BOEING – между авиацията, войната и космоса

автор: Цветилена Симеонова публикувано на: 13.02.2024 прегледи: 298

The Boeing Company е един от водещите американски производители на авиационна, военна и космическа техника със седалище в Чикаго, щата Илинойс. Основният завод на компанията е в Евърет, на около 35 км северно от Сиатъл.

Двете големи подразделения на The Boeing Company са Boeing Commercial Airplanes и Boeing Defense, Space & Security, които произвеждат съответно граждански самолети и военна и космическа техника. Компанията предоставя и услуги за лизинг и продуктова поддръжка.

От търговските самолети до космоса и сигурността марката Boeing е широко известна в целия свят през последните над 100 години.

Златният век на авиацията

От търговията с дървен материал до самолетите

Може да се твърди, разбира се, че историята на човешкия полет се простира чак до мита за Дедал и Икар или до дизайните на Леонардо да Винчи от 15-ти век, или до изобретяването на дирижаблите Zeppelin през 19-ти век. Но полетите, каквито ги познаваме днес, датират от началото на 20-и век, когато предприемачи и инженери, включително Уилям Боинг, Доналд Дъглас-старши, Джеймс Кинделбергер и Джеймс Макдонъл, започват да надграждат това, което пионерите в авиацията – братя Райт, вече са започнали.

Уилям Боинг

Основателят на Boing Уилям Едуард Боинг е роден на 1 октомври 1881 г. в Детройт, Мичиган. Когато е на 29 години, той вече е богат и преуспяващ предприемач в сферата на търговията с дървен материал. Но точно тогава се случва нещо, което ще преобърне целия му живот. През 1910 г. Уилям Боинг за първи път вижда как лети самолет по време на авиошоу в Лос Анджелис и се влюбва в тези машини от пръв поглед. Той бързо осъзнава, че тази конструкция от дърво, тел и плат един ден ще се превърне в неразделна част от ежедневието на хората като железницата и автомобилите.

След първия си полет със самолет Уилям Боинг започва да търси начини за подобряване на самолетната технология. През 1916 г. той заедно със свой приятел – морският инженер Конрад Вестервелт, проектират и конструират първия си самолет. Той носи името B&W, което произлиза от първите букви от техните фамилни имена и представлява лек хидросамолет с брезентово-дървена конструкция тип биплан с крила с различен размах и елерони на горното крило.

На 15 юни 1916 г. Уилям Боинг за първи път лети с този самолет. Надявайки се да си осигури договор с военните, той показва самолета на американския флот, който обаче не се заинтересува от него. Но Уилям все пак продава първите два самолета на Нова Зеландия, носещи имената Bluebill и Mallard. Те са използвани за доставка на поща и за военни полети.

Основаване на компанията

На 15 юли 1916 г. нещата стават сериозни, защото Уилям Боинг и Конрад Вестервелт основават Pacific Aero Products Company, за да произвеждат свои собствени самолети. На 9 май 1917 г. компанията е преименувана на Boeing Airplane Company. За основа на производството си те взимат самолета на братя Райт и го модифицират. Първият офис на Boeing се намира в бивша лодкарница на брега на река Duwamish и е наречен Red Barn заради цвета си. По това време производството на самолети и счетоводството на компанията се намират на приземния етаж, а инженерите – на втория. Сградата е използвана от компанията от нейното основаване през 1916 г. до 1970 г.

Самолетът B&W

Уилям Боинг знае как да намери добри мениджъри и талантливи дизайнери. През май 1916 г. компанията наема първия си авиоконструктор Вонг Цу.

Първият клиент на Boing е американската армия. Дизайнерът Вонг Цу участва в разработването на Model C, който представлява подобрена версия на първия B&W самолет. Военноморските сили правят поръчка от 50 учебни машини, но с края на Първата световна война през 1918 г. настъпва западане на авиационния бизнес и военните в крайна сметка купуват само два самолета. Поръчките към Boeing рязко спират и на собствениците се налага да освободят две трети от работниците си, за да продължат да съществуват. Компанията временно започва да произвежда мебели.

Въздушната поща като печеливш бизнес

След Първата световна война обаче се засилва нуждата от бързи доставки на поща в цяла Америка и това довежда до появата на първите вътрешни авиолинии. И въпреки че авиацията по това време е доста ненадеждна и метеорологичните условия затрудняват полетите, въздушната поща обещаваше да бъде печеливш бизнес. През 1919 г. Боинг лично лети от Сиатъл до Ванкувър, Канада, установявайки първата международна въздушна линия.

