IKEA - проектирането на бюро за 1000 $ е лесно, но проектирането на функционално бюро за 50 $ могат да направят само най-добрите дизайнери

IKEA е шведски мултинационален конгломерат, базиран в Холандия, който проектира и продава готови за сглобяване мебели, кухненски уреди, декорации, аксесоари и различни други стоки и услуги за дома. IKEA е най-големият търговец на мебели в света от 2008 г. насам. Той е известен предимно със своите модернистични дизайни за различни видове уреди и мебели, а работата му по интериорен дизайн често се свързва с простота. Освен това компанията е известна със своето внимание към контрола на разходите, оперативните детайли и непрекъснатото развитие на продуктите, което ѝ позволява да намалява цените си средно с два до три процента.

IKEA има повече от 460 магазина в над 60 страни по света. Поради множество причини, включително намаляване на дължимите данъци, компанията използва сложна корпоративна структура. В рамките на тази структура всички магазини се управляват под франчайз от Inter IKEA Systems B.V., който се занимава с брандиране, дизайн, производство и доставка. Друга част от групата на IKEA – Ingka Group, управлява по-голямата част от магазините на IKEA като франчайзополучател и плаща възнаграждения на Inter IKEA Systems B.V. Някои магазини на IKEA се управляват от независими франчайзополучатели.

Компанията е отговорна за приблизително 1% от световното потребление на дървесина за търговски продукти, което я прави един от най-големите потребители на дървесина в сектора на търговията на дребно. IKEA твърди, че използва 99,5% рециклирана или FSC-сертифицирана дървесина.

Ингвар Кампрад: От дете предприемач до основател на IKEA

Ингвар Кампрад

Историята на почти всички големи предприемачи по света започва по един и същи начин – с искра. Искра, която пали огъня на визионерския дух още в детска възраст. За 7-годишния Ингвар Кампрад искрата обаче е буквална – през 30-те години на миналия век той започва да продава кибрити, които по онова време са основен артикул във всеки дом.

Но нека да започнем от самото начало. Заради голямата депресия още в най-ранните си години Ингвар е принуден да помага в семейната фирма на баща си – Елмтарид, която се намира до близо до малко селце в южна Швеция на име Агунарид. По това време бедността е широко разпространена в Швеция, като на хората им се налага да се редят на опашки – за работа, за храна, изобщо – за всичко. И всички, включително и децата, не трябва да си губят времето, а да се захващат за работа.

В шведската провинция Смоланд, където живее Ингвар, каменистата земя дава лоши реколти, заради което се оказва, че земеделието не е достатъчно за оцеляване. На хората се налага да бъдат иновативни, креативни, силни и упорити. Семействата са пестеливи и много от тях стават предприемачи, за да свързват двата края, продавайки домашно приготвени стоки или консервирани храни.

Именно това прави и семейството на Ингвар – майка му отваря своя собствена къща за гости, а дядо му притежава най-големия провинциален магазин в град Елмхулт, намиращ се на 20 км от Елмтарид. Преди да се премести във фермата на баща си, Ингвар прекарва по цели дни в магазина, играейки си и изпълнявайки леки задачи, поставени от дядо му. Когато обаче разбира за финансовите трудности на семейството си, той решава да помогне – но вместо да се съсредоточи върху вършенето на домакинска работа, както повече би прилягало на едно дете, той се фокусира върху подпомагането на семейните финанси. Така когато е едва на 7 години Ингвар решава да продава кутии с кибрити – закупува цели стекове от столицата Стокхолм на цени на едро и ги продава на хората в съседните села. И независимо дали дребните му финансови приноси имали значение, или не, семейството подкрепя и насърчава своя малък предприемач. Първите двама клиенти на бъдещия основател на IKEA са майка му и баща му.

