Google - от гаража до най-якото работно място в света

автор: Цветилена Симеонова публикувано на: 20.07.2023 прегледи: 626 уникалност: 93%

Google е американска мултинационална технологична компания, фокусирана върху технологията на търсачките, онлайн рекламата, облачните изчисления, компютърния софтуер, квантовите изчисления, електронната търговия, изкуствения интелект и потребителската електроника. Тя е наричана „най-мощната компания в света“ и e една от най-ценните марки поради пазарното си господство, събирането на данни и технологичните предимства в областта на изкуствения интелект. Нейната компания майка Alphabet се счита за една от големите пет американски компании за информационни технологии заедно с Amazon, Apple, Meta и Microsoft.

Google предлага множество продукти и услуги извън Google Търсене, много от които имат доминиращи пазарни позиции. Тези продукти са насочени към широк спектър от дейности, включително имейл (Gmail), навигация (Waze & Maps), облачни изчисления (Cloud), уеб сърфиране (Chrome), видео споделяне (YouTube), производителност (Workspace), операционни системи (Android), съхранение в облак (Drive), езиков превод (Translate), съхранение на снимки (Photos), видео разговори (Meet), интелигентен дом (Nest), смартфони (Pixel), изкуствен интелект (Google Assistant) и др.

Други начинания на Google извън интернет услугите и потребителската електроника включват квантово изчисление (Sycamore), самоуправляващи се автомобили (Waymo), интелигентни градове (Sidewalk Labs) и трансформаторни модели (Google Brain).

В списъка на най-ценните марки Google е класирана на второ място от Forbes и на четвърто място от Interbrand.

От гаража до Googleplex

Годината е 1998-а, когато двама студенти напускат Станфордския университет, за да „променят света“. Те се запознават три години по-рано, когато Лари Пейдж обмисля дали да запише в Станфорд, а Сергей Брин, който към този момент е студент там, е назначен да го разведе из университета. По време на тази първа среща основното, за което двамата си дават сметка, е колко много се различават гледните им точки по почти всички теми. Но – изненадващо или не, през следващата година се превръщат в партньори, за да създадат едно световно „чудо“.

Работейки от стаите си в общежитията на Станфорд, Лари и Сергей създават търсачка, която използва връзки, за да определи важността на отделни страници в световната мрежа. Първоначално двамата ѝ дават името BackRub, тъй като системата е основана на това да проверява обратните връзки и така да прецени доколко е важен един сайт.

Трябва да се спомене, че през първите месеци техният проект има и неофициално още един основател – Скот Хасан, който е и първият водещ програмист. Именно той пише по-голямата част от кода, на който се базира оригиналната търсачка. Скоро обаче той решава да напусне проекта, като това се случва още преди Google да бъде основана като компания. Скот просто решава да преследва мечтата си за кариера в роботиката, като по-късно основава своя компания именно в тази сфера.

Каква е разликата между конвенционалните търсачки и тази, създадена от двамата студенти? Работата се корени в това, че първите показват резултатите чрез преброяване на честотата, с която думите са се появили на страницата, а Лари и Сергей проектират своята така, че да може да анализира различните връзки между уебсайтовете. Този алгоритъм е наречен от тях PageRank, като работата му е да определя значимостта на дадения уебсайт по броя на неговите страници, както и значимостта на онези страници, които препращат към оригиналния уебсайт. Всъщност идеята за това е на Лари, който я споделя със Скот, а той започва да я реализира, като написва част от кода.

В крайна сметка Лари и Сергей решават да променят името на търсачката (за което днес със сигурност са им благодарни много хора) на Google. Названието представлява игра на думи, която идва от googol – числото 1, което е последвано от сто нули. И изборът не е никак случаен – по този начин двамата показват, че разработената от тях търсачка е създадена, за да дава огромно количество информация.

Домейнът google.com е регистриран официално на 15 септември 1997 г. Компанията бързо привлича вниманието не само на академичната общност, но и на инвеститорите от Силиконовата долина. През август 1998 г. съоснователят на Sun Microsystems Анди Бехтолшейм пише на Лари и Сергей чек за 100 хил. долара и така официално се ражда Google Inc. С тази инвестиция новосъздаденият екип прави надстройка от общежитията до първия си офис – гараж в предградието Менло Парк, Калифорния, собственост на Сюзън Войчицки (служител номер 16 в компанията, а по-късно главен изпълнителен директор на YouTube). А първият служител, който е нает на работа в нея, е колега на Лари и Сергей от Станфорд – Крейг Силвърстайн.

