Adidas - вторият най-голям производител на спортни облекла в света

Adidas е една от най-големите в света компании за спортни стоки, предлагаща голям набор от обувки, дрехи и аксесоари. Седалището ѝ се намира в германския град Херцогенаурах, Бавария, но производството отдавна е пренесено в други части на света – основно в Азия.

Adidas е най-големият производител на спортни облекла в Европа и вторият по големина в света след Nike.

Компанията притежава част от акциите на футболен клуб „Байерн“ (Мюнхен).

Двама братя и една Олимпиада

Разгарът на берлинското лято през 1936 година. Германия по времето на Адолф Хитлер. На столичния стадион текат Летните олимпийски игри. На старта са се наредили най-добрите лекоатлети в света. Шампион става чернокожият Джеси Оуенс от САЩ. Той печели цели четири златни медала, което записва името му със златни букви в историята – като най-изключителния участник в Олимпиадата към момента. Неговият триумф обаче представлява символичен „ритник“ по расовата „хигиена“ на нацистка Германия. Финалният удар по тази идеология обаче е нанесен от факта, че Оуенс тича с маратонки, произведени от малка германска фабрика за спортни обувки. А след неговата победа тя става популярна в целия свят.

Началото на тази велика история започва години по-рано в малкия град Херцогенаурах в Бавария. То започва с Кристоф Даслер – работник във фабрика за обувки, и съпругата му Паулин, която е собственик на малка пералня. Двамата имат четири деца, на две от които им предстои да станат едни от най-влиятелните мъже в света на спортните стоки.

Рудолф (Руди) Даслер се ражда през 1898 г., а две години по-късно на този свят се появява и неговият брат – Адолф (Ади) Даслер. Двамата имат противоположни характери – Руди притежава експлозивен темперамент и издига на пиедестал джаза, жените и бокса, а Ади е изобретателен и тих интелектуалец, който обича футбола и спорта като цяло. Не след дълго първият ще застане начело на Puma, а вторият – на Adidas, за да се превърнат в едни от най-големите конкуренти в света на бизнеса със спортни стоки.

Адолф Даслер. Снимка: adidas-group.com

След като завършва училище, Адолф Даслер започва работа в пекарна, но бързо усеща, че не печенето на хляб е неговото призвание. След като изкарва кратка наборна служба в армията в края на Първата световна война, той проявява интерес към занаята на баща си – обущарството, и създава малък бизнес за ремонт на обувки в задната част на семейната къща в Херцогенаурах – в помещението, където е пералнята на майка му.

Работата обаче бързо се превръща в страст за Ади и той започва да експериментира със специализирани спортни обувки, които се оказват революционни за времето си. Така през 1924 г. заедно с брат си Рудолф основава компанията Gebrüder Dassler Schuhfabrik („Фабрика за обувки на братя Даслер“). Те произвеждат едни от първите обувки за тичане с шипове, които могат да се сменят. Само четири години по-късно именно те спомагат за победата на лекоатлетката Лина Радке на старта на 800 метра на Олимпийските игри в Амстердам. А през 1936 г. са в основата на триумфа на споменатия в началото чернокож американец Джеси Оуенс на стадиона в Берлин.

Връзката с Джеси Оуенс прави именно Ади, който с цената на много усилия успява да го убеди да се довери на създадените от него нови спортни обувки с шипове. След победата си на Олимпиадата Джеси е толкова впечатлен от маратонките, че започва да поддържа връзка с Ади и се превръща в един от посланиците по света на създадената по-късно марка Adidas.

По време на този период на възход Ади се запознава и с бъдещата си съпруга – Кете. Тя е дъщеря на един от неговите учители в професионалното училище в Пирмазенс, Германия, където той развива обущарските си знания. Двамата сключват брак през 1934 г., а по-късно им се раждат и пет деца – Хорст (1936 г.), Инге (1938 г.), Карин (1941 г.), Брижит (1946 г.) и Сигрид (1953 г.).

