Sony - магнетофон, уокмен, джобна камера, дискета и още революционни иновации
Sony Group е международна корпорация, осъществяваща дейност в следните основни сегменти: игри и мрежови услуги, музика, картини, развлекателни технологии и услуги (мобилни комуникации и продукти, домашни развлечения и аудиопродукти), решения за изображения и сензорни услуги. Sony Group също така предлага финансови услуги и развива дейности и в други области, например медицина, образование и интернет. Групата е един от най-големите производители на електронни и мултимедийни продукти в света. Президент и главен изпълнителен директор е Кеничиро Йошида. Седалището на компанията се намира в Токио, Япония. Sony Group разполага със собствен изследователски център, разположен също в Токио. За фискалната година, приключваща на 31 март 2022 г., консолидираните приходи от продажби и оперативните приходи са в размер на 9 921 500 милиона йени. Към същата дата за компанията работят 108 900 души.
Основатели на компанията
Масару Ибука (1908 – 1997) - Масару Ибука е роден на 11 април 1908 г. в Нико, Япония, в префектура Точиги. Ибука се интересува от радиопредавания и радиооборудване още като млад и е запален радиолюбител. Баща му е пивовар и всички са очаквали младият Ибука да поеме семейния бизнес. Масару посещава гимназията „Васеда“ и университета „Васеда“, където учи химическо инженерство. Когато завършва през 1933 г., той започва работа във Фотохимичната лаборатория, която записва и обработва филмови ленти. Тук той се занимава с изследване на технологията за звукозапис върху филмови филми (1933 – 1937 г.) През 1933 г. едно от неговите открития, форма на елемента неон с приложение при предаването на светлина, печели награда на Парижкото изложение – международен научен панаир, провеждан във Франция. Джеймс Киркъп от лондонския вестник Independent описва Масaрy Ибука като „гениален студент изобретател“. От 1937 до 1940 г. той е мениджър на отдела за радиотелеграфия на Nippon-Ko-On (Японска ауидио-оптична промишлена корпорация). По-късно, през 1940 г., напуска Nippon-Ko-On и се присъединява към Japan Measuring Instrument Co., Ltd, където участва в изследователска дейност в областта на релетата и телекомуникационните системи.
През 1936 г. Ибука се жени за Секико Маеда, дъщеря на човек с близки връзки с японската монархия. Той има две дъщери и син. Бракът завършва с развод, но помага на Ибука да влезе във военно-промишления комплекс на Япония. По време на Втората световна война той се присъединява към Комитета за военновременни изследвания към Имперския флот и работи върху ракети с топлинно насочване, като създава усилвател, предназначен да помогне на пилотите на самолети да откриват подводници. Тук той среща своя бъдещ партньор Акио Морита.
Основаване на Sony - През 1945 г. Ибука напуска флота и отваря радиосервиз в универсален магазин в Токио. По-късно с капитал от 190 000 йени той основава Tokyo-Tsushin Kenkyusho (Токийска лаборатория за телекомуникации) след сливане в Tokyo-Tsushin-Kogyo Co. През 1946 г. друг японски изследовател, Акио Морита, разбира за начинанието на Ибука чрез статия във вестник и изявява желание да работи с него. Така той присъединява към Ибука и двамата съвместно основават Tokyo Tsushin Kogyo K.K. (Tokyo Telecommunications Engineering Corporation). Морита успява да осигури първите средства за компанията.
През 1950 г. те успяват да получат лиценз за работа по транзисторната технология, като стават една от първите компании, които използват транзисторната технология за невоенни цели. През същата година компанията пуска на пазара първия в Япония магнетофон – модел G. През 1958 г. компанията пуска още едно транзисторно радио, което е първото по рода си. Скоро компанията започва да предоставя услугите си и на международни клиенти.