Добър с числата и бързо учещ се, Ингвар осъзнава, че може да продава повече неща от просто кибритени кутии. Той бързо разбира, че фермерите в съседство, които нямат права за риболов, все пак се нуждаят от риба. Коледните картички, списанията и градинските семена също са задължителни за хората. За да достигне до възможно най-много клиенти, Ингвар кара велосипеда на майка си до тези ферми, докато печели достатъчно, за да си купи свой собствен. Когато обаче осъзнава, че риболовът с обикновена въдица не носи голям улов, той убеждава баща си да купи няколко мрежи. После продава уловената риба, споделя печалбата с баща си и слага приходите в кутия от пури.

На 14-годишна възраст Ингвар постъпва в интернат, който се намира в близост до фермата на родителите му. Предприемачът в него обаче не умира – той държи запаси от химикалки, часовници, портфейли и колани под леглото си, защото се оказва, че неговите съученици имат неизчерпаема нужда от тези предмети и са готови да плащат добре за тях. По онова време Ингвар е твърде млад, за да създаде сам своя собствена фирма, заради което баща му дава законово съгласие и плаща таксата за регистрацията ѝ като подарък за дипломирането му през 1943 г.

И именно по това време се появява IKEA, чието име се състои от инициалите на Ингвар Кампрад заедно с името на семейната ферма – Елмтарид, и името на селото Агунарид. Така 17-годишният момък започва да развива бизнеса си, докато се обучава в колеж. Някъде по това време осъзнава простичката истина, че успехът зависи главно от едно – от възможно най-рентабилния начин за дистрибуция на продуктите от фабриката до клиентите. За IKEA по това време това означава директен внос и поръчка по пощата – главно на часовници и химикалки. Обаче Ингвар бързо осъзнава, че химикалките нямат особено бляскаво бъдеще, заради което той спестява средствата, спечелени от тях, за да ги инвестира в нещо друго.

Първите рекламни брошури на IKEA от 1948 г. Снимка: about.ikea.com

Ингвар бързо открива, че мебелите биха били по-добра инвестиция. Това се основава на факта, че следвоенното шведско правителство строи много жилища и предлага добри заеми за обзавеждане на дом. Освен това в района има множество малки местни фабрики за мебели, с които Ингвар започва да работи и така успява да продава продукти на по-ниски цени. Когато първите мебели дебютират в брошурата на компанията през 1948 г., в нея той пише, че IKEA ще предложи и още по-голяма гама от тях, ако клиентите проявят „разумен интерес“. И те проявяват.

В следващата брошура предприемачът описва фокуса на бизнеса си със заглавието „Към хората от провинцията“. Той прецизира това във визията на компанията „да създаде по-добър живот за много хора“. Кои са тези много хора? Това са всички пестеливи и практични жители на Швеция, които ценят продуктите на ниски цени и с високо качество – неща, направени с умно отношение към ресурсите и без толериране на отпадъци.

Ингвар обаче е раздразнен от скъпия и сложен процес по доставката на мебелите. Освен това те често се повреждат по време на транспортиране – особено масите. Воден от желанието да подобри това, той взима идеята от един свой доставчик, който му показва необичайно здрава маса с нов вид обков, който улеснява сглобяването ѝ от клиента. Това бележи повратна точка в историята на IKEA. Масите влизат в каталога на компанията от 1953 г. и именно тези продукти, които позволяват на хората сами да си ги сглобяват у дома, се оказват решението, позволяващо и рационална дистрибуция, за да бъдат постигнати по-ниски цени на дребно. По този начин IKEA започва да предлага плоски мебели, които да се побират във възможно най-лесните за пренасяне опаковки.

Може и IKEA да не е пионер в идеята за създаване, опаковане и транспортиране на плоски мебели, но именно шведската компания извежда плоскостта на съвсем ново ниво и я превръща в основата на революционен бизнес модел, който позволява на клиентите сами да си сглобяват мебелите.

Така Ингвар – момче с бунтарско сърце и визионерско мислене, започва своя бизнес. Със своя обикновен произход, със своите стекове от кибритени кутии и със своето желание да помогне на семейството си, той всъщност променя живота на милиони хора по света по отношение на обзавеждането на домовете им.

