Pepsi - най-лошият кошмар за Coca-Cola

PepsiCo е американска компания, производител и дистрибутор на безалкохолни напитки и различни храни, които се разпространяват в търговската мрежа в над 200 държави по света. Централата ѝ е в Пърчейз, окръг Уестчестър, щата Ню Йорк. Тя е собственик на няколкостотин марки, като всяка от тях генерира печалби от над 1 млрд. долара годишно. Газираната напитка Pepsi-Cola е един от най-разпознаваемите ѝ продукти в целия свят.

Създателят на Pepsi-Cola

Създателят на Pepsi-Cola Кейлъб Брадъм.
Снимка: ncpedia.org

Лятото на 1898 г. – лятото, в което в Германия умира Ото фон Бисмарк, а в България се ражда Димитър Талев, се оказва горещо и влажно в Северна Каролина. В малка аптека в американското градче Ню Берн млад аптекар на име Кейлъб Брадъм си прави експерименти с билки, сиропи и сокове с цел да създаде газирана напитка, която да бъде освежаваща за неговите клиенти. Тогава все още не знае, че му предстои да създаде питие, което само след няколко десетилетия ще си купуват хората по цялата планета.

Кейлъб Брадъм е роден в Чинкуапин, Северна Каролина, през 1866 г. в заможно семейство. Още в младежките си години той изпъква не само със своя интелект, но и с невероятна харизма, които го правят популярен сред местното общество. По всичко личи, че налице е била перфектната формула за човек, който е предопределен за велики неща в живота. Кейлъб завършва университета в Северна Каролина, след което постъпва в медицински университет в Мериленд. По време на втората година от следването обаче бизнесът на семейството му претърпява фалит и Кейлъб е принуден да напусне и да си намери работа. За това се мести в Ню Берн, Северна Каролина, и става учител. Голямата мечта за него обаче си остава медицината и затова, когато през 1893 г. разбира, че градската аптека се продава, той веднага я купува. Любопитно е, че Кейлъб успява да убеди собственика да му продаде бизнеса, въпреки че към онзи момент няма никакви пари. Така той получава аптеката на кредит.

Щом става собственик, Кейлъб веднага променя името на „Аптека Брадъм“ и започва да съставя рецепти за цялото общество на Ню Берн. Той успява да превърне аптеката от място, на което отиваш просто за да вземеш лекарствата си, в социално пространство, където образованите хора от града да се събират и да обменят мисли и гледни точки на всякакви теми. В онази епоха е напълно нормално всяка аптека да предлага на клиентите си газирани напитки (за разлика от твърдите напитки, сервирани в ресторантите) и аптеката на Кейлъб не е по-различна. Той се оказва доста добър в приготвянето на напитки свое производство и една от тях става толкова популярна, че местните започват да я наричат „Питието на Брад“ в негова чест. Той обаче предпочита друго име и решава да я нарече Pepsi-Cola.

Произход на името и регистрация на марката

Има множество теории за произхода на името. Според една от тях напитката е кръстена на ензима пепсин (спомагащ храносмилането) и на ядките на растението кола. В рецептата на Кейлъб Брадъм няма кофеин или кола, но заради близкия вкус до популярната Coca-Cola той решава думата да присъства в името. И до ден-днешен обаче остава спорен въпросът дали оригиналната напитка на Брадъм съдържа пепсин. Сред другите теории за името е тази, че Брадъм купува от местен конкурент името Pep-Cola и го променя на Pepsi-Cola. Друга теория пък гласи, че името представлява всъщност анаграма на Episcopal – названието на църквата, която се намира срещу аптеката на Брадъм. Други схващания сочат, че той избира името или от пепсиновия корен (за който се смята, че е една от съставките и който се използва като цяр за стомашни проблеми), или от състоянието диспепсия (лошо храносмилане). Първоначалният вариант на напитката се е приготвял с газирана вода, ванилия, захар, ядки от кола и газирана вода. Pepsi-Cola е регистрирана като търговска марка през 1903 г.