През 1958 г. Tokyo Tsushin Kogyo K.K. е преименувана на Sony, след като съоснователите осъзнават, че американците имат проблеми с произнасянето на името на компанията. Следващото голямо изобретение на компанията е първият в света транзисторен телевизор. През 1967 г. Sony Co. пуска първия си цветен телевизор, наречен Sony Trinitron. Ибука изпълнява длъжността президент на компанията от 1950 до 1971 г., след което става председател на управителния съвет на Sony. През 1976 г. напуска компанията и се пенсионира. След оттеглянето си пише книги в областта на образованието и отглеждането на деца. Автор е и на биография за Соичиро Хонда, който е основател на компанията Honda и негов личен приятел. Умира в Токио на 19 декември 1997 г. от сърдечна недостатъчност.
За приноса си областта на технологиите Ибука е удостоен с множество национални и международни отличия. Той получава три почетни докторски степени от три различни институции, а именно от университета „София“ (1976 г.), Токио, университета „Васеда“, Токио (1979 г.) и университета „Браун“, САЩ (1994 г.). През 1992 г. Ибука получава една от най-високите награди на Япония – Ордена на културата, връчен от самия император.
Акио Морита (1921 – 1999) - Акио Морита е японски бизнесмен, който е съосновател, президент (от 1971 г.) и председател на борда (от 1976 до 1994 г.) на Sony Corporation. Морита произлиза от семейство, което се слави с дълга традиция в приготвянето на саке, и от него се очаква да наследи и продължи семейния бизнес. Вместо това той проявява ранен интерес към технологиите, като в крайна сметка се записва в Имперския университет в Осака и завършва през 1944 г. специалност „Физика“. По време на Втората световна война той е назначен във военновъздушната армия в Йокосука, където се среща Масару Ибука – представител на индустрията в Комитета за военновременни изследвания. Двамата стават добри приятели и съвместно разработват системи за топлинно насочване и устройства за нощно виждане.
След войната Морита започва да преподава в Токийския технологичен институт, като същевременно работи с Ибука за създаване на комуникационна лаборатория в Токио. През 1946 г. те основават съвместно Tokyo Tsushin Kogyo K.K., преименувана на Sony Corporation през 1958 г. Морита се занимава основно с финансовите и бизнес въпроси. Също така той отговаря за маркетинга на продуктите на Sony в световен мащаб. Някои от продуктовите успехи на Морита и Ибука включват ранни потребителски версии на магнетофона (1950 г.; Ибука е разработил магнитна записваща лента година по-рано), транзисторното радио (1955 г.) и транзисторното радио с джобен размер (1957 г.).
Морита има корпоративна визия с глобален обхват. През 1961 г. под ръководството на Морита Sony става първата японска компания, листвана на Нюйоркската фондова борса. За да опознае и разбере по-добре американските бизнес практики и американския начин на мислене, през 1963 г. той се премества със семейството си в Съединените щати за една година. След като продуктите на Sony започват да генерират значителни продажби в международен план, по предложение на Морита Sony разкрива фабрики в Съединените щати и Европа. Морита става изпълнителен вицепрезидент на Sony Corporation през 1959 г., президент през 1971 г. и председател и главен изпълнителен директор през 1976 г.
С иновативните потребителски продукти, разработени от Ибука, и бизнес разбиранията на Морита Sony се превръща в основен фактор в областта на електрониката. Морита е пионер в концепцията за брандиране, като държи наименованието Sony да е видно на всички продукти, и отказва да продава продукти на други фирми, ако не носят името Sony. Търговският нюх на Морита му позволява да разпознава потенциала на новите продукти. По негово настояване преносимият касетофон Sony Walkman е разработен и пуснат на пазара, въпреки че повечето ръководни лица в компанията са на мнение, че той няма да има успех. Решението се оказва много успешно и Sony Walkman e един от най-популярните потребителски продукти на Sony през 80-те и 90-те години на XX век.