Война и раздяла

Бизнесът на братя Даслер започва да върви стремглаво нагоре и през годините до Втората световна война те продават повече от 200 хил. чифта обувки на година. Периодът на войната обаче се оказва преломен за отношенията им. С идването на нацистите на власт двамата влизат в Националсоциалистическата партия, където Рудолф е доста по-добре приет заради това, че е ветеран от предишната световна война.

За целите на войната на братята се наложило да прекратят производството на обувки и фабриката им да превключи на режим за създаване на противотанкови оръжия. Те са проектирани така, че да стрелят на дистанция от 180 метра, като силата им е била достатъчна, за да пробие броня от 25 сантиметра. За да отговорят на изискванията на партията, Ади и Руди принуждават работниците си – включително и шивачките, да се преквалифицират в производството на оръжията. По това време във фабриката полагат труд и множество френски военнопленници.

Заради това в края на войната – когато американските войници влизат в града, те се насочват първо към фабриката на братя Даслер. „Легендата“ гласи, че преди да прекрачат прага ѝ обаче, те са посрещнати от съпругата на Ади – Кете, която към онзи момент е била изключително красива млада жена. Благодарение на чара си, тя успява да убеди войниците, че семейството ѝ винаги е искало да произвежда спортни обувки, но е било принудено от нацистите да се занимава с оръжия. А щом им показва снимки на Джеси Оуенс с маратонките, произведени в същата тази фабрика, американците тотално се отказват я да разрушават.

По това време отношенията между двамата братя са безвъзвратно прекратени. Така и не се знае истинската причина за това, но основните версии са две. Според едната напрежението между тях ескалирало по време на една от бомбардировките през 1943 г., когато за да се спасят от падащите снаряди, Ади и жена му нахълтват в убежището, където вече се криели Рудолф и семейството му. Афектиран, Ади произнася на всеослушание изречението „Мръсните копелета пак са тук“ вероятно по отношение на Съюзниците, които пускат бомби от небето. Рудолф обаче решава, че тази реплика е насочена към него и семейството му. Според другата версия по-големият брат бива арестуван от американците по подозрение за съпричастност към паравоенната организация СС и той е убеден, че е бил предаден от Ади.

Въпреки че най-вероятно никога няма да стане ясна истинската причина за пререканията на братята, факт е, че те взимат решението да разделят бизнеса си на две. Със своя дял от компанията Ади Даслер продължава да преследва мечтата си да създава най-добрите в света спортни обувки и така през 1949 г. регистрира компанията Adidas, чието название е съчетание от първите три букви на собствените му име и фамилия. Той започва да проектира обувки с три ивици, пришити отстрани, които се превръщат в лого на компанията. Съпругата му – Кете, също работи с него и двамата успяват бързо да разраснат бизнеса. А горе-долу по същото време Рудолф поставя началото на Puma.

По това време отношенията между двамата братя са тотално разрушени и ще останат така до края на дните им. Разделението е толкова голямо, че седалищата на двете компании са ситуирани на двата бряга на река Аурах, всяка от тях спонсорира различен футболен клуб в града, децата на служителите им посещават различни училища, а самите служители демонстративно пият различни видове бира. В този период Херцогенаурах дори бил наричан „гардът с превитите вратове“, тъй като хората все гледали надолу, за да видят какви обувки носят непознатите. А когато майстори били викани в дома на Рудолф например, те умишлено носели Adidas, защото знаели, че той ще им каже да отидат в мазето и да си вземат чифт безплатни маратонки Puma. Толкова голямо била пропастта между двамата братя.