Тромави настолни компютри, маса за пинг-понг и ярко син килим – това представлявало помещението, в което служителите на Google прекарвали времето си от рано сутринта до късно вечерта. Традицията нещата в офисите на компанията да бъдат цветни е съхранена и до днес.

Още в началото всичко в Google е нетрадиционно – от първоначалния сървър, направен от Lego, до първия Doodle през 1998 г., който представлява фигурка в логото, която съобщава на посетителите в сайта, че целият персонал играе игра по време на културния ежегоден фестивал Burning Man Festival.

През следващите години компанията се разраства бързо – наема инженери, изгражда екип по продажбите и представя първото фирмено куче – Йошка. Google бързо надраства първоначалния гараж и в крайна сметка се мести в сегашния си щаб, известен още като The Googleplex в Маунтин Вю, Калифорния. „Духът да правим нещата по различен начин ни подтикна да предприемем този ход. И Йошка също“, споделят от компанията по това време.

„Въпреки че се отказахме от сървърите на Lego и добавихме още няколко фирмени кучета, страстта ни към изграждането на технологии остана с нас – от общежитието, до гаража и до днес“, споделят от Google.

До 1999 г. компанията получава финансиране от още няколко инвеститори, сред които основателят на Amazon Джеф Безос, индийският предприемач Рам Шрирам и канадският компютърен учен и преподавател в Станфордския университет Дейвид Черитън, като събира около 1 млн. долара. При обявен нов кръг от финансиране в размер на 25 млн. долара се включват още редица големи инвеститори, сред които и фирми за рисков капитал като Sequoia Capital и Kleiner Perkins.

Стремглаво нагоре в началото на новия век

С настъпването на новия 21-ви век Google решава да започне да продава реклами, които да са свързани с определени ключови думи. Това се случва, въпреки че първоначалната идея на Лари и Сергей е да не се правят такива реклами. За да не се натоварва дизайна на страницата обаче, те са само в текстови вариант. В средата на 2000 г. Google става доставчик на търсачки по подразбиране на един от най-известните към онзи момент уебсайтове – Yahoo!, заменяйки Inktomi.

Година по-късно инвеститорите в Google решават, че им е нужно по-силно вътрешно присъствие в компанията. Те смятат, че Лари и Сергей имат нужда от помощта на по-опитен мениджър и за това наемат бизнесмента Ерик Шмид, който преди това е заемал същите позиции в софтуерната компания Novell Inc, и го слагат за главен изпълнителен директор. Той има докторска степен по компютърни науки и се слива добре с технократичните импулси на основателите. По време на управлението на Ерик Шмид като главен изпълнителен директор, Лари Пейдж става президент на продуктите, а Сергей Брин – президент на технологиите. Триото управлява компанията като „триумвират“, докато Лари не поема ролята на главен изпълнителен директор през 2011 г., Шмид става изпълнителен председател, а Брин приема титлата директор на специални проекти.

Лари Пейдж и Сергей Брин през 2003 г. Снимка: Wikipedia

Заради стремглавото си развитие и придобитата широка популярност думата google, вече намерила своето място в ежедневната реч – като глагола гугълвам, успява дори да стане част от университетския речник на Оксфорд. Определението ѝ е: използване на търсачката Google за търсене на информация в интернет“. Любопитно е, че първата употреба на глагола по телевизията е през 2002 г. в епизод от американския сериал „Бъфи, убийцата на вампири“.

Google става публична компания през август 2004 г. Тогава една акция се продава за 85 долара, като компанията предлага над 19,6 млн. акции. Всички те са купени на публичен търг, предназначен да постави средния инвеститор наравно с професионалистите във финансовата индустрия. Продажбата им носи пазарна капитализация от над 23 млрд. долара и така Лари и Сергей за една нощ се превръщат в милиардери. Google е добавенa към борсовия индекс Standard and Poor’s 500 (S&P 500) през 2006 г. През 2012 г. пазарната капитализация на компанията я превръща в една от най-големите американски компании извън Dow Jones Industrial Average.

Голямото придобиване и реорганизиране

През 2006 г. Google купува YouTube, като сделката е на стойност 1,65 млрд. долара в акции на компанията. Две години по-късно пък срещу 3,1 млрд. долара придобива и DoubleClick – рекламна компания, представяща услуги за обслужване в интернет, като сделката включва прехвърляне на Google на ценни отношения, които компанията има с рекламни агенции и уеб издатели.

