BAYER – една история между светлината и мрака

Bayer е германска химико-фармацевтична компания със седалище в Леверкузен, Германия. Тя е сред водещите в света в сферата на фармацевтичната и химическата промишленост. Миналото на компанията е свързано с множество неетични експерименти и издевателства над хора по времето на Втората световна война, които тя признава и за които многократно се е извинявала.

Масово по света името на Bayer се свързва със световноизвестния медикамент аспирин, както и с появата на хероина.

Логото на Bayer е сред най-емблематичните и познати в света – кръст с хоризонтално и вертикално изписано името на компанията, поставен в окръжност.

1863 – 1881: Бащите – основатели на Bayer

Всичко започва с приятелство между двама мъже, изобилие от любопитство и две кухненски печки. Бизнесменът Фридрих Байер и неговият приятел Йохан Фридрих Вескот използват последните, за да провеждат експерименти и в крайна сметка откриват как да направят багрилото фуксин. На 1 август 1863 г. те основават Friedr. Bayer et. comp. – стартираща компания за производство на синтетични багрила от 19-и век с огромен потенциал.

Производството на тези багрила от производни на каменовъгления катран е открито само преди няколко години, отваряйки нова сфера на бизнес във все още младата химическа индустрия. Целевият пазар е текстилната промишленост, която по това време се разраства бързо в резултат на индустриализацията. Използваните дотогава естествени багрила са оскъдни и скъпи и нови изобретения като синтеза на червеното багрило ализарин и силното търсене на катранени багрила довеждат до бум на нови открития.

По това време са построени много фабрики за багрила, но само иновативните компании със собствени изследователски съоръжения и способност да използват възможностите на международния пазар успяват да оцелеят в дългосрочен план. Bayer е една от тези компании.

Фридрих Байер

 Фридрих Байер - Бащата – основател на Bayer Group, Фридрих Байер е роден в индустриалния метрополис Бармен (днес град Вупертал) през 1825 г. Като син на майстор на коприна той израства във време, когато текстилната индустрия процъфтява. На 14-годишна възраст Фридрих се присъединява към търговеца на химикали Wesenfeld und Co. в Бармен като чирак. По време на чиракуването си той се запознава както с основите, така и с проблемите на боядисването.

До 20-годишна възраст Фридрих Байер вече е започнал да се занимава с естествени багрила. Три години по-късно основава първата си компания за продажби и създава европейска дистрибуторска мрежа. Естествените багрила, първоначално предлагани от Bayer, са извлечени от багрилни дървета. Благодарение на високото им качество, Байер развива оживен бизнес с тези продукти в европейските столици Лондон, Брюксел и Санкт Петербург и дори в Ню Йорк.

Откритията на неорганичната химия в областта на производството на багрила и пазарният потенциал, свързан с тези постижения, подтикват Фридрих Байер да разшири дистрибуторската си програма. Първите изкуствени багрила, внесени от Байер – анилин и фуксин, превъзхождат естествените багрила по отношение на чистота и яркост. Заедно с бъдещия си бизнес партньор Фридрих Вескот Байер експериментира с производството и тестването на тези катранени бои в собствената си компания. В крайна сметка те успяват да произведат багрила, които са с много по-добро качество от първоначалните.

Успешното партньорство между Байер и Вескот довежда до създаването на първото малко производствено съоръжение. Семената за това, което по-късно ще стане Bayer AG, са посадени на 1 август 1863 г. с вписването на Friedr. Bayer et comp. в търговския регистър.

В резултат на по-нататъшното развитие на багрилата на базата на анилин, фуксин и ализарин, основателите на компанията успяват значително да разширят производствените си мощности въпреки тогавашната напрегната икономическа ситуация. Когато Фридрих Байер умира през 1880 г. на 54-годишна възраст, той оставя след себе си процъфтяващ семеен бизнес. Синовете и зетьовете на основателите, които са интегрирани в компанията като партньори, създават важна основа за бъдещия успех на Bayer, като я трансформират в акционерно дружество.

Йохан Вескот

 Йохан Фридрих Вескот - Роден през 1821 г. в семейството на бояджията на естествени прежди Енгелберт Вескот, Йохан Фридрих Вескот произхожда от едно от най-старите семейства във Бармен. На 16-годишна възраст той следва стъпките на баща си и изучава бояджийския занаят. Само за няколко години той сам става собственик на фирма за боядисване – и качеството на продуктите му скоро го прави финансово независим.

Приятелството му с Фридрих Байер го подтиква да основе заедно с него търговска компания през 1863 г. По това време Вескот вече е овдовял и се е оженил за втори път. Неговите деца Лаура и Фриц от първия му брак с Каролине Лютрингхаус по-късно ще допринесат за развитието на семейния бизнес, както и децата на Фридрих Байер. Чрез Байер Вескот се запознава с втората си съпруга Лизет Крамер, за която се жени през 1859 г. и от която има още две деца.