Любопитно е, че за Ингвар Кампард се говори като за много стиснат човек. Той ходи с метро на работа, а когато му се налага да шофира, се качва в старото семейно Volvo. Хора, които го познават, се шегуват, че когато посещава ресторанти, той „краде“ пакетчетата със сол и черен пипер, а когато отсяда в хотели – си взима напитки от минибара и после ги заменя със същите, купени от магазина, за да не му се налага да ги плаща на по-скъпите хотелски цени. Говори се също и че често ходи да обядва в ресторантите на IKEA заради евтината храна, а когато трябва да опакова коледни подаръци, чака да мине празникът и да купи опаковъчна хартия от следколедните разпродажби. Всичко това, разбира се, са само любопитни слухове от личния му живот, но и той самият неведнъж говори за своята пестеливост.

В работата си и по отношение на компанията, която ръководи с десетилетия, Ингвар създава дългогодишна традиция в благотворителността и филантропията. Всеки магазин на IKEA разработва свои собствени стратегии за подпомагане на различни каузи на местно ниво. Освен това компанията има и дългогодишна политика за спонсорство с УНИЦЕФ.

През цялото време, в което е начело на компанията, Ингвар държи да има жени на ръководни постове. Това свое виждане той обяснява така:

Ингвар се оттегля от IKEA през 2011 г., като я оставя в ръцете на тримата си синове. Той обаче остава пленен от идеята на създадената от него компания до смъртта си през 2018 г. Ингвар си отива в следствие на пневмония в дома си в Смоланд през 2018 г. на 91-годишна възраст. Той оставя завещание, с което половината от имението му остава като дарение на Норланд – слабо населена част от Швеция. Целта му е тя да се развие така, че младите хора да се върнат да живеят там.

Синьо-жълтите магазини с „дългия естествен път

Първият магазин на IKEA е отворен в град Елмхулт през 1958 г. под името Möbel-IKÉA. Много шведски търговци по това време обаче се чувстват застрашени от ниските цени на продуктите на компанията, заради което оказват натиск на доставчиците и те започват да я бойкотират. Те се опитват дори да пречат на Ингвар да посещава изложения за мебели. Всяко предизвикателство обаче си има своето решение – това е и една от причините той да обърне бързо погледа си към чужбина.

Първите магазини извън Швеция са открити в Норвегия (1963 г.) и в Дания (1969 г.). През 70-те години те се разпространяват и в други части на Европа, като първият извън Скандинавия е открит в Швейцария (1973 г.), последван от такъв в Западна Германия (1974 г.), в Япония (1947 г.), Австралия, Канада и Хонконг (1975 г.) и Сингапур и Холандия (1978 г.). През 80-те години магазини отварят и във Франция и Испания (1981 г.), Белгия (1984 г.), САЩ (1985 г.), Обединеното кралство (1987 г.) и Италия (1989 г.). Германия със своите 54 магазина е най-големият пазар на IKEA, следвана от САЩ – с 51 магазина.

IKEA навлиза и в Латинска Америка през 2010 г., отваряйки магазин в Доминиканската република. А що се отнася до най-големите пазари в региона, през 2021 г. е открит магазин и в Мексико Сити. През 2018 г. IKEA отваря първия си обект и в Индия. А този в България се появява през 2011 г.

Най-големият магазин на IKEA в света – с размери от 65 хил. кв. м., отваря във Филипините в комплекса Mall of Asia в Пасай Сити през 2021 г. През 2022 г. отваря врати и първият обект в Чили, който е и първи за Южна Америка.

Магазините на IKEA обикновено са сини сгради с жълти акценти (като националните цветове на Швеция). Те често са проектирани в еднопосочно оформление, което води клиентите обратно на часовниковата стрелка по това, което IKEA нарича „дългия естествен път“. Той е предназначен да насърчи посетителите да видят магазина в неговата цялост (за разлика от традиционните магазини за търговия на дребно, които позволяват клиентите да отидат директно в секцията, където са изложени желаните от тях стоки и услуги). Често има преки пътища към други части на шоурума.

По-голямата част от магазините на IKEA са разположени извън градските центрове – основно заради по-ниската цена на земята и облекчения трафик.