До 2011 г. Google отчита над 3 млрд. търсения на ден, а броят на уникалните посетители за месец надхвърля милиард. За да се справи в цялото това натоварване, компанията създава 11 центъра, в които се обработват данни по целия свят и които позволяват по-ефективно справяне с променящото се натрупване на работа.

Година по-късно – през 2012 г., Google прави и най-голямата си сделка до момента, като придобива Motorola Mobility за 12,5 млрд. долара. Основната причина за тази сделка са многото патенти на компанията за безжични технологии и мобилни телефони. Това помага на Google да се защити в споровете със свои конкуренти в тези сфери – основно Microsoft и Apple, във връзка с патенти. По този начин тя може свободно да предлага Android.

Следващата компания от списъка с придобити от Google е израелската Waze. Сделката е включена през 2013 г. и е за 966 млн. долара, като най-ценното, което Google придобива, са по-широки социални функции. Или по-точно платформата на Waze за локация с краудсорсинг, която се интегрира с услугата за картографиране на Google – Google Maps.

През септември 2013 г. Google стартира нова кампания – Calico, като начело на нея застава Артър Левинсъс, който по това време е председател на Apple Inc. Идеята на тази компания, представена като компания за „здраве и благополучие“, е да обърне внимание на предизвикателствата на стареенето и всички последващи от него заболявания.

В началото на 2014 г. Google решава да подобри позициите си в общността на роботиката и изкуствения интелект. За тази цел придобива лондонската частна компания DeepMind, като цената на сделката така и не е обявена официално. Според различни сайтове за технологични новини става дума за 400 млн. долара, но няма официално потвърждение. Компанията обаче бива критикувана заради своята секретност, която е в противовес с политиката на Google за „отворена култура“, и неефективност предвид огромния ѝ бюджет.

Сундар Пичай с министър-председателя на Индия Нарендра Моди. Снимка: Wikipedia

В средата на 2015 г. Google се реорганизира, за да стане дъщерно дружество на холдинговата компания Alphabet Inc. Така интернет търсенето, рекламата, приложенията и картите, както и мобилната операционна система Android и сайтът за споделяне на видео съдържание YpuTube остават под шапката на Google. Докато други начинания – като компанията за дълголетие Calio, компанията за домашни продукти Nest и изследователската лаборатория Google X, стават отделни фирми под Alphabet. Лари Пейдж става главен изпълнителен директор на Alphabet, Сергей Брин – неин президент, а Ерик Шмид – неин изпълнителен председател. А Сундар Пичай, старши вицепрезидент по продуктите, става новият главен изпълнителен директор на Google.

През 2017 г. се реорганизира и Alphabet, за да създаде междинно холдингово дружество – XXVI Holdings, и да преобразува Google в дружество с ограничена отговорност (LLC). През 2018 г. Ерик Шмид се оттегля като изпълнителен председател, а през 2019 г. последват още промени, когато Лари Пейдж и Сергей Брин напускат постовете си съответно на президент и главен изпълнителен директор. И двамата обаче остават в борда на директорите на Alphabet. А Сундар Пичай става главен изпълнителен директор на холдинговата компания, като същевременно запазва тази позиция и в Google.

Ръст на онлайн рекламата

Силните финансови резултати на Google отразяват бързия растеж на интернет рекламата като цяло и популярността на Google в частност. Анализаторите приписват част от този успех на изместването на разходите за реклама към интернет и далеч от традиционните медии, включително вестници, списания и телевизия. Например рекламата в американски вестници спада от пика си от 64 млрд. долара през 2000 г. до 20,7 млрд. долара през 2011 г., докато глобалната онлайн реклама нараства от приблизително 6 млрд. долара през 2000 г. до повече от 72 млрд. долара през 2011 г.

От основаването си Google харчи големи суми, за да осигури това, което смята за значителни предимства в интернет маркетинга. Например през 2003 г. компанията харчи 102 млн. долара, за да придобие Applied Semantics – създателите на AdSense, като услугата дава възможност да собственици на уебсайтове да пускат различни видове реклами на техните уебстраници. През 2006 г. Google плаща 102 млн. долара пък за друг бизнес за реклама в интернет – dMarc Broadcasting, и същата година обявява, че ще плати 900 млн. долара за три години и половина за правото да продава реклами на MySpace.com.