Снимка: adidas-group.com

Триумфът на Adidas

Един от най-иновативните продукти на Adidas през 50-те години на миналия век са техните футболни обувки. Манията на Ади Даслер да прави дизайн за маратонки за този спорт води до това той да започне да работи заедно с германския национален отбор. Те вече си сътрудничат, когато Германия стига до финала на Световното първенство през 1954 г. в Берн, Швейцария, където се изправя срещу фаворитите от унгарския отбор, победили ги с 8:3 по-рано в турнира. Обувките на западногерманците обаче са двойно по-леки от традиционните английски обувки на унгарците, а Adidas ги проектира и с подвижни шипове, така че да отговарят на всякакви метеорологични условия. Така те помагат на германските футболисти да преодолеят лесно неудобствата на мекия и кален терен, да наваксат пасив от два гола и да постигнат шокираща победа. Гледан от целия свят, този финал за Световната купа се превръща в събитието, което поставя Западна Германия на спортната карта и затвърждава Adidas на световната сцена.

В края на 60-те години компанията решава да разшири обхвата си и започва да произвежда и спортни облекла. Към този момент анцузите не са нещо ново в спортния свят, но през 1967 г. Adidas пуска на пазара екип, изработен от нови и много по-леки синтетични влакна и декориран със стилни модни детайли – трите ивици от обувките вече украсяват и ръцете и краката на облеклото. Първи анцуга облича германският футболист Франц Бекенбауер, който по това време е един от най-известните играчи в света.

Пускането на модни спортни облекла се оказва крайъгълен камък в историята на Adidas. Екипите бързо стават популярни и в САЩ, където през 70-те години се появява манията за джогинг – по време на тичане обикновените американци започват да носят екипите на Adidas главно заради тяхното удобство. Така германските анцузи нахлуват на континента, за да останат там и до днес.

Adidas бързо се превръща в незаобиколим фактор във футболния свят – обувките и екипите на марката започват да се „разхождат“ по почти всички зелени терени. Докато гледа мачовете обаче, Ади Даслер следи непрестанно топката, произведена от друга компания. И това започва да го дразни. Така през 1963 г. Adidas стартира производството на свои собствени футболни топки, като само седем години по-късно компанията създава официалната топка на Световното първенство в Мексико. Топката Telstar е проектирана така, че да изглежда добре на черно-бели телевизори – нещо, което се превръща в революция в дизайна на футболните топки. Това поставя началото на десетилетна връзка с FIFA и оттогава Adidas е създател на топката за мачовете на всяко Световно първенство. Освен това компанията е и първата в света, която поставя свои реклами по стадионите и на различните спортни съоръжения.

През 1972 г. погледът на света отново се насочва към Германия, когато Олимпийските игри пристигат в Мюнхен. Именно по това време Adidas решава да пусне новото си лого – трилистника. То е проектирано така, че да се вижда ясно върху дрехите и е толкова успешно, че бързо се превръща в още един разпознаваем символ на марката. Така тези олимпийски игри продължават да утвърждават компанията като световен лидер в производството на спортни обувки – тя екипира не само германските състезатели, но и много спортисти от други държави. Златен медал печели младата Улрике Мейфарт в скока на височина, а Валери Борзов от Русия става най-бързия човек в света, докато краката му са обути в Adidas.

Синът и съпругата на Адолф Даслер на фона на негов портрет.
Снимка: adidas-group.com

Ади Даслер умира на 6 септември 1978 г. – малко преди да навърши 78 години. Той е погребан в едни и същи гробища с брат си Рудолф, починал няколко години по-рано. Гробовете им обаче се намират в двата края на гробищния парк и така братята остават разделени и в смъртта.

Ади Даслер остава в историята като човек, чиито любов към спорта и силен предприемачески дух преобразяват напълно индустрията за спортни стоки. Той оставя след себе си процъфтяваща компания, която бива поета от съпругата му Кете и техния най-голям син Хорст. Така краят на ерата на Ади Даслер става началото на друга.

През 1986 г. е основана Adidas USA, тъй като компанията бързо „вижда“ потенциала на американския пазар за спортно облекло. Скоро се появява емблематичната маратонка Superstar, която първоначално е създадена за целите на баскетбола. Тя обаче е толкова харесвана от американците, че бързо навлиза и в уличната мода. А нейният емблематичен статут е затвърден, когато американската хип-хоп група Run DMC започва да носи Superstar (и като цяло обувки на „Adidas“) като част от своя характерен външен вид. Любовта на музикантите към маратонките на марката по-късно бива увековечена в песента „My Adidas“.