Във всеки магазин има и ресторант, който е напълно оборудван с всичко нужно за предлагане на прясна и вкусна храна – от топли закуски, до вкусни обедни ястия. Идеята за ресторантите хрумва на собственика, след като той наблюдава как хората напускат обекта по време на обяд, за да хапнат някъде. Това прекъсва целия процес на пазаруване. Така той осъзнава, че гладните клиенти купуват по-малко. Така  всеки магазин на IKEA бива оборудван с ресторант, който предлага евтина храна – така хората подсъзнателно остават с усещането, че такива са цените и на мебелите в магазина.

„Ефектът на IKEA“

Вместо да се продават предварително сглобени, голяма част от мебелите на IKEA са проектирани да бъдат сглобявани от клиента. Компанията твърди, че това помага за намаляване на разходите и използването на по-малко опаковки. Обемът на една библиотека например е значително по-малък, ако тя се доставя несглобена. Това е и по-практично за европейските клиенти, използващи обществения транспорт, тъй като плоските опаковки могат да се пренасят по-лесно.

Продуктите на IKEA се идентифицират с имена от по една дума (много рядко от две думи), като повечето от тях са скандинавски по произход. Въпреки че има някои изключения, повечето имена се основават на специална система за именуване, разработена от IKEA. Това става така, тъй като основателят на компанията страда от дислексия и открива, че назоваването на мебелите с подходящи имена и думи, а не с продуктов код, прави названията по-лесни за запомняне.

Задължителни елементи за мебелите на IKEA са високото качество, добрият дизайн, ниските цени и функционалността. Това са четирите неща, на които Ингвар Кампард държи най-много в бизнеса си. По отношение на служителите – той наема на работа само дизайнери, които бързо могат да се приспособят към вече създадената стилистика за производство на мебели. Те трябва задължително да имат солиден опит, да са печелили поне една награда и да имат свои виждания за стила на мебелите. Много рядко в IKEA постъпват на работа дизайнери без опит.

Философията на Ингвар Кампард е, че IKEA съществува, за да подобрява живота на хората. За това и той продължава да държи на това мебелите да са сглобяеми – защото вярва, че когато един човек закупи даден продукт от каталога на компанията и си го сглоби сам вкъщи, той ще остане с усещането за добре свършена работа – сякаш само със своите две ръце е изобретил столовете, които току-що е купил. Именно това наричат и „ефект на IKEA“.

„Ефектът на IKEA“ е описван като когнитивна пристрастност, при която потребителите придават непропорционално висока стойност на продуктите, които частично са създали те самите. Проучване от 2011 г. установява, че хората са готови да платят 63% повече за мебели, които да сглобяват сами, отколкото за еквивалентни предварително сглобени продукти.

Названието е идентифицирано от учените Майкъл Нортън, Даниъл Мокон и Дан Ариели, които публикуват резултатите от три проучвания през 2011 г. Те описват „ефекта на IKEA“ като „труд, който сам по себе си може да бъде достатъчен, за да предизвика по-голямо доволство от плодовете на този труд. Дори сглобяването на стандартно бюро – иначе трудна и самотна задача, може да накара хората да надценят своите (често зле конструирани) творения“.

Нортън, Мокон и Ариели цитират труд на други изследователи върху „оправданието на усилията“, в който се твърди, че колкото повече усилия някой е вложил в нещо, толкова то ще му е по-ценно. Този феномен е наблюдаван от Леон Фестингер (1957) и в области, вариращи от психотерапия (Axsom & Cooper, 1985), до промиване на мозъци (Schein, 1956).

Продуктовите дизайнери са били запознати с ефекта на IKEA много преди да му бъде дадено име. Нортън и колегите му отбелязват, че въпреки че до преди това не е наименуван или научно установен, този ефект е бил познат на търговците дълго време преди това. Изследователите цитират продукта Build-a-Bear, който позволява на хората да правят свои собствени плюшени мечета. Много потребители се радват на тази възможност, въпреки че получават висока цена за продукт, за който, благодарение на техния труд, производителят не трябва да плаща производствени разходи. В допълнение изследователите посочват популярността на Haycations, при които градските жители плащат, за да вършат работата на фермерите вместо тях. Във всички тези случаи хората изглеждат по-склонни да платят за предмет, в който са вложили известна степен от собствения си труд.

