McDonald's - най-добрата търговска идея в света и най-лошата търговска сделка в историята

McDonald’s Corporation е американска компания, която притежава верига от ресторанти за бързо хранене. Тя обслужва над 70 млн. клиенти на ден в около 120 страни по света. Компанията е специализирана в правенето на хамбургери и пържени картофки, а в допълнение се предлагат и десерти, зеленчукови салати, безалкохолни напитки и шейкове.

McDonald’s често е давана за пример за компания, която се разраства основно на базата на франчайзинг, но въпреки това навсякъде предлага продукти с едно и също качество. Единствената верига ресторанти за бързо хранене, която притежава повече обекти, е Subway.

Основателите на компанията

Историята на компанията McDonald's започва още през 30-те години на ХХ век, когато в САЩ се появяват първите заведения за бързо хранене. Пионерите в бранша са ресторантите от верига, наречена „Белият замък“. В менюто им присъствали хамбургери, които били наистина екзотични за времето си.

Две момчета от Сан Бернардино – по онова време тих град на ръба на пустинята, на около 50 мили източно от Лос Анджелис, били пленени от идеята. Ричард и Морис Макдоналд (по-късно по-известни като Дик и Мак) работили като декоратори в Холивуд в продължение на няколко години. След като успяват да спестят пари, решават да започнат свой бизнес и купуват малко местно кино. Четири години по-късно обаче то фалира и братята го продават, а с парите създават ресторант за бързо хранене от типа „Drive-in“ на кръстопът на две улици в Холивуд. Менюто му съдържало само сандвичи със свинско месо, но хората били впечатлени от идеята да правят поръчки и да получават храната си, без да се налага да слизат от автомобилите си.

След няколко години – през 1940 г., Дик и Мак Макдоналд местят ресторанта в родния си град – Сан Бернардино. Те купуват малка осмоъгълна сграда с големи прозорци, през които хората да могат да проследяват процеса на готвене. Такъв формат бил необичаен за онова време и веднага привлякъл вниманието на клиентите.

Братята Макдоналд създават чисто нова система на работа, с която успяват да оптимизират работния процес и да обслужват повече хора за по-кратко време. Те изчисляват, че 87% от печалбите им идват от три продукта в менюто – хамбургери, пържени картофки и Кока-Кола. Затова съкращават менюто и от 25 продукта оставят в него само 9, най-популярните от които са хамбургери, чийзбургери, пържени картофки, кафе, млечни шейкове и Кока-Кола. Всички те са обожавани от американците. От менюто са премахнати предложения като пица, рибни ястия и пържени ребра.

Ричард и Морис Макдоналд

Както отбелязва Джон Ф. Лав в книгата си „Макдоналдс: Зад арките“, братята започват да работят с местен занаятчия, който им помага да измислят нов вид шпатула и нов дозатор, който пулверизира всеки път едно и също количество кетчуп и горчица върху въртяща се платформа. Така – чрез оптимизиране на процеса на добавяне на подправки и други съставки, процесът по „сглобяването“ на бургерите бил ускорен значително.

Любопитно е, че първите схеми на вътрешното пространство на ресторанта братята Макдоналд първоначално нарисували с тебешир върху тенис корт. Те накарали служителите си да тичат по цялото пространство, имитирайки работната среда, и така открили колко по-удобна, лесна и бърза би била дейността в една така организирана кухня.

Така това, което Хенри Форд прави за автомобилите, братята Макдоналд правят за хранителната индустрия – те разделят процеса по подготовката и „сглобяването“ им на прости и повтарящи се елементи. Така успяват да приготвят крайния продукт бързо, евтино и последователно. До този момент подобна услуга не се предлага в Америка.

По този начин братята Макдоналд успяват да намалят и броя на служителите в кухнята, чиито заплати били голямо перо от бюджета на бизнеса. Освен това те заменят и керамичните и метални съдове и посуда с хартия и по този начин премахват както ролята на сервитьора, така и нуждата от консумация на място. И с отпадането на тези разходи цената на храната бива намалена наполовина – например към онзи момент един хамбургер струвал 15 цента, а порция картофки се е продавала за 10 цента.

