Polaroid - как един невинен въпрос променя света на фотографията

Polaroid Corporation е американска компания, която през 20-и век става популярна най-вече със своите фотоапарати за моментни снимки, революционни за времето си. Днес Polaroid е една от най-известните марки за потребителска електроника, която предлага на пазара широка гама продукти – от фотоапарати до слънчеви очила.

Едуин Ланд – на кръстопътя на науката и изкуството

Едуин Ланд е роден през 1909 г. в Бриджпорт, Кънектикът. Но докато останалите деца от неговото време си играят с играчки, малкият Едуин си намира друго хоби – да разглобява вещи и домакински уреди – включително каминен часовник и грамофон, както и бушоните на семейната къща. Това той прави, докато е едва на шест години. Заради това свое „хоби“ той често е смъмрян от баща си. „Нищо и никой не може да ме спре да проведа експеримент“, му казал един ден Едуин, докато разглобявал фонограф. Той има и по-голяма сестра на име Хелън, на която било трудно да произнесе името му, затова го наричала просто „Дин“ – прякор, с който ще се обръщат към него най-близките му приятели през целия му живот.

Ланд посещава Norwich Free Academy в Норич, Кънектикът – получастна гимназия, и завършва през 1927 г. с отличие. Библиотеката там е кръстена посмъртно на него, като е финансирана от субсидии от семейството му.

Той продължава образованието си в Харвардския колеж, но си взима отпуск след есенния семестър, за да отиде в Ню Йорк, където да продължи изследванията си върху светлополяризиращите материали. И така и не се връща обратно. До 1928 г. Ланд успява да разработи магнитно поле и малки кристали, с които контролира разпръснатите вибрации на светлината – нещо, което е убягвало на учените в продължения на десетилетия. Това значително откритие намира широк спектър от приложения, сред които поляризирани слънчеви очила, настолни светлини, филтри за камери, прозорци, 3D филми, оптично оборудване и др.

Едуин Ланд придобива първите си патенти за синтетични поляризиращи материали през 1933 г., когато е едва на 24 години. Той вярва, че всяка работа трябва да бъде „отдадена на разбирането на човешките нужди и следователно трябва да направи всичко възможно, за да ги посрещне“. Освен това той описва истинския гений като предоставящ на света „уникален и иновативен подход за справяне с неразрешените предизвикателства“.

Едуин Ланд

Ланд оценява възможността и свободата да мисли критично за такива общочовешки проблеми и смята науката за инструмент за разрешаването им. Така през 1933 г. той създава Land-Wheelwright Laboratories съвместно със своя професор по физика, като постепенно двамата събират талантлив екип от специалисти – учени, търговци, пиари. Скоро компанията е преучредена като Polaroid Corp. и инвестира значително в изследвания благодарение на големия принос на титани от Уолстрийт като Аверил Хариман и Дж. П. Морган.

Откъде идва името? От първия продукт на компанията, разбира се – поляризиращ лист. А пък „oid“ идва от celluloid – клетъчната основа (от англ. cellular) на продукта. Двете думи заедно звучат футуристично! Така се ражда Polaroid.

Приходите на Polaroid скачат до рекордни височини по време на Втората световна война, когато компанията мобилизира работната си сила изцяло в услуга на военните нужди. Polaroid помага за определянето на военни стратегии, като концентрира усилията си върху производството на поляризационни филтри за перископи, мерници, бинокли, очила с променлива плътност и инфрачервено нощно виждане. Вектографите – друга иновация на Polaroid, позволява създаването на 3D въздушни снимки, което трансформира напълно разузнавателната дейност. След войната на компанията се налага незабавно да се преструктурира, за да компенсира спада в приходите, което се оказва най-важната предпоставка за нейната най-популярна иновация – моментната фотография.

Фотографията бързо намира всякакви приложения – включително търговски, военни и научни. Фотоапаратите на Polaroid, които имат възможност да генерират развити изображения в рамките на една минута след експониране, се превръщат в един от най-известните фотоапарати в света. Очарованието на Ланд към светлината и цветовете обаче не спира дотук – той разработва нова теория за цветоусещането, след като открива многобройни противоречия в класическата теория за цветното зрение чрез поредица от тестове. Едуин Ланд получава над 500 патента за своите открития в областта на светлината и полимерите.