В бързо процъфтяващата компания, която вече е нараснала до 50 служители през 1867 г., Вескот поема основно техническа отговорност, докато Байер управлява бизнес аспектите. Още преди компанията да бъде официално основана, двамата партньори участват в производството и тестването на нови синтетични багрила. Традиционните естествени багрила, произвеждани в съоръженията на Вескот, в крайна сметка се оказват надминати по ефективност от синтетичния багрил анилин и малко по-късно от фуксина и скоро напълно са заменени от тях. С тези синтетични багрила започна историята на търговския успех на Bayer Group.

Три години след френско-пруската война от 1870/71 г. Вескот усеща ефекта от променящите се времена. След години на процъфтяващо производство, разширяване на капацитета и стабилно нарастващи продажби химическата промишленост изпитва ожесточена конкуренция, което се отразява на здравето на Вескот. Хроничните му белодробни проблеми се влошават още повече. През октомври 1876 г., след като прекъсва престоя си в здравен курорт, Фридрих Вескот умира на 55 години.

1881 – 1914: Създаването на аспирина и хероина

Между 1881 и 1913 г. Bayer се развива в химическа компания с международни операции. Въпреки че багрилата остават най-голямото ѝ подразделение, към тях се присъединяват и нови бизнес области.

От първостепенно значение за продължаващото развитие на Bayer е създаването на голям изследователски капацитет от Карл Дуисберг (1861 – 1935). Така във Елберфелд (район на Вупертал) е построена научна лаборатория – която е и централата на компанията от 1878 до 1912 г. и която поставя нови стандарти в индустриалните изследвания. Изследователските усилия на Bayer довеждат до множество междинни продукти, багрила и фармацевтични продукти, включително „лекарството на века“ аспирин, което е разработено от Феликс Хофман и пуснато на пазара през 1899 г.

Финансовата основа за разширяване е положена през 1881 г., когато Bayer е преобразувана в акционерно дружество, наречено Farbenfabriken vorm. Friedr. Bayer & Co. Впечатляващият растеж на компанията в първите години може да бъде пряко свързан с нарастващата работна сила, която се увеличава от трима през 1863 г. до повече от 300 през 1881 г.

През 1897 г. Bayer създава и хероина – полусинтетично производно на опиума. Първоначално той е пуснат в масова продажба, докато в един момент не става ясно, че води до психическа и физическа зависимост и бива поетапно забранен навсякъде. Оказва се, че са нужни само няколко последователни инжектирания на хероин, за да развие човек непреодолимо влечение към него.

 Излизане на международните пазари - Създаването на световна търговска организация е решаващ фактор за продължаващото развитие на компанията. Bayer вече доставя багрила в много страни в ранните си години, като до 1913 г. над 80% от приходите идват от износ. Компанията назначава търговски представител за САЩ през 1865 г., а няколко години по-късно придобива и фабрика за боядисване с въглищен катран в Олбъни, Ню Йорк. През следващите десетилетия са създадени допълнителни чуждестранни дъщерни компании, за да се осигури и разшири позицията на Bayer на важни пазари. Малко преди Първата световна война компанията поддържа филиали в Русия, Франция, Белгия, Обединеното кралство и САЩ. От приблизително 10 000 души, наети от Bayer през 1913 г., близо 1 000 работят извън Германия.

 Bayer се мести в Леверкузен - С течение на времето обектът в Елберфелд се оказа твърде малък за продължаване на амбициозното разширяване на компанията. Поради тази причина Bayer първо закупува фабриката за червен ализарин на д-р Карл Леверкус на север от Кьолн през 1891 г., преди да придобие допълнителна земя по поречието на река Рейн. Започвайки през 1895 г., Bayer систематично разширява този обект според плановете, изготвени от Карл Дуисберг, който е бил председател на Управителния съвет на компанията от 1912 до 1925 г. Леверкузен става седалище на компанията през 1912 г.

 Японската градина в Леверкузен - Японската градина в Леверкузен датира от 1912 г. Създадена е по инициатива на тогавашния генерален директор на Farbenfabrik Friedrich Bayer & Co. – Карл Дуисберг, и е с площ от 15 000 кв.м., на които са засадени редки растения от много различни части на Източна Азия и са поставени очарователни скулптури, богато украсени фенери и сводести порти.

Днес много служители на CHEMPARK редовно прекарват обедната си почивка там. Градината също е предпочитана през уикендите и от семейства и хора, които просто искат да се разходят на красиво място. Младоженците често я използват и като фон за своите сватбени снимки.

Най-приятното в Японската градина е играта на цветове почти през цялата година. Това се осигурява от изключително голямото разнообразие както от местни, така и от екзотични растителни видове. Освен треви, папирусови растения, златистолистни японски кленове и хризантеми, посетителите на Японската градина могат да се възхищават и на секвои. Има и малки езерца, които са дом на японски шарани и костенурки. Други акценти включват моста Микадо, моделиран по мост в храмовия град Нико, и една от най-добрите атракции в градината – чайната със статуи на Буда, гейши и бълващи вода дракони.

