FIAT – фамилията Аниели и мечтата за автомобил

автор: Милен Николов публикувано на: 12.02.2024 прегледи: 2542 уникалност: 100%

Компанията Fiat е основен италиански производител на автомобили. Тя е дъщерно дружество на мултинационалния производител на автомобили Stellantis. Сред марките автомобили, произвеждани от компанията, са Chrysler, Ferrari, Maserati и Lancia. Компанията също така осъществява дейност в сектора на търговията на дребно, химикалите и гражданското строителство в допълнение към производството на селскостопанско оборудване и земекопни машини. Седалището на дружеството се намира в Торино.

През 1986 г. Fiat придобива изпадналата в затруднение италианска компания Alfa Romeo SpA, която произвежда спортни автомобили. През 2000 г. американската автомобилна компания General Motors Corporation (GM) придобива 20% във Fiat след сделка за споделяне на технологии. През 2005 г. GM плаща 2 милиарда долара, за да прекрати партньорството. През юни 2009 г. Fiat финализира сделка с Chrysler LLC, при която придобива по-голямата част от активите на американски автомобилен производител, както и 20% дял в компанията. Сделката води до създаването на нова компания – Chrysler Group LLC. През 2010 г. Fiat обявява, че отделя своето индустриално звено, което произвежда камиони и трактори, както и морско оборудване, за да се съсредоточи върху автомобилите. На следващата година Fiat става мажоритарен акционер в Chrysler, след като придобива останалите дялове, притежавани от правителствата на САЩ и Канада, а през 2014 г. изкупува оставащите акции, за да поеме пълен контрол и да създаде FIAT Chrysler Automobiles (FCA). През 2021 г. Fiat Chrysler се слива с френската компания PSA Group (производител на Peugeot, Citroën и Opel) и се създава холдинговото дружество Stellantis.

Основатели на компанията

Джовани Аниели

Джовани Аниели (1866 – 1945)

Джовани Аниели е известен италиански индустриалец от първата половина на XX век и водеща фигура в основаването и ръководенето на компанията Fiat през първите години след нейното учредяване. Той е роден на 13 август 1866 г. във Вилар Пероза, Италия. Баща му, който е кмет на малкото градче, умира, когато Аниели е едва на пет години. По-късно той посещава военното училище в Модена, но напуска армията през 1892 г.

На 11 юли 1899 г. Аниели е част от групата основатели на Fiat SpA, като плаща около 400 долара за своя дял. Една година по-късно той е управляващ директор на новата компания, а през 1920 г. става председател на управителния съвет. Първият завод на Fiat отваря врати през 1900 г. с 35 служители, произвеждащи 24 автомобила. След като компанията става публична и нейните акции започват да се продават на борсата в Милано, Аниели започва да изкупува наличните акции и да увеличава дела си.

През 1917 г. по време на Първата световна война Аниели се включва с финансиста Рикардо Гуалино в транспортирането на помощта от Съединените щати за Европа и инвестира в две предприятия в САЩ, които след края на войната са закрити.

В началото на 1918 г. Аниели и Гуалино правят опит да поемат контрол върху банката Credito Italiano. Те не успяват, но влизат в борда на директорите. През 1920 г. Гуалино и Аниели участват в рекапитализацията на частната банка Jean de Fernex, както и закупуват една трета от акциите на Алфредо Фрасати, издател на популярния вестник La Stampa. През 1923 г. Аниели е назначен от Мусолини за сенатор от Националната фашистка партия. През 1927 г. Аниели става основен акционер във Fiat.

След края на Втората световна война той е обвинен в сътрудничество с фашисткия режим и временно е лишен от собствеността върху компаниите си. По-късно Аниели е оправдан и умира скоро след това на 16 декември 1945 г. на 79 години. Семейството Аниели успява да си върне пълния контрол над Fiat едва през 1966 г.

История на компанията

През 1899 г. група бизнесмени и професионалисти от Торино обединяват усилията си, за да реализират обща мечта: създаването на италианска автомобилна фабрика. На 11 юли 1899 г. в Торино е основана компанията Fiat: Fabbrica Italiana Automobili Torino (Италианска автомобилна компания Торино).

През същата година производството официално започва с пускането на първия автомобил с марката Fiat – Fiat 3½ HP.

През 1903 г. въпреки полузанаятчийската производствена линия резултатите на компанията са достатъчно добри, за да повишат акционерния капитал до 800 000 италиански лири – значителна цифра за времето. Заедно с другите ръководители Аниели, който е назначен за главен изпълнителен директор през 1902 г., решава да листне базираната в Торино производствена компания на фондовата борса.