Model 40

Специално за транспортирането на поща Boeing създава Model 40 – това е първият търговски самолет, който въплъщава визията на Уилям Боинг за постигане на конкурентно предимство чрез създаването на най-модерните модели за времето си. Прототипът на този самолет полетява за първи път на 7 юли 1925 г. Рамката от стоманени тръби и двигателят с въздушно охлаждане правят самолета почти 100 кг по-лек от своите конкуренти. С Model 40 Boeing спечелва правителствен договор за транспортиране на поща между Сан Франциско и Чикаго, което отрежда на компанията първото място в тази област. Скоро започват да се появяват други маршрути.

Очите на богатите американци бързо се насочват към самолетите и те започват да обмислят идеята и за превоз на пътници. Така само 14 месеца след Model 40 Boing представя Model 80 – първият самолет на компанията, проектиран специално за пътници. На борда му има място за 12 души, които се настаняват в кожени седалки в топла и удобна камина с индивидуални лампи за четене. За първи път пилотската кабина е затворена и отделена от купето. За първи път на борда на самолет се качват и стюардеси – по това време това са медицински сестри, които се грижат за здравето на пътниците и успокояват тези, страхуващи се да летят. Така богатите хора започват да пътуват по въздуха.

Как Boeing вбеси властта в САЩ

Уилям Боинг обаче гледа още напред в бъдещето. Той си задава въпроса: Защо да правя самолети, ако нямам авиокомпания, която да ги управлява? Така Boing първо придобива бизнеса с двигатели на Pratt & Whitney, а след това създадената от него нова компания United Aircraft & Transport Corporation започва да изкупува по-малки авиационни предприятия и само за няколко години се превръща в невероятно успешен авиационен холдинг, който процъфтява дори по време на общата криза в страната. Boeing купува други превозвачи и комбинира техните маршрути в национална мрежа, която скоро пренася 50% от целия пощенски и пътнически трафик в Съединените щати, образувайки United Airlines. Днес може и да е странно да си представим, че производител на самолети е притежавал и авиокомпания, но тогава това е естествено.

Boeing 247

Boeing произвежда най-модерните самолети на своето време. През 30-те години на миналия век компанията започва да разработва самолет с революционен дизайн – Boeing 247 става първият модерен пътнически самолет. Преминал пълен цикъл на статични тестове, той притежава витла с променлива стъпка, отопляема кабина, прибиращ се колесник, устройства против обледеняване на крилото и опашката, тримери и автопилот. Салонът е оборудван със звуко- и топлоизолация. Това е първият двумоторен самолет, който може да продължи да лети, ако един двигател се повреди, а скоростта на кацане от 100 км/ч прави възможно изоставянето на необходимостта от механизирани крила. Това е огромен скок напред. 60 от тези самолети са създадени за United Airlines.

По време на Голямата депресия обаче успехът на Boeing започва да се вижда съмнителен както на нейните конкуренти, така и на хората по високите етажи на властта. По това време United Aircraft & Transport Corporation просперира и контролира 50% от пазара, заради което се появяват съмнения за корупция. През 1933 г. сенатор Хюго Блек поема отговорността за свалянето на гиганта, обвинявайки Boeing в заговор с пощенските служби за получаване на договори. Сенаторът обвинява компанията, че печели за сметка на данъкоплатците. Той иска договорите да бъдат прекратени и Обединената авиотранспортна корпорация да бъде разформирована.

Така Уилям Боинг е призован да свидетелства в съда, където е разпитван близо 6 часа, а след това обвинен в незаконна печалба от пощенски договори. Решението на Конгреса е безпощадно, тъй като става ясно, че сливането на производители на самолети и авиокомпании дава на собствениците прекалено много власт. Новите правила гласят, че производителят на самолети не може да бъде и въздушен превозвач, което довежда до краха на холдинга Boeing.

Президентът Франклин Рузвелт стига дори и по-далеч – той нарежда на министъра на съобщенията да анулира всички договори с авиокомпаниите за превоз на поща, като се планира отсега нататък пощата да се доставя от въоръжените сили. 83 фирми загубват договорите си. Но бързо става ясно, че армейската авиация няма нито опит, нито подходящи самолети, което довежда до 12 катастрофи и повече от 60 инцидента. Така добре функциониращата въздушна транспортна система на страната на практика е в колапс. Но когато Рузвелт осъзнава грешката си няколко месеца по-късно и отменя решението си, Boing вече е унищожена. Самият Уилям Боинг се пенсионира. Напуска авиационния бизнес, продава дела си и започва да отглежда коне. В края на живота си той се оттегля на собствената си яхта край бреговете на Канада, където умира на 28 септември 1956 г. – само три дни преди 75-ия си рожден ден.