През 1980 г. той се оттегля като главен изпълнителен директор на Polaroid, но остава ангажиран в областта на изследването на светлината и цветовете чрез работата си с Rowland Institute of Science, организация с нестопанска цел, финансирана от Rowland Foundation Inc. – компания на Ланд, създадена през 1960 г. Изследователите на Rowland разкриват, че усещането за светлина и цвят се управлява най-вече от мозъка, а не от спектрална система в ретината на окото, както се смята до този момент.

Едуин Ланд е смятан от мнозина за „човек от Ренесанса“ – художник, учен, бизнесмен и индустриален лидер, който основа една от най-изобретателните, базирани на изследвания и хуманност корпорации на 20-и век, тласкайки я към изключителен успех. Ленд, символ на бизнес успех и прогресивно лидерство, се надява, че неговата компания ще живее на кръстопътя на науката и изкуството, което и тя прави в продължение на много години.

Историята на фотоапаратите Polaroid

Създаването на моментната фотография се случва, както с много други велики неща в науката – случайно. В случая до това довежда един невинен детски въпрос. Самият Ланд описва случката като „истинска апокрифна история“. Докато е на почивка с членовете на семейството си през 1944 г. в Санта Фе, Едуин Ланд ги фотографира, за да запечата спомени, но в един момента малката му дъщеря го пита нещо съвсем простичко – защо не може да види снимката веднага. Известният изобретател твърди, че още през същия ден изобретил в главата си дизайна на камерата, филма и химикалите, необходими за производството на уреда, който може незабавно да прояви снимка. Отнема му три години, за да представи пред широката публика първия моментен фотоапарат. Той се оказва важен крайъгълен камък в историята на фотографията, тъй като намалява отнемащата време конвенционална обработка.

Ланд – като един истински визионер с усет към театъра, превръща и самото представяне на първия моментен фотоапарат в истинско шоу. Това става по време на срещата на Оптичното дружество в Америка, която се провежда в Ню Йорк, през 1948 г. Ланд е наясно, че инженерите и учените ще проявят интерес към изобретението, но истинската му публика се оказва друга – групата оператори и фотографи, работещи за медиите. Обръщайки се към тях, той прави снимка на собственото си лице. След това изважда отпечатъка от камерата, съединява го с лист фотохартия и така започва да се случва процесът по проявяване, в който остава само химическите кристали да свършат своята работа. Ланд включва таймер, настроен на 50 секунди. И точно след 50 секунди се появява снимката на лицето му. И така се „ражда“ моментната фотография.

Polaroid Land Model 95

Така фотоапаратът Polaroid Land Model 95 е представен пред света, поставяйки тази революционна технология в ръцете на хората. Оригиналният модел съдържа две отделни негативни и позитивни ролки, което позволява картината да се развива в камерата. Първоначално Polaroid произвежда само 60 бройки от фотоапарата, като силно надценява интереса към тях – всички те са разпродадени още през същия ден. С въвеждането на моментната фотография компанията генерира нова бизнес линия, която се основава не просто върху продажбите на фотоапарати. Тя таксува с около 1 долар всеки продаден лист фотографски филм, който сякаш магически се превръща в снимка пред очите на снимащия. Заради малката конкуренция продажбите на фотолентите генерират огромни маржове на печалба.

През 1976 г., когато корпорацията Kodak представя своя собствена гама фотоапарати за моментни филми, Polaroid завежда дело, обвинявайки Kodak в кражба на уникалната технология. Делото във федералния съд продължава десет години, като Polaroid иска 12 млрд. долара обезщетение от Kodak за нарушаване на патенти. Съдът застава на страната на компанията на Едуин Ланд, като кара Kodak да спре да произвежда моментни снимки и да компенсира Polaroid с 909,5 млн. долара.

Голямата грешка на Polaroid

Един бивш служител си спомня, че по време на разцвета на Polaroid през 60-те години на миналия век поощренията за работещите там са били толкова чести и значителни, че други големи компании са се принуждавали да дават бонуси на своите служители, за да са достойни конкуренти на производителя на моментните фотоапарати. През 1977 г. Polaroid дори организира парти за колосалната сума от 100 хил. долара, с което отбелязва 30-годишнината от откриването на моментната фотография. Само през тази година са продадени повече от 6 млн. фотоапарата от Polaroid.