През 1910 г. Fiat пуска на пазара на пазара модела Tipo. Използването на стандартизирани компоненти прави възможно рационализирането на разходите и на производството. Така се създава автомобил, който е едновременно надежден и достъпен за всички. Тези характеристики правят модела Tipo толкова успешен, че през годините са произведени 6 различни версии в зависимост от обема на двигателя.

Първото спортно състезание на Fiat е през 1901 г. с моделите Fiat 8 HP и Fiat 12 HP. Компанията използва моторните състезания като тестово поле за нови технологии, преди да ги приложи в производствената линия. През 1911 г. с модела Fiat S61 от 1908 г. компанията печели „Голямата награда на Америка“.

Fiat 12/15 HP Zero

Fiat Tipo 4

През 1912 г. е представен моделът Zero (известен също като Fiat 12/15 HP), който е с много проста, здрава и надеждна механична конструкция. Той се предлага на цена от само 8 000 лири, което е рекордно ниска цена за времето си. Качеството, стилът и достъпността са причините за неговия успех, като Fiat произвежда над 2 000 екземпляра само между 1912 и 1915 г.

фабриката Lingotto

През 1916 г. започва изграждането на фабриката Lingotto – един от най-значимите примери на европейската индустриална архитектура. Проектиран от Джакомо Труко, заводът въплъщава амбициозното желание на Италия за иновации и индустриализация. Фабриката е тържествено открита на 22 май 1923 г. в присъствието на италианския крал Виктор Емануил III.

През 1932 г. на автомобилното изложение в Милано, проведено от 17 до 27 април 1932 г., е представен моделът Fiat 508 Balilla – революционно превозно средство за времето си, което пожънва незабавен успех. Първият автомобил Balilla e четириместен седан с каросерия, изработена от дърво и желязо, който може да развива до 80 км/ч и струва само 10 800 лири. Той става един от най-популярните автомобили в Италия, обичан както от хората, така и от пресата.

През 1936 г. се ражда моделът Fiat 500 A Topolino (буквално „малка мишка“). За времето си това е най-малката масово произвеждана кола в света. Предшественик на сектора на икономичните автомобили, Topolino е произведен в отговор на икономическата криза, която удря Италия веднага след началото на Втората световна война. Наречен е Topolino поради малкия си размер и форма.

Fiat 508 Balilla

Fiat 500 A Topolino

Mirafiori е не само индустриалната централа на Fiat в Торино, но и най-старата фабрика в Европа, която все още функционира. Тя е открита на 15 май 1939 г., за да се увеличи капацитетът за производството на модели автомобили с двигатели с по-малък обем, които могат да предложат мобилност на всеки на достъпна цена. След края на Втората световна война автомобилното производство във фабриката стартира с пълни обороти с пускането на втората серия на модела 500 A и преместването на производствените линии за модела Fiat 1100 в нея.

Fiat 500 B Giardiniera

Fiat Campagnola

През 1948 г. компанията представя модела 500 B Giardiniera – едно от първите комбита, произвеждани някога в голям мащаб, което се отличава с луксозни странични лайсни. Терминът Giardiniera е вдъхновен от името на количките, които градинарите са използвали, за да превозват стоките си. За малко повече от година са произведени над 21 000 автомобила.

През 1951 г. е представен моделът Fiat Campagnola, който е предназначен изцяло за селскостопанския сектор. Оборудван със стоманена рамка с надлъжни и напречни части, той е новаторски автомобил за времето си и е един от най-емблематичните модели в следвоенната автомобилна история. С него Африка е пресечена от юг на север за 11 дни и 4 часа.

През 1953 г. Fiat създава чисто нов автомобил – моделите 1100/103 тип A и тип B, които се характеризират със своята модерна конструкция с 4 врати.

Две години по-късно, през 1955 г., компанията пуска на пазара нов двуместен спортен автомобил в американски стил – Fiat 1100 TV Trasformabile, който гарантира отлична производителност на двигателя, скорост и прецизност на управлението. Произведените 571 бройки са оборудвани с подобрен двигател и независимо предно окачване със стабилизираща щанга.

През 1956 г. се ражда първият семеен автомобил на компанията – Fiat 600 Multipla. Лек и бърз автомобил с изключително фини линии, той бързо постига голям успех. Този прост семеен автомобил издига функционалността до друго ниво, позволявайки превозването на четири до шест души или преобразуването му в двуместно такси.