Първите трансатлантически полети

През 1936 г. от Pan American World Airways, решени да извършат първите трансатлантически полети, се обръщат към всички водещи американски производители на самолети със задачата да проектират самолет, който да отговаря на следните параметри: той трябва да може да превозва 4,5 тона товар и 70 пасажери, да развива скорост от 240 км/ч и да има обсег на полет без прекъсване от 3 100 км. Изискванията са толкова амбициозни, че малко компании се наемат да им отговорят. Но инженерите на Boeing предприемат необичаен подход при създаването на новия самолет, като го представят под формата на лодка. Под палубата дизайнерите поставят 11 водоустойчиви отделения, разположени между двата корпуса – така дори ако външният корпус протече, водата няма да влезе във вътрешния корпус и да потопи лодката. Самолетът е оборудван с котва и спасителни салове. Проектът е наречен Boeing 314 Clipper.

Model 314 Clipper Flying Boat

След като Boeing изпраща скици на Pan American, на 21 юли 1936 г. те подписват договор за изграждане на 6 самолета, което позволява на Pan American да отвори първата товарна и пътническа линия през Атлантическия океан. Първият полет на новата машина е извършен на 7 юни 1938 г. Този самолет се превръща в символ на лукс – салонът му е оборудван с климатик и отделен бар, пътническите седалки могат да се разгъват и да се използват като спални места, на борда има салон и ресторант, обслужвани от стюарди, храната се сервира върху порцеланови съдове със сребърни прибори. Общо са построени 12 самолета, като всеки от тях има собствено име, но нито един от тях не е оцелял до наши дни.

„Летящата крепост“ – последният шанс на Boeing

През 30-те години на миналия век Boeing преживява тежка криза. Броят на служителите е намален от 1 700 на 700 души. По време на златния век на авиацията Douglas Aircraft доминира на пазара. Но на 22 август 1934 г. компанията получава официално писмо от американската армия, с което тя, заедно с Douglas Aircraft и Lockheed Corporation, са поканени да участват в конкурс за създаване на нов бомбардировач. По това време армията се нуждае от многомоторно превозно средство, способно да носи един тон бомби и да измине разстояние до 3 500 км със скорост над 320 км/ч, като победителят в конкурса получава поръчка за 200 самолета. За Boeing това е последният шанс! Прототипът B-17 е проектиран и построен само за 11 месеца. Това е самолет от ново ниво, като един журналист дори го нарича „Летящата крепост“ – прякор, който ще остане завинаги. Състезанието обаче е спечелено от Douglas Aircraft, тъй като по време на тестовете на B-17 се случва инцидент. Но Boing е създала самолет, който е толкова по-добър от своите конкуренти, че представители на армейската авиация убеждават командването да купи ескадрила B-17 и така ВВС поръчва 13 бомбардировача. Тази поръчка поддържа Boeing на повърхността.

B-17 Flying Fortress

Едновременно с B-17 компанията разработва и пътническа версия на самолета, наречена Boeing 307 Stratoliner. За първи път в историята на гражданската авиация самолет има херметизиран фюзелаж, което му позволява да лети на височина 7 500 – 7 800 метра, над гръмотевични облаци. Boeing 307 е първият пътнически самолет в света с херметична кабина. Самолетът е проектиран за 33-ма пътници. На 18 март 1939 г. обаче прототипът на Stratoliner се разбива и всички пътници загиват. Но анализът на показанията от контролно-записващата апаратура позволява да се установи какво се е случило и следващите модели са подобрени. За съжаление обаче, по-късно се случва още един инцидент, който води до това да няма повече нови поръчки на Boeing 307. Построени са общо 10 самолета, като до днес е оцелял само един – пътническият самолет с номер на опашката NC-19903 и името Clipper Flying Cloud, който лети до 70-те години, а сега е инсталиран в Националния авиационен музей на САЩ.

Втората световна война променя играта

Boing отново изпада в тежко положение – близо 10 години компанията не е реализирала печалба. Но тогава започва Втората световна война, която променя играта. Войната, която тече в Европа, изисква от САЩ да се подготви да защити както себе си, така и своите съюзници. Президентът Рузвелт иска да бъдат построени още 50 000 самолета, тъй като към този момент цялата военна авиация на САЩ се състои само от 1 200 самолета. Това принуждава трите конкурентни компании – Boeing, Douglas Aircraft и Lockheed Corporation, да се обединят. Само от B-17 са поръчани 12 000 бройки. Всичко това променя цялата американска авиоиндустрия – между 12 и 15 самолета слизат от поточната линия на ден.

