с усмихнато лице. Те са използвани в много разновидности на комплекти на компанията, което позволява изграждането на градове, населени с усмихнати Lego граждани. Lego „достига“ и до космоса със създаването на комплекти Lego Space с минифигурки на астронавти, ракети, лунни роувъри и космически кораби. Съвсем скоро се появяват и средновековни комплекти със замъци.

През 1979 г. се случват две важни събития за Lego – представена е първата серия Scala, включваща бижута, предназначени за млади момичета, и президент на компанията става Келд Кърк Кристиансен.

Още през 60-те години на миналия век преподавателите в училища забелязали продуктивния потенциал на тухличките Lego като безценен актив в подпомагането на децата да развият креативност и способности за решавани на проблеми. Учителите ги използвали в класната стая по много различни начини. И така през 1980 г. Lego Group създава отдел за образователни продукти (преименуван на Lego Dacta през 1989 г.), за да разшири образователните възможности на своите играчки. Междувременно по това време в Швейцария отваря фабрика за опаковане и сглобяване на Lego, а в Дания – такава, която произвежда гуми Lego.

Между 60-те и 90-те години Lego работи с Royal Dutch Shell, за да позволи използването на марката Shell върху определени артикули.

През 1981 г. се появява второто поколение влакове Lego. Както и преди, те са налични в 4,5V (захранвани от батерии) или 12V (захранвани от мрежата), но с много по-голямо разнообразие от аксесоари, включително работни светлини, сигнали с дистанционно управление и разединители. А поредицата Expert Builder се доразвива през 1982 г., превръщайки се в поредицата Technic.

На 13 август 1981 г. е отбелязана 50-годишнината на Lego Group, която е отбелязана с книгата „50 години игра“. През следващата година компанията се насочва и към най-младата си „публика“ – бебетата, като произвежда бебешки дрънкалки и фигурки с подвижни крайници. Малко след това са пуснати в продажба и комплекти Lego, включващи царство, изпълнено с рицари и коне, както и със замъци с преработен дизайн. През 1985 г. се появяват и комплектите Light & Sound, които включват батериен пакет с електрически светлини, зумери и други аксесоари, за да добавят друго измерение на реализъм към творенията на Lego. Освен това през тази година образователният отдел на Lego Group произвежда Technic Computer Control – образователна система, чрез която роботи, камиони и други моторизирани модели на Technic могат да бъдат управлявани с компютър. През тази година фабрика за Lego отваря врати и в Манаус, Бразилия.

През август 1988 г. 38 деца от 17 страни взимат участие в първото състезание по конструиране на Lego World Cup, проведено в Билунд. Линията Lego се разраства отново през 1989 г. с пускането на темата Lego Pirates, която включва разнообразие от пиратски кораби, изоставени острови и съкровища. Отделът за образователни продукти на Lego Group е преименуван на Lego Dacta, като името идва от гръцката дума „дидактичен“, което приблизително означава „изучаване на учебния процес“. Д-р Сиймор Пейпърт от Масачузетския технологичен институт, от Лабораторията за компютърно обучение, е обявен за „Лего професор по изследване на обучението“ след продължаващата му работа по свързването на езика за програмиране Logo с продуктите на Lego.

До 1989 г. минифигурките на Lego се предлагат само с жълт цвят на кожата и със стандартно усмихнато лице, въпреки че ранните прототипи имат различни цветове на кожата и изражения на лицето. През тази година обаче Lego Group разширява набора от изражения на лицето (добавяйки ги около стандартното лице с две очи и усмивка) с бради и превръзки на очите, слънчеви очила, червило и мигли, като те са предназначение най-вече за минифигурките в новостартиралата тема Lego Pirates, както и за тези в Lego Castle, Lego City и Lego Space. Някои по-стари колекционери се възмущават от новите изражения на лицето, като казват, че изглеждат твърде „карикатурни“ или „детски“ и предпочитат опростената природа на двете очи и усмивката. Особено за Lego Pirates тези по-сложни лица, в комбинация с торса, шапките (шлем или коса) и аксесоарите позволяват създаването на специфични герои и придружаваща предистория.

През 1990 г. Lego пуска нова серия, предназначена за напреднали Lego строители. Три комплекта Model Team, включително състезателна кола и офроуд превозно средство, се отличават с ниво на детайлност и реализъм, невиждано досега в никоя серия на Lego.