През 2007 г. Google прави и най-голямото си придобиване – това на DoubleClick, а две години по-късно компанията отговаря на експлозивния си растеж на пазара на мобилни приложение със сделка за 750 млн. долара за придобиване на мрежата за мобилна реклама AdMob.

Всички тези сделки са част от усилията на Google да разшири бизнеса си с търсачки към реклама чрез комбиниране на базите данни с информация на различните фирми, за да приспособи рекламите към индивидуалните предпочитания на потребителите.

Други услуги на Google

Google Video и YouTube. През 2005 г. Google стартира Google Video, който позволява на потребителите да качват видеоклипове и да определят цената, на която други потребители могат да ги изтеглят и да ги гледат. В началото на 2006 г. се появява и Google Video Store, който включва първокласно съдържание от традиционни медийни компании като CBS Corporation (телевизионни предавания) и Sony Corporation (филми). В средата на същата година Google започва да предлага първокласно съдържание безплатно, но с наличието на реклами.

Въпреки всичките си маркетингови предимства обаче, Google не успява да изпревари новия лидер в онлайн видеоклиповете – YouTube. Още с появата си през 2005 г. той бързо се превръща в любимия сайт на потребителите за качване на малки видеа, някои от които привличат милиони зрители. И тъй като Google не успява да генерира подобна бройка, решава година по-късно да купи YouTube за 1,65 млрд. долара. Вместо обаче да обедини уебсайтовете си за видеосъдържание, компанията продължи дейността на YouTube като отделна организация. През 2012 г. Google затваря Google Video и мести видеоклиповете от там в YouTube.

Gmail. През 2004 г. Google започва да предлага безплатен уеб-базиран имейл акаунт за избор на бета тестери (бета продукт е продукт, който все още не е в окончателната си форма). Услугата, известна като Gmail, е пусната за широката аудитория през 2007 г., докато все още официално е в своя бета-етап. Едно от основните ѝ предимства е, че дава на потребителите имейл адрес, който е независим от всеки конкретен доставчик на интернет услуги (ISP), като по този начин улеснява поддържането на постоянен адрес. Освен това услугата предлага безпрецедентно един гигабайт безплатно пространство за съхранение на електронна поща, въпреки че на потребителите също се представят реклами въз основа на ключови думи, които търсачката на Google открива в техните съобщения. По-късно Google разширява размера на безплатното място за съхранение до 7 гигабайта и позволява на потребителите при нужда да си наемат допълнително място. През 2007 г. компанията придоби Postini – фирма за услуги за електронна поща, за 625 млн. долара, за да подобри сигурността на Gmail. През 2009 г. Google премахва бета-статусът на Gmail, увеличавайки неговата привлекателност за бизнес потребителите.

През януари 2010 г. Google обяви, че е прихванала серия от сложни хакерски атаки с произход от Китай, насочена към Gmail акаунти на китайски активисти за правата на човека и на чуждестранни журналисти, работещи в Китай. В някои случаи акаунтите са преконфигурирани да препращат всички входящи и изходящи имейли до непознати адреси. Незабавният отговор на Google е да промени протокола на Gmail от уеб стандартния HTTP към криптирания HTTPS, което увеличава сигурността за сметка на скоростта. Атаките също така карат Google да заплаши да промени позицията си, която позволява на китайското правителство да цензурира своя сайт Google.cn, и така да позволи на китайските потребители да получават нефилтрирани резултати от търсенето. Това води до конфликт на компанията с правителството и увеличава възможността Google да напусне изцяло китайския пазар. Google избягва директен конфликт като автоматично пренасочва китайските потребители на Google.cn към своя нефилтриран сайт в Хонконг – Google.com.hk. По-късно се сключва договорка с китайското правителство и Google променя Google.cn, така че потребителите да могат или да използват цензурирания китайски сайт за услуги като търсене на музика, или ръчно да кликнат върху връзка към Google.com.hk за уеб търсене. Този ход помири китайското правителство, което подновява лиценза на Google.