Ресторантът на братята Макдоналд в родния им град Сан Бернардино (1984 – 1955). Източник на снимката: corporate.mcdonalds.com

Въпреки факта, че ресторантът на братята Макдоналд бил сравнително малък и не можел да се конкурира с развитите вериги от други ресторанти, към 1945 г. потокът от посетители се увеличил няколко пъти. Посещаемостта нараснала до 300 души на ден. Годишният оборот на заведението достигал 200 хил. долара, които по това време са солидна сума.

Обновеният ресторант, открит през 1948 г., пожънал огромен успех. Опашката от клиенти в пиковите часове достигала 100 души. Така Дик и Мак станали богати и уважавани мъже, които веднага били приети в кръга на местните благородници. Двамата си купуват огромна къща – една от най-луксозните в Сан Бернардино. Цената на имението с 25 стаи била 90 хил. долара. Те могли да си го позволят, тъй като годишният оборот на ресторанта за бързо хранене постепенно достигнал 350 хил. долара на година.

По онова време франчайзингът правел първите си крачки в САЩ и братята решили да поемат в тази посока. Те сами създали архитектурата на новите си ресторанти, която била издържана в един стил – всичките имали златни арки на фасадата. През следващите години тези златни арки се превърнали в един от най-успешните търговски символи в света.

Оказало се, че много бизнесмени са привлечени от техните хамбургери и начина, по който функционирал бизнесът им, и така братята започнали да продават модела си на франчайз. Срещу еднократна такса купувачите имали възможност да получат чертежите за сградата им със златните арки и кратка книжка за обслужване, наречена „Система за бързо обслужване”, както и да присъстват на едноседмично обучение. След това те били оставяни сами да се справят с ресторантьорския бизнес.

Оказало се обаче, че новите ресторанти не били толкова успешни. Собствениците на франчайз променяли менюто, нарушавали технологичния процес и често дори не поддържали чистота в кухнята и извън ресторанта. Разбира се, това състояние на нещата не отговаряло на перфекционистите Дик и Мак, така че те решили да спрат да се развиват в тази посока. Но само докато не се запознали с 52-годишния Рей Крок.

Подемът на McDonalds

Как човек на 52 години създава ресторантьорски бизнес, който да го изстреля на върха само за една нощ? Както казва Рей Крок:

Рей Крок

През 1917 г. 15-годишният Рей Крок, прикривайки истинската си възраст, започва да се обучава за шофьор на линейка към Червения кръст по време на Първата световна война. Войната обаче приключва, преди той да успее да завърши обучението си. През следващите години работи като пианист, продавач на хартиени чаши и дистрибутор на мултимиксери. През 1954 г. той продава няколко миксера за разбиване на млечни шейкове на малък ресторант в Сан Бернардино, Калифорния. Когато отива на място, Крок остава зашеметен от ефективността на работата на собствениците – братята Дик и Мак Макдоналд.

„Тук определено се случва нещо голямо“, пише Крок по-късно в автобиографичната си книга „Създадено с голям труд”. „Това беше една от най-изумителните търговски дейности, която някога бях виждал“, допълва той.

„Когато в онзи ден на 1954 г. видях как функционира всичко това, се почувствах като някакъв съвременен Нютон. През онази нощ, стоящ сам в мотелската си стая, много мислих върху това, което бях видял. В ума ми като на парад се нижеха видения на ресторанти McDonald’s, осеяли пътищата в цялата страна“, спомня си той.

Бизнесът на Макдоналд е изключително успешен и Крок веднага разбира, че е надникнал в бъдещето. За двамата братя обаче ресторантът бил напълно достатъчен и дори и не мислели за по-нататъшно разширяване на бизнеса след претърпения първоначален крах с франчайза. Тяхната цел била да изкарат 1 млн. долара до навършване на 50 години. По-късно Мак обяснил решението им така:

„Подходът на Мак беше крайно чужд на моето мислене”, казва Рой Крок след време, спомняйки си за тези моменти.

Все пак той успява да убеди братята да му позволят да работи с тях и да разшири бизнеса им, тъй като в него видял възможност за ново успешно начинание. Той им обещал, че ще се постарае всички стандарти, въведени от тях, да бъдат спазвани във всеки един новооткрит ресторант. Така през 1955 г. Крок основава McDonald‘s System, Inc – предшественик на McDonald’s Corporation.