B-29 Superfortress

Конфронтацията с Япония в Тихия океан обаче изисква бомбардировач с по-голям обсег от B-17. И така по време на войната Boeing разработва нов бомбардировач – B-29, известен като Superfortress. По отношение на обхвата на полета и натоварването на бомбите той превъзхожда всеки самолет от своето време. Командването разпорежда в рамките на две години да се установи производството на 25 самолета месечно. Само за 18 месеца е построен огромен завод в Уичита, Канзас. B-29 е много различен от B-17 – кабината му е под налягане, оборудван е с най-модерната авионика, радарни системи и оръдия с дистанционно управление.

До лятото на 1944 г. фабриките произвеждат повече от 50 B-29 на месец, които изиграват важна роля във войната с Япония. Самолетът B-29 участва в събития, които нямат аналог в световната история. На 6 август 1945 г. бомбардировач с име Enola Gay, изминаващ 2 500 км, хвърля първата атомна бомба Little Boy над град Хирошима. Няколко дни по-късно, на 9 август, втората бомба, наречена „Дебелият човек“, е хвърлена над Нагасаки. B-29 Enola Gay сега е в Националния авиационен музей на САЩ.

За нуждите на войната Boeing разработва още няколко самолета, включително C-97 Stratofreighter и неговата пътническа версия Boeing 377 Stratocruiser, която се отличава с това, че за първи път прозорците са с квадратна, а не с кръгла форма, тъй като компанията смята, че кръглите прозорци приличат много на корабни илюминатори и не осигуряват на пътниците достатъчна видимост. Boeing 377 е може би единственият пътнически самолет в света, в който формата на прозорците се определя от купувача.

Ерата на високите скорости

Как Boeing краде немски технологии

В края на Втората световна война съюзниците изпращат свои специалисти, включително служители на Boeing, в Германия, за да проучат напредналите немски технологии. Екип от експерти се опитва да открие каквото е останало от нацистките изследователски центрове, като се натъква на един такъв, скрит дълбоко в горите. Това се оказва най-добрият немски авиационен изследователски център, наречен Volkenrode Laboratory. Той е бил толкова секретен, че дори и военновъздушните сили на САЩ не са знаели за него. Сградата, състояща се от множество лаборатории и 7 аеродинамични тунела, е много добре замаскирана, защото в нея се съхранява информация за самолети, които никой в Америка до този момент не е успял да създаде. Именно във Volkenrode Laboratory е създадено стреловидното самолетно крило. Характерното за него е, че забавя образуването на ударни вълни и позволява на самолета да лети с много по-високи скорости.

B-47 Stratojet

Използването на стреловидно крило прави възможно пълното използване на предимствата на реактивните двигатели. Именно това е тайната на високоскоростния полет. По това време Boeing разработва проект за нов реактивен бомбардировач с право крило, наречен B-47 Stratojet, в продължение на почти две години. Решено е обаче да се спре работата и да се преработи проектът – в самолет със стреловидно крило. Един от първите въпроси, които възникват, е местоположението на двигателите, като се взима решение те да не са вградени в крилото, а да се окачват под него, като така скоростта на полета значително се увеличава. И Boeing получава договор за изграждане на B-47 Stratojet.

Пътническите самолети като бъдещето на авиацията

B-47 Stratojet обаче е военен самолет, а идеята за превоз на пътници изисква не само нови технологии, но и смели решения. Но се оказва много трудно да се убедят авиокомпаниите, че пътническите самолети са бъдещето на авиацията. Никой не иска да замени витловите си самолети със скъпи и непроверени джетове. И пътниците се страхуват да летят на тях.

Boeing 707

Въпреки това през 1952 г. Boeing започва изграждането на прототип на нов пътнически реактивен самолет, въпреки че финансовите рискове са огромни. На 15 май 1954 г. предпроизводственият модел на Boeing 707, обозначен като Boeing 367-80, за първи път излиза от фабриката и показан на публиката. Но нито една авиокомпания не възприема новия самолет като бъдещето на пътническите пътувания и година след представянето не се появяват купувачи. Така главният изпълнителен директор на компанията Бил Алън моли главния тестов пилот на компанията Текс Джонсън да помогне за продажбата на самолета.