1100/103 Type A and Type B

Fiat 1100 TV Trasformabile

Fiat 600 Multipla

Година по-късно е представен моделът Fiat 500, проектиран, за да отговори на нуждата от автомобил, който е едновременно икономичен и практичен.

Fiat 500

През 1966 г. Fiat подписва споразумение със СССР за изграждането на Толиатиград, малък град на река Волга, в който започва съвместно производство на автомобили.

През 1967 г. отваря врати новият завод Rivalta, в който се произвеждат моделите 850 Coupé и 124 Spider. В периода 1976 – 1977 г. Fiat прави една от най-важните си стъпки в областта на производството и приложните технологии с въвеждането на Robogate: автоматизиран завод, който съчетава различни технологии, управлявани от една ИТ система. Системата, която е в състояние да разпознава и заварява различни части на тялото напълно автоматично, е дала началото на емблематични модели като Ritmo, Uno и Tipo.

През 1971 г. е представен моделът Fiat 127, който е истинска революция в областта на автомобилостроенето благодарение на своя напречен преден двигател и окачване McPherson. Автомобилът осигурява повече пространство, повече комфорт и повече безопасност благодарение на подобреното поведение на пътя, стабилност и спирачна способност. Той се превръща в емблематичен автомобил за 70-те години на миналия век.

През 1972 г. стартира производството на Fiat 126. Моделът е еволюция на Fiat Nuova 500, но е с напълно преработена 4-местна каросерия, двигател с обем 594 куб. см и синхронизирана смяна на трите горни предавки.

Fiat 127

Fiat 126

През 1978 г. е представен моделът Fiat Ritmo – един от най-успешните модели на Fiat, произвеждани някога.

През 1980 г. е представен друг емблематичен модел на компанията – Fiat Panda. Той скоро се превръща в един от най-обичаните градски автомобили в Италия и става известен преди всичко със своята здравина и функционалност.

През 1984 г. в Кейп Канаверал, САЩ, е представен моделът Fiat Uno (предшественик на Punto). Революционен за света на малките автомобили, той постига огромен и незабавен успех, спечелвайки наградата „Автомобил на годината“ през същата година и въплъщавайки концепцията за популярна кола, подходяща за всички.

Fiat Ritmo

Fiat Panda

Fiat Uno

През 1988 г. е представен друг емблематичен модел – Fiat Tipo.

През 1990 г. на пазара е пуснат първият електрически автомобил на компанията –Panda Elettra. Той може да измине до 100 км с максимална скорост от 70 км в час.

Fiat Tipo

През 1993 г. са създадени новите модели Fiat Punto и Punto Cabrio, които са представени на автомобилното изложение във Франкфурт. Fiat Punto е най-доброто превозно средство par excellence, а също и един от най-големите успехи на Fiat.

Година по-късно се ражда моделът Fiat Barchetta Spider. Автомобилът има забележителен успех.

Fiat Punto

Fiat Barchetta Spider

През 2007 г. е пуснат на пазара моделът Fiat 500, който е напълно нова версия на своя предшественик. Моделът се радва на забележителен успех.

През 2012 г. за пръв път е представен моделът Fiat 500L. От стилистична гледна точка той припомня две различни, но разпознаваеми дизайнерски философии – комбинация между моделите Fiat 500 от 1957 г. и Fiat Multipla от 1956 г.

През 2014 г. е представен моделът Fiat 500X – модерен градски SUV.

Fiat 500

Fiat 500x

През същата година двете автомобилни групи Fiat и Chrysler се сливат и създават Fiat Chrysler Automobiles (FCA).

През 2019 г. Fiat отбелязва своята 120-годишнина със специална серия автомобили – Fiat 500 120TH, които са представени на Международното автомобилно изложение в Женева.

Иновации и разрастване на компанията

Fiat Automobiles е най-големият производител на автомобили в Италия. По време на своята над вековна история той става най-големият производител на автомобили в Европа и третият в света след General Motors и Ford в продължение на над 20 години – до кризата в автомобилната индустрия в края на 80-те години на XX в. През 2013 г. Fiat SpA е вторият по големина европейски автомобилен производител по произведени обеми и седмият в света.

През 1970 г. Fiat Automobiles дава работа на повече от 100 000 души в Италия, когато производството достига най-голямата си бройка – 1,4 милиона произведени автомобила в страната. Fiat също е произвеждал железопътни двигатели, военни превозни средства, селскостопански трактори, самолети и оръжия.