През същата година Едуин Ланд разработва Polavision, камерата Polaroid Instant Home Movie, която е изградена върху процеса Dufaycolor – процес за цветни фотографски филми. По това време Ланд е добре известен с отличните си и оригинални презентации, показващи нови технологии за средния клиент. Веднъж дори наема танцьорка да участва на пресконференция, за да демонстрира нова камера.

Polavision е цветна система, която може да произвежда 2-минутни филми на саморазвиващи се касети. Именно това устройство възвестява ерата на домашното видео. За съжаление обаче, то се оказва закъсняло – по това време вече са се появили системите, базирани на видеокасети. В резултат на това Polavision не се продава добре от големите търговци на дребно и е смятана за лебедовата песен на Polaroid. Едуин Ланд е принуден да се откаже и да напусне бизнеса, който успява да изгради, след цели 40 години като председател на компанията. Сагата с Polavision води до това корпорацията да загуби 89 млн. долара, които включват по-голямата част от произведените ѝ запаси.

Камера Polavision Land

Плеър за касети Polavision

Основната технология на Polavision в крайна сметка е усъвършенствана, за да се използва в системата за незабавни слайд филми Polarchrome. Без Едуин Ланд начело Polaroid се опитва да преработи себе си през 80-те години, като се отдалечи от зависимостта си от потребителската фотография – сектор, който се оказва в постоянен упадък. Polaroid обявява през 1984 г., че планира да се присъедини към американската електронна видео индустрия със собствена гама от видеокасети Polaroid. В този момент компанията е принудена да предприеме драстични мерки, за да оцелее, включително уволнението на хиляди служители и затварянето на много фабрики.

През 90-те години на миналия век станахме свидетели на въвеждането на нови технологии, които значително промениха областта на фотографията: едночасова обработка на цветен филм, конкурентни фотоапарати за еднократна употреба, VHS видеокамери, а по-късно цифрови фотоапарати.

С PDC-2000 през 1996 г. Polaroid е един от първите производители на цифрови фотоапарати. Въпреки това обаче не успява да си осигури значителен пазарен дял в този сектор. В допълнение, компанията произвежда скенери – като Polaroid SprintScan 4000 през 1999 г., които събират смесени отзиви. Целта е те да се конкурират с оборудването на Minolta и Nikon. Когато Polaroid обявява фалит през 2001 г., цялата серия е отменена.

дигиталният фотоапарат Polaroid PDC-2000

Големият фалит… и след това

На 11 октомври 2001 г. Polaroid Corporation подава молба за банкрут. В рамките на 10 месеца по-голямата част от компанията е продадена на One Equity Partners, която след това променя името си на Polaroid Holding Company. Тази нова фирма обаче функционира под името Polaroid Corporation. Това поглъщане е силно критикувано, тъй като осигурява огромни компенсации на корпоративните лидери, но същевременно оставя инвеститорите и служителите почти без нищо. Неуспехът на висшия мениджмънт на Polaroid да предвиди въздействието на цифровите фотоапарати върху индустрията до голяма степен се счита за причина за упадъка и гибелта на компанията.

След фалита на компанията марката Polaroid е лицензирана за използване за други продукти. World Wide Licenses получава ексклузивен лиценз за три години през септември 2002 г. за производство и продажба на различни цифрови фотоапарати под марката Polaroid за разпространение в чужбина. Преносими DVD плейъри и плазмени екрани с марката Polaroid също се появяват на пазара.

Petters Group Worldwide обявява придобиването на Polaroid Holding Company на 27 април 2005 г. – Petters има практика да купува фалирали предприятия с популярни марки, които вече са се превърнали в утвърдени имена в индустрията.

На следващата година Flextronics закупува производствените мощности на Polaroid и е взето решение за преместване на по-голямата част от производството в Китай. За да намали разходите, корпорацията произвежда почти всички нови продукти в Китай и други страни с ниски заплати, което кара Polaroid да затвори повечето си производствени предприятия в Масачузетс. Освен това фирмата се премества от Kendall Square в изведено от експлоатация съоръжение, собственост на Polaroid, на Memorial Drive.

През 2001 г. Polaroid разширява своята продуктова линия, като включва малък преносим принтер. Идеята е чрез него човек да може да отпечатва снимки директно от мобилния си телефон. Презареждането на носителите за печат, необходими за устройството, осигурява на Polaroid допълнителен източник на приходи от новия продукт.