Реклама на Pepsi-Cola във вестник през 1919 г. Снимка: Wikipedia.org

Някакъв вид потвърждение за произхода на името от ензима пепсин е свързан с една от най-ранните известни реклами на Pepsi-Cola (открита на страниците на New Bern Daily Journal от 25 февруари 1903 г.), в която едно от твърденията е, че напитката помага за храносмилането. Друга реклама – от 1908 г., пък твърди, че: Pepsi-Cola представлява абсолютно чиста комбинация от пепсин – това, от което стомахът ви се нуждае в наши дни, – киселинен фосфат и сокове от пресни плодове“. Факт е обаче ,че през 1923 г. Pepsi-Cola вече не съдържа пепсин като съставка.

Реално никой не знае кога „Питието на Брад“ всъщност се превръща в Pepsi-Cola, но когато Кейлъб подава молбата за регистрация на търговска марка през 1902 г., в документите е посочено, че Pepsi-Cola е била в непрекъсната употреба от 1 август 1901 г. През 1906 г. обаче му се налага да регистрира Pepsi-Cola за втори път, тъй като вече съществува продукт, наречен Pep-Cola, регистриран през 1896 г., и патентното ведомство решава, че двете имена са твърде сходни. Вместо да смени името на своя продукт обаче, Кейлъб купува правата върху търговската марка Pep-Cola и отново кандидатства за търговска марка. В тези документи той посочва датата 15 февруари 1896 г. като най-ранната дата за производството на Pepsi-Cola. Въпреки това датата, която повече хора възприемат като тази, на която възниква напитката, е 28 август 1898 г.

Първите възходи и падения

В един момент обаче за Кейлъб Pepsi-Cola започва да представлява по-голям интерес, отколкото аптеката и той си наема асистент, който да отговаря за втората, а той се посвещава на напитката. През първите три месеца на 1902 г. той продава 2008 галона, което е завиден резултат, и той премества производството от задната част на аптеката в по-голямо помещение. До края на първата година Кейлъб продава почти 8 хил. галона, а до 1904 г. – продажбите достигат до почти 20 хил. годишно. Така през същата година той започва да бутилира Pepsi-Cola, а на следващата – да продава франчайзи на Pepsi-Cola Bottling. До 1910 г. има над 280 франчайза за бутилиране в поне 24 щата. До 1907 г. Кейлъб продава над 100 хил. галона годишно, а през 1915 г. Pepsi-Cola Corporation има активи от над 1 млн. долара.

До този момент животът на Кейлъб Брадъм върви само нагоре, но го очакват лоши времена. По време на Първата световна война започват спекулации с цените на захарта, които бясно варират. И въпреки че правителството въвежда ценови контрол, за да ги стабилизира, това не прекратява хаотичното предлагане на захар на пазара. Така през военните години компанията работи на загуба, но Кейлъб вярва, че щом войната приключи, нещата ще се нормализират. Какво се случва обаче? След като военните действия свършват и контролът върху цените е премахнат, цената на захарта скача главоломно. Например през 1918 г. тя е струвала 5 паунда, а през 1920 г. – се повишава на 22 паунда. Така цената на захарта започва да убива печалбата на безалкохолните напитки.

Тук за първи път Кейлъб проявява недалновидност, като последва примера на другите търговци на безалкохолни напитки, които изкупуват огромни количества захар с цел да се предпазят от още по-голямо покачване на цените. Лошо решение! За кратко цената достига връх от 26 паунда, след което рязко пада на 2 паунда. Така Pepsi-Cola се изправя пред толкова голяма загуба, че се оказва невъзможно да се възстанови, въпреки че Кейлъб продава акции и реорганизира работата в компанията. Той дори прави и един отчаян опит – разкрива трайната рецепта за „Pepsi“ пред света с идеята, че като докаже, че тя не съдържа никакви вредни вещества, печалбите ще се увеличат. Така става ясно, че напитката  съдържа 12 компонента, сред които канелено масло, индийско орехче, сок от лайм, лимоново масло, масло от кориандър, захар и други. Но дори и с този отчаян ход Кейлъб просто не успява да събере капитал, който да му позволи да се върне в играта. Така през 1923 г. The Pepsi-Cola Corporation фалира. През 1934 г. 67-годишният Кейлъб Брадъм умира, неспособен да задържи дори и аптеката, от която тръгва всичко.