Автомобилите с марка Fiat се произвеждат на няколко места по света. Извън Италия, най-голямата страна на производство е Бразилия, където марката Fiat е пазарен лидер в продължение на много години. Групата също има фабрики в Аржентина, Полша и Мексико (където превозните средства с марка Fiat се произвеждат в заводи, притежавани и управлявани от Stellantis North America за износ в Съединените щати, Бразилия, Италия и други пазари) и дълга история на лицензиране на производството на своите продукти в други страни.

Някои ключови събития при разрастването на компанията:

1969 г. – Fiat купува производителя на автомобили Lancia и половината от Ferrari;
1973 г. – Fiat претърпява първа оперативна загуба в резултат на стачките и първото шоково повишение на цената на петрола;
1976 г. – Либия купува малко под 10% от Fiat;
1986 г. - Fiat изпреварва Ford, за да купи Alfa Romeo от италианското правителство, което го превръща в най-големия производител на автомобили в Европа. През същата година Либия продава своя дял обратно на семейство Аниели и консорциум, ръководен от инвестиционната банка Mediobanca;
2000 г. – Банките кредитори настояват Fiat да продаде Fiat Auto на Daimler Chrysler. През юли Fiat предпочита да продаде 20% от Fiat Auto на GM за 2,4 милиарда долара в акции на GM;
Октомври 2002 г. – Fiat търси защита от изпадане в несъстоятелност от италианското правителството, като заявява, че ще уволни 8 100 работници и ще затвори завода си в Сицилия;
Февруари 2005 г. – Fiat и GM прекратяват петгодишното си партньорство. Американският автомобилен гигант плаща на Fiat 1,55 милиарда евро в брой;
Януари 2007 г. – Fiat казва, че ключовото му автомобилно звено е реализирало печалба през 2006 г., първата от 2000 г. насам;
Юли 2007 г. – Fiat разкрива нова версия на Cinquecento – емблематична кола, която не се произвежда в продължение на 32 години;
Януари 2009 г. – Fiat разкрива предварителна сделка за придобиване на 35 процента от Chrysler LLC в замяна на достъп до неговите технологии и задгранични пазари;
Февруари 2009 г. – Fiat получава кредитна линия от 1 милиард евро от банки;
23 април 2009 г. – Fiat обявява търговска загуба за първото тримесечие в размер на 48 милиона евро;
През 2014 г. Fiat и Chrysler се сливат и създават Fiat Chrysler Automobiles (FCA);
През 2021 г. FCA се обединява с френската компания PSA Group и се ражда холдинговото дружество Stellantis.

Еволюция на логото

Компанията Fiat e използвала 26 лога върху капаците на автомобилите си от началото на XX в. до началото на XXI в., когато е извършен последният редизайн. Като цяло емблемите са много сходни една с друга и са групирани по години: от 1921 до 1931 г. емблемата е овална, до 1968 г. е вертикална и правоъгълна, до 2003 г. е наклонена, а след това кръглото лого се редува с името на компанията. Понастоящем емблемата съдържа само надпис – името с червен цвят на бял фон.

1899 – 1901

1901 – 1903

1903 – 1908

1899 – 1901 - В годината на основаване на компанията новосъздаденият автомобилен производител все още няма свое лого. По-късно е създадена и емблемата – златен правоъгълник с „извити“ ръбове, приличащ на древен пергамент. Пълното име Fabbrica Italiana di Automobili Torino и неговата съкратена версия FIAT са изписани с печатни букви в центъра.

1901 – 1903 - Първата емблема се използва за кратко. През 1901 г. главният дизайнер Марио Майоли, минавайки покрай фабриката вечер, забеляза колко футуристично изглежда сградата на фона на потъмняващото небе. Това го вдъхновява да създаде първото фирмено лого. То включва само съкращение за името – четири букви с интервали между тях. Шрифтът, който е използван, става запазена марка на FIAT.

1903 – 1908 - През този период логото прилича на метална плоча и е със син и жълт цвят. Формата е правоъгълна с леко издължен горен ръб.

1908 – 1921

1908 – 1921 - През 1908 г. емблемата става по-елегантна – художниците поставят традиционното съкращение в центъра на хоризонтално разположен син овал. Логото изглежда по-гъвкаво, а буквите в центъра на овала на тъмносин фон изглеждат по-ярки.

1921 – 1925

1925 – 1929

1929 – 1931

1931 г.