Google Books. Преди стартирането на Google нейните основатели са работили върху проекти за цифрови книги в Станфорд и винаги са си представяли деня, в който интернет потребителите ще могат да търсят съдържание в книги. През 2004 г. компанията обяви Google Print – проект с няколко големи библиотеки по света, които започват да предоставят своите фондове за свободен достъп в интернет. Компанията започва със сканиране на книги, които са обществено достояние, от колекциите на библиотеките, използвайки сложно оборудване. След това цифровите файлове са преобразувани в преносими файлове PDF, които стават достъпни за търсене, изтегляне и печат. Произведенията, които все още са защитени с авторски права, се появяват само като фрагменти. През 2005 г. компанията променя името на проекта на Google Books и около един милион книги годишно биват сканирани през първите години на дейност. Междувременно групи от автори и издатели завеждат дело, за да попречат на компанията да прави пасажи от техните защитени с авторски права книги достъпни в интернет. През 2008 г. Google постига право споразумение, с което компанията се съгласява да плати 125 млн. долара на тези автори и издатели за минали нарушения. В замяна на разрешение на части от произведенията им да бъдат четени онлайн, те получават 63% от всички рекламни приходи, генерирани от показвания на страници на техни материали в уеб сайта на Google.

Google Earth. През 2004 г. Google купува Keyhole Inc., която е частично финансирана от отдела за рисков капитал на Централната разузнавателна агенция In-Q-Tel. Keyhole разработва онлайн услуга за картографиране, която Google преименува през 2005 г. на Google Earth. Тази услуга позволява на потребителите да намират подробни сателитни изображения на повечето местоположения на Земята и също така да създават комбинации с различни други бази данни, включващи подробности като имена на улици, метеорологични отдели, статистика за престъпността, местоположения на кафенета, цени на недвижими имоти и гъстота на населението. Всичко това се превръща в карти, създадени от Google Earth. Въпреки че повечето от тези комбинации са създадени като удобство за потребителите, някои от тях се превръщат и в критични животоспасяващи инструменти. Например след урагана Катрин през 2005 г. Google Earth предоставя интерактивни сателитни наслагвания на засегнатия регион, позволявайки на спасителите да разберат по-добре степента на щетите. В последствие Google Earth се превърна в жизненоважен инструмент в много усилия за възстановяване след бедствия.

Ангажиментът на Google към поверителността обаче е поставен под въпрос, след като въвежда свързана услуга за картографиране, наречена Street View. Тя показва снимки на ниво улица първо от Съединените щати, а по-късно и от други страни, които могат да се търсят по уличен адрес. Някои снимки предоставят изглед през прозорците на частните домове на гражданите или показват например хора, правещи слънчеви бани на терасите си. Google обаче защити услугата, като каза, че изображенията показват само това, което човек може да види, ако върви по улицата. В отговор на опасенията за поверителността в Германия през 2010 г. Google позволи на хората да се откажат от включването на домовете и бизнесите им в Street View и 244 000 души (едва 3% от страната) го правят. Въпреки това и въпреки че през 2011 г. германски съд постанови, че Street View е законен инструмент, Google обяви, че няма да добавя нови снимки към услугата.

Google Apps и Chrome. През 2006 г. се случва това, което мнозина в индустрията смятат за началния залп във войната с Microsoft – Google представи Google Apps. Google Apps е приложен софтуер, хостван от Google, който работи през уеб браузърите на потребителите. Първите безплатни програми включват Google Calendar (програма за планиране), Google Talk (програма за незабавни съобщения) и Google Page Creator (програма за създаване на уеб страници). За да използват тези безплатни програми, потребителите преглеждат реклами и съхраняват данните си в Google. Този тип внедряване, при което както данните, така и програмите се намират някъде в интернет, се нарича облачно изчисление.

Между 2006 г. и 2007 г. Google разработва и закупува различни традиционни бизнес програми (текстообработваща програма, електронни таблици и софтуер за презентации), които в крайна сметка са наречени общо Google Docs. Подобно на Google Apps, Google Docs се използва чрез браузър, който се свързва с данните на машините на Google. През 2007 г. Google представи Prime Edition на своите Google Apps, които включват 25 гигабайта за съхранение на електронна поща, функции за сигурност от наскоро придобития софтуер Postini и никакви реклами. Тъй като компонентите на Google Docs стават достъпни, те са добавени както към безплатните Google Apps, поддържани от реклами, така и към Premier Edition. По-специално, Google Docs е рекламиран като пряк конкурент на Office Suite на Microsoft (Word, Excel и PowerPoint).

