Siemens – световен пионер в електроинженерството... и не само

Siemens AG е германска компания със седалища в Берлин и Мюнхен. Тя е индустриален конгломерат, най-голямата производствена компания в Европа и една от най-големите в света в сферата на електрониката и електротехниката.

Siemens AG има клонове в над 190 държави по света и около 285 производствени предприятия (почти половината от които в Германия), като в тях работят над 380 хил. служители. Компанията се развива основно в шест бизнес направления – енергетика, комуникации и информатика, медицина, автоматика и контрол, транспорт и осветление. Освен това има интереси и в областите на финансите, бизнес услугите, строителството, водопречиствателните технологии и битовата техника.

Обширната продуктова гама на Siemens AG включва пренос и разпределение на енергия, автоматизация и задвижваща техника за преработващата и обработващата промишленост, скоростни кутии, генератори, съединители, медицинска техника (рентгенови снимки, магнитно-резонансна томография, компютърна томография и др.), подвижен железопътен състав (мотриси за метро, локомотиви, градска железница), въоръжение, турбини (вятърни, газови и парни), компресори, комутационна апаратура за ниско напрежение (командни и сигнални устройства, разпределителни уредби за захранващи устройства), техника за безопасност (алармена техника, техника за откриване на пожар, пожарогасителна техника, контрол на достъпа, видеонаблюдение и т.н.), металургични заводи и др.

1847 – 1865: Основаване на компанията и първоначален растеж

1847: Основаването на компанията

Вернер фон Сименс

Вернер фон Сименс (облагородяващото „фон“ ще бъде дадено много години по-късно) завършва обучението си за офицер през 1838 г., след което от него се изисква да служи най-малко шест години в пруска армия. От 1 октомври 1842 г. той е назначен в кралската артилерия в Берлин.

През свободното си време там той започва да работи по своите т.нар. „изобретателски спекулации“ – набор от идеи, вариращи от изграждането на регулатор за парни двигатели, през производството на изкуствен камък, до експериментирането с нитроцелулоза („памук“). До лятото на 1846 г. Вернер фон Сименс се задълбочава в проектирането и работата на електрическите телеграфи. В рамките на половин година той твърдо решава „да изгради солидна кариера в телеграфията, независимо дали в армията, или извън нея“.

Телеграфът със стрелка, проектиран от него, е създаден между януари и юни 1847 г. в работилницата на двама прецизни механици – Йохан Георг Халске и Фридрих М. Бьотихер. В началото на юли той преминава през първия си пробен тест по въздушната тестова линия между Берлин и Потсдам и с присъствието на представители на Телеграфната комисия към Генералния щаб на пруската армия. Тестът се оказва успешен.

Въпреки решението си да работи в областта на телеграфията, той не напуска веднага пруската артилерия главно поради финансови причини. Заради ранната смърт на родителите му, на Вернер фон Сименс се налага да поеме отговорност за тримата си по-малки братя – Карл, Валтер и Фридрих, на които става законен настойник през 1845 г. Както ще пише на брат си Уилям в Лондон в началото на август 1847 г., недостигът на средства е основната му пречка за напредък в работата по неговите „изобретателни спекулации“.

Скоро Вернер приема предложението за преназначаване в Комисията по телеграфия на Генералния щаб. Промяната не носи подобрение в обтегнатото му финансово състояние, но му дава повече възможности от преди да пусне на пазара своя указателен телеграф и да научи от първа ръка къде Комисията планира да положи нови телеграфни линии. Преди изтичането на месеца Сименс и Йохан Георг Халске решават да създадат заедно компания за машиностроене, която да произвежда телеграфи, системи за звънене за железопътни линии и изолация от гутаперча. Компанията започва работа само шест седмици по-късно.

Новата компания Telegraphen-Bauanstalt von Siemens & Halske е основана на 1 октомври със споразумение за партньорство между Вернер фон Сименс и Йохан Георг Халске. На 7 октомври Вернер получава патента, който нетърпеливо очаква пет месеца – „за нов вид телеграф с електрическа стрелка и свързано с него устройство за отпечатване на телеграми“. На 9 октомври механичната работилница се регистрира като търговско предприятие в Кралската търговска данъчна служба и започва работа само три дни по-късно. Но тъй като Вернер все още е офицер от армията, Халске е лицето на бизнеса.

През 1848 г. компанията печели договор за изграждане на първата телеграфна линия на дълги разстояния в Европа. Простираща се предимно под земята от Берлин до Франкфурт, приблизително 670-километровата връзка влиза в експлоатация през февруари 1849 г.

През март Франкфуртският парламент избира Фридрих Вилхелм IV за германски император. Благодарение на новите комуникационни технологии, новините от Франкфурт стигат до Берлин само за час.

След 1853 г.: Руската държавна телеграфна мрежа и създаването на дъщерно дружество

През 1853 г. руското правителство възлага на Siemens & Halske договор за изграждане на телеграфна линия от Варшава до границата на Русия с Прусия. След изграждането на линията последват допълнителни договори. Компанията отваря строителен офис в Санкт Петербург, ръководен от Карл фон Сименс, и незабавно започва работа по около 9 000-километровата руска държавна телеграфна мрежа. Две години по-късно Siemens & Halske печели и договор за предоставяне на услуги по поддръжка на руските телеграфни линии.