На 6 август 1955 г. ръководители на авиокомпании се събират в Сиатъл за индустриална среща и Бил Алън иска от пилота да прелети над тълпата, демонстрирайки самолета във въздуха. Така докато ръководителите на авиокомпанията си почиват на брега на езерото, Текс Джонсън прелита над тях, изпълнявайки завъртания във въздуха с новия пътнически самолет. Демонстрацията представлява невероятен спектакъл, но въпреки това ръководителите на авиокомпаниите все още се страхуват да поемат рискове – всички, освен Хуан Трипе, основателят на Pan American World Airways. Той поръчва 20 броя от Boeing 707, а след това останалите директори започват да се надпреварват също да поръчват нови самолети. Така само за година броят на пътниците, прекосяващи океана, се увеличава няколко пъти.

Първият прототип на Boeing 707, наречен Boeing 367-80, с номер на опашката N70700, се съхранява в Националния музей на авиацията на САЩ. На базата на Boeing 367-80 са създадени много различни модификации, включително пътническият самолет Boeing 707 и въздушният танкер KC-135 Stratotanker.

Междувременно Boeing създава и самолет за превоз на висши служители на държавата – Boeing VC-137B, който става първият реактивен самолет, транспортирал президента на САЩ. Построен е през 1959 г. за президента Айзенхауер. Освен него през цялата история на експлоатацията му на него са летели Кенеди, Джонсън и Никсън, както и VIP гости като Никита Хрушчов.

Големият подем започва с Boeing 727

Boeing 727

Скоро се появява и новият Boeing 727, като нов елемент при създаването му е вратата, разположена в задната част на фюзелажа и имаща собствено стълбище. Това допълнение към дизайна прави възможно качването и слизането на пътници без наземни превозни средства на всяко летище. Той е и първият, в който се използва Т-образен стабилизатор. Друг важен елемент, който прави самолета привлекателен за авиокомпаниите, е наличието на спомагателен двигател (APU) на борда. APU се използва за доставяне на сгъстен въздух и електричество за автономно стартиране на двигатели без използване на наземна енергия. Тази способност дава на самолета възможността да работи самостоятелно на малки летища и бързо да се подготвя за излитане. Boeing 727 става първият самолет в историята, който използва газотурбинен двигател като APU. Сега всеки модерен пътнически самолет има APU, но в онези години това е екзотика. Революционна за времето си била и механизацията на задния ръб на крилото. За първи път в самолет са използвани клапи с три гнезда.

През 1964 г. Boeing започва да мисли за създаването на самолет за къси разстояния, който да допълни Boeing 727. Пазарните проучвания показват, че има нужда от приблизително 600 самолета с капацитет от 50 до 60 пътници за полети по маршрути до 1 600 км. Идейният проект започва на 11 май 1964 г., като е обозначен като Boeing 737. Първият клиент е германската авиокомпания Lufthansa, която подписва договор за 21 самолета на 19 февруари 1965 г. В същото време представители на авиокомпанията настояват капацитетът на новия самолет да бъде увеличен до 100 пътници. Първият Boeing 737-100 сега е в Музея на полетите в Сиатъл. По онова време Boeing го използва за тестови полети, а през 1974 г. е прехвърлен на НАСА и е използван за научни експерименти в изследователския център Лангли във Вирджиния. Той тества много технологични иновации, включително виртуална пилотска кабина и електронна система за полети. От 1974 до 1995 г. самолетът участва в повече от 20 изследователски проекта на НАСА.

На базата на 737 са създадени много различни самолети със специално предназначение – като например летящи лаборатории, авиационни системи за радиооткриване и насочване, както и противолодъчния самолет P-8 Poseidon. Boeing 737 е най-популярният реактивен пътнически самолет в историята на производството на пътнически самолети. Повече от 9 000 самолета са доставени между 1967 и 2016 г.

Boeing 747

Скоро след Boeing 737 се появява и Boeing 747, който е най-големият и сложен пътнически самолет от онези години. Но по-големите самолети изискват и повече място. Така Boing построява нов завод в Евърет, Вашингтон, с площ от повече от 170 000 кв.м. и с височина колкото десететажна сграда. Сградата била толкова голяма, че в помещенията под покрива се образували облаци, което налага инсталирането на високотехнологична система за циркулация на въздуха. Въпреки това сградата няма нито отоплителна, нито климатична система. През зимата подовете на завода се затоплят от топлината от оборудването, а през лятото вратите се отварят, за да влезе прохладният тихоокеански бриз. Днес заводът на Boeing в Евърет се е увеличил повече от два пъти – площта на му е около 400 000 кв.м. Това пространство може да побере целия „Дисниленд“. От създаването си заводът в Евърет е произвел приблизително 3 600 самолета, включително Boeing 747, 767, 777 и 787.