През същата година Lego Group влиза в топ 10 на най-добрите компании за играчки, като тя е единствената европейска компания в челната десетка. Освен това през същата година Legoland достига повече от един милион посетители за първи път в своята история.

През 1992 г. са поставени два рекорда на Гинес с помощта на продукти на Lego – замък, направен от 400 000 тухли Lego с размери 4,45 м. на 5,22 м., и 545-метрова железопътна линия Lego с три локомотива. Освен това комплектите Duplo са разширени с добавянето на линията Toolo, включваща отвертка, гаечен ключ, гайки и болтове. Линията Paradisa, насочена към момичета, внася пък разнообразие от нови пастелни цветове в системата Lego и се фокусира върху курортите за отдих, конете и живота на плажа. През 1993 г. са пуснати влак Duplo и „brickvac“ с форма на папагал, който можеше да „загребва“ парчета Lego от пода.

В края на 90-те години Lego Group представя множество нови и по-специализирани серии, насочени към определени демографски групи – например екшън фигурки за момчета и др. През 2004 г. компанията създава и тухличката Quatro за деца от 1 до 3 години. Подобно на Duplo, тухлата Quatro е четири пъти по-голяма от обикновената тухла Lego и е съвместима с тухлата Duplo.

Големият упадък

След 1992 г. печалбите на Lego Group започват да спадат. И това си има своето логично обяснение. Около 1995 г. много от дизайнерите на компанията се пенсионират – всички онези, които са създали най-успешните комплекти от края на 70-те до средата на 90-те години на миналия век. На тяхно място идват 30 „иноватори“, завършили дизайнерски колежи в цяла Европа, които имат много малко познания в дизайна на играчки, а още по-малко – за изграждането на Lego. По това време пускането на различните комплекти на пазара отнема повече от година – от етапа на проектиране до рафтовете на магазините. За да започнат нещата да се случват по-бързо, дизайнерите намаляват броя на детайлите в комплектите, за да бъдат създавани те по-бързо – тоест, броят на частите драстично спада. Но това никак не се харесва на потребителите, свикнали с изключително детайлните комплекти от „класическата ера“ от 80-те до средата на 90-те години. Дори комплектите Lego Pirates, които имат огромен успех с пускането си през 1989 г., спират от производство през 1997 г. заради нисък интерес.

Тази промяна в дизайнерските екипи ускорява ударно упадъка на компанията. През 1998 г. Lego регистрира първата си загуба в размер на 23 млн. паунда. През същата година компанията съкращава 1 000 служители.

През 1999 г. първите продукти на Lego, включващи лицензирана интелектуална собственост, т. е. не проектирани вътрешно, са Lego Star Wars и Winnie the Pooh Duplo, последвани през 2000 г. от Lego герои от „Хари Потър“ и фигури от филмите на Стивън Спилбърг. Сорен Холм, ръководител на Lego Concept Lab, каза, че оръжията играчки винаги са били силно обсъждани в компанията, но след пускането на Lego Star Wars те са станали „по-удобни“. Тези видове лицензирани играчки обаче осигуряват само краткосрочен тласък на печалбите, който се реализира по време на пускането на конкретните филми. Продажбите обаче намаляват, когато общественото вълнение утихва. Освен това добавената цена на лиценза довежда до това, че такива комплекти са по-скъпи, което отблъсква дългогодишните фенове на Lego. Те също така не харесват влошаващото се качество и намалената наличност на обикновените комплекти Lego.

През 2003 г. след включването на Ландо Карисиан в комплекта на Междузвездни войни, както и темата за баскетбола, включваща приликите на действителни играчи, е решено минифигурките, базирани на реални лица и на франчайзи с живи актьори, да имат естествени тонове на кожата.

През 2004 г. Lego отчита загуба от 174 млн. паунда, като тогавашният изпълнителен вицепрезидент по маркетинга Мадс Нипер описва компанията като „почти фалирала“ към този момент. Той анализира в ретроспекция:

През 2004 г. Келд Кърк Кристиансен подава оставка като главен изпълнителен директор и назначава на свое място Йорген Виг Кнудсторп – първият човек извън семейството, който заема този пост. Под негово ръководство компанията продава четирите парка Legoland на операторите на тематични паркове Merlin Entertainments, а производството, 80% от което е възложено на външни изпълнители, се връща под контрола на Lego.