Не всички решения на Морита обаче са толкова успешни. Със същата вяра и решимост, с която инвестира в печеливши продукти, той понякога инвестира и в грешни такива. Например Sony е един от първите производители, които пускат на пазара видеокасетофони (VCR) за домашна употреба, но версията на Sony – Betamax (Beta), скоро е изместена от по-популярната VHS версия. Изминава известно време, преди Морита да позволи на Sony да премине към индустриалния стандарт VHS. След проблема с Beta Морита заключава, че Sony трябва да създаде партньорства с други компании за електроника. Поради това, когато Sony разработва CD диск за съхранение, който в крайна сметка ще революционизира съхранението на компютърни данни и музикалната индустрия, това се случва в партньорство с нидерландската компания Philips Electronics NV, за да се гарантира, че индустриалният стандарт за продукта е постигнат от самото начало.
С нарастването на авторитета на Sony нараства и този на Морита в международната бизнес общност. Той е член на редица съвети, представляващи японския бизнес. Той е заместник-председател на Японската федерация на икономическите организации (Keidanren), която има значително влияние върху решенията на японското правителство относно бизнеса и икономиката. Морита също така е дългогодишен член на Групата за икономически отношения между Япония и САЩ. Акио Морита е удостоен със степен почетен доктор по право от Университета на Пенсилвания и колежа „Уилямс“.
Акио Морита участва тясно в управлението на компанията Sony до пенсионирането си поради влошено здраве през 1994 г. Умира през 1999 г. на 78-годишна възраст. Морита и съпругата му Йошико имат двама сина и дъщеря.
История на компанията
Възстановяване от пепелта - През септември 1945 г. Масару Ибука се завръща в Токио, за да започне работа в пострадалата от войната столица. Работилница за Ибука и неговата група става тясна стая с телефонна централа, разположена на третия етаж на универсалния магазин Shirokiya. Едва оцеляла от пожари, сградата е с пукнатини. Новият офис е малък и мрачен, дори няма прозорци. През октомври Ибука и неговата група създават Tokyo Tsushin Kenkyujo (Totsuken) или „Токийски изследователски институт по телекомуникации“. Въпреки че всички са нетърпеливи да работят за новата компания и да помогнат за възстановяването на следвоенна Япония с инженерните си познания, в началото никой не знае какво точно трябва да правят. Повечето от заплатите се изплащат от малките и намаляващи спестявания на Ибука. За да останат в бизнеса, те трябва да направят нещо. След войната японците са жадни за новини от света. Фабриката на Ибука започва да поправя радиостанции и да изработва късовълнови преобразуватели или адаптери. Търсенето на такива радиостанции бързо нараства. Работата на Ибука предизвика интерес и за нея е написана статия в местен вестник. Акио Морита я прочита и пише на Ибука, който му предлага да се присъедини към неговата група на непълен работен ден. Морита приема предложението и двамата приятели отново се събират.
Впоследствие фабриката на Ибука работи върху създаването на електрическа готварска печка за приготвяне на ориз (оризовар), която обаче се оказва провал и не достига до пазара.
Други продукти обаче са много успешни. Такъв е волтметърът с вакуумна тръба, който започва да се доставя на държавните служби.
Създаване на Tokyo Tsushin Kogyo (Токийска телекомуникационна инженерингова корпорация)
На 7 май 1946 г. повече от двадесет служители присъстват на церемонията по създаването на компанията Tokyo Tsushin Kogyo (Totsuko). Тъстът на Ибука, Тамон Маеда, е назначен за президент на новата компания. Маеда е бивш министър на образованието в два от следвоенните кабинети на Япония. За да генерира средства, Ибука проектира електрическа отопляема възглавница, насочена към потребителите през зимните месеци. Тънка решетка от никел-хромова тел е поставена между два листа подсилена хартия вътре в тапицирана с кожа и плат възглавница. Това е доста опасно изобретение, тъй като възглавницата няма термостат. За да се застраховат от провал, Ибука и колегите му решават да продават възглавницата от името на измислена компания (Ginza Nessuru Shokai). Тъй като по това време в Япония нищо не достига и въпреки опасността от пожар и токов удар, възглавницата е много търсена.