Изследователите посочват, че в резултат на по-ранни проучвания на психологията на потребителите, които по същество влияят върху съществуването на ефекта на IKEA, много фирми започват да гледат на клиентите си вече не като на „получатели на стойност“, а като на „създатели на стойност“. Важен елемент от тази промяна е участието на потребителите в дизайна, маркетинга и тестването на дадения нов продукт.

Един от факторите за ефективност на „ефекта на IKEA“ е това, че „самосглобяването на продукти може да позволи на хората както да се чувстват компетентни, така и да показват доказателства за тази компетентност“. Освен това идеята, че те „спестяват пари, като купуват продукти, които изискват известно сглобяване“, може да ги накара да се почувстват като „умни купувачи“.

Нортън и колегите му предупреждават, че „ефектът на ИКЕА“ може да накара хората да надценят собствените си вещи, когато ги предлагат за продажба. Например „хората могат да виждат подобренията, които са направили в домовете си – като например пътеки от камъни, които са положили на ръка, като увеличаващи стойността на къщата много повече от купувачите, които виждат само калпаво изградена пътека“.

От друга страна, статия от 2012 г. в Psychology Today посочва, че ако ви е трудно да вземете решение дали да закупите нещо предварително сглобено, или да го сглобите сами, помислете кое ще ви направи по-щастливи. Ако сглобената от вас вещ ще ви накара да се усмихнете, то значи знаете отговора на въпроса.

Франчайзинг системата на IKEA

Тъй като бизнесът на IKEA се увеличава стремглаво в началото на 80-те години, основателят на IKEA Ингвар Кампрад търси начин да разрасне компанията в международен план, като същевременно запази нейния предприемачески дух и основната ѝ концепция. Той иска да намери система, която да обслужва най-добре интересите на IKEA. След като проучва подробно темата, той стига до заключението, че франчайзинг системата е най-добрата алтернатива.

Как действа франчайзинг системата? Потенциалните франчайзополучатели на IKEA се оценяват от Inter IKEA Systems B.V. Ако бъдат избрани, се подписва споразумение, което предоставя на франчайзополучателя правото да управлява магазин на IKEA и/или други канали за продажба в съответствие с франчайз системите и методите на IKEA. Франчайзополучателите плащат на Inter IKEA Group годишна такса от 3% върху нетните си продажби. В замяна те получават достъп до търговските марки на IKEA. Те също така са упълномощени да рекламират и продават продуктовата гама на компанията и да управляват магазини на IKEA и други канали за продажба.

Днес всички магазини на IKEA (с изключение на магазина IKEA Delft в Холандия, който е собственост на Inter IKEA Systems B.V.) работят по договори за франчайз. Inter IKEA Systems B.V. е собственик на IKEA Concept и световен франчайзодател на IKEA.

Франчайзинг системата позволява на бизнеса на IKEA да расте стабилно, докато развива своята концепция и полага солидна основа за марката IKEA. Благодарение на непрекъснатия си растеж компанията може да увеличи продажбите си и по този начин да се радва на по-големи икономии от мащаба. Това прави възможно поддържането на ниски цени и в крайна сметка достигането до много повече хора по света.

Франчайзингът е система, която насърчава всеки да допринася и да си сътрудничи. И докато Inter IKEA Systems B.V. отговаря за непрекъснатото развитие на концепцията на IKEA и осигуряването на нейното внедряване на нови и съществуващи пазари, франчайзополучателите предоставят ценен принос въз основа на своите потребителски и пазарни прозрения.

Какво търсят хората в IKEA

Не е тайна, че IKEA има множество фенове по целия свят. Всички – от студенти, до професионални дизайнери, гледат към светещите синьо-жълти зали на любимия шведски магазин с обич в очите. А неговата маркова пазарска чанта вече има статут на икона, като тя е дори и обект на късометражен филм. Какво обаче купуват тези хора?