1921 – 1925 - През 1921 г. логото на Fiat е напълно променено. Сега то е идеален кръг, обрамчен от лавров венец. Компанията избира лавровия венец поради това, че нейните коли по това време започват често да печелят различни автомобилни състезания. Цветът на шрифта е червен на бял фон.

1925 – 1929 - През 1925 г. са направени малки промени: лавровият венец е на златен фон, името е на тъмносин фон, а надписът Fiat е бял.

1929 – 1931 - До 1931 г. са направени малки промени в логото, но те се отнасят само до цветовата схема. Емблемата на Fiat сега е със сребърна рамка с листни орнаменти.

1931 г. - През тази година цветът на фона на логото е променен, като „синьото небе“ е заменено с червения цвят на победата.

1931 – 1932

1932 – 1938

1938 – 1949

1949 – 1959

1959 г.

1931 – 1932 - Логото се променя значително през 1931 г. Формата става правоъгълна със заоблени ъгли и наподобява радиаторна решетка на кола. Лавровият венец е премахнат. Само тъмночервеният цвят на фона остава непроменен.

1932 – 1938 - Емблемата остава почти същата, само че вместо със заоблени ъгли тя е под формата на правоъгълник.

1938 – 1949 - През този период логото остава същото, но сега рамката е под формата на щит

1949 – 1959 - В това лого очертанията на емблемата са опростени, като линиите са прави и по-ясни.

1959 г. - Формата на щита е със заоблени ъгли. Дебела сребриста рамка обрамчва логото. Буквата А със заострен връх придава изтънченост на цялата емблема.

1959 – 1968

1965 – 1982

1959 – 1968 - Сега формата на щита вече не е толкова изразена и агресивна. Широката сребриста рамка и почти заоблените ъгли придават усещане за мекота.

1965 – 1982 - Лого отново става кръгло и наподобява печат. В центъра е името на автомобилната марка с шрифт Verkehr Std Bold. Буквите са жълти, високи, с издължени крачета и бял ръб. Горният десен ъгъл на буквата „А“ е отрязан. Малък червен кръг служи като фон. Има широка сива ивица с венец от лаврови листа, оцветен в графитен цвят по външния ръб.

1968 – 1972

1965 – 1982

1982 – 1991

1999 – 2003

1968 – 1972 - През 1968 г. логото отново претърпява радикална променя. Корпоративният шрифт също е променен. То става по-строго и геометрично и е разположено в четири ромба, разделени от бели ивици. Всяка буква е поставена в своя собствена клетка, а буквите FIAT са изписани с ясен курсив. Това лого и до днес се счита за една от най-добрите версии на емблемата.

1972 – 2003 - В това лого е променен само цветът на ромбовете. Вече те са с класически тъмносин цвят.

1982 – 1991 - Това лого е радикално променено, като в него ромбовете са заменени от пет надлъжни ивици, леко наклонени наляво като курсивен шрифт.

1999 – 2003 - В това лого компанията отново се връща към ромбовете. Сега цветовата палитра на логото е променена на синьо и бяло. Надписът Fiat се отличава с по-удебелен шрифт, а изчистените линии на буквите карат логото да изпъква и да се откроява.

1999 – 2006

2001 – 2006

2003 – 2006

1999 – 2006 - През 1999 г. дизайнерите решават да се обърнат отново към традициите, връщайки логото с кръгла форма. Официално за 100-годишнината на компанията е решено то да се доближава максимално до вида, който има през 20-те години на миналия век. Само че този път синьото е използвано като основен цвят. В новата версия тази емблема има син фон и хромирани букви, а буквата „А“ отново придобива оригиналния си контур. Благодарение на сребристия цвят на шрифта надписът изглежда обемен и ярък. Компанията използва логото само една година.

2001 – 2006 - В това лого дизайнерите променят цвета на буквите и те стават сини със сребристо-бял оттенък.

2003 – 2006 - През 2003 г. е представен изцяло нов дизайн на логото. Четири отделни букви от абревиатурата са ярки на син фон. Стилът на шрифта е традиционният.

2006 до днес

2020 до днес

2006 до днес - През 2006 г. дизайнерският отдел на компанията решава да модернизира съществуващото лого, като го направи триизмерно и добави сребристи тонове към палитрата. Художниците съчетават две форми на емблемата: кръгла и щитовидна. Сега емблемата е в сребърен кръг с правоъгълна вложка и полукръгли ръбове, което придава 3D ефект. Името на компанията е изписано със сребърни букви на червен фон.