През 2008 г. Google пуска Chrome – уеб браузър с усъвършенстван JavaScript двигател, по-подходящ за стартиране на програми в браузъра. През следващата година компанията обяви планове за разработване на операционна система с отворен код, известна като Chrome OS. Първите устройства, които използват Chrome OS, са пуснати през 2011 г. и представляват нетбуци, наречени Chromebook. Chrome OS, която работи върху ядрото на Linux, изисква по-малко системни ресурси от повечето операционни системи, тъй като използва облачни изчисления. Единственият софтуер, работещ на устройство с Chrome OS, е браузърът Chrome, а всички други софтуерни приложения се предоставят от Google Apps. През 2012 г. Chrome изпреварва Internet Explorer (IE) на Microsoft, за да стане най-популярният уеб браузър и от 2020 г. запазва преднината си пред IE, както и пред Edge на Microsoft (замяната на IE), Firefox на Mozilla Corporation и Safari на Apple Inc.

Android operating system. Навлизането на Google на доходоносния пазар на мобилни операционни системи започва с придобиването на Android Inc. през 2005 г. Две години по-късно Google обявява основаването на Open Handset Alliance – консорциум от десетки компании за технологии и мобилни телефони, включително Intel, Motorola, NVIDIA, Texas Instruments, LG Electronics, Samsung Electronics, Sprint Nextel и T-Mobile. Консорциумът е създаден с цел разработване и популяризиране на Android – безплатна операционна система с отворен код, базирана на Linux. Първият телефон с новата операционна система е T-Mobile G1, пуснат през октомври 2008 г., въпреки че базираните на Android телефони изискват по-способни безжични мрежи от трето поколение (3G), за да се възползват напълно от всички функции на системата – като например търсения с едно докосване в Google, Google Документи, Google Earth и Google Street View.

През 2010 г. Google влиза в пряка конкуренция с iPhone на Apple, като представя смартфона Nexus One. Наричан „телефонът на Google“, Nexus One използва най-новата версия на Android и включва голям екран, естетически приятен дизайн и система за гласови съобщения, базирана на усъвършенствания софтуер за гласово разпознаване. Въпреки това липсата на вградена поддръжка за мултитъч – функция за писане и навигация, въведена от Apple, която позволява на потребителите повече гъвкавост при взаимодействие със сензорни екрани, се разглежда като недостатък в сравнение с други телефони от този клас. Въпреки „недостатъците“ на Android в сравнение със смартфона на iOS на Apple, до края на 2011 г. Android оглави индустрията на мобилните телефони с 52% глобален пазарен дял, което е повече от три пъти спрямо iOS.

През 2010 г. хардуерните партньори на Google също започват да пускат таблетни компютри, базирани на операционната система Android. Първият продукт е критикуван за лоша производителност, но до края на 2011 г. таблетите, базирани на Android, се налагат над изключително популярния Apple iPad.

Google е принудена да се бори с конкурентите си за Android в съдилищата, както и на пазара. През 2010 г. например Oracle Corporation съди Google за обезщетение от 6,1 млрд. долара, твърдейки, че Android е нарушил множество патенти, свързани с езика за програмиране Java на Oracle. След две години в съда Google в крайна сметка печели делото. Вместо да атакува директно Googlr, Apple съди производители на смартфони с Android като HTC, Motorola и Samsung за предполагаеми нарушения на патенти. Говори се, че изпълнителният директор на Apple Стив Джобс е твърдял: „Ще унищожа Android, защото това е краден продукт. Готов съм да започна термоядрена война по този въпрос“. Патентните войни за мобилните операционни системи изглеждат неразрешими, тъй като съдебни и насрещни искове се завеждат с всяко пускане на нова версия.

Social Networks и Google+. Google закъснява с признаването на популярността и рекламния потенциал на социалните мрежи като Facebook и Twitter. Първият опит за създаване на социална мрежа – Google Buzz, започва през 2010 г. и приключва по-малко от две години по-късно. След няколко проблема мрежата е ограничена до потребители с акаунти в Gmail, което води до проблеми с поверителността. Още преди Google Buzzда затвори, компанията пусна Google+ през юни 2011 г. първо за ограничена аудитория, а след това и за всички. В рамките на една година от стартирането си услугата за социална мрежа привлече повече от 170 млн. потребители. За сравнение – на Facebook са били необходими пет години, за да достигне 150 млн. потребители.