За съжаление на любителите на фотоапарати обаче, компанията спира да произвежда фотоапарати през 2007 г. и да продава филми през 2009 г.  След съобщението на Polaroid, че вече няма да произвежда никакви аналогови моментни филми, група от предишни служители закупува съоръжението за филми Polaroid в Холандия. Името на компанията е The Impossible Project („Невъзможният проект“).

„Невъзможният проект“

Приблизително 500 000 опаковки с филми, които все още са на склад, са закупени от австрийския фотограф Флориан Капс, собственик на най-големия онлайн търговец на дребно за филми SX-70 и създател на уеб базираната фотогалерия за незабавни снимки Polanoid.net. Той си сътрудничи с Андре Босман, предишен ръководител на филмовата продукция на Polaroid в Енсхеде, по план за обновяване на филмовата система SX-70/600 в партньорство с Ilford Photo и убеждава собствениците на Polaroid да участват. През януари 2009 г. са разкрити плановете за прераждане на фотоапаратите Polaroid под етикета Impossible. Impossible обявява наличието на два монохроматични филма, съвместими с фотоапарати тип SX-70 и 600, на 22 март 2010 г. След това, за да кореспондира с новия филм, Impossible обявява, че ще пусне в продажба нов фотоапарат, който е проектиран с ретро естетиката на по-ранните устройства Polaroid. Планираната дата за разпространение в търговската мрежа на устройството е на Коледа, но това така и не се случва.

Обаче се оказва, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи – и опитът за прераждане на фотоапаратите Polaroid претърпява крах. Става ясно, че машините в завода са повредени, химическите състави са изгубени, а доставчиците се отказват. Но с течение на времето екипът постига немислимото, като пуска интересен спектър от цветни и черно-бели филми. „Оттогава ние сме единствената компания, която създава филми за фотоапарати Polaroid – както за класически фотоапарати Polaroid, така и за новите устройства, които създадохме“, казва тогавашният директор на компанията. Екипът трябва да започне от нулата, за да произведе нови цветни багрила.

Любителите на моментната фотография обаче вече могат да закупят специфичните филми онлайн или в няколко специализирани магазина. През последните години аналоговите изображения отстъпиха място на цифровите, но за тези, които жадуват за плътното и тактилно усещане на Polaroid, The Impossible Project разработва устройство, което трансформира цифрови снимки във физически копия. Polaroid вече е синоним на заснемане на спомени, които може да се запазят завинаги.

През 2016 г. се появява Impossible I-1, който обаче не е проектиран да изглежда като предишните фотоапарати Polaroid. Това е първият фотоапарат, използващ I-тип филм, който е съвместим с по-старите 600 Film, тъй като представлява 600 Film без батерия. След преименуването на Polaroid Originals фирмата произвежда фотоапарата OneStep 2 през септември 2017 г. Този модел е базиран на първия OneStep с нови функции, въпреки че OneStep 2 използва същия тип филм като Impossible I-1 – за разлика от оригинален OneStep, който използва филм SX-70.

Влиянието на марката Polaroid върху културата

Polaroid Land SX-70

Много години, преди да започнат да носят усещане за носталгия, мечтателни спомени и копнеж по отминалия аналогов период, снимките на Polaroid се възприемат като проблясък на невъобразимо футуристична технология. Когато моментният фотоапарат SX-70 дебютира през 1972 г., Съединените щати все още набират кадети за войната във Виетнам, Sony Walkman е почти на десетилетие разстояние от изобретяването си и на повечето хора се налага да чакат дни, ако не и седмици, за да видят снимките, които са направили. SX-70 е върхът на растежа за креативните хора, сред които е и известният режисьор и фотограф Вим Вендерс – той се премества в САЩ от родната си Германия през същата година.

В началото на 70-те години Вим Вендерс прави 12 000 снимки на Polaroid, като изпада в истинска „творческа лудост“ по новата технология. За много художници устройството представлява знак за настъпването на зората на дигиталната ера. Години наред хората, които нямат моментни фотоапарати, наблюдават онези щастливци, сдобили се с тях, с истинско страхопочитание. Но и с копнеж – всеки човек си мечтае за такъв. Особено децата полудяват по новата технология.

В днешно време смятаме за нормално да можем да видим всичко незабавно на нашите смартфони, но тогава това е представлявало културна революция. Квадратните снимки на Polaroid завладяват света през 70-те години на миналия век и оттогава остават обект на интерес.