Хип-хоп пионерите Run-DMC и автентична маратонка, която са носили

Любопитно е, че самата Adidas разбира за манията на популярната хип-хоп група по марката съвсем случайно, когато по време на техен концерт служител на компанията вижда звездите да вдигат обувките си във въздуха пред публика, състояща се от 40 хил. фенове. Това поставя началото на първата в света работна колаборация между музиканти и спортна компания – връзка, която продължава и до днес.

Хорст Даслер – синът на Ади, умира неочаквано през 1987 г., когато е на 59-годишна възраст. Това се случва само три години, след като от този свят си отива и майка му Кете. Всичко това сигнализира, че предстои огромна промяна в начина на управление на бизнеса. Така през 1989 г. Adidas променя името си на Adidas AG, Stock Corporation и излиза на германската фондова борса с първоначална стойност от 50 млн. германски марки. Между 1990 и 1992 г. останалите членове на семейството продават мажоритарния си дял и за първи път компанията вече не е собственост на семейство Даслер.

Следващите години се оказват труден период за Adidas. Поредица лоши решения на новото ръководство води до рекордни загуби през 1992 г. и почти довежда компанията до фалит. По това време тя отчаяно се нуждае от ново лидерство и нова посока.

Ерата след Даслер: Завръщане и триумф

Робърт Луис-Драйфус - 1946-2009, бивш изпълнителен директор на Адидас

Светлината в края на тунела се появява в лицето на мъж на име Робърт Луис-Драйфус, който поема управлението на компанията през 1993 г. Заедно със своя партньор Кристиан Туррес той осъзнава, че Adidas няма нужда да бъде преоткривана и променяна. Затова решава да се съсредоточи върху това, което марката вече прави добре. Така Робърт Луис-Драйфус просто дава нов тласък на маркетинговата машина на Adidas, която започва отново да разпространява добрите продукти на марката. По този начин иновациите, които вече са навлезли по света и са открили своето място в него, отново се превръщат във фокус на бизнеса и успяват да насочат стрелките отново нагоре.

През 1995 г. – шест години, след като Adidas става корпорация, компанията се превръща и в публична. Техническият маркетингов слоган по онова време цели да покаже докъде се е развил бизнесът: "We knew then. We know now". Това е и годината, в която е пуснат първият уебсайт на компанията.

Въпреки че през ранните 90-те Adidas не успява да наложи съвсем добре своите нови продукти на пазара, именно през това десетилетие е поставено началото на някои от най-успешните концепции на марката – например премиум продуктовата линия Adidas Equipment, появила се през 1991 г., както и футболните обувки Predator, които стартират през 1994 г.

Едно от най-важните решения на Робърт Луис-Драйфус като главен изпълнителен директор обаче е да разшири обхвата на компанията чрез купуване на други бизнеси. Така през 1997 г. Adidas придобива Salomon Group чрез сделка на стойност от 942 млн. германски марки. Така част от компанията стават марките Salomon, Taylor Made, Mavic и Bonfire, които предлагат спортни стоки за голф и зимни спортове. Така групата от компании става известна като Adidas – Salomon AG, а стойността на акциите ѝ толкова се повишава, че тя влиза в списъка на 30-те най-скъпи компании в Германия, търгуващи на борсата. Adidas остава там и до днес.

През 1997 г. е създадено и може би най-разпознаваемото и използвано лого на марката – трите линии, разположени във възходящ ред. Визуално емблемата напомня на планина. Тук емблематичните три черти символизират трънливия път, който спортистите трябва да извървят до постигане на заветната цел – качване на най-високата стълбичка. А само година след това – при стартиране на работата със Salomon, червеният цвят на Salomon влиза в комбинация със синьото на Adidas. Идеята е фигурата да напомня формата на диамант, в който въображението „вижда“ човек с вдигнати нагоре ръце – символ на празнуване на победата.