Първият ресторант на Рей Крок в Илинойс точно преди отварянето му на 15 април 1955 г. / Източник на снимка: corporate.mcdonalds.com

Той отваря първото си заведение в щата Илинойс, като в него предлага същото ограничено меню на същите ниски цени и със същото бързо обслужване като в Сан Бернардино. Още на първия си работен ден ресторантът успява да направи внушителния за времето си оборот от 366 долара и много скоро започва да работи на печалба. А Крок бди над него като майка орлица, надзиравайки дейността в кухнята, наблюдавайки спазването на стандартите и изстъргвайки дъвките от паркинга отпред с помощта на малка шпакличка.

Да направи двойник на ресторанта на братята Макдоналд за Крок е само началото на гениалната му идея. Той знае, че за да успее да изгради верига, трябва да управлява със силна ръка в иначе хлабаво управляваната до този момент ресторантьорска индустрия.

Компанията се превръща в идея фикс за Крок. „Вярвам в Бога, в семейството, в McDonald’s и в дълга. Само че в обратен ред“, казва той. Но по всичко личи, че McDonald’s за него винаги е на първо място. Опитът му в търговията го е научил, че работещият бизнес модел отразява Дарвиновата теория, че най-неподготвените и най-зле приспособимите ще бъдат сполетени от участта на динозаврите.

Неговата „пристрастеност“ към McDonald’s обаче се оказва пречка в личния му живот. Съпругата му – Етъл, не споделя неговите възгледи и се ядосва, че компанията е обсебила живота му. „Семейният ни живот тогава беше истинска Вагнерова опера, наситена с битки и сражения. Тя захлопна вратите между нас“, пише Крок за 39-годишния си брак, който завършва с развод през 1961 г.

Най-добрата търговска идея в света и най-лошата търговска сделка в историята

В продължение на шест години Рей Крок работи за братята Макдоналд, а след това – през 1961 г., купува изключителните права върху името и системата на McDonald’s. Сделката е сключена само чрез ръкостискане и струва на Крок 2,7 млн. долара – огромна сума за това време, като за да ги събере, той теглил няколко заема и затънал в множество дългове. Освен това в договорката влизало и братята да получават 0,5% от общите печалби на компанията, както и да запазят за себе си оригиналния ресторант в Сан Бернардино.

Крок, който винаги следял внимателно всеки долар, излизащ от джоба му, по-късно пише в своята автобиография, че Дик и Мак са били „глупави“ и не са се интересували от това, че той е инвестирал всеки цент, който е имал, в техния проект. Освен това Крок споделя и че братята поискали тези 2,7 млн. долара в брой с идеята, че по този начин ще „бойкотират“ плановете му за разширяване на бизнеса. Той пише в книгата си, че са искали да му погодят „кофти номер“. Крок обяснява, че двамата се „оправдали“ с факта, че са работили за бизнеса си в продължение на 30 години. „Много е трогателно, но по някаква причина не успях да се разплача от мъка за тях“, ироничен е Крок.

Все пак той успява да се договори с тях и сделката е сключена с устна договорка, тъй като на никого от тримата не му се занимавало с плащане на данъци върху онези въпросни 0,5% от печалбите. По този начин се продава най-добрата търговска идея в света чрез най-лошата търговска сделка в историята. Разбира се, тъй като не съществува писмен договор, Дик и Мак така и никога не получават процент от печалбите.

Така с големи усилия Крок успява да получи компанията срещу 2,7 млн. долара, виждайки ясно бъдещия ѝ успех. 62 години по-късно тя е оценявана на 110 млрд. долара, с което влиза в списъка на десетте на скъпи компании в света.

Крок държи да има права и върху името, което години по-късно обяснява така: „Нуждаех се от това име. Докъде щях да стигна със сандвичи, наречени Крокбургери?”.

За Рей Крок обаче това не било достатъчно. В един момент поискал да притежава и оригиналния първи ресторант на братята, отворен през 1940 г., в който двамата продължавали да работят. Той вече бил под името „Тhe Big М“, тъй като марката McDonald's вече е собственост на Крок.

Дик и Мак обаче категорично отказали да продават. За това Крок измислил друг план – отворил обект на McDonald's от другата страна на улицата и така след няколко години заведението на братята просто фалирало заради неконкурентноспособност.