2020 до днес - Редизайнът от 2020 г. запазва оригиналния стил и шрифт на емблемата на Fiat, като буквите са с изравнени линиите и с аленочервен цвят.

Общественополезни цели на компанията

Stellantis, компанията майка на Fiat, се стреми да намали своя отпечатък върху околната среда. Като поддържа ангажимент за устойчиви иновации, опростен, интелигентен и все по-дигитален оперативен модел и пряко участие на служителите във всяка дейност, компанията непрекъснато подобрява екологичните показатели на своите производствени операции. Политиката на Stellantis за околната среда и използването на енергия очертава ангажиментите за постигане на реален принос в тези области. Основните инициативи включват:

Използване на алтернативни и възобновяеми енергийни източници;
Подпомагане на закупуването на енергийно ефективни продукти и услуги;
Проектиране на производствени процеси с цел подобряване на енергийните характеристики;
Намаляване на водочерпенето и повторно използване на водата;
Избягване на отпадъците и насърчаване на рециклирането;
Намаляване на емисиите чрез използване на материали с по-малко замърсители;
Насърчаване на използването на устойчиви материали и увеличаване на повторната употреба и рециклиране на материалите;
Продължаване на защитата на биоразнообразието чрез забрана на нови дейности в защитени зони;
Стимулиране на намаляването на въглеродните емисии на доставчиците;
Осигуряване на образование и обучение за служители и доставчици;

Промишлените производствени подразделения на компанията допринасят за декарбонизиране на икономика и работят в подкрепа на постигане на целта за нула въглеродни емисии до 2038 г. Дейностите са фокусирани върху свързаните с енергията и климата аспекти в производствените съоръжения на Stellantis в допълнение към интегрирането на тези аспекти в офиси, складове, операции на дребно и други стационарни операции. От дизайна на автомобила до всеки етап от жизнения цикъл на автомобила Stellantis работи за ограничаване на отпечатъка върху околната среда на нейните продукти и дейности. Опазването на околната среда и енергийната ефективност са важни цели на компанията и се наблюдават отблизо. За тази цел е създаден комитет за управление на CO2, който да реализира проекти за енергийна ефективност като активна инвестиция за намаляване на парниковите газове. Stellantis също така извърши задълбочен преглед на потреблението на енергия и енергийната ефективност в компанията. В заводите на Stellantis са разработени и внедрени системи за управление на енергията и се прилагат планове за контрол на емисиите, за да се идентифицират линиите на действие, необходими за подобряване на техните енергийни характеристики.

Компанията работи за насърчаване на екологичната отговорност сред работната сила, дилъри, доставчици, клиенти и местни общности, като развива култура на управление на околната среда и участва активно в диалог относно дейности, свързани с опазването на околната среда. Отговорността за опазване на околната среда е на всички служители в Stellantis. Ангажиментите за опазване на околната среда включват:

Допринасяне за декарбонизиране на икономиката с цел постигане на нулеви въглеродни емисии в рамките на производствените дейности, като се работи за намаляване на потреблението на енергия и увеличаване на използването на възобновяема енергия;
Стремеж към нулеви емисии на летливи органични съединения чрез подобрения на процесите на обработка. Внедряват се процеси за ограничаване и намаляване на емисиите във въздуха, включително по-чисти процеси на боядисване, последваща обработка на остатъчни емисии, мониторинг на нивото на шума и миризмите и замяна на опасни вещества с неопасни, когато е възможно;
Проектиране на промишлени процеси, които позволяват минимално използване на суровини и 100% рециклиране на отпадъци в местните вериги на кръговата икономика. Депонирането се използва само когато рециклирането или възстановяването не е възможно;
Насърчаване на отговорното стопанисване на водата, като стремежът е чрез рециклиране на вода в промишлените дейности да се постигне нулево водочерпене;
Съхраняване на биоразнообразието в районите, в които са разположени обектите на компанията, чрез опазване на естествените местообитания. Въпреки че опазването на биоразнообразието е сложен процес и въздействието на производствените операции на компанията върху биоразнообразието е относително ограничено, Stellantis е приложила специални мерки, насочени към допълнително минимизиране на този проблем;
Поемане на лидерска роля в декарбонизацията чрез създаване на бизнес звено за кръгова икономика, което има за цел да се постигне спестяване на до 80% от материалите и до 50% от енергията като принос на компанията към устойчивото бъдеще.