1914 – 1925: Първата световна война и нейните последици

Стремглавото развитие на Bayer е прекъснато от Първата световна война, когато компанията е до голяма степен откъсната от основните си експортни пазари и съответно продажбите на бои и фармацевтични продукти спадат. По това време Bayer е принудена да се интегрира във военната икономика и започва да произвежда военни материали, включително експлозиви и химически оръжия. Компанията е и сред основните създатели на бойните отровни газове, които се използват на военните фронтове. През 1917 г., по време на войната, компанията стартира третия си производствен обект в Дормаген.

 Военно опустошение

Последиците от войната са опустошителни. Компанията загубва повечето си чуждестранни активи и експортните пазари, от които зависи по-нататъшното ѝ развитие. Руският филиал на Bayer е експроприиран в резултат на Руската революция. Активите на компанията в САЩ, включително нейните патенти и търговски марки, са конфискувани през 1917 г. и продадени на търг на нейните конкуренти. Продажбите през 1919 г. възлизат само на две трети от тези през 1913 г. Инфлацията изчерпва финансовите резерви на Bayer и през 1923 г. компанията не изплаща дивидент – за втори път в историята си след 1885 г.

Благодарение на конструктивното сътрудничество между ръководството и представителите на работниците и служителите, Bayer успява сравнително гладко да премине през неспокойните години след поражението в Първата световна война – от Ноемврийската революция до стабилизирането на Германия през 1923/24 г.

1925 – 1945: Сливане в I.G. Farbenindustrie AG

След като глобалната икономика се стабилизира в средата на 20-те години на миналия век, става ясно, че германската индустрия за багрила няма да може да възвърне предишната си позиция на световния пазар. Затова през 1925 г. шест германски компании вземат решение да създадат общност на интереси – Interessengemeinschaft Farbenindustrie AG (или накратко I.G. Farben), за да останат конкурентоспособни и да получат достъп до нови пазари. Точно както правят и другите компании, и Bayer прехвърля активите си на I.G. Farben и се заличава вписването му като самостоятелно дружество в търговския регистър.

Освен обектите в Леверкузен, Дормаген и Елберфелд, I.G. Farben включва и обекта в Юрдинген в Долен Рейн. Освен това Леверкузен става седалище на асоциацията за фармацевтични продажби на I.G. Farben, за която компанията използва кръста на Bayer като своя търговска марка.

 I.G. Farben и Втората световна война

Националсоциалистическото правителство систематично се подготвя за война от 1936 г. Когато Втората световна война най-накрая избухва през 1939 г., обектите на оперативния консорциум в Долен Рейн се смятат за жизненоважни за военните усилия и германската икономика. Икономическите ползи за I.G. Farben са огромни. Компанията разпознава възможността за ново възраждане и увеличаване на производството. В същото време обаче голяма част от мъжката работна ръка отива на военна служба.

 Принудителен труд

От 1940 г. нататък I.G. Farben все повече използва принудителен труд от окупираните страни на Европа, за да поддържа и разширява производствения си капацитет в рамките на оперативния консорциум в Долен Рейн. Тези работници представляват до една трета от работната сила.

Около 16 000 души са разположени в обектите на Долен Рейн по време на войната. Хиляди от тях, предимно от Полша, Украйна и други източноевропейски страни, са принудени да работят против волята си при нечовешки и дискриминационни условия. Най-младите са на 14 години, а най-възрастните са малко под 50-годишни.

Работници от западните и северноевропейските страни като Франция, Белгия, Холандия, Испания и Дания също съставляват голяма част от работната сила.

Д-р Ханс Финкелщайн

 Д-р Ханс Финкелщайн и изгонването на еврейските служители

Д-р Ханс Финкелщайн (1885 – 1938) отговаря за научните изследвания в независимата преди това компания Chemische Fabriken vorm. Weiler-ter Meer в Юрдинген, която, подобно на Farbenfabriken vorm. Friedr. Bayer & Co. със своите обекти в Леверкузен, Елберфелд и Дормаген, става част от новооснованата I.G. Farbenindustrie AG през 1925 г. Д-р Финкелщайн олицетворява съдбата на хора от еврейски произход, както и на тези, които следват еврейската религия.

Като млад учен д-р Финкелщайн разработва „реакцията на Финкелщайн“, която е призната и до днес. Той се присъединява към Weiler-ter Meer като химик през 1911 г., като в задължителния въпросник за академиците въвежда „евангелски лутеран“ в полето за „Религия“. Финкелщайн е поставен начело на научната лаборатория. Когато националсоциалистите идват на власт и приемат Нюрнбергските расови закони, той е определен като „евреин“ и т.нар. „неариец“. Финкелщайн произхожда от либерално еврейско семейство и приема протестантството на десетгодишна възраст. Но той е принуден от нацистките власти да напусне компанията в средата на 1938 г. и да предаде паспорта си. Огорчен и напълно разочарован, Финкелщайн отнема живота си в градския парк на Юрдинген в края на декември 1938 г. Той и съпругата му Анемари имат три деца. Като „полуевреин“ неговият син Бертолд по-късно е принудителен работник в същата компания.