Сред най-популярните продукти е библиотека, която хората могат да използват за всичко – от основното ѝ предназначение за държане на книги, през място за съхранение на DVD-та, до поставка за цветя и рамки за снимки. От компанията изчисляват, че на всеки пет секунди някой някъде по света си купува разновидност на тази библиотека, което е изключително впечатляващо като се има предвид, че тя е пусната в продажба през 1979 г. И въпреки това явно скоро няма да излезе от мода.

Сред другите най-популярни продукти са специален стол с подвижна облегалка, създаден от японския дизайнер Нобору Накамура преди повече от 45 години. Тази впечатляваща цифра е доказателство за неговия вечен стил, който е резултат от смесването на класически скандинавски и японски стилове. Хит сред купувачите е и легло с минималистичен функционален дизайн, който изглежда като това, което бихте видели, ако помолите дете да нарисува легло върху бял лист от скицник.

Сред най-предпочитаните продукти са и ниски холни декоративни масички с опростен дизайн, които могат да намерят място във всяко помещение. Те обикновено вървят в съчетание с изчистени обикновени дивани в различни размери.

Любопитно е, че сред най-продаваните продукти на IKEA е и съвсем обикновена керамична чаша, струваща едва 99 цента. „Когато проектирах дизайна ѝ, исках да създам прост и функционален предмет, който да може да се използва при всякакви поводи“, разказва дизайнерката Мария Винка. Сред най-търсените от клиентите са и обикновените черни и бели рамки за снимки, които могат да паснат на дизайна на почти всеки дом.

Всички тези прости и обикновени предмети напълно отговарят на философията за живот на създателя на IKEA Ингвар Кампард, че „добрият начин на живот означава да се отървете от статута и условностите, за да бъдете по-свободни и по-спокойни като човешки същества“.

IKEA се грижи за хората и планетата

За да посрещне предизвикателствата на неустойчивото потребление, изменението на климата и нарастващото неравенство, IKEA – в сътрудничество със своите партньори, колеги и клиенти, предприема амбициозни стъпки към по-устойчиво бъдеще.

История на логото

Днес IKEA е една от най-известните марки в света, а нейният отличителен белег е характерното лого в синьо и жълто. Но то не винаги е изглеждало така. Защото точно като бизнеса на IKEA, логото непрекъснато се развива.

Първата регистрирана търговска марка, 1943

развитие на логото на бизнеса

новите идеи от 1940 са отразени и в логото

Еволюцията и историята на логото по същество следват разнообразното развитие на компанията. Ингвар Кампрад за първи път регистрира компанията Handelsfirman IKEA през юли 1943 г. Бизнесът се основава на традиционната селска търговия и ролята на логото е да удостовери, че на компанията може да се има доверие.

След като обикаля с мостри на продукти и продава директно на клиенти, Ингвар забелязва определен подем в бизнеса си с поръчки по пощата – отчасти благодарение на революционните си идеи за разпространение. Това е отразено в логото. Върху É се появява акцент, а емблемата получава добавката „Agunnaryd“ и железопътния адрес Liatorp. Това предполага известно разширение.

Акцентът очевидно е вдъхновен от името на френския производител на химикалки La Société Evergood, на когото Ингвар Кампрад е агент. Вероятно това е и причината „внос – износ“ да бъде добавен към думата, която все повече заприлича на графично лого –  с IKEA, изписано в курсив, с малки букви и с акцент. Фактът, че думата IKEA е написана точно по този начин вероятно е една от причините, поради които от самото начало хората произнасят IKEA като една дума, а не като четири отделни букви.

1 - опити за пояснителни надписи.
2 - различни бизнеси с еднакво име

1 - Първият каталог за домашно обзавеждане, 1951.
2 - "Облакът", нова версия от 1952

IKEA, каквато я познаваме днес, стартира през 1948 г. До този момент Ингвар продава мебели по пощата, така че думата „Möbelfirman“ (компания за мебели) е добавена към логото. Логото и гамата варират в продължение на няколко години, но компонентите са приблизително еднакви. Понякога могат да се видят две различни лога едновременно – едно с главни букви и едно с малки букви. Понякога се появяват нови странични бизнеси като „Förlag“ (публикуване) и са добавени нови думи около IKEA. Лого с думите „Möbelfirman IKEA, Agunnaryd“ слага край на епохата, през която то се появяваше само на листчета за комплименти, бланки, сметки и адресни етикети, както и на първите печатни материали.