През 1923 г., когато Pepsi-Cola обявява фалит, нейните кредитори от корпорацията Craven Holding Corporation я купуват за 30 хил. долара, включително и търговската марка. Малко по-късно човек на име Рой Мегаргъл създава Pepsi-Cola Corporation във Вирджиния и закупува всички активни от корпорацията за 35 хил. долара. Мегаргъл е финансист от Уолстрийт, който прави опит да помогне на Кейлъб Брадъм преди компанията му да фалира, но планът му да намери инвеститори се оказва неуспешен. И макар и Мегаргъл да може да прави безпроблемно пари на Уолстрийт, той се оказва не чак толкова добър в управлението на компания за безалкохолни напитки. Той влага лични средства, за да я държи на повърхността и когато през 1929 г. фондовият пазар се срива, той вече няма възможност да финансира Pepsi-Cola. Така през 1931 г. компанията обявява втори фалит – само 9 години след първия.

„Най-лошият кошмар за Coca-Cola“

Чарлз Гут е една от най-колоритните фигури в историята на Pepsi. Именно той е човекът, отговорен за превръщането на напитката в това, което познаваме днес. През 30-те години на миналия век Гут е в бизнеса с бонбони и безалкохолни напитки, но се оказва доста по-далновиден от Мегаргъл. Два месеца преди сриването на борсата, той продава своята компания на корпорацията Loft, като вместо да вземе пари, той получава акции и става член на борда на директорите. Гут и другите акционери губят цяло състояние, когато борсата се срива, но единствен той вижда светлината в края на тунела и решава да се възползва от нея. Така като член на борда на директорите той намира документи, които сочат, че досегашните президент и брод не са управлявали добре компанията. Така той събира всички пари, които са му останали, купува още акции и решава да изхвърли част от старите членове на борда и да ги замени със свои хора. В деня на гласуването на смяната хората от стария борд идват на заседанието само за да се скарат с останалите присъстващи, след което си тръгват. Това обаче се оказва голямата им грешка – с това, че се появяват на срещата, те осигуряват нужния кворум, за да се проведе гласуване и старият борд и президентът на бъдат сменени с хората на Гут.

Чарлз Гут. Снимка: Wikipedia

Гут започва да управлява Loft с железен юмрук. Юмрук, който никой не иска да усети. Гут притежава около 200 магазина за бонбони, като повечето от тях има машина за газирани напитки. През 1931 г. Loft продава над 30 хил. галона Coca-Cola и Гут решава, че това количество е достатъчно, за да получава отстъпка от компанията. От Coca-Cola обаче не се съгласяват да продават с намалена цена и отхвърлят многократно искането на Гут за отстъпка. А, както вече споменахме, Гут не е човек, когото да искаш да ядосаш. Така той решава да купи Pepsi-Cola, за да я превърне в най-лошия кошмар на Coca-Cola.

За да придобие Pepsi-Cola, Гут взима назаем пари от Loft и я купува от Мегаргъл на търг за 10 500 долара. Така седалището се мести в Ню Йорк, а формулата на напитката се променя, за да се доближи повече до тази на Coca-Cola. Последват няколко години на загуба за компанията, но по време на Голямата депресия Pepsi-Cola успява да си спечели популярност, въвеждайки бутилката от 300 мл., като цената ѝ е намалена на 5 цента. И продажбите просто скачат до небесата, тъй като основният конкурент – Coca-Cola, продава двойно по-малко количество за същата сума.

Гут влага целите си усилия в Pepsi-Cola, от което започва да „страда“ другата му компания – Loft. Тя започва да свива все повече печалбите си и за да компенсира загубите, Гут намалява заплатите и надниците на работниците. Заради това те започват ефективна стачка, по време на която обвиняват него за краха на компанията. В един момент нещата ескалират дотолкова, че Гут е принуден да влиза и излиза от офиса си с полицейски ескорт. Така – под натиска на служителите, той напуска Loft и започва да работи на пълен работен ден за Pepsi-Cola.