Строеж на фабриката край Аушвиц

 I.G. Farben и концентрационния лагер Буна-Моновиц

По време на Втората световна война – от 1941 г., I.G. Farben разполага с химическа фабрика, построена в непосредствена близост до концентрационния лагер Аушвиц, за да произвежда буна, синтетичен каучук, който е важна част от военната икономика. Освен немски квалифицирани работници, компанията използва и хиляди затворници от лагера за изграждането на фабриката. Към тях се присъединяват военнопленници и принудителни работници от цяла Европа.

За да настани работниците на най-голямата строителна площадка в Третия райх по това време, I.G. Farben започва изграждането на собствен концентрационен лагер Буна-Моновиц през 1942 г. в сътрудничество с нацисткия режим. Голям брой работници умират поради нечовешките условия на живот и работа или биват умъртвявани в близките газови камери на Аушвиц веднага щом вече не могат да работят. Очакваната продължителност на живота на затворниците е по-малко от четири месеца, като над 25 000 души губят живота си на строителната площадка.

1945 – 1951: Възстановяване на Bayer

В края на Втората световна война Долен Рейн е сред регионите, освободени от американските войски. Британското военно правителство скоро поема пълен контрол над обектите там и когато съюзническите сили превземат I.G. Farben през ноември 1945 г., тя е разпусната и нейните активи са предоставени за военни репарации.

Нюрнбергските процеси, които започват през август 1947 г., включват производства срещу високопоставени фигури в I.G. Farben. Тези производства отварят нова основа за съдебно търсене на отговорност – заедно с паралелните съдебни процеси срещу Флик и Круп, те са първите, които се фокусират върху етичната и правна отговорност на бизнес лидерите във война и в престъпленията срещу човечеството. Общо 23-ма висши мениджъри от I.G. Farben са изправени пред съда по време на Нюрнбергския военен трибунал.

На 30 юли 1948 г. 13 от обвиняемите получават присъди лишаване от свобода, а останалите десет са оправдани въз основа на наличните доказателства. По време на делото представителите на I.G. Farben не признават собственото си участие и не поемат отговорност и следователно всички обвиняеми, които получават наказание лишаване от свобода, са предсрочно освободени. Повечето скоро се връщат на високи позиции в съответните компании, включително и химика и председател на борда на Bayer Фриц тер Меер, който е осъден на седем години затвор за „ограбване“ и за „масово убийство и поробване“.

 Фриц тер Меер и поемането на отговорност

През 1947 г. Фриц тер Меер – един от висшите мениджъри на I.G. Farben, които са държани от съюзниците в замъка Крансберг в планините Таунус преди процеса – създава разказ, описващ отношението и действията на хората, работещи по време на войната в I.G. Farben. Наричан „Меморандумът на Крансберг“, той оцелява и до днес. Този документ не споменава страданието, принудителния труд или стратегическата роля, изиграна от I.G. Farben по време на нацисткия период. Вместо това „меморандумът“ рисува картина на мирни, патриотични бизнесмени и учени, които сами са се съгласили да работят за националсоциалистическия режим.

Химик и предприемач, Фриц тер Меер е председател на Надзорния съвет на Farbenfabriken Bayer AG и член на Надзорния съвет на няколко други компании в периода между 1956 и 1964 г.

 Възстановяване

Улрих Хаберланд (1900 – 1961) е поставен от британците през 1943 г. да ръководи оперативния консорциум Долен Рейн. Много скоро те позволяват и производството да се възобнови, тъй като продуктите на химическата промишленост се считат за основни за снабдяването на населението.

През следващите години Улрих Хаберланд работи за изграждането на конкурентоспособна компания. Съюзническите военни правителства първоначално планират да разбият I.G. Farben във възможно най-много малки компании, но бързо осъзнават, че ако го направят, те ще трябва сами да се борят за оцеляване както на германския, така и на световния пазар. Заради това в крайна сметка във Федерална република Германия се създават 12 нови конкурентни компании.

Една от тях е Farbenfabriken Bayer AG, която е основана на 19 декември 1951 г. и стопанисва обектите в Леверкузен, Дормаген, Елберфелд и Юрдинген. На Bayer също е възложено дъщерно дружество – Agfa (Aktiengesellschaft für Fotofabrikation) – което е новосъздадено през 1952 г.

1951 – 1974: Реконструкция и „икономическо чудо“

Реконструкцията на Bayer е тясно свързана с Wirtschaftswunder (или „икономическото чудо“) във Федерална република Германия. В резултат на Втората световна война Bayer за втори път губи чуждестранните си активи, включително ценните си патенти.

Очевидно е жизненоважно да се възстанови чуждестранният бизнес на компанията и така през 1946 г., докато все още е под контрола на Съюзниците, тя започва да възстановява своите търговски дейности в чужбина. През 50-те години на миналия век на Bayer е разрешено да придобива и чуждестранни филиали. Отначало САЩ и Латинска Америка са в центъра на тези дейности.