На 22 януари 1970 г. Boeing 747 влиза в експлоатация. С течение на времето самолетът получава много модификации – освен за пътнически и товарни полети, той е използван за транспортиране на совалка, като носител на лазерни оръжия, като стратосферна обсерватория, а също и за транспортиране на висши служители на държавата. Самолетът често се използва и за грандиозни рекламни кампании – например туристическият самолет на Iron Maiden е Boeing 747-400, а самолетът за подкрепа на отбора по американски футбол от град Сиатъл Seahawks е Boeing 747-8F. Над 50 години по-късно Boeing 747 все още се произвежда.

Прогресивни технологии

Новото „семейство“ самолети на Boeing

Boeing 757

В началото на 1978 г. Boeing обявява намерението си да разработи ново „семейство“ самолети, използвайки съвременни технологии. Двата нови модела са наречени 7N7 (бъдещия 757) и 7X7 (бъдещия 767). По искане на Eastern Air Lines и British Airways за Boeing 757 е избран двигател Rolls-Royce, като това е първият път, когато самолет Boeing е произведен с двигатели, създадени извън САЩ.

Днес първият Boeing 757, който се издига в небето на 19 февруари 1982 г., все още е в експлоатация. Този Boeing 757-200 с номер на опашката N757A е използван като летяща лаборатория за програмата за създаване на американския изтребител от пето поколение F-22. Той тества радара AN/APG-77, както и няколко други системи. Специално за тази цел на самолета е монтиран нов нос от изтребител и е добавено допълнително крило над предната част на фюзелажа. Благодарение на тях самолетът получава името Catfish. Петият самолет, използван при тестването и сертифицирането на програмата 757, също продължава да лети днес. От 2005 г. той се използва от Honeywell International като летяща лаборатория за тестване на нови двигатели за бизнес самолети.

Първоначално Boeing 757 не е предназначен за задгранични полети. Но през 1992 г. самолетът, оборудван с двигатели Pratt & Whitney PW2000, получава сертификат ETOPS, който позволява на двумоторни самолети да летят над немаркиран терен. Това позволява на американската мрежа от трансконтинентални услуги да се разшири.

През януари 1978 г., във връзка с обявяването на Boeing за нова линия от модерни самолети, е взето решение за значително разширяване на завода в Евърет, за да се настани поточна линия за нов широкофюзелажен самолет. През февруари същата година програмният индекс 7X7 е преименуван на 767. Предвижда се създаването на три варианта на новия самолет: Boeing 767-100 със 190 места, Boeing 767-200 с 210 места, както и тримоторния Boeing 767MR/LR с 200 места, предназначен за междуконтинентални линии. Впоследствие третият вариант е преименуван на Boeing 777, за да се извършва отделна дизайнерска работа по него.

A plane flying in the skyDescription automatically generated

Boeing 767

Boeing за първи път използва системи за компютърно проектиране

Детайлният дизайн на самолета започва на 14 юли 1978 г., когато United Airlines поръчва 30 самолета Boeing 767-200. По време на работата си инженерите за първи път използват системи за компютърно проектиране, като повече от една трета от всички чертежи на проект 767 са извършени с помощта на нови методи. Първите купувачи на 767 имат възможност да изберат двигател на Pratt & Whitney или на General Electric – това е първият път, когато Boeing предлага повече от една опция за двигател при пускането на нов самолет.

Boeing 767 е първият двумоторен широкофюзелажен самолет на Boeing, както и първият широкофюзелажен самолет с двуместен стъклен кокпит. До началото на 90-те години на миналия век Boing 767 се превръща в най-разпространения самолет за трансатлантически полети между Северна Америка и Европа, а до края на десетилетието 767 пресича Атлантическия океан по-често от всички останали типове самолети взети заедно.

На базата на самолета Boeing 767 са създадени няколко военни модификации, сред които е Е-767 – авиационен комплекс за радиооткриване и насочване, като Япония закупува няколко бройки от него, както и самолет за зареждане с гориво във въздуха, базиран на 767-200ER за италианските ВВС, обозначен като KC-767.

Boing включва клиентите си в разработката на самолети

Скоро започва работа и по Boeing 777, като за първи път е решено външният вид на бъдещия самолет да се оформи в тясно сътрудничество с въздушните превозвачи.