През 1855 г. строителната служба в Санкт Петербург е превърната в независим филиал. Вернер фон Сименс назначава по-малкия си брат Карл за ръководител на компанията като признание за приноса му за положителното развитие на бизнеса.

Успехът в Русия генерира огромен импулс за базираната в Берлин компания. До 1856 г. Siemens & Halske има 330 служители, две трети от които работят в Русия. Процентът на износ достига до 80%.

След 1858 г.: Независим английски филиал и първа схема за споделяне на печалбата

Siemens & Halske започват да демонстрират интерес към стъпването на нови чуждестранни пазари още на ранен етап. Само три години след основаването на компанията е открит офис за продажби в Англия, където Уилям Сименс, по-малкият брат на основателя на компанията, е назначен като агент. През 1858 г. офисът в Лондон е превърнат в независима компания – Siemens, Halske & Co. – ръководена от Уилям Сименс.

Дълго време операциите в лондонския филиал на Siemens & Halske се фокусират основно върху пазара на подводни кабели. За да избегне зависимостта от качеството и цените на английските доставчици на кабели, компанията открива собствен завод за кабели в Woolwich близо до Лондон през 1863 г.

Желанието да се мотивират и задържат висококвалифицирани служители в дългосрочен план кара Вернер фон Сименс да въведе схема за споделяне на печалбата през 1858 г. В началото на 1866 г. мениджърите също се възползват от бизнес успеха на компанията чрез бонуси.

1865 – 1896: Електрическо динамо и големи международни проекти

1866: Вернер фон Сименс открива електрическото динамо

През 1866 г. Вернер фон Сименс прави своя най-важен принос в електротехниката. Основавайки се на работата на Майкъл Фарадей, той открива електрическото динамо и конструира динамо машина, предшественик на съвременните големи електрически генератори. За разлика от други изследователи в тази област, които работят върху същия проблем, Вернер фон Сименс признава икономическото значение на своето изобретение и през 1867 г. издава патенти, за да гарантира правото си да го комерсиализира.

След приблизително 10 години разработка и тестване динамото е готово за серийно производство през 1875 г. Пускането му бележи началото на нова ера в историята на електротехниката. Способността да се генерират и разпределят големи количества електрическа енергия на ниска цена дава голям тласък на икономиката.

Високоволтовата техника започна своето триумфално шествие. Първите области на приложение са електрическото осветление и задвижващите технологии. На 1 март 1879 г. вилата на Сименс в Шарлотенбург става първата частна резиденция в Германия, осветена с електрическа енергия. На Берлинския търговски панаир няколко седмици по-късно Siemens & Halske представят първата в света електрическа железопътна линия, захранвана от външно електрическо захранване.

От 1868 г.: Изграждане на индоевропейската телеграфна линия

През 1868 г. Siemens & Halske се захваща с капиталоемък проект, който е изискващ както технологично, така и логистично: изграждането на телеграфна връзка между Европа и Индия. Проектът е предшестван от досадни преговори, но братята Сименс се възползват от своята мултинационална организация: Уилям управлява преговорите в Лондон, Вернер – в Берлин, Карл – в Санкт Петербург, и Валтер – в Техеран.

Строителството на линията, поръчано от Индоевропейската телеграфна компания, започва на руска територия и се провежда на три етапа, простиращи се от пруско-руската граница до Техеран. За първата част от линията, която се простира от Лондон до пруско-руската граница, е възможно да се използват съществуващи преди това линии.

След само две години строителство компанията пуска „Индолайн“ в експлоатация през април 1870 г. И така вместо 30 дни вече са необходими само 28 минути за предаване на съобщения от Лондон до Калкута – истинска сензация за онова време. Успешната реализация на този голям проект печели международно признание на братята Сименс и отбелязва връхна точка в техните бизнес дейности.

От 1872 г.: Първи социални помощи на компанията

През октомври 1872 г., по случай 25-ата годишнина на Siemens & Halske, Вернер фон Сименс обявява създаването на пенсионен фонд и фонд за вдовици и сираци за служителите на компанията. Така работниците вече имат право на пенсия въз основа на своя стаж. Малко компании по това време предлагат такива предимства, което дава на висококвалифицираните служители по-силен стимул да останат в Siemens & Halske. Обезщетенията също така имат за цел да улеснят установяването на работа на парче в компанията и да противодействат на влиянието върху работната сила на възникващото социалдемократическо движение.

През 1873 г. Siemens & Halske въвеждат деветчасов работен ден в Берлин. През 1891 г. компанията намалява дневното работно време с още половин час. Докато 10-часовият работен ден е стандарт в повечето други компании, по това време служителите на Siemens работят само осем часа и половина на ден.

1874/75 г.: Полагане на трансатлантически кабел

В началото на 1870 г. Карл фон Сименс силно се застъпва за изграждането на междуконтинентален подводен кабел, за да се възползва от нов и очевидно доходоносен пазар. Вече има три телеграфни кабела между Европа и САЩ, но те се управляват от монополист – британският предприемач Джон Пендър. За да разбият този монопол, през 1873 г. братята Сименс основават Direct United States Cable Co. Ltd. – спонсорираща компания за техния нов голям проект.