През 1998 г. започва и изграждането на „Светът на спорта“. В партньорство с управата на град Херцогенаурах – родното място на братята Даслер, Adidas – Salomon AG купува бивша американска военна база в покрайнините на града и оттогава кампусът ѝ е разширяван многократно. Целият административен персонал се премества там през 1999 г., като седалището на компанията остава на това място и до днес. През 2019 г. са открити новите сгради Halftime и Arena, а през 2021 г. е построен спортен комплекс Homeground с цел да бъде домакин на националния отбор по футбол на Германия по време на състезанието UEFA Euro 2020.

Кампусът "Светът на спорта". Снимка: adidas-group.com

През 2001 г. изпълнителен директор на Adidas – Salomon AG става Хербърт Хайнер, който е известен със своята мания за иновации. Именно по негово време се появяват емблематичните обувки Adizero, както и футболните F50, които са пуснати за Европейското първенство през 2004 г. В началото на новия век се появява и първият „Социален и екологичен доклад“ на Adidas, който представя ангажимента на компанията към опазването на природата, продължаващ с пълна сила и до днес.

През 2002 г. се „ражда“ и нова идея за логото – акцентът в него от спорта преминава към ежедневната мода. По това време цените на продуктите на компанията стават и по-достъпни за масовия клиент, като тази промяна е отразена и в емблемата – тя представлява сфера с три ленти. А през 2004 г. се появява и може би най-опростеното лого на марката – трите линии са начертани преди името. В тази версия Adidas отдава почит на създателя на марката – Адолф Даслер, и неговите стремежи към лидерство и еволюция.

През новия век: „Невъзможното е… нищо“

През 2004 г. стартира и една от най-популярните маркетингови кампании на Adidas. В нея най-известните спортисти, които са рекламни лица на марката, се изправят пред страховете си, за да покажат, че „Невъзможното е нищо“. Това е мантра, която ръководи компанията и нейните служители и до днес.

През 2005 г. Adidas представя Adidas 1 – първата обувка, в която има внедрен микропроцесор. Тя е наречена от компанията „първата интелигентна обувка в света“, като технологията ѝ позволява извършване на 5 млн. изчисления в секунда, които автоматично настройват нивото на омекотяване, за да отговаря на предизвикателствата на околната среда. Обувката изисква употребата на малка сменяема батерия, която издържа приблизително 100 часа работа. По-късно през същата година се появява и нова версия на Adidas 1 с увеличен диапазон на омекотяване, което позволява на обувката да става по-мека или по-твърда.

2005 г. е и годината, в която Adidas се разделя със Salomon, като запазва само марката за голф екипи Taylor Made. Останалите компанията продава на Amer Sports. Година по-късно Adidas придобива Reebok, обединявайки по този начин две от историческите спортни марки в индустрията.

През юни 2006 г. компанията е преименувана на Adidas Group и сключва договор с NBA, като по този начин става официален доставчик на спортно облекло за отборите по баскетбол. Компанията разработва и нови версии на емблематичната си баскетболна обувка Superstar – с различни цветове за различните отбори. Тази сделка е на стойност 400 млн. долара и помага на компанията да преодолее без сътресения раздялата с Reebok.

Междувременно Adidas продължава с иновациите в цялата индустрия за спортни стоки. През 2013 г. в сътрудничество с немската химическа компания BASF от поточната линия слизат първите обувки с амортизираща пяна за омекотяване и връщане на енергията, наречени Boost. Тази технология дава на бегачите допълнителна енергия за постигане на максимални резултати.