Така Рей Крок започва да нарича себе си „основателя на McDonald's“. В своята автобиография той посочва, че компанията е създадена през 1955 г., когато самият той отваря първия си ресторант от веригата в щата Илинойс. Години по-късно племенникът на братята – Роналд (на когото вероятно е кръстен и клоунът, който и до днес е символ на марката), критикува Крок за това, като посочва, че в историята на САЩ не съществува друга корпорация, в която служителят да стане и неин основател.

Един от двамата братя – Морис Макдоналд, умира през 1971 г. от сърдечен удар, като до последния си дъх се е обвинявал, че е повярвал в чистите намерения на Крок. Другият брат – Ричард, доживява до 89-годишна възраст. „Видях как Морис страдаше до смъртта си. Аз не искам и с мен да стане същото“, споделя Ричард на племенника си Роналд. До края на живота си той продължава да твърди, че не съжалява за решението си да си осигури спокоен живот чрез продаването на компанията. „Иначе щях да живея в небостъргач с осем адвокати и четири язви“, споделя той през 1991 г. Вторият брат умира седем години по-късно в дома си с три стаи в Ню Хемпшир. Наследството, което оставя, е в размер на 1,7 млн. долара.

Революцията на Рей Крок

Още с придобиването на McDonald’s Рей Крок имал за цел да изгради ресторантьорска система, която да стане популярна с предлагането на висококачествена храна, приготвяна по един и същи метод от Аляска, до Алабама. И той успял да направи точно това, което братята Макдоналд не могли може би заради лошата си последваща връзка с купувачите.

За да постигне това, той успява да убеди както франчайз партньорите си, така и доставчиците да възприемат неговата визия за работата. Така те вярвали, че не работят за McDonald’s, а за себе си заедно с McDonald’s. Крок популяризира лозунга: „In business for yourself, but not by yourself“. Неговата философия се основава на простия принцип на трикраката табуретка – единият крак е франчайз партньорът на McDonald’s, вторият са доставчиците на McDonald’s и третият – служителите на McDonald’s. И табуретката е толкова здрава, колкото здрави са трите ѝ крака.

Основният успех на Крок се дължи на това, че той се отказва от „лесните пари“ в името на това да създаде верига за бързо хранене, която да предлага еднакво обслужване и качество във всеки един от обектите си по целия свят. За това той се грижи за своите франчайз партньори – неговата цел е те да имат достатъчно добра печалба, като по този начин носят и на него все повече приходи.

В работата си Крок държи на придържането към системния подход. И така въпреки че едни от най-известните продукти в менюто на McDonald's – като „Филе-О-Фиш“, „Биг Мак“ и „Яйчен мъфин“, са създадени от франчайз партньорите му, той изисква от тях в работата си никога да не пренебрегват основните принципи на компанията – качество, обслужване, чистота и стойност. И стриктно следи за тяхното спазване.

Качеството, което Крок налага, е съставките за всеки един продукт многократно да бъдат тествани, опитвани и усъвършенствани, преди да станат част от менюто. С тази философия той успява да „зарази“ своите партньори. Те започват да вярват в неговите ценности и ресторантите бързо процъфтяват.

Така Рей Крок успява да създаде най-интегрираната, ефективна и иновативна система в индустрията на хранителните услуги. Тези взаимоотношения с негови партньори и доставчици продължават с десетилетия. И всъщност дори и днес много от партньорите на McDonald’s са започнали бизнеса си с ръкостискане с Рей Крок.

Ключови моменти

Когато става едноличен собственик на компанията, Рей Крок решава да купува или да взима под наем всяка земя, на която се строи неин ресторант. После той я отдава на франчайз партньорите си под наем с минимална такса или с процент от продажбите – в зависимост от това коя сума е по-голяма. Така с неизбежното увеличаване на продажбите компанията започва да събира и по-големи наеми, а разходите ѝ през това време остават относително постоянни.