Въпреки това Facebook е огромен конкурент на Google+, като до средата на 2012 г. има около 900 млн. потребители. Потребителите на Facebook прекарват много повече време на сайта – от шест до седем часа на месец, докато потребителите на Google+ – средно малко повече от три минути на месец. Тъй като Facebook не позволи на софтуера за уеб индексиране на Google да влезе в неговите сървъри, Google не успя да включи гигантската социална мрежа в своите резултати при търсене, като по този начин загуби потенциално ценни данни от една от най-трафикираните мрежи в интернет. За да се конкурира, Google въвежда в своята социална мрежа и неща, които към онзи момент не са налични във Facebook. Например с Hangouts потребителите могат веднага да създават безплатни видеоконференции за до 10 души. Въведена е и възможността за играене на игри. Компанията също така добавя в Google+ страници за фирми, за да рекламират своите продукти. Google+ обаче така и не успява да измести Facebook и услугата е прекратена през 2019 г.

Офисът на Google Бей Вю в Маунтийн Вю, Калифорния

„Най-якото работно място“

Не е тайна, че Google е една от най-добрите компании за работа през последните години. Служителите на технологичния гигант постоянно отчитат високи нива на удовлетворение от работата, получават много добро възнаграждение и работят по значими проекти в благоприятна среда. Исторически погледнато, те всъщност се радват на някои от най-големите предимства – от платен отпуск по майчинство и бащинство, до невероятно обмислената политика на компанията за „обезщетения при смърт“ (т.е. съпругът или съпругата на починалия служител получават половината от заплатата му в продължение на 10 месеца, а ако има деца – те получават по 1 000 лева на месец до навършване на 19-годишна възраст).

Може би едни от най-известните предимства на Google са нейните офиси – с различни тематични кътове с дивани и барбарони, от които служителите могат да работят, ако не им се седи на бюро, със зала за билярд и стена за катерене, с фитнеси и масажи, както и с ресторанти и барове с безплатни храни и коктейли. Не случайно голяма част от работещите там определят офисите като „най-якото работно място“.

Докато много компании предлагат на работниците си само малки закуски, служителите на Google имат достъп до кафенета, микрокухни и безкрайни възможности за закуска, обяд и вечеря. И тъй като храната е напълно безплатна, това им дава възможност да пестят пари. В допълнение към безплатната храна, те могат също да вземат безплатни уроци по готвене, за да се научат как да приготвят нови ястия.

Освен това Google предоставя възможност на служителите си да поемат инициативата да организират различни лекционни курсове по интересни за тях теми. Това позволява провеждането на лекции с разнообразни гост-автори като например писатели, които обсъждат своите новоиздадени книги, актьорски състави на Бродуей или творчески екипи, които разговарят за своя опит, готвачи, които правят кулинарни демонстрации, и много други. Знаменитости като Лейди Гага и Райън Рейнолдс също са участвали в лекции с работещи в компанията.

Googleplex – седалището на Google. Снимка: Wikipedia

Google мисли и за физическото здраве на своите служители. Те имат възможност да поддържат добра форма във фитнесите на компанията, които са отворени 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, като по този начин пестят от времето си. Те могат напълно безплатно да посещават и различни спортни тренировки. Освен това много офиси на Google имат висококвалифицирани масажисти, които могат да помогнат на служителите да се отпуснат, когато се чувстват напрегнати или стресирани. Има и много офиси, в които се предлагат на място уелнес и здравни услуги от лекари и физиотерапевти, които са в допълнение към масажистите.

В определени кампуси служителите могат да ползват и безплатен транспорт до и от работа всеки ден. Всички бусчета са оборудвани с климатик и безплатен Wi-Fi. Освен това те се движат по определено разписание от понеделник до петък и работещите в компанията могат да се възползват от тях дори и в дните, когато не са на работа, за да се придвижват напълно безплатно в града.

Служителите на Google също така се възползват и от предимствата на работата в някои от най-уникалните и красиви офиси в света – някои от тях притежават високи панорамни отворени тераси, от които се вижда целият град.

Като цяло хората са насърчавани да имат здравословен баланс между работа и личен живот и да правят „добри и интересни неща“. По този начин те не се тревожат за своите основни нужди в живота.

Наред с всичко друго, Google предлага и субсидии за образование на служителите си и щедро възстановява разходите за това. А хората, които са повече от пет години в компанията, получават и различни отстъпки при купуване на билети за музеи, галерии и разнообразни събития. Google насърчава и служителите си да се включват в различни инициативни за общественополезен труд.