Така на мястото на Гут идва Джеймс Каркнер. Той успява да убеди служителите на Loft да се върнат на работа. Случило се обаче така, че един от работниците случайно споделил на Каркнер за заема, който Гут взел от компанията, за да купи Pepsi. Така той се консултира с адвокати и започва да го съди. След дълги съдебни битки печели делото срещу Гут и двете компании след сливат, а непосредствено след това Loft бива ликвидирана.

Приобщаване на афроамериканците

През 40-те години президент на Pepsi-Cola става Уолтър Мак. По време на Втората световна война, когато се появява същият проблем със захарта като през Първата световна война и компанията отново започва да запада, той се оказва доста по-далновиден от първия собственик. Мак купува захарна плантация в Куба и така Pepsi-Cola реално не претърпява значителни загуби. Това е ерата, в която американски мъже и жени в униформи заминават отвъд океана, за да се борят за други страни. По това време компанията отваря и свой USO щанд на Таймс Скуеър (USO е организация, за подкрепа на войниците на САЩ зад граница), където над милион семейства оставят послания до американците, които служат по целия свят. Именно в този период Pepsi-Cola се сдобива и с цветовата схема на бутилките, позната и до днес – червено, синьо и бяло.

Снимка: Wikipedia.org

Уолтър Мак остава в историята на Pepsi основно с прозрението, че при маркетинговата стратегия на компанията са пренебрегнати афроамериканците. Той бързо осъзнава, че те са пазарна ниша, към която още никой не се е усетил да се насочи, и Pepsi има шанса да бъде първата, която ще го направи. За да насочи маркетинговата кампания към афроамериканците, Мак наема рекламен агент, който е от т.нар. „негърски вестници“, за да бъде ръководител на екип по продажбите, съставен само от афроамериканци. Той обаче бива разпуснат по време на Втората световна война. Но Мак не се отказва и наема друг афроамериканец, който измисля стратегия, представяща тъмнокожите американци в добра светлина. Като пример може да се посочи реклама на Pepsi, в която щастлива майка държи напитката, докато синът ѝ също посяга към бутилките. Човекът, изиграл детето, е Рон Браун, който след години става министър на търговията в САЩ. Друга кампания пък представя 20 изтъкнати афроамериканци, сред които фотографът Гордън Паркс и нобеловият лауреат Ралф Бънч.

Наред с това Pepsi изпраща из цялата страна екип по продажбите, в който участват само афроамериканци, с цел да се представи напитката. В много от щатите обаче все още има расова сегрегация и заради това екипът е подложен на силна дискриминация. Наложило се е хората да се придвижват със сегрегирани влакове, както и да пренощуват в хотели, предназначени „само за черни“. Ку Клукс Клан им изпраща заплахи, получават такива и от сътрудниците на Pepsi. Въпреки всичко това компанията не се отказва и дори се изправя челно срещу нежеланието на основния ѝ конкурент – Coca-Cola, да наема цветнокожи служители. В резултат на това пазарният дял на Pepsi се увеличава значително. 

Включването на афроамериканците като важна точка в маркетинговата стратегия на компанията обаче приключва с оттеглянето на Мак през 1950 г. Малко след това екипът от чернокожи е премахнат, тъй като много от служителите се опасявали, че така ще изгубят белите си клиенти. На Мак му се налага да си тръгне от компанията заради няколко сериозни грешки, които допуска, сред които прекалено късното влизане на Pepsi на пазара с вендинг машини, което коства на компанията много пропуснати печалби.