Boeing 777

Осем големи световни авиокомпании, които изиграват специална роля в развитието на авиационната индустрия, получават покани от Boeing – това са All Nippon Airways, American Airlines, British Airways, Cathay Pacific, Delta Air Lines, Japan Airlines, Qantas и United Airlines. През януари 1990 г. на авиокомпаниите е представен въпросник от 23 страници, с който се цели да се разбере какъв трябва да бъде дизайнът на нов широкофюзелажен самолет. По този начин Boeing се отклонява от обичайната практика, при която производителите разработват самолета с минимална намеса от бъдещи клиенти. До март 1990 г. Boeing и авиокомпаниите са формирали основните изисквания за новия самолет – той трябва да бъде с напречно сечение, близко до 747, с капацитет до 325 пътници, стъклена пилотска кабина и др.

Boeing 777 е първият търговски самолет, проектиран изцяло от компютър. Всеки чертеж е създаден с помощта на 3D моделиране в CATIA. Това позволява на инженерите да сглобят виртуален самолет, за да тестват и гарантират, че хиляди части пасват заедно, като по този начин намаляват броя на скъпите преработки. Boeing разработва своя собствена високопроизводителна система за визуализация – FlyThru, по-късно наречена IVT (Integrated Visualization Tool). Тя дава възможност за прегледи на дизайн, илюстрации и използване на CAD данни извън инженерните станции.

На 15 февруари 2005 г. най-дългият търговски пътнически самолет в света, Boeing 777-200LR (Longer Range), излиза от завода. Самолетът е предназначен за свръхдълги полети като Лос Анджелис – Сингапур. Той е в състояние да превозва до 440 пътници и да ги транспортира на разстояние до 15 843 км. Първият полет е на 8 март 2005 г., а през ноември същата година самолетът поставя световен рекорд, прелитайки 21 602 км без кацане от Хонконг до Лондон. Продължителността на полета е 22 часа 42 минути. Boeing 777-200LR има увеличено максимално тегло при излитане и три допълнителни резервоара за гориво в задното багажно отделение.

Композитен самолет

Boeing и терористичната атака от 11 септември

В края на 90-те години, когато продажбите на 767 се забавят, Boeing започва да работи по проучване на нови програми, които да го заменят. В резултат на това на 29 март 2001 г. проектът Sonic Cruiser е предложен на световната общност, чиято крейцерска скорост трябва да бъде с 15% по-висока от тази на конвенционалните пътнически самолети. В същото време разходът на гориво не трябва да надвишава този на модела 767. Самолетът е проектиран за 200 – 250 пътници, дължината му е около 75 метра, а размахът на крилата – около 50 метра. Предполага се, че ще лети на височина 12 км и ще покрива разстояния от 11 000 до 19 000 км. Няколко големи компании, включително Continental Airlines, изразяват интерес към проекта, въпреки че имат опасения относно оперативните разходи.

Терористичната атака от 11 септември 2001 г. обаче предизвиква общ икономически спад в индустрията. Освен това цените на петрола се повишават. Тези събития принуждават мениджърите на авиокомпаниите да мислят повече за ефективността, отколкото за скоростта. Освен това увеличените експлоатационни разходи на новия самолет не могат да бъдат компенсирани от увеличаването на скоростта на полета. Всичко това довежда до факта, че на 20 декември 2002 г. Boeing затваря проекта Sonic Cruiser, променяйки курса към самолет с по-традиционна конфигурация, но в същото време имащ икономически предимства. Само два месеца по-късно, на 29 януари 2003 г., е обявено стартирането на проекта 7E7 (бъдещ 787), който ще консумира 20% по-малко гориво от съществуващите пътнически самолети.

През юли 2003 г. се провежда публичен конкурс за намиране на най-доброто име за новия самолет. В онлайн гласуването участват около 500 000 души. Името Dreamliner печели накрая в борбата с други предложения като eLiner, Global Cruiser и Stratoclimber.

Boeing 787

Как целият свят се включва в производството на Boeing 787 Dreamliner

Boeing 787 Dreamliner е първият пътнически самолет, проектиран с най-новите авиационни технологии, като усъвършенствана авионика и фюзелаж, изработен от повече от 50% въглеродни композитни материали. За първи път в историята тялото на самолета е сглобено не от алуминиеви панели, а от секции, чиято обшивка е единична композитна част. Това прави възможно самолетът да бъде по-лек и по-здрав от конвенционален самолет с алуминиев фюзелаж. Boeing 787 е проектиран с горивна ефективност, за да позволи на пътниците да пътуват с директни полети без прекъсване.