През 1874 г. компанията започва да полага кабел от Ирландия до северноамериканското крайбрежие през Нюфаундленд, използвайки „Фарадей“ – специално построен параход. На няколко пъти проектът почти се проваля поради инциденти, скъсани кабели, фалшиви доклади и умишлени саботажни действия от страна на конкуренти.

През септември 1875 г. обаче телеграфната линия влиза в експлоатация. Изключителното качество на връзката довежда до голям брой последващи договори. До края на 19-и век компанията полага 9 от съществуващите тогава 16 трансатлантически кабела.

1890 г.: Вернер фон Сименс прехвърля бизнеса на своите наследници

Когато Siemens & Halske се трансформира от общо партньорство в командитно дружество през 1890 г., Вернер фон Сименс се оттегля от активното управление на компанията на 74-годишна възраст. По-малкият му брат Карл и синовете му Арнолд и Вилхелм впоследствие стават отговорни за разрастването на компанията. Вернер фон Сименс умира на 6 декември 1892 г., няколко дни преди 76-ия си рожден ден. По това време създадената от него компания генерира близо 20 млн. марки приходи и има 6 500 служители, 4 775 от които в Германия. Siemens и електротехниката вече са се превърнали в синоними.

1895 г.: Изграждане на първата обществена електроцентрала в Южна Африка

В средата на 90-те Siemens & Halske започва изграждането на първата публична електроцентрала в Южна Африка за Rand Central Electric Works Ltd. Разположена в Бракпан, централата трябва да доставя електричество на златните мини на Witwatersrand в Трансваал и на Йоханесбург, който е на 40 км.

В края на 1897 г., след две години строителство, трифазната електроцентрала влиза в експлоатация с генератори, които са едни от най-големите за времето си. Електричеството, генерирано в Бракпан, се предава до крайните потребители чрез високоволтови линии.

Разрастването на златните мини и създаването на градове и общности в района на Witwatersrand довеждат до увеличаване на потреблението на енергия в региона. В резултат на това южноафриканската агенция Siemens & Halske, основана през 1895 г. със седалище в Йоханесбург, получава голям брой договори. През 1898 г. агенцията е преобразувана в Siemens Limited Johannesburg.

1897–1918 г.: Растеж чрез консолидация и партньорства

1897 г.: Siemens & Halske става акционерно дружество

През 1880 г. германската икономика се разраства драстично и Siemens & Halske започват да се сблъскват с конкуренция на бързо разрастващия се пазар на енергийното инженерство. Компаниите в сектора на високото напрежение също започват да се глобализират. Иновативните пазарни стратегии, финансирани чрез капиталовия пазар, дават на тези конкуренти значителни предимства. Семейната компания Siemens & Halske се оказва под все по-голям натиск.

Карл фон Сименс отдавна твърди, че електротехническата компания трябва да се трансформира в акционерно дружество, за да получи финансовата гъвкавост, необходима за оцеляване в тази ожесточена конкурентна сцена. Вернер фон Сименс обаче отхвърля идеята. Той настоява семейството му да остане единствен собственик на компанията.

През 1897 г., пет години след смъртта на Вернер фон Сименс, новото ръководство на компанията трансформира Siemens & Halske в акционерно дружество, за да разшири капиталовата си база в дългосрочен план и да гарантира своята конкурентоспособност. Първоначално акциите остават почти изключително в ръцете на семейството. Новият устав на дружеството също има за цел да предотврати всякакво значително външно влияние.

1903 г.: Основаване на Siemens-Schuckertwerke

Зигмунд Шукерт основава работилница за прецизно инженерство в Нюрнберг, Германия, през 1873 г. Под името Elektrizitäts-Aktiengesellschaft vorm. Schuckert & Co. (EAG) неговата компания е лидер в технологиите за тежък ток в началото на века. До 1900 г. EAG е построила 120 електроцентрали в цяла Европа. Капиталоемкото изграждане и експлоатация на електроцентрали обаче надхвърлят финансовия ресурс на компанията. Освен това разходите и конкурентният натиск в германската електротехническа индустрия се увеличават в началото на 20-ти век. Подобно на много други компании в своя бранш, EAG изпада в криза.

Като част от новия процес на консолидация инженерните предприятия на Siemens & Halske за тежък ток се обединяват с EAG през март 1903 г., за да образуват Siemens-Schuckertwerke GmbH. Бившият конкурент EAG предоставя своите производствени мощности в Нюрнберг и всички свои клонове и търговски офиси на новата компания. Отсега нататък операциите на Siemens са разпределени между две организации-майки: Siemens & Halske обслужва пазара за ниско напрежение, докато новосъздадената Siemens-Schuckertwerke е активна на пазара за системи за високо напрежение.

1905 г.: Централизация на изследователската дейност

В началото на 20-и век редица производствени мощности на Siemens имат свои собствени малки лаборатории, специфични за местоположението, които провеждат изследвания, свързани с приложения. Те са независими една от друга. Но за да осигури способността на компанията да поддържа солидна основа в технологиите и иновациите в дългосрочен план, през 1905 г. компанията създава централна лаборатория. Химикът Вернер Болтън оглавява тази лаборатория, която е предшественик на днешния изследователски отдел за корпоративни технологии.