Тази стратегия съвпада идеално и със стремежа на Крок за по-голям контрол над заведенията. Като лично държи правата над земите, на които се появяват заведенията, той си гарантира, че наемателите няма да могат да строят нищо по-различно от това, което е в договора им с McDonald's. Това му гарантира и че онези, които не са склонни да спазват правилата му, не могат да отворят повече от едно заведение. А като подписва договори за наем, които задължават партньорите да се подчиняват на корпоративната му политика, той е още по-сигурен, че видът и вкусът на продуктите ще бъдат едни и същи навсякъде. Благодарение на тази стратегия, компанията McDonald's се превръща в един от най-големите собственици на недвижими имоти в света – такава е и до днес. Земята, на която се разполага всеки ресторант, е собственост на компанията.

Рей Крок прави и няколко нововъведения в обектите с цел хората да не се застояват прекалено дълго. Сред тях са спиране на отоплението и неудобни столове с права облегалка, както и по-големи маси, за да може на клиентите да им е трудно да разговарят помежду си. Идеите му за „бързо гонене“ не спират до тук – той измисля напитките да бъдат сервирани в хартиени конуси, така че да е невъзможно да се поставят върху масите и да трябва да се държат в ръце.

През 1961 г. Крок стартира и програма за обучение, която по-късно е наречена „Hamburger University“. Тя се провежда в един от ресторантите на компанията в щата Илинойс. Там франчайз партньорите се обучават на правилните методи за управление на успешен ресторант под шапката на McDonald’s. Първоначално Крок води лично уроците, но след това биват прожектирани негови видеозаписи. В „Hamburger University“ се разработват дори и нови методи за готвене, замразяване, съхранение и сервиране. Днес повече от 275 хил. франчайз партньори, мениджъри и служители в целия свят са завършили обучение по програмата.

Раздразнение в хранителната индустрия и в политиката

Менюто на McDonald’s бързо се превръща в една от основните храни на американците. Това неминуемо води до лошо отношения към компанията от страна на хранителната индустрия. В множество периодични издания излизат не ласкави мнения, че храната е „ужасна“ и няма никаква питателна стойност. Специалисти в храненето излизат с твърдения, че тя е от този тип храни, които водят до сърдечни заболявания, тъй като повишават холестерола. В отговор на тези критики в менюто на McDonald’s започват да се предлагат и свежи зеленчукови салати.

Компанията успява да „раздразни“ и политическата сфера. През 1974 г. нейната пазарна стойност надхвърля тази на други мастити бизнеси, заради което последва и знаковото изказване на един сенатор, че очевидно в икономиката на САЩ нещо куца, щом пазарът с акции се е напълнил с хамбургери, а страда от недостиг на стомана. Този факт обаче не е никак случаен, тъй като McDonald’s бързо се превръща във фактор в индустрията, тъй като е огромен консуматор на суровини. Компанията изкупува 1% от говеждото месо, предлагано на едро, както и голямо количество картофи. А освен това McDonald’s се превръща във фактор и на пазара на труда, като един от всеки 15 млади американци е работил в компанията.

Смърт и наследство

До смъртта си Рей Крок не спира да работи за McDonald’s. Философията му обаче продължава да живее и след него, осигурявайки на клиентите на веригата вкусна, качествена и достъпна храна, на екипа от франчайз партньори – възможности за развитие, а на доставчиците – споделен ангажимент да предоставят най-висококачествени продукти и съставки.

От неговата страст към иновациите и ефективността, през безмилостното му преследване на качеството, до многобройните му благотворителни дарения – наследството на Рей Крок продължава да бъде вдъхновяваща и неразделна част от McDonald’s и до днес. А ще остане и още дълго.

Макар че Крок се оттегля от поста генерален директор през 1968 г., давайки път на Фред Търнър, той си остава символ на компанията и продължава да оказва влияние върху всекидневните ѝ дейности. Крок преглежда резултатите на всяко новооткрито заведение и контролира клоновете, собственост на компанията, от офиса си в Южна Калифорния. А когато пътува, той настоява шофьорът му да спира най-малко в шест ресторанта McDonald’s за внезапна проверка.

Рей Крок умира на 14 януари 1984 г. на 81 години, като към момента на смъртта му личното му състояние е оценено на 500 млн. долара. Той си отива от този свят точно десет месеца преди McDonald’s да продаде 50-милиардния си хамбургер. Рей Крок не доживява да види окончателния триумф на компанията си.

Ресторанти по света

Първият ресторант извън пределите на САЩ, открит в Канада през 1967г.
Снимка: corporate.mcdonalds.com

Първият ресторант извън САЩ е открит през 1967 г. в Канада. Неговото отваряне реално поставя началото на развитието на McDonald’s като международна компания.