Преместване в „Готеняма“ - С разрастване на дейността малкият офис без прозорци вече става тесен за компанията и тя се премества в сградата „Токуя“ в квартал „Гинза“, запазвайки и стария офис. По това време компанията получава поръчка от NHK (Националната радиоразпръсквателна станция) да преобразува безжично оборудване за военна употреба в релейни приемници за приложения за излъчване. Работата с държавната NHK и правителството върви добре и компанията започва да реализира стабилна печалба. Нуждата от още по-голямо пространство става очевидна и Ибука и Морита след дълго търсене успяват да намерят подходяща сграда в „Готеняма“, квартал „Шингава“, използвана за склад.
Първият магнетофон в Япония - Ибука и Морита често посещават щаба на окупационните сили в сградата на NHK. Един ден член на секцията за гражданска информация и образование им показва магнетофон. Звукът е забележително добър. „Това е. Това е, което трябва да произвеждаме за потребителския пазар. Има голям потенциал. Нека го направим с лента“, казва Ибука. Така всички усилия на компанията се насочват към разработването на записващо устройство с лента. Първоначално инженерите в компанията успяват да изработят лента, покрита с магнитен прах.
След това създават и устройството, което да я използва. Така се ражда първият магнетофон в Япония.
Изданието от 15 март 1950 г. на списанието Mainichi Graph съдържа статия със снимка на „касетофона“ на Totsuko. Тя гласи: „Това е машина за запис на лента, която скоро ще бъде масово произвеждана в Япония. Може да се нарече „говореща хартия. Според производителя той ще се окаже много удобен, където и да се използва, а „говорещите списания“ и „говорещите вестници“ ще станат реалност в бъдеще“.
През март 1951 г. след дългоочакваното му завършване магнетофонът, модел H, става първият потребителски модел магнетофон, пуснат на пазара. Тежи „само“ 13 кг. Той е много търсен в училищата и училищните поръчки се увеличават. По това време използването на аудио-визуални помощни средства в училищата току-що е започнало, като целта е да се премине от предвоенния образователен модел на Япония, основан на концептуални практики, към такъв, при който се използва аудио-визуални учебни помагала.
Ибука отива в САЩ - През март 1952 г. Ибука решава да посети Съединените щати за три месеца с цел проучване на американските технологии и пазари. По това време продажбите на магнетофони в Япония са ограничени до образователния пазар, съсредоточен около училищата. Ибука силно желае да разшири този пазар – той се надява сам да види как американските потребители използват магнетофони. И ако е възможно, иска да наблюдава как магнетофоните се произвеждат от американски компании на техните поточни линии.
След завръщането на Ибука двамата с Морита решават да се насочат към разработването и производството на транзистори, подходящи за радиостанции. За целта през 1954 г. те построяват завод в Сендай.
В края на октомври в него са произведени първите транзистори и диоди, които веднага са изкупени.
През 1955 г. компанията пуска на пазара първото транзисторно радио – TR-55.
През 1957 г. компанията предлага на пазара първото джобно транзисторно радио (TR-63).
Totsuko става Sony - Тъй като бизнес дейностите на компанията се развиват добре и продуктите са много търсени, Ибука и Морита решават да навлязат и на пазари извън Япония. За целта обаче трябва да променят името на компанията и да измислят такова, което е да е лесно за произнасяне на всички езици. След внимателно обмисляне избират името Sony, което произлиза от латинската дума sonus („звук“, „звуков“) и английската умалителна дума sonny („синче“). Компанията Tokyo Tsushin Kogyo KK започва да използва името Sony като търговска марка през 1955 г. Три години по-късно, през 1958 г., компанията приема същото име и се преименува на Sony Corporation. Идеята е под това ново име тя да осъществява продажби на външните пазари и най-вече в САЩ. Компанията, която ще извършва дейност на вътрешния пазар, е наречена Sony Shoji.