През януари 2015 г. Adidas стартира и първото мобилно приложение за резервации в обувната индустрия – Adidas Confirmed. То позволява на потребителите да си запазват лимитираната серия маратонки на марката. През същата година Adidas стартира и петгодишна стратегия, наречена „Създаване на новото“. Тя се фокусира върху скоростта, с която се създават продуктите, както и върху идеята да превърне спортистите, клиентите и партньорите на марката в част от нея. По това време компанията се фокусира силно върху своята дигитална и цифрова функционалност. Така започва период на засилено сътрудничество с артисти като рапъра Фарел Уилямс и с компании като LEGO. Съвместната им работа продължава и до днес.

През 2016 г. – след 15 години начело на Adidas, Херберт Хайнер предава щафетата на главен изпълнителен директор на Каспър Рорстед. Рорстед, който допреди това работи във водещата компания за потребителски стоки Henkel, започва да насочва Adidas по пътя на дигиталната ера.

През 2019 г. компанията отпразнува своята 70-та годишнина с огромно парти в кампуса си в Бавария. Това е и годината, в която тя започва да си сътрудничи с американската певица Бионсе и нейната линия за спортни облекла Ivy Park. Това е една от „най-горещите“ колаборации в историята на компанията.

Глобалната пандемия от коронавирус от 2021 – 2022 г. е време на предизвикателство за компаниите по целия свят. Излизайки от този труден период, Каспър Рорстед решава да остане начело на компанията още няколко години. По същото време е обявена раздялата с Reebok и стартира нова петгодишна стратегия, наречена „Притежавай играта“. Тя поставя потребителя в центъра, като признава неговата роля при формирането на тенденциите в спортната индустрия – марката осъзнава, че клиентите се стремят да водят активен и здравословен начин на живот, че искат спортът да присъства в ежедневието им и че са „дигитални по подразбиране и устойчиви на убеждение“.

През годините компанията се променя много. Но още от създаването ѝ преди повече от 70 години от Ади Даслер основните ѝ ценности остават същите – креативност, независимост и поемане на отговорност.

Производство и заетост

Adidas притежава едва две свои собствени фабрики, като едната е в Германия, а другата – в САЩ. По-голямата част от продуктите на компанията се произвеждат от нейни независими партньори, които притежават над 300 фабрики – 71% от тях са разположени в Азия, 18% са на американския континент и 6% и 5% са съответно в Африка и Европа.

По отношение на производството на спортни обувки – 97% от него се случва в Азия, като най-голям е делът във Виетнам, следвана от Индонезия и Китай. Като пример за огромния обем на производство може да се даде 2018 г., когато компанията произвежда почти 410 млн. чифта обувки, 11% от които са от виетнамската фабрика. Продажбата на обувки представлява 58% от всички продажби на компанията.

Изработката на спортни облекла е съсредоточена също в Азия – основно в Камбоджа, Виетнам и Китай. За пример – през 2018 г. от азиатския континент към целия свят тръгват около 460 милиона дрехи. Спортните облекла представляват 38% от приходите на Adidas.

Останалите продукти като топки, торбички, сакове и други спортни аксесоари се произвеждат основно в Китай, Турция и Пакистан. Най-голямата фабрика е ситуирана в Турция, която само през 2018 г. тя пуска 113 млн. единици продукти. Продажбата на този тип стоки е 4% от приходите на компанията.

В Adidas работят около 60 хил. служители, от които около 32 хил. са в търговията на дребно, 6 хил. – в логистиката и маркетинга, около 5 хил. са в администрацията, 4 хил. са в търговията на едро, а хиляда – в изследователската дейност, производството и информационните технологии.

3D стратегия и дигитализация

Още през 2016 г. Adidas насочва погледа си към автоматизация и внедряване на различни технологични решения, които да ускорят процеса по производство. С тази цел са създадени и двете т.нар. „Скоростни фабрики“ – една в Германия и една в САЩ. Тяхната цел е чрез използване на роботизация и технология за 3D принтиране да персонализират всяка обувка според нуждите на дадения спортист. Оказва се обаче, че въпреки че роботизираното производство все повече набира скорост в спортната индустрия, все още много по-лесно за компаниите е да обучат хора, които да използват стандартните инструменти, отколкото да работят с нови такива. Така Adidas бързо открива, че моделът на „Скоростните фабрики“ не е достатъчно ефективен и само след три години се отказва от него. Въпреки това част от производствените технологии, въведени във фабриките, продължават да се използват в останалите заводи.