След смъртта на Болтън през 1912 г. Ханс Гердиен е назначен да ръководи Физическата и химическа лаборатория на компанията. Той разработва концепция за продължаване на развитието на централизираната изследователска дейност. Неговият план предвижда изграждането на нова сграда, в която да се помещават общо седем лаборатории, всяка със собствени експериментални съоръжения. В този процес някои „прогресивни работи“ трябва да бъдат отнети от специфичните за местоположението им лаборатории, за да бъдат защитени от влиянието на ежедневния бизнес и от краткосрочните търговски интереси на отделните съоръжения. През пролетта на 1914 г. Управителният съвет одобрява предложенията на Гердиен. Церемонията по първата копка на новата Централна лаборатория се състои през 1916 г.

1914 г.: Siemensstadt (Siemens City)

Започвайки през 1885 г., драматичното развитие на бизнеса с високо напрежение води до бърз растеж на Siemens & Halske, което прави наложително компанията да разшири своите производствени мощности. Околните сгради обаче правят невъзможно разширяването на съществуващите локации на компанията на Markgrafenstrasse в Берлин и в предградието на града Charlottenburg.

През 1897 г. Siemens & Halske закупува незастроен участък земя северозападно от Берлин, като през следващите години той непрекъснато се разширява чрез допълнителни покупки. Компанията постепенно консолидира почти всички свои операции на това място.

През 1914 г., под името Siemensstadt (Siemens City), кампусът е официално признат за населено място в рамките на тогавашния град Шпандау, Германия. В допълнение към индустриалните съоръжения, Siemens изгражда жилища и съоръжения за отдих за своите служители в Siemensstadt и подкрепя изграждането на общинска инфраструктура.

1914 – 1918 г.: Siemens по време на Първата световна война

Подобно на много други компании в своята индустрия, Siemens участва в производството на оръжия по време на Първата световна война. Въпреки трудностите при извършването на прехода и недостига на суровини, електротехническата компания бързо адаптира производствената си програма към изискванията на военното време. Въпреки това затрудненията в доставките и ограниченията върху износа довеждат до спад на приходите в гражданското производство и на външните пазари.

През годините на войната – в допълнение към електротехническото военно оборудване като прожектори и оборудване за военни кораби и телефонни и телеграфни материали – компанията произвежда стоки, обикновено създавани от други индустрии. Тези дейности варират от производството на предпазители за гранати и части за картечници, до производството на двигатели с вътрешно горене за самолети и автомобили. Siemens е активен на пазара на самолети и проектира свои собствени биплани още през 1909 г. След 1914 г. компанията разширява разработката на самолети и двигатели и създава радиалния двигател с въздушно охлаждане, агрегат със свръхвисока производителност. Към края на войната компанията строи и големи самолети с до шест двигателя.

1919 – 1932 г.: Организационно рационализиране

1919 г.: Компанията след края на Първата световна война

Войната и условията на Версайския договор оказват голямо влияние върху развитието на Siemens. Компанията губи почти 40% от капитала си, включително почти всичките си международни патентни права. Ситуацията е допълнително влошена от загубата на повечето чуждестранни дъщерни дружества и търговски офиси на компанията. Ръководството на Siemens отговаря на тези предизвикателства чрез прилагане на мерки за вътрешно преструктуриране и въвеждане на механизирано масово производство. Много производствени операции и фирмени процеси са успешно рационализирани, за да се подобри тяхната ефективност.

Под ръководството на Карл Фридрих фон Сименс, ръководител на фамилията на Сименс след 1918 г., компанията и нейните дъщерни дружества ограничават дейността си до областта на електротехниката. В същото време обаче те се стремят да обхванат всички приложения в областта. До голяма степен благодарение на тази стратегия на единство и разнообразие Siemens отново се превръща в една от петте водещи световни компании за електротехника до средата на 20-те години.

1922 г.: Началото на европейската телефонна мрежа

През 1881 г. първата телефонна централа в Германия влиза в експлоатация в Берлин. През следващите години значението на телефона като средство за комуникация нараства непрекъснато. До 1900 г. вече работят не само локални мрежи, но и първите връзки на дълги разстояния. Обхватът на тези връзки обаче е ограничен до около 35 км. За да го разшири, компанията удвоява усилията си за подобряване на телефонния сигнал на дълги разстояния. Възползвайки се от прозренията на физика Майкъл Пупин, изследователите на Siemens значително подобряват обхвата и качеството на предаване в началото на 20-и век.

Първоначално почти всички телефонни връзки в Германия са въздушни линии – и следователно лесно се повреждат. През зимата на 1909 г. силни бури и суграшица спират телефонната система в северната част на страната за седмици. В резултат на това Reichspostamt – германската пощенска служба, която управлява телефонната система на страната – решава да замени своята мрежа от въздушни линии с пупинизирани кабели, които минават под земята. Индукторите, включени в телефонните линии на редовни интервали, подобряват значително разбираемостта на речта.

През 1912 г. Siemens & Halske започва полагането на Rhineland Cable – пупинизирана линия, свързваща източногерманската провинция Бранденбург с индустриалните градове на Рейнланд през Берлин. През 20-те години на миналия век Siemens участва в по-нататъшното разширяване на германската телефонна система и свързването ѝ с тези на други страни. През 1937 г. 1,1 млрд. телефонни обаждания са осъществени в рамките на европейската телефонна мрежа.