Компанията разширява дейността си и в Германия и Европа. През 1957 г. Bayer се присъединява към Deutsche BP, за да основе Erdölchemie GmbH в Дормаген, като по този начин успешно навлиза в нефтохимическия сектор. На 1 юли 1964 г. двете най-големи европейски фотографски компании се сливат, за да образуват Agfa-Gevaert AG. През 1967 г. започва дейност заводът на Bayer в Антверпен, Белгия.

Курт Хансен

Основата за тази положителна бизнес тенденция е не само възстановяването на операциите, но също така и изследванията и развойната дейност – както е в края на 19-и век. По-нататъшното развитие на полиуретановата химия, новите продукти за растителна защита, влакната като полиакрилонитрилното влакно Dralon, термопластичният Makrolon, новите багрила за синтетични влакна и много други изобретения допринасят за разрастването на компанията. Нови продукти като сърдечно-съдови лекарства, дермални противогъбични средства и широкоспектърни антибиотици се появяват от фармацевтичните лаборатории на Bayer.

След смъртта на Улрих Хаберланд през 1961 г. Курт Хансен става председател на Управителния съвет на компанията. До 1963 г. – 100 години след основаването си – Bayer отново дава работа на близо 80 000 души и продажбите нарастват до приблизително 4,7 млрд. германски марки. По-нататъшният бърз растеж налага реорганизацията на Bayer Group, която влиза в сила през 1971 г. Корпоративната структура на отдела заменя функционалната организация, въведена в началото на 50-те години.

1974 – 1988: Петролната криза и консолидацията

Херберт Грюневалд

Първата лека рецесия във Федерална република Германия настъпва през 1966 г., но петролната криза от 1973/74 г. слага край на „икономическото чудо“ веднъж завинаги. По времето, когато Херберт Грюневалд наследява Курт Хансен като председател на Управителния съвет след Годишното събрание на акционерите през 1974 г., световната икономика претърпява радикална трансформация. Само за няколко месеца цените на химическите суровини, базирани на петрол, се повишават астрономически. И Bayer също е засегната от това. Кризата достига своя връх в началото на 80-те години на миналия век, когато настъпва тежка глобална рецесия.

 Разширяване на чуждестранния бизнес

Въпреки неблагоприятната среда Bayer разширява международната си дейност, като се фокусира върху Западна Европа и САЩ. В САЩ компанията придобива Cutter Laboratories Inc. през 1974 г. и Miles Laboratories Inc. през 1978 г. Това позволява на компанията да спечели важна позиция на американския фармацевтичен пазар.

Bayer също разширява и производствената си база в Германия. През 1973 г. е открит петият обект на компанията в Брунсбютел, който непрекъснато се разширява през следващите години.

 Bayer и опазването на околната среда

Обществената осведоменост за проблемите на околната среда нараства през 70-те години на миналия век и Bayer също засилва усилията си в опазването ѝ. През 1971 г. най-голямата в Европа промишлена пречиствателна станция за отпадъчни води е пусната в действие в Дормаген от Bayer и Erdölchemie GmbH. През 1980 г. Bayer Tower Biology е създадена в Леверкузен с цел биологично пречистване на отпадъчни води.

Всичко това води до рязко намаляване на вредните емисии. Между 1977 г. и 1987 г. количествата тежки метали в отпадъчните води на Bayer намаляват с около 85 – 99%, а емисиите на замърсители в атмосферата – с 80%. Доброволният ангажимент на Bayer за опазване на околната среда е отразен и в капиталовите разходи. През 1987 г. ръководството на компанията обявява решението си да похарчи приблизително 3 млрд. германски марки за опазване на околната среда през следващите от три до пет години.

 Разширяване на изследванията в областта на фармацевтиката и растителната защита

Bayer засилва и усилията си за научноизследователска и развойна дейност, като непрекъснато разширява своите фармацевтични и изследователски дейности за защита на културите. През 1979 г. се поставя началото на Земеделския център в Монхайм. Проектът, който е на стойност 800 млн. германски марки, е завършен през 1988 г. Фармацевтичният изследователски център в Уест Хейвън, Кънектикът, е открит през същата година.

Успешните продукти, появили се от изследователските лаборатории на Bayer през този период, включват лекарството за сърдечно-съдови заболявания Adalat (1975 г.), първия широкоспектърен антибиотик на Bayer от класа хинолони Ciprobay (1986 г.) и противогъбичния продукт за растителна защита Bayleton (1976 г.).

Херман Йозеф Стренгер

През този период настъпва и голяма структурна промяна в продажбите. Продажбите на фармацевтични продукти и продукти за защита на културите се увеличават значително през 70-те години на миналия век. В регионално отношение продажбите в Северна Америка и Азия/Тихоокеанския регион нарастват по-бързо от средното през това десетилетие. До 1987 г. 78% от продажбите на Bayer Group са извън Германия, а 45% от нейните служители работят за чуждестранни филиали.

Под ръководството на Херман Йозеф Стренгер, който поема поста председател на Управителния съвет през 1984 г., Bayer придобива Hermann C. Starck GmbH – ключов доставчик на специални метали и висококачествена керамика, през 1986 г.  