Пътническата кабина на новия самолет е разработена с активното участие на самите пътници, след като малък екип от експерти анализира емоционалните и психологически нужди на хората на борда на самолети по света. Целият интериорен дизайн се основава на резултатите от тези проучвания. Светлината в кабината се променя в съответствие с дневния ритъм на пътниците. Това улеснява справянето с часовите разлики при полети на дълги разстояния. Освен това самолетът има големи прозорци с контролирано затъмняване. Благодарение на композитната конструкция, която не подлежи на корозия, влажността на въздуха в кабината е повишена от 3 – 4% до 10 – 12%. Също така, благодарение на издръжливата композитна облицовка, става възможно да се поддържа налягане в кабината, съответстващо на надморска височина от 2 400 метра. Това прави пътуването по-удобно и по-малко уморително.

На 16 декември 2003 г. Boing обявява, че окончателното сглобяване на новия самолет ще се проведе в завода на компанията в Евърет, Вашингтон. Но самият процес на сглобяване ще бъде леко променен. Вместо самолетът да се изгражда от нулата по традиционния начин, той ще бъде сглобен в предварително изработени секции с инсталиран хардуер и кабели. Boeing проектира системата така, че всеки подизпълнител да сглоби своята секция почти изцяло, след което да бъде изпратена в Евърет за окончателно сглобяване. Това ще позволи по-малка и по-проста поточна линия, по-малко оборудване и от 800 до 1 200 работници. А оборудването, монтирано от подизпълнителите, ще помогне за значително намаляване на времето за крайно сглобяване.

Почти целият свят участва в проект 787. Крилата се произвеждат в Япония, хоризонталната опашка – в Италия, а частите на фюзелажа – в САЩ, Япония, Италия и Южна Корея. Пътническите врати идват от Франция, а товарни врати – от Швеция. Титанът за основния колесник пък се доставя от Русия, а софтуерът е разработен в Индия. Освен това Boeing за първи път аутсорсва не само производството, но и изследователската и развойна дейност. Подизпълнителите стават отговорни, включително финансово, за разработването, техническото оборудване и производството на своята част от самолета.

За да ускори процеса по доставка на компоненти от цял свят до завода в Евърет, Boeing преработва четири самолета 747-400, за да създаде самолета с най-голямото товарно помещение в света. Той е наречен Boeing 747LCF (Large Cargo Freighter).

В света на самолетостроенето залозите са високи, рисковете са неизбежни, а грешки се случват на всеки. Успехът не идва лесно, но само един самолет променя целия пейзаж на въздушното пътуване и Boeing има огромен принос за развитието на авиационната индустрия по света. И наистина промени света.

Boeing във военния и космическия свят

Boeing е компания, популярна първо с производството на самолети, но нейното звено за отбрана, космос и сигурност (Boeing Defense, Space & Security – BDS) е основен играч в световната отбранителна индустрия. BDS е създадена през 2002 г. със сливането на звената Military Aircraft & Missile Systems и Space & Communications. BDS е главният изпълнител на НАСА на Международната космическа станция, която обслужва програмата Space Shuttle.

Ключовите стратегии, които позволяват на BDS да поддържа лидерството си в отбранителната индустрия, е, че съумява да предостави иновативни и ориентирани към способностите решения, както и че добре осъзнава високите изисквания на своите военни клиенти.

Със седалище в Сейнт Луис BDS е бизнес за 34 млрд. долара и с 68 000 служители по целия свят, като компанията е организирана предимно в пет подразделения:

Boeing Military Aircraft включва тактически и въздушно-транспортни самолети, роторкрафти, оръжия, безпилотни въздушни системи, програми за морско и въздушно наблюдение, международни танкери и др.

Global Services & Support предоставя цялостни решения за поддръжка. Работейки на 264 локации по целия свят, тази част от бизнеса поддържа самолети и системи с пълен спектър от продукти и услуги, включително: поддръжка, модификация и надграждане на самолети; управление на веригата за доставки; инженерна и логистична поддръжка; обучение за пилоти и др.

Network and Space Systems проектира и изгражда бъдещето чрез мрежова интеграция, системи за разузнаване и наблюдение, комуникационни системи и изследване на космоса. Състои се от шест оперативни подразделения и предоставя на своите правителствени и търговски клиенти интегриран набор от възможности и най-модерните технологични системи в света.

Boeing Phantom Works си партнира с Boeing Research & Technology, като използва корпоративните иновации и извлича „най-добрите в индустрията“ възможности, за да достави интегрирани и достъпни решения, които отговарят на нуждите на клиентите и адресират нововъзникващите пазарни възможности.

Joint Ventures. United Launch Alliance (ULA) е създадена през декември 2006 г. и представлява съвместна организация, която предоставя надеждни и рентабилни услуги за изстрелване на космически кораби за правителството на САЩ. United Space Alliance е лидер в космическите операции, създаден през 1995 г. като дружество с ограничена отговорност, собственост на Boeing и Lockheed Martin.