Възстановяване: Разширяване на портфолиото

През 2004 г. компанията започва отново да се фокусира върху основните си продукти и отново въвежда системата Duplo. През същата година производството е преместено в Мексико, а дистрибуцията от Билунд отива в Чешката република До 2007 г. глобалната работна сила от 9 100 през 1998 г. е намалена до 4 200 поради аутсорсинг. Само в САЩ продажбите на Lego се увеличават с 32% поради комплектите с теми Star Wars и Indiana Jones, докато в световен мащаб през 2008 г. продажбите се увеличават с 18%. През 2009 г. от Lego осъзнават, че лицензите играят по-важна роля на американския пазар, отколкото на другите пазари. Около 60% от американските продажби на Lego са свързани с лицензи – два пъти повече от 2004 г. През 2009 г. са представени и Lego Games (настолни игри), Lego Power Miners и концепцията за Lego Ninjago. Въпреки голямата рецесия печалбите за 2009 г. са 99,5 млн. паунда, като компанията има два пъти по-висока възвръщаемост от своите конкуренти.

През 2011 г. Lego стартира новатa тема, наречена Lego Ninjago, която става популярна тема в световен мащаб и възобновява договорните отношения с Royal Dutch Shell, които съществуват 60-те до 90-те години на миналия век. Greenpeace обаче разкритикува тази колаборация през 2014 г., като заради това Lego решава да не подновява договора. Така логото на Shell се появява само в съвместно лицензирани комплекти с Ferrari и BMW.

През 2012 г. анимационен късометражен филм, озаглавен The Lego Story, създаден от датското студио Lani Pixels за 80-ата годишнина на Lego, описва борбите на Оле Кърк Кристиансен и неговия син Готфрид Кърк Кристиансен от 1932 до 1968 г. да направят компанията успешна.

През 2013 г. Lego Group обявява решението си да построи фабрика в Китай съгласно стратегията си за локализиране на производството близо до основните пазари. Азия се разглежда като бъдещ основен пазар за компанията заради нарастващите продажби на в региона.

През 2014 г. Warner Bros и The Lego Group издават The Lego Movie – компютърно анимиран приключенски комедиен филм, разказващ историята на обикновен строителен работник на име Емет Бриковски, за когото е пророкувано, че ще спаси света. Премиерата на филма е една от най-гледаните в категорията на анимациите, а Los Angeles Times отбелязва „почти единодушни положителни отзиви“.

През 2015 г. Lego предизвиква полемика, когато отказва поръчка на едро, направена от китайския художник Ай Уейуей, който е открит критик на китайското комунистическо правителство. Преди това Ай е използвал тухли Lego, за да изгради портрети на световни политически активисти. От Lego заявяват, че няма да правят директни продажби на потребители с „политически намерения“. От Китайската комунистическа партия изразяват похвала за компанията и нейния „добър бизнес смисъл“, но решението е силно критикувано в интернет пространството. Много фенове на Lego дори предлагат да дарят на Ай Уейуей свои Lego комплекти.

През 2017 г. Warner Bros, DC Entertainment и The Lego Group пускат The Lego Batman Movie като спиноф, базиран на един от главните герои на първия анимационен филм на Lego. Компанията издава и друг анимационен филм, базиран на една от своите линии играчки – Ninjago, озаглавен The Lego Ninjago Movie.

През първата половина на 2017 г. Lego отбеляза първия си спад на приходите от 13 години, като през септември 2017 г. обявява планове за съкращаване на 1 400 работни места. През същата година управлението на компанията отново се връща в ръцете на семейството – за главен изпълнителен директор е избран Нилс Кристиансен.

През февруари 2019 г. продължението на The Lego Movie е продуцирано от Warner Animation Group и издадено от Warner Bros, озаглавено The Lego Movie 2: The Second Part. Много от гласовите актьори от първия филм отново „вдъхват живот“ на героите си за продължението, но филмът се представя по-слабо в продажбите в сравнение със своите предшественици.

На 25 ноември 2019 г. Lego Group обявява придобиването на Bricklink – най-голямата фен общност на Lego в света, като цената на продажбата така и не става известна в публичното пространство.

През ноември 2020 г. Lego обявява най-големия си комплект до момента – реплика на Колизеума в Рим, съдържащ 9 036 части. Комплектът изпреварва предишния рекордьор – Хилядолетния сокол от франчайза „Междузвездни войни“. През 2021 г. този рекорд е надминат от модела на Титаник с 9 090 броя части. През 2022 г. е пуснат втори комплект, който достига завидния брой от 10 000 тухли – реплика на Айфеловата кула. Първият такъв е картата на света Lego World.