През 1988 г. Bayer празнува 125-ата годишнина от основаването си. Продажбите през тази година възлизат на приблизително 40 млрд. германски марки, докато компанията дава работа на повече от 165 000 души по целия свят. Освен това Bayer AG става първата германска компания, която листва акциите си на фондовата борса в Токио.

1988 – 2001: Трансформация и глобализация

През 90-те години на миналия век се наблюдава друга голяма структурна трансформация – Bayer, подобно на други компании, е изправена пред предизвикателството на глобализацията.

В резултат на радикалните политически промени, настъпили в Германия и Източна Европа след 1989 г., компанията увеличава фокуса си върху тези обещаващи пазари. Още през 1992 г. Bayer прави първа копка на нов обект в Битерфелд в източна Германия, където през 1994 г. започва производството на аспирин.

Значението на Северна Америка за Bayer Group продължава да нараства. В Канада Bayer придобива базираната в Торонто Polysar Rubber Corporation през 1990 г. – най-значимото придобиване в историята на компанията до този момент. Сделката превръща Bayer в най-големия световен доставчик на суровини за каучуковата промишленост. Добавянето на ново показание (профилактика на тромбоза) подтиква Световната здравна организация да включи ацетилсалициловата киселина – активната съставка в аспирина, в своя „Списък на основните лекарства“ за втори път. Тя вече е била посочена като „основно лекарство“ през 1977 г.

Д-р Манфред Шнайдер

Под ръководството на д-р Манфред Шнайдер Bayer придобива северноамериканския бизнес за самолечение на Sterling Winthrop през 1994 г. – крайъгълен камък в историята на компанията, тъй като придобиването също така ѝ позволява да си възвърне правата върху името на компанията Bayer в САЩ. Така за първи път от 75 години Bayer може да работи на американския пазар под собственото си име и с кръста на Bayer като корпоративно лого. През 1995 г. базираната в САЩ Miles Inc. е преименувана на Bayer Corporation.

За да се подготви по-добре за предизвикателствата на бъдещето, Bayer създава трети център за фармацевтични изследвания, този път в Япония, в допълнение към локациите в Европа (Вупертал) и Северна Америка (Уест Хейвън, Кънектикът). През 1995 г. изследователският център на японското фармацевтично дъщерно дружество Bayer Yakuhin Ltd. е изграден в научния град Кансай близо до Киото. Това бележи основното завършване на „фармацевтичната изследователска триада“ на Bayer – Европа/Северна Америка/Япония. През следващите години тези операции са допълнени от съюзи с множество иновативни биотехнологични компании.

За да отбележат 100-ия рожден ден на аспирина на 6 март, професионални планинари опаковат бившата висока сграда на централата на Bayer в Леверкузен, превръщайки я в най-голямата опаковка аспирин в света и спечелвайки на компанията три записа в Книгата на рекордите на Гинес.

Придобиването на бизнеса с полиоли на Lyondell Chemical Company в САЩ прави Bayer най-големия световен производител на суровини за полиуретани през 2000 г. Bayer придобива Aventis CropScience за 7,25 млрд. евро през 2001 г., което прави компанията световен лидер в защитата на културите. На 6 декември ръководството обявява планове за създаване на независими оперативни дъщерни дружества под шапката на управляващо холдингово дружество.

2001 – 2010: Реорганизация на групата

 2001 г.: Bayer придобива Aventis CropScience за 7,25 млрд. евро, което го прави световен лидер в защитата на културите. На 6 декември ръководството на компанията обявява планове за създаване на независими оперативни дъщерни дружества под шапката на управляващо холдингово дружество.

 2002 г.: Bayer CropScience AG стартира през октомври като първата юридически независима подгрупа на Bayer.

 2003 г.: През октомври подгрупите Bayer Chemicals AG и Bayer HealthCare AG и обслужващата компания Bayer Technology Services GmbH придобиват юридическа независимост като част от реорганизацията на Bayer Group. Подгрупата Bayer MaterialScience AG и сервизните компании Bayer Business Services GmbH и Bayer Industry Services GmbH & Co. OHG правят същото през декември.

 2004 г.: През януари световноизвестната търговска марка на групата, Bayer Cross, празнува стогодишнината си. През юни Bayer става първия частен партньор на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в областта на младежта и околната среда.

 2005 г.: През януари Bayer завършва придобиването на бизнеса за потребителско здраве на Roche, напредвайки, за да се превърне в един от трите най-големи световни доставчици на лекарства без рецепта. Lanxess AG се отделя от Bayer Group на 28 януари – тази компания продължава бизнеса с химикали на Bayer и части от бизнеса с полимери. През декември Администрацията по храните и лекарствата на САЩ одобрява сорафениб (търговско име: Nexavar) – активна съставка, разработена съвместно от Bayer HealthCare и Onyx Pharmaceuticals Inc., за лечение на напреднал бъбречноклетъчен карцином.

 2006 г.: През март Bayer обявява публична оферта за придобиване на берлинската Schering AG. През юли компанията  придобива контрол върху 92,4% от приблизително 191 млн. акции на Schering. През декември Schering AG официално се преименува на Bayer Schering Pharma AG.