Кражбата като реклама - Подготвяйки откриването на собствен офис в Ню Йорк, Sony складира в града 4 000 броя от модела TR-63. Складът, в който се съхраняват, обаче е ограбен, като са откраднати всичките 400 кашона. По това време в склада има радиоапарати и на други производители, но са взети само тези на Sony. Новината за кражбата е водеща за местните радиостанции и става основна тема на разговорите в града. Дори вестник New York Times пише за нея. Въпреки че откраднатите продукти са на стойност 100 000 долара и представляват сериозна загуба за Sony, мълвата за кражбата популяризира името на компанията на американския пазар и допринася за бума на продажбите през следващите години.
Първият преносим телевизор в света - След като инвестира значителни средства и усилия в нови научни открития и изобретява диода и електронно-лъчева тръба, през 1960 г. Sony пуска на пазара първия преносим телевизор за директно гледане (TV8-301).
Въпреки че телевизорът е революционен за времето си, той често се разваля. Поради тази причина през 1962 г. Sony пуска на пазара усъвършенстван модел (TV5-303).
Изобретенията на Sony следват едно след друго. Калкулаторът MD-5 на Sony, който използва интегрални схеми, става хит на Световния панаир в Ню Йорк през 1964 г. Освен това той е първият в света настолен калкулатор с транзистор. MD-5, способен да извършва изчисления с дължина до 8 цифри. Дори получава награда за лекотата на работа. Дотогава електронните калкулатори са можели само да събират и изваждат.
Заради високата му цена е решено този калкулатор да се предлага само на дизайнерски или счетоводни компании. Но и те не проявяват особен интерес към него, тъй като са свикнали да работят с механични калкулатори. Така този нов и обещаващ продукт не постига пазарен успех.
Подпомагане на IBM - През януари 1965 г. IBM, най-уважаваната компютърна компания в света с дял от 70% на световния пазар, сключва договор със Sony за предоставяне на техническа помощ при производството на магнитна лента за компютърна употреба. Индустриалният свят e удивен, че IBM иска техническа помощ от Sony. Съгласно договора Sony ще предостави технологията за производство на магнитна компютърна лента и ще предприеме съвместно проучване за нов носител на магнитна лента. През януари 1966 г. Sony започва да предоставя техническа помощ на IBM с одобрението на японското правителство.
Chromatron - Завършен и показан в сградата на Sony през септември 1964 г., цветният телевизор Chromatron привлича вниманието на медиите и на широката общественост. Въпреки това растящите производствени разходи и честите повреди правят масовото производство неосъществимо.
Trinitron - На 15 април 1968 г. потребителският цветен телевизор Trinitron, KV-1310, е официално представен на пресконференция в сградата на Sony, където реакцията на чуждестранни и японски репортери e по-добра от очакваното. В края на пресконференцията Ибука прави коментар, който никой не очаква: „Trinitron ще бъде пуснат в продажба в средата на октомври и до края на годината ще произведем 10 000 бройки“. Това е много смело изказване, тъй като до този момент са произведени едва 10 тестови модела. Компанията обаче успява за по-малко от половин година да пусне серийното производство.
През 1970 г. Sony става първата японска компания, чиито акции са регистрирани на Нюйоркската фондова борса.
Betamax - На 16 април 1975 г. Sony представя видеорекордера за потребителска употреба SL-6300 Betamax, който работи с видеокасета, позволяваща запис от 60 минути.