Pepsi като нов стил на живот

Неговото място като президент на Pepsi наследява Алфред Стийл, който преди да заеме поста, е бил вицепрезидент на Coca-Cola. Любопитно за него е, че е женен за холивудската филмова звезда Джоан Крофорд, а по-рано през живота си е бил и ръководител на цирк. Това, с което се отличава управлението на Стийл, е, че бързо успява да върне Pepsi обратно към печалбата, като инвестира сериозно в реклама на регионално ниво, тъй като компанията няма средства за национална реклама. Така напитката започва да се представя „агресивно“ в супермаркети, по пазари и по вендинг машини. По този начин компанията успява да заеме отново мястото си като основен производител на газирани напитки за по-малко от десетилетие. Стийл успява да утрои печалбите на Pepsi.

След края на Втората световна война Алфред Стийл и съпругата му Крофорд пътуват навсякъде заедно и рекламират Pepsi като нов стил на живот. След смъртта на съпруга ѝ актрисата влиза в борда на директорите.

Към този момент американците започват все повече да обръщат внимание на теглото си и рекламната стратегия на Pepsi се съобразява с това. Създават се много реклами, които популяризират ниските калории в продукти на компанията със слогани като „Ободрява, без да подува“ и „Леко и освежаващо“.

През 1958 г. иновациите продължават с появата на познатата ни и днес усукана бутилка. По същото време се прави и нова кампания за реклама на напитката, която гласи: „Общувай свободно, вземи Pepsi”. Година по-късно в Москва на Американското изложение съветският премиер Никита Хрушчов и вицепрезидентът Ричард Никсън посещават щанда на Pepsi и медиите по цял свят разпространяват снимки на световните лидери с бутилка в ръка.

„Поколението на Pepsi“ и битката с Coca-Cola“

През следващите години компанията сменя различни ръководители, като всеки от тях допринася с нещо за нейното развитие и успех. Появява се обаче нов проблем – на Pepsi започва да се гледа като на евтина газирана напитка – от онези, които се купуват от магазина за всяка семейна или приятелска вечеря, но етикетът на бутилката никога не се показва пред гостите. Така на компанията се налага да промени това възприятие у клиентите си. Това става чрез промяна на маркетинговата стратегия, която пред 1958 г. успява да превърне Pepsi в газираната напитка, която е предпочитана от модерните млади хора. Така в средата на 60-те години САЩ се изпълва с тийнейджъри, родени малко след Втората световна война и наречени „Поколението на Pepsi“.

Освен това компанията продължава да развива и външния си вид, като през годините прави малко промени в продуктите – промяна на логото, замяна на досегашната бутилка с права и др. Заедно с това от поточната линия слизат и нови продукти – Pepsi с лайм или лимон, както и диетична версия на напитката. Най-голямата промяна обаче настъпва през 1965 г., когато компанията се слива с Frito-Lay (компания за чипсове и снаксове) и се превръща в PepsiCo.

Снимка: pepsico.com

През 1975 г. Pepsi представя Pepsi Challenge – маркетингова компания, която организира сляпа дегустация между нейния продукт и този на големия им съперник – Coca-Cola. По време на тези слепи дегустации мнозинството от участниците избират Pepsi за по-добрата от двете безалкохолни напитки. През следващите години компанията инвестира сериозно в реклама с участие на знаменитости като Майкъл Джексън, Тина Търнър, Майкъл Джей Фокс, Джо Монтана, Дан Марино, претендентката за вицепрезидент Джералдин Фераро и много други, които им помагат да се рекламират на младото поколение. Така не след дълго Pepsi се превръща в безалкохолна напитка №1, продавана в американските супермаркети. Тепърва предстои да завладее и света.

Pepsi Challenge и маркетинговата стратегия оказват огромен ефект и все повече хора започват да предпочитат Pepsi пред Coca-Cola. В резултат на това от Coca-Cola взимат решение да променят формулата си така, че да прилича повече на този на Pepsi. От Pepsi се възползват от тази ситуация и обявяват за спечелена войната срещу основния си конкурент. По този повод тогавашният президент на компанията Роджър Енрико дава един почивен ден на служителите си, за да отпразнуват победата. Скоро обаче Coca-Cola се принуждава да се върне към старата си формула заради големият шум, който Pepsi вдига около промяната.