През 1988 г. McDonald’s „разбива“ Желязната завеса, като успява да отвори ресторанти и в социалистическите Унгария и Югославия. На руския пазар компанията пробива две години по-късно – през 1990 г., като открива в Москва най-големият в света (към онзи момент) свой ресторант. Желанието за поява на ресторанти в още и още нови държави води до откриването през 1991 г. на главен офис за Централна Европа, ситуиран във Виена. Така постепенно се появяват ресторанти в бившите социалистически срани, сред които България, Чехия, Латвия, Словения, Естония, Полша, Словакия и Румъния. В рамките само на четири години – до 1995 г., са изградени над 290 ресторанта в 13 страни.

Днес McDonald’s е най-голямата верига от ресторанти за бързо обслужване в света с над 35 000 ресторанта в над 120 държави по цялото земно кълбо.

Първият ресторант на McDonald’s в България, 1994 г.
Снимка: Facebook

McDonald’s в България

Първият ресторант на McDonald’s в България е открит в центъра на Пловдив в края на 1994 г. В София отваря заведение на компанията за първи път през 1995 г., а година по-късно се появява и първият MacDrive ресторант, в който се предлага за първи път в страната ни услугата за бързо обслужване на клиенти от автомобилите им.

Към 2022 г. в Пловдив има четири заведения на компанията, а в цялата страна – над 40. Веригата отваря обекти и в София (16), Варна (4), Бургас (3), Стара Загора (2), Плевен (1), Слънчев бряг (2), Златни пясъци (2), Велико Търново (1), като ресторанти има и на магистрала „Тракия“ (2), магистрала „Марица“ (1) и на международен път Е79 край село Студена (1). През летния период функционира и заведение на летище „Сарафово“ в Бургас. Любопитно е, че през 2004 г. щафетата на олимпийския огън от Олимпиадата в Атина преминава през четири от ресторантите на McDonald’s в София.

В България има и 8 обекта от веригата McCafe – в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, с. Студена, на магистрала „Марица“ и на магистрала „Тракия“. В Русе също е бил отворен такъв през 1997 г., но затваря шест години по-късно.

McDonald’s осигурява повече от 1 000 работни места в България, които обслужват над 7 млн. души на година. А през 2006 г. „Макдоналдс България“ печели приза в категорията „Големи компании“ на проучването за най-добрите работодатели у нас.

Основните права за McDonald’s в България са притежание на турски предприемач заради високите изисквания и такси, които изискват договорите за франчайз.

Изисквания за франчайз

Франчайзинговият договор с McDonald’s се сключва за срок от 20 години, като компанията купува или наема земята, на която изгражда или преструктурира вече изграден обект. От получателя, който придобива франчайзингови права, се изисква да спазва основните принципи за качество, обслужване, цена и чистота. Също така той не избира сам географския регион, в който ще бъде отворен обекта, както и е задължен да се откаже от всякакъв друг собствен бизнес. Не се допуска партньорство с други лица.

Колкото до договорни взаимоотношения, има два варианта – пълен франчайз пакет или под наем.

Пълният франчайз пакет изисква от предприемача да закупи от McDonald’s кухненско оборудване, рекламни знаци, интериорно обзавеждане, декорация, детски площадки и др., като стойността на всичко е около 420 хил. долара. Освен това той трябва да притежава и поне 50% собствен капитал, на който да може да докаже произхода. В разходите влизат 15 хил. долара за осигурителен безлихвен кредит, 45 хил. долара за първоначална вноска, 60 хил. долара за инвентарна наличност и откриване на обекта и 300 хил. долара за обзавеждането и ресторанта. Като цяло цената на пакета за франчайз може да варира в зависимост от мястото и средните инвестиционни разходи.

Ако предприемачът не може да изпълни финансовите условия, има възможност за тригодишен лизинг. Той трябва да покрие единствено разходите по инвентарна наличност и откриване на обекта, като в този случай началната инвестиция е около 65 хил. долара. Наемът на ресторанта възлиза между 12% и 18% от месечните продажби. Таксата за използване на марката е 5% от месечните продажби, лизинговата такса е още 5% и за рекламни и маркетингови кампании се искат още 5%. Ако франчайзополучателя реши да избере тази лизингова програма, то той може да закупи бизнеса между втората и третата година.