1924 г.: Началото на поточното производство

По време на Първата световна война става ясно, че техническото и организационно рационализиране е ключът към ефективното индустриално производство. Това прозрение помага за стимулиране на модернизацията и реорганизацията на производството в Siemens. В началото на 20-те години на миналия век компанията започва преминаването към производство на поточна линия чрез стандартизиране и пренастройване на производствените си процеси за домакински уреди и радиостанции.

Основните характеристики на този нов метод на производство са разделението на труда, стандартизацията на отделните части и компоненти, прецизното производство и непрекъснатите производствени процеси. През декември 1924 г. първите прахосмукачки слизат от поточната линия на Elektromotorenwerk в Берлин.

Предимствата на новия производствен процес стават очевидни. Той намалява изискванията за съхранение с 40% и съкращава времето за производство наполовина. През 30-те години на миналия век всички подходящи производствени линии в компанията постепенно се превръщат в поточни линии.

1932 г.: Създаване на Siemens-Reiniger-Werke

Основана през 1886 г. и със седалище в Ерланген, Германия, компанията за медицински технологии Reiniger, Gebbert & Schall (RGS) е сериозен конкурент на Siemens. До средата на 20-те години на миналия век тя доминира в по-голямата част от германския и в значителна част от световния пазар на здравеопазване, особено в областта на рентгеновите устройства.

През 1924 г. Simens придобива мажоритарен дял в RGS, която в усилията си да се разшири, се е претоварила финансово. Съвместният маркетинг на медицински продукти е много успешен. С началото на Голямата депресия през 1929 г. обаче процъфтяващият пазар на здравеопазване се срива. Продължителен спад в бизнеса, съчетан с вътрешни разногласия относно различните производствени локации на компаниите, кара Siemens да обедини дейностите си по медицинско инженерство в Siemens-Reiniger-Werke AG (SRW). Въпреки че новата компания е със седалище в Берлин, цялото ѝ производство е разположено в Ерланген. SRW бързо се превръща в най-голямата компания в света за електромедицински продукти.

1933 – 1945 г.: Националсоциализмът и военната икономика

1933 – 1945 г.: Siemens под нацисткия режим

Германската електрическа индустрия – подобно на останалата част от икономиката на страната – печели от подема, който започва скоро, след като нацистите поемат властта през 1933 г. Под управлението на нацистите германската икономика нараства забележимо от средата на 30-те години до края на Втората световна война. Този растеж се основава почти изцяло на държавните договори за въоръжение. Като лидер в германската електрическа индустрия приходите на Siemens – подобно на други големи компании – нарастват непрекъснато от 1934 г. и достигат своя връх през годините на войната.

Карл Фридрих фон Сименс е ръководител на компанията от 1933 до 1941 г. Убеден защитник на демокрацията, той ненавижда нацистката диктатура. Карл обаче е отговорен за осигуряването на благосъстоянието и продължаващото съществуване на компанията.

Въпреки че германската икономика е все по-регулирана от правителството, на индустриалния сектор е дадена известна свобода на действие. В по-голямата си част Siemens успява да ограничи производствените си дейности в областта на въоръженията до производството на електрически стоки и да избегне производството на стоки извън традиционното си портфолио. Така дори по време на война производството на компанията на типични военни стоки като оръжия и боеприпаси е ограничено. Въпреки това от края на 1943 г. нататък Siemens произвежда основно електрическо оборудване за въоръжените сили.

1945 – 1966 г.: Възстановяване и издигане до глобална корпорация

1945 – 1949 г.: Siemens след края на Втората световна война

Една от причините, поради които Siemens успява да се възстанови успешно след Втората световна война, е, че компанията децентрализира структурата си в ранен момент. В началото на 1945 г. Управителният съвет вече започва да формира това, което е известно като „групови ръководства“. Те се състоят от около 20 мениджъри с пълни представителни правомощия, които се преместват в различни фирмени обекти в западна и южна Германия и изпълняват важни корпоративни функции оттам.

Децентрализираното управление на Siemens-Schuckertwerke се намира в Хоф, Бавария, но се премества през лятото на 1945 г. в сравнително непокътнатия Ерланген, където Siemens-Reiniger-Werke произвежда медицинско оборудване от 30-те години на миналия век.

Управлението на групата Siemens & Halske се намира в Мюнхен. Това се оказва добро стратегическо решение в следвоенните години, поради последвалото разделяне на страната и деликатната политическа ситуация в историческото местоположение на компанията – Берлин. След фаза на преход и консолидация на 1 април 1949 г. Мюнхен става централен град на Siemens & Halske, а Ерланген е централа на Siemens Schuckertwerke. Но Берлин все още е втори централен град и за двете компании.

От 1948 г. нататък: Международният бизнес се съживява

Както се случи след Първата световна война, след 1945 г. Siemens отново е изправен пред задачата да възвърне предишния си авторитет като световна марка. През 1948 г. Съюзниците започват да облекчават строгите си външнотърговски ограничения спрямо Германия и компанията за електрическо оборудване постепенно се завръща на своите световни пазари. В хода на възстановяването тя изкупува обратно конфискувани търговски и производствени компании и основава нови международни клонове. Siemens също инвестира сериозно и в обратно изкупуване на патенти и търговски марки. Между 1952 и 1962 г. Simens основава или преустройва компании, агенции и представителства в 30 страни. Регионалният фокус на международните операции са Европа и Южна Америка.