По-късно Pepsi включва към компанията и други марки, сред които Lipton, Ocean Spray и Starbucks. Така Pepsi продължава да разширява дейността си в световен мащаб и почти всяка нация на земята или си има собствен завод за бутилиране, или поне има достъп до продуктите на компанията. През 1993 г. печалбите на Pepsi-Cola надхвърлят 1 млрд. долара, а през 1998 г. компанията отпразнува своята 100-годишнина. До 1997 г. PepsiCo притежава KFC, Taco Bell и Pizza Hut, a през 2005 г. за първи път надминава Coca-Cola по пазарна стойност.

Как Pepsi става шеста военна сила в света

Звучи като заглавие на скучна комедия. Ама не е. Всичко започва с желанието на американския президент Дуайт Айзенхауер през 1959 г. да покаже американския начин на живот на гражданите на СССР, както и какви са предимствата на капитализма пред комунизма. Така правителството на САЩ организира в Москва „Американско национално изложение“ и изпраща Ричард Никсън (по това време вицепрезидент) да представлява американското правителство там.

Снимка: pepsico.com

По време на изложението се провежда среща на съветския лидер Никита Хрушчов с Никсън, които разговарят основно за различните режими в страните си и всеки се опитва да обясни на другия защо начинът на живот в неговата страна е по-добър. Историите за случилото се след това са две. Според едната този разгорещен разговор и високите юлски температури стават причина Хрушчов да започне видимо да се поти. Тогавашният вицепрезидент по маркетинга на Pepsi Доналд Кендъл забелязва това и за да помогне на Хрушчов, му подава чаша Pepsi. Според други теории Никсън предлага на Хрушчов да опита две чаши – една с Pepsi, направена с вода от СССР, и една – с вода от САЩ, и да каже коя му харесва повече. Съветският лидер, разбира се, дава преимущество на водата от СССР, но после се оказва, че напитката в двете чаши е една и съща. Смята се, че това е била добре замислена маркетингова стратегия от Никсън и Pepsi. Коя история е истинската – остава само да гадаем. Факт е обаче, че снимката, която е заснета точно в този момент, започва да се разпространява по целия свят и така се превръща в най-силната реклама за компанията.

Така Съветският съюз и Pepsi решават да подпишат споразумение за продажбата на продуктите на марката в страната. Малко преди то да бъде сключено обаче, възниква сериозен проблем – как СССР ще плаща на Pepsi.

Към онзи момент Съветският съюз е изолиран от останалия свят и няма достъп по чуждестранна валута, а обмяната на рублата на международния пазар е невъзможна. Двете страни обаче не желаят да се откажат от сделката и така измислят интересно решение – СССР да плаща с водка. Правителството на Съветския съюз, разбира се, има огромни количества водка, защото по-голямата част от марките са собственост на държавата.

Съветският вариант на етикета на Pepsi-Cola. Снимка: Wikipedia.bg

И така договорката е, че СССР ще плаща за Pepsi със „Столичная“ – водката, която е създадена по рецепта на руския химик Дмитрий Менделеев (създател на периодичната таблица), произведена за първи път през 1901 г. С това споразумение Pepsi става първият западен продукт, който навлиза на съветския пазар. Заедно с това компанията се появява за първи път и на американския пазар за алкохолни напитки със своята водка.

До 1989 г. обаче ожаднелият американски народ се насища на руската водка и на СССР и Pepsi им е нужно ново споразумение. Към онзи момент компанията за безалкохолни напитки вече е отворила повече от 20 фабрики в Съветския съюз. Новото споразумение е на стойност 3 млрд. долара – сума, която е невъзможно да бъде платена във водка, и съветското правителство намира решение – то предлага военно оборудване, което е останало от Студената война. Така предлага на Pepsi да ѝ плати в подводници, фрегати, крайцери и др. Американската компания приема договора, защото иска да продължи да присъства на съветския пазар.

С цялата тази огнева мощ Pepsi индиректно се превръща в шестия по големина военноморски флот в света. Естествено американското правителство не било особено доволно, че една корпорация внезапно започнала да разполага с такава огромна военна мощ, която може спокойно да се конкурира с тази на повече от половината свят.