 2007 г.: През януари извънредно събрание на акционерите на Bayer Schering Pharma AG решава да осъществи „изтласкване“ на останалите миноритарни акционери. Bayer Schering Pharma AG, със седалище в Берлин, сега работи заедно със съществуващия бизнес на Bayer Pharmaceuticals като подразделение на подгрупата Bayer HealthCare. През януари Bayer продава подразделението за диагностика на Bayer HealthCare на Siemens AG за 4,2 млрд. евро. През март 2007 г. е обявено, че стадион BayArena, домът на германския футболен отбор от Бундеслигата Байер 04 Леверкузен, ще бъде модернизиран и разширен, за да побере публика от над 30 000 души. През август Bayer е домакин на Международната младежка конференция TUNZA на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в Леверкузен, като за първи път тази младежка екологична среща се провежда в Централна Европа – там 180 младежи от 85 страни обсъждат глобални екологични проблеми. През ноември стартира интегрираната климатична програма Bayer за цялата група. Целите на програмата включват допълнително намаляване на емисиите на CO2 от производствените съоръжения на Bayer.

 2008 г.: През юни Bayer получава наградата за околна среда за 2008 г. в категорията „Благоприятни за околната среда технологии“ от Федерацията на германската индустрия (BDI). Използването на новата кислородно-деполяризирана катодна технология намалява консумацията на енергия и емисиите на CO2. През октомври най-голямото в света производствено съоръжение за MDI влиза в експлоатация в Шанхай. През ноември Bayer и Германският център за изследване на рака формират стратегически изследователски съюз.

 2009 г.: През ноември Bayer прилага своята концепция за сгради с нулеви емисии за първи път с откриването на дневен център за деца в Монхайм, Германия. През ноември Bayer CropScience завършва придобиването на Athenix Corp., частна биотехнологична компания в САЩ. През декември екип на Bayer печели наградата German Future Prize за разработването на новия антикоагулант rivaroxaban (Xarelto).

2010 – 2022: Инвестиране в бъдещето

 2010 г.: През юни за първи път се връчва социалната награда Aspirin. Наградата отличава образцови социални проекти в сферата на здравеопазването. Петдесет години успешно семейно планиране с хапчетата: този иновативен контрацептив за първи път получава регулаторно одобрение през 1960 г. До ден днешен Bayer е световен пазарен лидер в областта на хормоналната контрацепция.

 2011 г.: През февруари Bayer стартира пилотния завод Dream Production в Леверкузен за производство на високотехнологични пластмаси, използващи въглероден диоксид.

 2012 г.: През март Bayer получава одобрение от Австралийската администрация за терапевтични стоки (TGA) за Eylea –  лекарство за очи за лечение на влажна макулна дегенерация, свързана с възрастта.

 2013 г.: През 2013 г. Байер празнува 150-годишнината от основаването си по целия свят. Компанията изпраща дирижабъл и юбилейна изложба по целия свят, празнува с германския федерален канцлер Ангела Меркел, сервира празнична трапеза за 110 000 служители и пренася духа на Bayer в повече от 50 страни чрез юбилейната песен „A Better Life“.

 2014 г.: Bayer укрепва онкологичния си бизнес с придобиването на Algeta през март. През октомври Bayer придобива бизнеса с грижа за потребителите на базираната в САЩ Merck & Co. Inc. и се ангажира със стратегическо фармацевтично сътрудничество в областта на sGC модулаторите. Освен това Bayer укрепва своя бизнес с грижа за потребителите през ноември с придобиването на Dihon Pharmaceutical Group Co. Ltd. в Китай и Bayer HealthCare се премества на водеща позиция на OTC в тази ключова страна за растеж. През декември Bayer CropScience придобива активи за управление на земята на DuPont Crop Protection в САЩ, Канада, Мексико, Австралия и Нова Зеландия. Сега подгрупата играе водеща роля в управлението на индустриалната растителност.

 2015 г.: Bayer MaterialScience работи от 1 септември под името Covestro. Компанията е икономически и правно независима, но първоначално остава дъщерно дружество на Bayer AG. На 6 октомври Covestro AG прави своя дебют на фондовия пазар.

 2016 г.: През май Вернер Бауман става новият главен изпълнителен директор на Bayer AG. Бауман е член на Управителния съвет от януари 2010 г. и последно отговаря за стратегията и управлението на портфейла. През септември Bayer и Monsanto подписват обвързващо споразумение за сливане. Това създава правната рамка за придобиването на Monsanto за парична цена от 128 щатски долара на акция. Акционерите на Monsanto гласуват в полза на сливането на извънредно събрание на акционерите през декември. Сделката е предмет на обичайните условия за затваряне, включително необходимите регулаторни одобрения.

 2017 г.: През ноември Bayer започва Leaps. Този нов подход допълва съществуващите възможности за научноизследователска и развойна дейност и има за цел да даде възможност за революционни иновации в здравеопазването и селското стопанство.