Да слушаш музика, докато се разхождаш - През 1979 г. Sony пуска на пазара портативен стереокасетофон Walkman (TPS-L2), който надминава всички очаквания и става световноизвестен. Walkman създава напълно нов пазар за преносими стереосистеми и се превръща в много обичан продукт по целия свят. През юни 1989 г., 10 години след пускането на пазара на първия модел, общият брой на произведените устройства Walkman надхвърля 50 милиона, а през 1992 г. достига 100 милиона. През 1995 г. общото производство на устройства Walkman достига 150 милиона., До момента са произведени над 300 различни модела Walkman, включително специален модел за 15-ата годишнина.
Първият в света цифров CD плейър - На 31 август 1982 г. в Токио е направено съобщение, че четири компании, Sony, CBS/Sony, Philips и Polygram, съвместно са разработили първата в света CD система. Тези компании обявяват, че ще започнат продажби на домашните си пазари през есента. От вечерта на 31 август до следващата сутрин има множество новинарски репортажи за CD системата, в които тя се рекламира като „настъпването на цифровата ера“. CD плейърът е лек и компактен, предлага функция за избор с едно докосване и използва носител (компактдиск), който е много издръжлив. На 1 октомври 1982 г. Sony пуска на пазара модела CDP-101, в който компактдискът е разположен хоризонтално. След пускането на пазара на CD плейъра от Sony почти всички други хардуерни компании обявяват, че ще пуснат на пазара продукти, базирани на стандарта на Sony и Philips. Компактдискът става основният аудионосител само четири години след представянето му. До 1988 г. годишно се произвеждат 100 милиона компактдиска. До 1992 г. производството на компактдискове се утроява до 300 милиона годишно.
Две години по-късно, през 1984 г., Sony започва производството на първия в света преносим CD плейър, D-50, който се събира в ръката. D-50 е с размерите на кутийка за CD и предлага подобни функции като CDP-101, но без дистанционно управление и функции за повторение. Целта на Sony e да достигне 50% пазарен дял от световния пазар на CD плейъри. В един момент Sony дори постига 70%.
През 1985 г. на пазара е пусната 8-милиметрова видеокамера CCD-V8.
През 1989 г. стартира производството на компактната и лека 8-милиметрова видеокамера с джобен размер, Handycam CCD-TR55.
Навлизане в силно конкурентна нова бизнес област - Развитието на цифровите технологии и компютрите на Sony има дълга история. Първият продукт, свързан с компютри, е SOBAX, настолен калкулатор, представен през 1967 г. Въпреки това Sony се оттегля от този пазар през 1972 г. поради ценова война с конкурентите. Използвайки транзистори като превключващ елемент, SOBAX има потенциала да пренесе Sony на пазара на преносими компютри. И все пак Sony не успява да развие този продукт в бизнес модел. Повлияни от разработката на микропроцесора на Intel Corp. през 1971 г., персоналните компютри (PC) са представени няколко години по-късно и светът тръгва по пътя на цифровизацията. Ръководството на Sony обаче твърдо застава зад убеждението, че „ядрото на електронния бизнес на Sony винаги ще бъде аудио-визуално оборудване за масовия потребител“, и потиска усилията си за научноизследователска и развойна дейност в компютърната област. Все пак Sony прави опит да пробие на този нов и перспективен пазар.
През декември 1980 г. усилията на Sony в областта на офис автоматизацията в крайна сметка водят до представянето на англоезичния текстообработващ процесор Series 35 и преносимата пишеща машина Typecorder, която включва дисплей с течни кристали. И двата продукта са насочени към американския пазар. В областта на микрокомпютрите през 1982 г. е представена серията SMC-70 – микрокомпютър с висококачествени графични възможности. В сферата на домашните компютри моделът на Sony HIT BIT, който съответства на разработвания от Microsoft MSX стандарт, е пуснат на пазара през ноември 1983 г. За съжаление, в разгара на компютърния бум Sony не успява да установи присъствие на този пазар въпреки непрекъснатите усилия на екипа, разработващ продуктите. Производството на свързаните с компютри продукти на Sony, пуснати през 80-те години на миналия век, в крайна сметка е прекратено поради липса на интерес от страна на пазара.