Преди да бъде одобрен един предприемач за франчайз от McDonald’s обаче, се минава през дълга процедура. Задължително е да се провери бизнесопитът на кандидата, както и неговите лични качества. Последва и оценка на мястото, на което ще бъде изграден ресторантът, както и специално обучение, което продължава между 9 и 14 месеца в САЩ. Ако всичко е наред, договорът се сключва между предприемача като физическо лице и McDonald’s, както и отделно между компанията и фирмата му (за предпочитане ЕООД). Цялата отговорност носи отделният човек.

Любопитни подробности

 Ястия с имена на знаменитости. Баскетболистът Майкъл Джордан е първата популярна личност, чието име е записано в менюто на McDonald’s. През 1992 г. в ресторантите в Чикаго започва да се предлага „McJordan” – хамбургер с кисели краставички, кръгчета суров лук, бекон и сос за барбекю.

През 2020 г. McDonald’s влиза в партньорски отношения и с рапъра Травис Скот, чието меню съдържа хамбургер със сирене, бекон, маруля, кисели краставички, кетчуп и горчица, средни картофки със сос за барбекю и спрайт.

Компанията прави и колаборация с колумбийския регетон певец Джей Балвин, като менюто „J Balvin Meal“ съдържа „Биг Мак“ без кисели краставички, картофки с кетчуп и напитка Oreo McFlurry.

 Изграждане на връзка с децата. Една от целите на McDonald’s, заложена още в ранните години на основаването на компанията, е да присъства в живота на човека през целия му живот. За това в ресторантите от веригата има възможност за организиране на детски рождени дни. Не е случайно и че точно клоун е избран за лице на McDonald’s. А в много от обектите има и изградени външни пързалки, където децата да се забавляват.

Една от запазените марки на McDonald’s днес са именно детските менюта, при които децата имат избор коя играчка да получат. Всъщност компанията е сред най-големите дистрибутори на играчки в света. Резултати от проведени анкети показват, че 80% от децата посещават McDonald’s тъкмо заради тях.

По света постоянно се провеждат и различни кампании, чиято цел е да се създаде  връзка с децата – например в една от тях се посочва, че клоунът може да бъде като майка, баща, брат или сестра на децата, а друга ги подтиква да споделят своите преживявания в училище. По този начин McDonald’s цели „сприятеляване“ с децата, чрез което да остане част от ежедневието им и през следващите периоди от живота им.

 Моралът на служителите. Някога случвало ли ви се е сърдит възрастен мъж да ви посрещне в обект на McDonald’s? Няма и да ви се случи, защото компанията наема само млади и усмихнати хора. Самият Рей Крок мотивира персонала си, като посочва, че клиентът трябва да разпознава у тях всички добродетели на американския народ – дружелюбие, честност, ентусиазъм и чувство за хумор.

Всеки, който работи в McDonald’s, е длъжен да носи жизнерадостната униформа, както и да се грижи за външния си вид – ноктите трябва да са винаги почистени, дъхът винаги да бъде свеж, да се използва дезодорант, обувките винаги да са лъснати. Хора, които имат татуировки, дълги коси или грозни зъби, не са взимани на работа в компанията.

Всички тези правила са създавали проблеми на Рей Крок през годините. Случвало се е дори пред ресторантите да се събират хора на протест – те протестирали например заради това, че мъжете задължително трябвало да бъдат гладко обръснати или защото през първите години на момичета не се разрешавало да работят за McDonald’s. Философията на Рей Крок за последното била, че красивите, млади и усмихнати дами привличали „лоши“ момчета, а той искал McDonald’s да има репутация на семеен тип заведение. Разбира се, с годините много от крайните изисквания по отношение на персонала отпаднали.

Еволюция на логото

Снимка: corporate.mcdonalds.com

Източници

• www.mcdonalds.com
• www.aboutmcdonalds.com
• www.mcdonalds.bg
• www.wikipedia.org
• www.capital.bg
• Grinding it Out: The Making of McDonald’s by Ray A. Kroc, ©Ray A. Kroc 1977
• McDonalds: Behind the Golden Arches by John F. Love, ©John F. Love 1995