Въпреки силната глобална американска конкуренция, Siemens скоро сключва престижни големи договори, които помагат значително за съживяването на бизнеса в чужбина. Сред тях са 300-мегаватовата електроцентрала San Nicolás в Аржентина, завършена през 1956 г., националната телекомуникационна мрежа, завършена за Саудитска Арабия през същата година, и поръчката от 1957 г. за осигуряване на енергийна технология за стоманодобивна фабрика в Руркела, Индия, включваща задвижващи двигатели и трафопостове.

До фискалната 1956/57 г. експортният бизнес на Siemens вече допринася с около 25% от общите приходи.

През 1957 г. Simens решава да обедини всички свои операции за битова електроника и домакински уреди. Радио и телевизионните звена от Siemens & Halske AG и производството на домакински уреди от Siemens Schuckertwerke AG са отделени и обединени от 1 октомври в нова компания – Siemens Electrogeräte AG (SE).

1 октомври 1966 г. пък бележи основаването на Siemens AG, която правно и организационно поглъща Siemens & Halske AG, Siemens Schuckertwerke AG и Siemens-Reiniger-Werke AG. Тази стъпка завършва два процеса, започнали след Втората световна война: възстановяването на компанията и нейната бизнес консолидация.

1966 – 1988 г.: Нови пазари и бизнес направления

1969 г.: Корпоративни принципи и корпоративна структура на Siemens AG

Основаването на Siemens AG през 1966 г. е първата стъпка в реорганизирането на компанията. Три години по-късно, от 1 октомври 1969 г., бившите централни бизнес звена са преструктурирани в шест до голяма степен автономни оперативни групи. Звената „Компоненти“ и „Системи за данни“ влизат в новата структура почти непроменени. Нови са групите „Енергетика“, „Електроинсталации“ и „Телекомуникации“. Siemens-Reiniger-Werke е преименувана на Medical Engineering Group. Това е придружено от създаването на пет централни отдела, за да се осигури последователно управление на компанията. Има и 14 офиса в Германия и 38 международни компании. Корпоративните принципи определят основните условия за това как всички части на компанията ще работят заедно.

Успоредно с основаването на Siemens AG се развива нова идентичност на компанията като цяло. Предишните фирмени марки са заменени с една търговска марка, съставена от досегашната Siemens плюс монограма S&H, която е в употреба от 1899 г. – но сега означава не Siemens & Halske, а House of Siemens („Къщата на Siemens“).

Новата корпоративна структура и стратегията за търговска марка правят Siemens добре подготвена да реагира гъвкаво на нуждите на клиентите и на предизвикателствата на все по-глобалната конкуренция.

1969 г.: Въведени са акции на служителите

Даването на възможност на служителите да споделят успеха на компанията има дълга традиция в историята на Siemens. Служителите на Siemens & Halske за първи път са се възползвали от разпределението на печалбата още през 1858 г. Това споразумение е разширено систематично в средата на 60-те години. След прекъсване поради Втората световна война Siemens въвежда отново „бонус за успех“ през 1951 г. Когато годишните плащания на тези бонуси трябва да бъдат намалени в края на 60-те години поради бизнес цикъла, ръководството решава като заместител да позволи на персонала да споделя част от собствения капитал на дружеството.

През 1969 г. германските служители на Siemens AG имат първи шанс да купят акции на служителите на преференциална цена от 156 германски марки – половината от търговската цена на 23 януари същата година – деня, в който ръководството приема решението. По данъчни причини покупките са ограничени до не повече от три акции на човек. Около 25% от служителите се възползват от предложението. През първата година от плана Simens издава повече от 135 000 акции на служителите с номинална стойност 6,8 млн. германски марки.

Тази идея се оказва толкова добра, че се превръща в неразделна част от ориентацията на служителите. Днес един от всеки трима служители е акционер в Siemens.

От 1975 г. нататък: Навлизане в електрониката

През 60-те години микроелектрониката започва да се превръща в ключова технология за Siemens. През следващото десетилетие преходът от аналогова към цифрова технология се ускорява значително във всяка област на електротехниката. Siemens постепенно се трансформира от електрическа компания в компания за електроника. Системите за обработка на данни се превръщат в основната дейност на компанията.

През есента на 1975 г. Siemens започва изграждането на нов изследователски център в Нойперлах, Германия. До 1984 г. в това югоизточно предградие на Мюнхен израства нова фабрика със сгради, в които се помещават както Data Systems Group, така и централното изследователско звено. Две години след началото на строителството около 4 000 служители, които са работили в повече от 80 наети обекта в цял Мюнхен, се преместват в Перлах.

Поставянето на отдели, които работят в пресичащи се области на технологиите, на едно място прави комуникацията и сътрудничеството по-лесни. С течение на времето Перлах се превръща в център за микроелектроника, който привлича инженери и IT техници от цял свят. Това е мястото, където Siemens постига важен напредък в разработването на микрочипове.

1980 г.: Поява на цифровия телефон

Бързият напредък в микроелектрониката разширява продуктовото портфолио на Siemens. Способността за бърза цифрова обработка на големи обеми данни оказва особено голямо въздействие върху телекомуникациите и други форми на комуникационно инженерство и довежда до много иновации.