Техният игрив стил е повлиял на художници като Джулиан Шнабел и фотографа Райън Макгинли. А и ранната популярност на Instagram може отчасти да се дължи на пресъздаването на формата и външния вид на ретро Polaroid снимките. Когато концепцията за социалност все още е била свързана с хората, които са социални в реалния живот, Polaroid всъщност е представлявал истинска „социална медия“. Да гледате с приятелите си заедно как снимката се проявява, което отнема време, е представлявало истински акт на социален контакт. Но всичко това в наши дни се превръща все повече в повърхностна комуникация – благодарение на социалните медии.

Повече от 45 години след дебюта на SX-70 продължаващата привлекателност на формата подчертава позицията му между историята и потенциала на фотографията. Тя съществува между цифровото и аналоговото, между фотографията като занаят и фотографията като реактивно действие – подобно на снимките в Instagram, но с по-дълбока връзка, споделена между твореца и обекта.

Ето защо в днешно време Polaroid отново набира популярност – тъй като има жажда за истински взаимодействия, а не всичко да е компютъризирано. Polaroid все още е актуален днес като отражение на света, който става все по-абстрактен и дигитален – и може би, в някои отношения, не съвсем „истински“.

Как Polaroid привлича световноизвестни художници

В края на 60-те години Polaroid привлича съдействието на някои от най-известните художници в света, включително Дейвид Хокни, Ансел Адамс и Анди Уорхол, за да тестват нейните устройства. Компанията им предоставя безплатен филм за камера и студийно пространство и им каза, че могат да снимат каквото си поискат, стига да доставят завършените изображения на новосъздадената Комисия по колекциите. Концепцията е пренесена и в Европа, където изтъкнати фотографи като Сара Муун, Дейвид Бейли и Хелмут Нютон получават също оборудване и филми. Тези произведения служат като основа за международна колекция на Polaroid. Колекцията се развива през 70-те и 80-те години на миналия век, когато все повече и повече художници кандидатстват за спонсорство.

Огромната колекция в крайна сметка е показана като The Polaroid Project през 2018 г. в Museum für Kunst und Gewerbe в Хамбург. Над 440 изображения от Ансел Адамс, 35 от Мери Елън Маркс, почти 200 от Филип Халсман и още от Робърт Раушенберг, Робърт Мейпълторп, Маргарет Бурк-Уайт и Инге Морат увеличават колекцията на художниците на Polaroid до 16 000 снимки от 120 известни художници. Някои от снимките на Едуард Уестън, Алфред Щиглиц и Доротея Ланге са показани в библиотеката, носеща името на създателя на Polaroid Едуин Ланд. Междувременно съвременните художници продължават да изследват границите и значението на моментния филм. За мнозина форматът представлява върхът на носталгията, връщайки се към период, когато бъдещето е изглеждало по-светло.

От самото начало марката Polaroid работи с авангардни художници и сътрудници заедно с традиционни фотографи, които се възхищават на качествата на филма. Всичко започва с Ансел Адамс, приятел на Едуин Ланд и един от най-известните пейзажни фотографи в света. През 1949 г. Адамс се съгласява да работи като консултант за Polaroid. Той се занимава с филмите, камерите и иновациите, анализирайки всичко, което излиза от лабораториите на компанията. Адамс провежда полеви тестове и записва обилни бележки, които по-късно са използвани за разработването на следващите продукти на Polaroid, като търси помощта на приятели и колеги за това. Именно това е и целта – да се демонстрира, че този нов фотографски филм е с високо качество, а не просто някаква обикновена джаджа.

Polaroid първо генерира само снимки в сепия, които са последвани от черно-бели снимки през 1950 г. и в крайна сметка достигат до цветни през 1963 г. Някои модели разработват негативи за многократна употреба, а други създават възможност за правене на единствени по рода си снимки. За съвременните художници последната алтернатива често е по-интригуваща.

Но кое е онова в Polaroid, което го прави толкова привлекателен за художниците? Първо, моментността на снимките, която означава, че нещата могат да бъдат оценени и ревизирани точно сега, вместо да бъдат изпратени в лаборатория и след това забравени за известно време. Освен това всички хвалят качеството на цветовете, което „само Polaroid може да постигне“.

Източници

• Polaroid.com
• Wikipedia.org
• Wikipedia.bg
• Artincontext.org