Но компанията не се отказва да намери решение за внедряване на 3D технологията в продуктите си. Така в партньорство с Carbon създава модела маратонки 4DFWD, който се отличава с 3D принтирана подметка с внедрена въздушна решетка, която намалява натоварването и значително улеснява движението на крака. Този модел показва предимствата на технологията, която изгражда продукта слой по слой.

Моделът 4DFWD. Снимка: adidas-group.com

Така въпреки че идеята за фабриките приключва бързо, тя все пак дава резултати – продажбите, благодарение на по-бързото производство, се увеличават двойно в Китай и Северна Америка. А приходите от електронна търговия се повишават цели седем пъти.

И тези резултати не са случайни, тъй като Adidas е сред първите големи компании в света, която осъзнава, че бъдещето е в интернет. Затова и прави множество опити да въведе дигитализация във всеки един сегмент от работата, който позволява това – от дизайн, през производство, та до продажби. Това се оказва особено важно с настъпването на пандемията от COVID-19. В този период – когато почти всички физически магазини са затворени, Adidas пуска множество приложения, чрез които марката остава лоялна към своите клиенти, предлагайки им възможности не само за онлайн покупка на стоки, но и разработва методи са проследяване на тренировки в домашна обстановка, както и обратна връзка за техния реален физически ефект. Именно чрез този похват компанията успява да разбере по-добре какви са нуждите на нейните клиенти, което увеличава печалбите няколко пъти.

С Adidas към върха

Adidas има множество договори с футболни клубове по целия свят, включително и с „Байерн“ (Мюнхен), от чиито акции компанията дори притежава част. Тя е основен спонсор и на редица национални отбори, сред които тези на Германия, Испания, Мексико, Аржентина, Швеция, Япония, Унгария, Белгия, Колумбия, Уелс и др.

Освен това компанията е спонсорирала и много индивидуални футболисти, част от които са Лионел Меси, Зинедин Зидан, Кака, Дейвид Бекъм, Стивън Джерард, Гарет Бейл, Томас Мюлер, Шави, Месут Йозил, Джеймс Родригес, Икер Касияс, Ариен Робен, Пол Погба, Деле Али, Луис Суарес, Иван Ракитич, Диего Коста, Мохамед Салах, Роберто Фирмино, Пауло Дибала, Матс Хумелс и Мануел Нойер. Сред най-популярните български футболисти, които ползват продуктите на марката, са Димитър Бербатов, Красимир Балъков и Йордан Лечков.

Официалната топка на Шампионската лига.

Adidas е един от официалните спонсори на Шампионската лига на УЕФА, а Adidas Finale е официалната топка за мачовете от състезанието.

През ноември 2009 г. тенисист номер 4 в света Анди Мъри пък стана най-високоплатената звезда на Adidas, като двете страни сключват договор за 23,5 млн. щатски долара.

Adidas е спонсорирала и множество баскетболисти като Карим Абдул-Джабар, Чонси Билъпс, Тим Дънкан, Брандън Найт, Джереми Лин, Трейси Макгрейди, Иман Шъмпърт, Джеймс Хардън, Дамян Лилард, Донован Мичъл, Кандис Паркър, Дерик Роуз, Джон Уол и Трей Йънг. А в колаборация с Коби Брайънт компанията възкресява старите кецове на баскетболиста и ги пуска в продажба.

Освен това Adidas е спонсор и за различни национални отбори и играчи и в спортове като хокей на лед, хокей на трева, ръгби, голф, крикет и др.

Източници

• www.adidas-group.com
• www.gameplan-a.com
• www.wikipedia.org
• www.wikipedia.bg
• www.digitalk.bg