През 1980 г. Siemens прави своя успешен дебют в цифровизацията на телефонната технология със своята система за цифров електронен обмен EWSD. Скоро EWSD се превръща в най-продаваната система за превключване на стационарни линии в света. Четири години по-късно компанията представя частната комуникационна система Hicom – първото патентовано решение за цифров телефонен апарат. Продуктът е приет бързо в индустрията, бизнеса и правителството.

Това по-нататъшно развитие на EWSD отговаря на световния стандарт за бъдещата цифрова мрежа с интегрирани услуги (ISDN). Цифровизацията на телефонната мрежа представлява сливане на телекомуникациите с технологията за данни. По-големият капацитет за трансфер прави възможно предаването не само на глас цифрово по телефонни линии, но и на текстове, графики и данни.

1984 г.: Стартира проектът MEGA

В средата на 80-те години на миналия век Siemens – подобно на цялата европейска полупроводникова индустрия – изостава от конкуренцията, където американските и японските фирми доминират. За да компенсира изоставането от около две години, компанията решава да направи нещо ново. Така съвместно с Philips и с държавна подкрепа Siemens ще се изкачи до световен лидер в разработването на чипове в рамките на пет години.

Проектът MEGA стартира през 1984 г., за да ускори развитието на 1-Mbit и 4-Mbit чипове. Времевият натиск и нестабилният пазар на полупроводници означават, че Siemens поема голям риск и то не само финансов: За първи път в историята си компанията ще провежда изследвания, разработки и производство на продукт не последователно, а паралелно. Резултатите се оказват неубедителни.

В чисто икономически план проектът MEGA не е успешен, отчасти поради големите инвестиции и отчасти защото отделните поколения чипове са краткотрайни. Но стратегически картината е много по-добра. В крайна сметка компанията настига своите световни конкуренти. В сътрудничество с Toshiba през 1987 г. Siemens е първата западна компания, която започна масово производство на 1-Mbit чипове в завод в Регенсбург, Германия. Производството на 4-Mbit чипове ще започне две години по-късно.

1989 – 2006 г.: Нови пътища във време на криза

1989 г.: Фундаментална организационна реформа

1989 г. е година на дълбоки промени, включително за Siemens. С осем направления на дейности компанията става твърде разтеглена, за да се управлява ефективно. Очевидно е нужна реформа.

Карлхайнц Каске, главен изпълнителен директор от 1981 г. до 1992 г., си поставя за цел да подобри „мобилността, ефективността и конкурентоспособността“ с организационна структура, която отчита надлежно променящата се среда на компанията – промяната на технологичната парадигма от механични устройства към електроника и микроелектроника, растежът на международния бизнес, значително разширената световна клиентска база и непрекъснато засилващата се конкуренция.

Новата корпоративна структура прави отделните звена по-автономни, като същевременно запазва централния контрол и единството на компанията.

Осемте бивши бизнес единици са преорганизирани в 15 нови и по-икономични единици, две оперативни групи със собствена правна форма и две независими дивизии. Вс1ки от тях отговаря за собствените си печалби и верига от дейности – от разработката, през производството, до продажбите – и всяка е управлявана от трима изпълнителни мениджъри. Висшето ръководство, което преди това включва около 30 души, е съкратено с една трета. Корпоративен изпълнителен комитет, който има ясни правомощия да решава цялостната стратегия, заменя предишния централен борд. Продажбите са децентрализирани. Реорганизацията полага основите на корпоративна структура, която ще продължи до 2006 г. Това е крайъгълен камък в новата история на компанията.

1998 г.: Купувайте, сътрудничете, продавайте или затваряйте – програмата от десет точки

Програмата от десет точки, представена от президента и главен изпълнителен директор Хайнрих фон Пиерер през 1998 г., представлява повратна точка в историята на Siemens. Компанията се бори с големи трудности от 1997 г. насам: икономическа криза в Югоизточна Азия, закъснения в доставките на железопътно оборудване, спад на печалбите от оборудването за електроцентрали, последици от погрешни преценки на пазара на мобилни телефони и срив на пазара на полупроводници. Акциите на компанията изостават от борсата DAX като цяло. Ситуацията изисква систематичен подход, преструктурирането е неизбежно.

Така „Програмата от десет точки“ – управлявана от мотото „Купувай, сътрудничи, продавай или затваряй“ – довежда до драстични промени в компанията. Портфолиото запазва само онези дейности, в които Siemens е първа или втора на световния пазар.

Разширената корпоративна програма top+ прави показателя за икономическа добавена стойност (EVA) определящата мярка за представяне. И счетоводството е променено към стандарта на US GAAP – отчасти за да се повиши прозрачността, но също и за да се подготви Siemens да бъде листван на фондовата борса в САЩ през 2001 г. Програмата от десет точки бързо постига успех. Цената на акциите на Siemens скача. Приходите и печалбите се подобряват значително.

2001 г.: Акциите на Simens са листвани на Нюйоркската фондова борса

Листването на Siemens на Нюйоркската фондова борса (NYSE) е една от ключовите цели на програмата от десет точки, стартирана през 1998 г. Така че 12 март 2001 г. е ден на големи надежди за компанията. Президентът и главен изпълнителен директор Хайнрих фон Пиерер нарича листването „върхова точка“ в по-нататъшното разширяване на бизнеса в САЩ, защото повечето конкуренти вече търгуват на американската борса.