1 - акцентът изчезва през 1962.
2 - логото при отваряне на магазина Kugens Kurva, 1965

Общото между всички лога от това време е, че те са рисувани на ръка. IKEA работи с агенцията за дизайн и печат Sandströms в Сундсвал през 1951 г. и именно те правят първите ръчно рисувани скици на това, което предстои да се превърне в новото лого на компанията. То представлява облак и името, изписано с главни букви, заедно с Möbler (мебели) и Bosättning (създаване на дом), като цели да покаже, че компанията вече е утвърдена на пазара за мебели за дома. През 1952 г. служителят, който се занимава с рекламата, преработва версията на агенцията и създава началния етап на логото, което познаваме днес. По това време компанията продава мебели от твърда дървесина – отличителен белег за качество, който се пренася върху цвета на логото.

През 60-те години акцентът на Е е премахнат и шрифтът на логото е преработен, за да е още по-разпознаваем. Името на компанията е поставено в овал, като е в гамата на черното и бялото и рамкирано в правоъгълник. През 1965 г. компанията се разширява и това е отбелязано в логото, като буквите IKEA са значително удебелени.

IKEA се разраства силно в Скандинавия, а през 1970 г. първият магазин на европейския континент отваря врати в Швейцария. По това време думите MÖBEL и ÄLMHULT изчезват от логото. Новото международно име IKEA вече стои самостоятелно. То се появява за първи път по този начин в каталога от 1977 г. като табелка с име във вестник.

През 70-те години IKEA излиза и на още пазари, което довежда и до още графични промени в логото – в Германия например то се появява с екзотичен шведски лос, а в Австрия дори поставят статуята на лоса пред магазина. Докато в Япония и Канада използват стилизиран викинг, в Дания пък, която прави всичко възможно, за да не бъде асоциирана с Швеция, вместо лос и викинг използват весело плюшено мече, за да допълнят логото. През 80-те години IKEA се регистрира и като търговска марка, която за първи път води и до авторски права.

Снимка: Ikeamuseum.com

През 80-те и 90-те години малката компания за мебели от Смоланд IKEA става все по-глобална и нейният каталог скоро ще се превърне в едно от най-разпространените печатни издания в света. От 1991 г. се строят само сини магазини с жълт надпис IKEA на фасадата. Нещо като гигантско лого, видимо отдалеч – изграждане на марка с гигантски размери. Буквално. Името в каталога също се появява в синьо-жълтото лого.

Преди последната актуализация през 2018 г. логото не е било обновявано от 80-те години на миналия век. Последните промени имат за цел да подобрят четливостта и да осигурят постоянно разпознаване и възпроизвеждане на цветовете в новата цифрова ера. „В днешно време едно и също лого трябва да работи също толкова добре на мобилен екран, колкото и на витрина на магазин или на хартиена торба“, посочват от компанията.

Най-новото лого.

Много големи марки правят значителни промени в логото си с течение на времето. Понякога преминават към нещо съвсем различно и вдигат голям шум за това. Но IKEA има по същество същия основен израз в логото си още от 60-те години на миналия век. Това е в съответствие с общата нагласа в IKEA – компанията цели да бърза бавно, да съобразява разходите си и да запази произхода си. Малко хора са изразили това разбиране по-добре от самия основател Ингвар Кампрад. На въпроса: „И така, какво всъщност означава IKEA?“ в интервю от 2014 г. незабавният му отговор е: „IKEA означава добри неща на прилични цени“. И компанията и до днес не иска да променя това.

Източници

• Аbout.ikea.com
• Ikeamuseum.com
• Ikea.bg
• Wikipedia.org
• Architecturaldigest.com