 2018 г.: Bayer приключва процеса за продажба на Covestro, както и този по придобиването на Monsanto. Акциите на американската компания вече не се търгуват на Нюйоркската фондова борса, като Bayer вече е едноличен собственик на Monsanto Company.

 2019 г.: През август Bayer обявява продажбата на своя бизнес Animal Health за 7,6 млрд. щатски долара на базираната в САЩ компания Elanco Animal Health.  През септември лекарството за рак Vitrakvi (Larotrectinib) става първото по рода си тумор-агностично лечение, одобрено в Европа. Vitrakvi е насочен към специфични генетични мутации, открити при напълно различни видове рак. Следователно може да се използва за лечение на различни видове тумори. През ноември 2019 г. Bayer завършва продажбата на дела си в оператора на химически парк Currenta на фондове, управлявани от Macquarie Infrastructure and Real Assets (MIRA). Currenta се оценява с обща стойност на предприятието от 3,5 млрд. евро. През декември 2019 г. Bayer обявява, че значително ще засили усилията си за устойчивост и си поставя амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Освен всичко друго, Bayer се стреми да стане въглеродно неутрална компания.

 2020 г.: Мандатът на Вернер Венинг като председател на Надзорния съвет приключва на годишното събрание на акционерите през април. Бил е член на Управителния и след това на Надзорния съвет общо над 20 години. „Неговото напускане бележи и края на една ера в нашата компания“, казва главният изпълнителен директор Вернер Бауман. Професор д-р Норберт Винкелйохан наследява Венинг като председател на Надзорния съвет.

Bayer придобива американската компания Asklepios BioPharmaceutical (AskBio) през декември 2019 г. и стартира нова платформа за клетъчна и генна терапия в рамките на отдела за фармацевтични продукти. Сега Bayer е сред водещите компании в тази бързо разрастваща се област.

Bayer пуска Vitala – нов нисък сорт царевица, като част от пилотен проект в Мексико. По-късите стъбла правят царевицата по-устойчива на екстремни метеорологични условия, а новият сорт се нуждае от по-малко земя, азот и вода.

 2021 г.: Bayer укрепва своята платформа за откриване на лекарства чрез придобиването на Vividion Therapeutics за 1,5 млрд. щатски долара. Технологията на Vividion вече е доказала своята предклинична приложимост при онкология и имунно-свързани заболявания и има потенциал да се разшири в допълнителни индикации.

През ноември Bayer и Microsoft сключват стратегическо партньорство. Заедно двете компании ще разработят нови цифрови платформи и решения, базирани на облак – това е още една голяма стъпка към бъдещето на дигиталното земеделие.

 2022 г.: През март Bayer обявява продажбата на своя бизнес Environmental Science Professional на международната частна инвестиционна компания Cinven. Транзакцията е завършена през октомври – важен крайъгълен камък в усилията на Bayer за оптимизиране на портфолиото. Покупната цена възлиза на 2,6 млрд. щатски долара.

2023 г. – досега: Нова глава

2023 г.: В края на май главният изпълнителен директор Вернер Бауман се пенсионира след 35 години служба. От 1 юни той е наследен от американския гражданин Бил Андерсън, който се присъединява към компанията като член на Управителния съвет през април. „Той е идеалният кандидат да поведе Bayer заедно с екипа в нова, успешна глава“, казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Норберт Винкелйохан.

 Кръстът на Bayer: Лого и световна марка

Кръстът на Bayer, символ на Bayer Group, основана преди повече от 150 години, е една от най-известните търговски марки в света. Регистриран е в патентния регистър преди повече от 110 години, на 6 януари 1904 г. Първоначално Кръстът е регистриран за употреба за „лекарства за хора и животни, дезинфектанти, консерванти, катранени багрила и химически препарати за боядисване и фотографски цели“. От 1914 г. се използва и за продуктите за растителна защита на компанията.

Не е ясно кой точно е "проектирал" Кръста на Bayer, тъй като архивите на компанията съдържат две различни версии за неговия произход. Едната приписва първоначалната идея на Ханс Шнайдер, който е работил в научния отдел в Елберфелд, Германия. Очевидец пише: „Беше през 1900 г. Докато обсъждах няколко неща с него (Ханс Шнайдер), той написа думата Bayer с главни букви на лист хартия – веднъж хоризонтално и след това отново вертикално. Резултатът беше кръста на Bayer. Той откъсна страницата от бележника си, извини се и занесе скицата си в ръководството, където бяха силно възхитени“.

Втората версия посочва д-р Швайцер като „изобретател“ на кръста. Швайцер работи в офиса на Bayer в Ню Йорк през 90-те години. Работата му е да накара американските лекари да започнат да се интересуват от продуктите от Германия. Очевидно дългото име на компанията по това време – Farbenfabriken vormals Friedr. Bayer & Co., Elberfeld, затруднява комуникацията, така че Швайцер разработва привлекателен фирмен печат под формата на кръста, който сега е толкова добре известен. Кръстът получава одобрение и от централата на компанията в Елберфелд.

Източници

• Bayer.com
• Wikipedia.com
• Wikipedia.bg
• Всички снимки са от Bayer.com