Но надеждите за по-нататъшен силен подем на американския пазар не се оправдават. Регламентите на SEC са много сложни и строги. В епохата на компютъризирана търговия второто листване в Ню Йорк означава огромни допълнителни разходи, докато инвеститорите извършват по-голямата част от търговията си в Германия и чрез платформи за електронна търговия.

Така размерът на акциите на Siemens, търгувани в САЩ през 2013 г., е по-малък от 5% от световния обем. И противно на очакванията, листването не оказва влияние върху стратегическия фокус или присъствието на компанията в Съединените щати. През януари 2014 г. Управителният съвет решава да делистне акциите в Ню Йорк, следвайки примера на много конкуренти, които вече са напуснали борсата в Ню Йорк.

2005 г.: Мегатрендовете се превръщат в двигател на бизнеса

Когато Клаус Клайнфелд поема поста от Хайнрих фон Пиерер, за да оглави Управителния съвет през януари 2005 г., той е оптимист за постигане на целите за рентабилност, определени за пролетта на 2006 г. Той гледа на енергетиката, инфраструктурата и здравеопазването като на трите стълба, на които компанията може да стъпи и да расте.

За тази цел Клайнфелд фокусира компанията върху трите мегатенденции на деня: притокът на хора в градовете, увеличаването на световното население в комбинация с демографските промени и ускоряването на изменението на климата. Тези тенденции са обхванати от основните бизнес направления на Siemens: енергия и околна среда, автоматизация и инфраструктура както за публичния, така и за частния сектор и здравеопазване. Придобиванията също са в съответствие с този подход. Компанията засилва позициите си във водната инфраструктура, като добавя американската компания USFilter.

С тази нова настройка Siemens има за цел да разработи иновативни решения, като в същото време следи за отговорното отношение към оскъдните ресурси и околната среда. Друг акцент е ефективен и безопасен транспорт за хора и товари, както и достъпно здравеопазване за населението. И когато Питър Льошер преструктурира компанията в секторите на промишлеността, енергетиката и здравеопазването през 2007 г., а по-късно и в сектора на инфраструктурата и градовете, той също поддържа този фокус върху мегатенденциите.

2006: Най-опасната криза за Siemens

През 2006 г. Siemens изпада в една от най-опасните фази в цялата си история: кризата на доверието. Смесицата от липса на прозрачност, неясни линии на отговорност, манипулиране на служители и клиенти и сериозна престъпност от страна на някои лица дълго време остава скрита. Разследванията на прокуратурата в Мюнхен изваждат наяве проблемите през 2006 г., хвърляйки компанията в дълбока екзистенциална криза на доверието.

Simens реагира, като предприема необходимите стъпки. Работата по подобряване на доверието става център на внимание за компанията. Сменени са голям брой топ мениджъри. Петер Льошер, който е главен изпълнителен директор, и Герхард Кроме, който е председател на Надзорния съвет, са двамата, които настояват за задълбочено и строго разследване. Заедно с Йозеф Акерман и Бертолд Хубер те насочват компанията към нов курс. Новият правен, който се отчита директно на Управителния съвет, се ръководи от Петер Ю. Солмсен. Широкото сътрудничество с американските и германските власти запазва санкцията, наложена на Siemens, относително лека, въпреки че тя все пак достигна рекордната цифра от около 1,2 млрд. евро.

През декември 2008 г. приключва съдебното производство в Мюнхен и Вашингтон. Създадена е система за поведение в съответствие с разпоредбите, която е обявена за еталон за германския бизнес през 2011 г. и няколко пъти заема челна позиция в прочутия индекс на устойчивостта Dow Jones. Siemens печели възможно най-високите резултати за доверие.

2007 – 2020 г.: Новото лице на Siemens

2007 г.: Придобиване на UGS Corp.

Днес Siemens е особено добре позиционирана в цифровизацията благодарение на няколко перспективни придобивания в началото на 21-ви век. Най-важната от тях е UGS Corp. – американска компания, специализирана в управлението на цифрови продуктови данни, компютърно-подпомогнат дизайн и симулация на производствени процеси, предлагаща цялостни системи и решения по цялата верига на дейности. UGS е отлично допълнение към съществуващите възможности за автоматизация на Siemens.

Други важни придобивания: През 2012 г. е придобита LMS – компания, която е доставчик на софтуер за механична симулация; през 2016 г. е придобита CD-adapco, която специализира в симулационен софтуер за механика на потока; а през 2017 г. е придобита Mentor Graphics, която е производител на софтуер за проектиране на полупроводници. Общо взето за едно десетилетие Siemens инвестира около 10 млрд. щатски долара и затвърждава водещата си позиция в дигиталната сфера.

2020 г: Новото лице на Siemens

Siemens придобива изцяло ново лице в началото на второто десетилетие на 21-ви век. Siemens AG, Siemens Energy и Siemens Healthineers – три отделно управлявани компании – сега образуват мощна екосистема под една марка: три различни компании, фокусирани върху три различни сектора, но свързани с името Siemens.

Siemens AG, Siemens Energy и Siemens Healthineers се стремят към лидерство в индустрията по отношение на показатели като пазарен дял, растеж и устойчива рентабилност – цел, която би била трудно постижима в конгломератната структура на „старата” Siemens AG.

Източници

• Siemens.com
• Wikipedia.org
• Wikipedia.bg
• Източник на снимките: Siemens.com