Тогава вече станалият изпълнителен директор на Pepsi Доналд Кендъл – същият, който запознал Хрушчов с напитката, отговорил на притесненията на САЩ, като им казал: „Разоръжавам Съветския съюз по-бързо от вас“. Военната мощ на компанията обаче не продължила дълго, тъй като тя взела решение да продаде придобитото въоръжение за скрап.

Снимка: Pixabay.com

Опазване на околната среда

По информация на неправителствената екологична организация Greenpeace челната тройка на най-големите замърсители на околната среда в света всяка година са PepsiCo, Coca-Cola и Nestle. Заради това компаниите се включват в глобалния ангажимент „Нова икономика на пластмасата“, като по този начин декларират своето желание да намалят в максимална степен употребата на необработена пластмаса.

Сред стратегиите, които PepsiCo прилага, са използване на повече рециклируеми материали в опаковките на продуктите си. Например започва използване на смола в производството на пластмасовите бутилки, което води до намалено тегло и така и до намаляване на обема на изкопаемите горива, необходими за транспортирането им в различните точки на света. А през 2009 г. компанията пуска и първите 100-процента рециклируеми бутилки на марката Naked Juice. Освен това компанията поставя и интерактивни контейнери за рециклиране в супермаркети, търговски центрове и бензиностанции с цел да се подобри възможността на клиентите за рециклиране.

Също така през 2009 г. PepsiCo започва тестовото внедряване на така наречените „зелени вендинг машини“, които намаляват потреблението на енергия с 15%. Компанията разработва тези машини в координация с организацията Greenpeace, която описва инициативата като „трансформиране на индустрията по начин, който ще бъде по-щадящ климата“

През 2020 г. PepsiCo се обединява с френската стартъп компания за биохимия Carbios, за да популяризират заедно нов метод за рециклиране на използвани пластмасови бутилки. Този метод използва ензими за разтваряне на пластмасата и така крайните остатъци могат да се използват за производството на текстил.

С грижа за здравето

Производителите на газирани напитки и пакетирани храни често биват критикувани заради качеството на някои от съставките, които използват в своите продукти. И най-вече – високото съдържание на захари. Затова PepsiCo си поставя за цел до няколко години да произвежда повече нискокалорични и диетични продукти, както и да преразгледа количеството на добавената захар в газираните и безалкохолните си напитки, които имат висока калорийност.

В момента в 60% от напитките на компанията има допълнително 100 ккал, независимо от техния обем. Поставената цел е да се намалят до 33% обемите на продуктите с високо захарни съдържание през следващото десетилетие.

Освен това през 2010 г. PepsiCo се присъединява към инициативата „Да се движим!“ на Мишел Обама, която се стреми да насърчи по-здравословните възможности за хранене в държавните училища, както и да подобри етикетирането на хранителните вещества на храни. Сред целите е и насърчаването на физическата активност на децата. Всички компании, които се включиха в тази инициатива, колективно намалиха един трилион калории в техните продукти, продадени до края на 2012 г., както и 1,5 трилиона калории – до края на 2015 г.

Снимка: britneyspears.fandom.com

Компанията с май-много популярни рекламни лица

Pepsi-Cola е компанията, в чиито реклами участват най-много популярни личности. През 80-те години кралят на попа Майкъл Джексън участва в нейна реклама, а сред другите звезди, които биват заснемани с бутилка от напитката, са Тина Търнър, Глория Естефан, Бионсе, Пинк, Енрике Иглесиас, Фърги, Лионел Меси, Тиери Анри и др. А за снимката си с Pepsi Бритни Спиърс взима най-високият хонорар в историята на търговските реклами – 94 млн. долара. Никоя друга компания в света не може да се похвали с толкова много звезди, които са допринесли за нейното формиране и развитие.

Източници

• Pepsico.com
• Pepsi.bg
• Wikipedia.org
• Wikipedia.bg
• Sodamuseum.com