Да създадеш, каквото си поискаш

Всички деца помнят Lego по един и същ начин – разбъркани части от различни комплекти, които сглобяват по начин, който им харесва. И могат да създадат всичко, каквото си поискат – стига да го видят във въображението си.

Популярна телевизионна реклама от осемдесетте години – със звукоподобен Томи Купър, изпълняващ гласа зад кадър – улавя този дух. Тя показва анимация на мишка Lego, която се трансформира в какво ли не, за да избегне изяждането от котка Lego. С други думи – ако имате достатъчно тухли, можете да построите абсолютно всичко с Lego!

Местата, които демонстрират тези необятни възможности, са тематичните паркове Legoland – като оригиналния в Билунд. Там могат да бъде видян умален модел на президентските глави на планината Ръшмор (направен от 1,5 млн. тухли), както и висока 36-футова скулптура на седящ бик, изработена от 1,75 млн. тухли, чието изграждане отнема две години. През 2011 г. фенове на Lego пък прекарват два месеца в конструиране на коледно дърво с височина 38 фута от 600 хил. тухли на гара Сейнт Панкрас в Лондон. Други пък създават картини, използвайки фигурки Lego, които изобразяват ключови събития, случили се в дадената година – от гражданската война в Либия, до „първата целувка“ на херцога и херцогинята на Кеймбридж на балкона на Бъкингамския дворец.

Неограниченият потенциал на Lego го превръща не само в играчка за деца, но и в забавен и желан предмет за колекциониране и игра от възрастни – нещо, което Lego прегърна през последните години с носталгични комплекти, включително Nintendo Entertainment System, без съмнение насочени към децата от 80-те (сега в техните 40 години), както и изключително подробна гама от 18+, която включва модели автомобили и красиви флорални букети, насочени към значително по-зряла аудитория.

„Стар семеен приятел“

Може би основната причина Lego да привлича такава лоялна аудитория е, че въпреки че е глобална корпорация, все още не изглежда толкова безмилостно комерсиална марка и по-скоро е възприемана от потребителите като „стар семеен приятел“.

И Lego полага големи грижи за поддържането на този уютен образ. Въпреки че първият патентован дизайн на компанията, по ирония на съдбата, е пистолет играчка, като цяло тя следва политика срещу насилието. В продължение на години (до „пиратската“ поредица от края на осемдесетте години) на нейните мини фигури не е позволено да носят оръжие. Когато за първи път е обсъдено обвързване на продукта със Star Wars, има силна съпротива от страна на традиционалистите, които възразяват срещу думата „воини“.

Lego и променящият се свят

Както споменахме по-рано, заради критика на зелени организации за партньорството си с Shell – с която от Lego бяха сключили многомилионна сделка, компанията прекратява договорите. Като така слага край на едно 50-годишно партньорство.

Като голям производител на пластмаса (който използва около 90 000 тона годишно), компанията Lego е изправена пред предизвикателството да направи своите играчи по-щадящи околната среда. Така през 2018 г. тя обявява, че нов вид пластмаса, произведена от захарна тръстика, ще се използва за производството на зеленина в комплектите (дървета, храсти и листа) и обявява план за напълно нулеви отпадъци в производството. Освен това се очаква всички основни продукти на Lego да започнат да се произвеждат от устойчиви материали до 2030 г.

Стратегиите за намаляване на отпадъците на компанията включват въвеждането на хартиени торбички и картонени опаковки. Целта е да се постигнат нулеви отпадъци от опаковки до 2025 г. „Вдъхновени сме от милионите деца, които призоваха за по-спешни действия срещу изменението на климата“, казва главният изпълнителен директор на Lего Group Нилс Кристиансен пред BBC през 2020 г. „Получихме много писма от деца относно околната среда, които ни молят да премахнем пластмасовите опаковки“, пояснява той.

За да насърчи хората да даряват комплекти и части от Lego за повторна употреба, а не да ги изхвърлят в кофите за боклук, компанията стартира Lego replay – схема, която позволява на хората да поставят в кутия своите нежелани Lego комплекти, за да бъдат дарени на деца в нужда. В момента услугата е достъпна само в Канада и САЩ, но компанията планира да я разшири. Към 2021 г. са дарени 136 078 килограма Lego.

Любопитни факти за Lego

Източници

• Lego.com
• Wikipedia.org
• Wikipedia.bg
• Saga.co.uk