Въпреки тези обстоятелства един компютър, пуснат на пазара през януари 1987 г., е добре приет и търсен. Това е системата NEWS (Network Engineering Workstation) – инженерна работна станция, предназначена за използване като инструмент за автоматизиран дизайн.
Разработване на нов носител за запис – 3,5-инчовото многофункционално устройство - През 1980 г. Sony създава буквално от нулата 3,5-инчов записващ диск (дискета) и дисково устройство, което да работи с него (флопи диск). През 1982 г. Hewlett-Packard Co. (HP) иска от Sony да използва 3,5-инчовото многофункционално устройство за разработвания нов компютър. Други производители на компютри също проявяват интерес към устройството и технологията започва да се налага като стандарт. През 1984 г. Sony успява да убеди ANSI (Американския национален институт за стандартизация) да одобри 3,5-инчовото многофункционално устройство. След това форматът на Sony е признат от LS (Японското ведомство за индустриални стандарти) и ECMA (Европейската асоциация на производителите на компютри). През 1984 г. 3,5-инчовото многофункционално устройство е признато за международен стандарт от ISO (Международната организация по стандартизация).
Първата литиево-йонна акумулаторна батерия - През юли 1987 г. Sony започва разработването на литиево-йонна батерия, която е надеждна, безопасна и издръжлива и може да се презарежда. Батерията не може се повреди от вода, което я прави безопасна. Продуктът е официално представен през 1990 г., а Sony създава нова поточна линия, която може да произвежда 100 000 единици месечно. Новата батерия позволява над 1 000 зареждания и се равнява на над 1 300 непрезареждаеми алкални батерии с манганов диоксид. Продуктът е революционен и много успешен. В резултат на това конкурентните производители на батерии също започват да произвеждат литиево-йонни батерии.
След като разработва първата литиево-йонна батерия, Sony все още поддържа висок пазарен дял и е водеща компания в тази област. Така например през 1995 г. Sony успява да разработи модул за литиево-йонна батерия за използване в електрически превозни средства.
Навлизане в бизнеса с компютърни видеоигри. Революцията PlayStation
Революцията в цифровите технологии има за резултат създаването на нови носители (медии) и интегрирането на компютри, телекомуникации и телевизия в едно цяло. Sony прилага цифрова технология към аудиопродукти за първи път с разработката на компактдиска. Десет години по-късно той е използван отново за разработването на MiniDisc, който води до предлагането през 1992 г. на пазара на нов персонален музикален носител. През десетгодишния период между тях продукти като CD-ROM и Video CD също са добавени към гамата на Sony от мултимедийни продукти. Един продукт обаче се отличава в тази гама – конзолата за видеоигри Sony PlayStation. През 1994 г. Sony пуска на местния пазар 32-битовата система за видеоигри PlayStation, който по това време е доминиран от Nintendo Co., Ltd. Няма никакви гаранции за успех. Продуктът обаче предизвиква толкова голям интерес, че хората чакат на дълги опашки, за да го видят.
Наличните 100 000 бройки са продадени още през първия ден, а през следващите 6 месеца са продадени над 1 милион единици. През есента на 1995 г. PlayStation вече се продава в Европа и САЩ. Към месец май 1996 г. са продадени над 5 милиона единици. Конзолата за видеоигри се превръща в един от основните продукти на Sony и продължава да е ключов продукт в портфолиото на компанията и до днес.
През 1999 г. Sony пуска на пазара развлекателния робот AIBO (ERS-110), който представлява куче, способно да разбира и изпълнява над 100 команди.
През 2001 г. Sony и телекомуникационното дружество Ericsson създават съвместното предприятие Sony Ericsson Mobile Communications Inc. Предприятието просъществува до 2012 г., когато Sony изкупува дела на Ericsson и интегрира бизнеса на предприятието в своята структура.
През 2005 г. компанията пуска на пазара серията телевизори Sony BRAVIA, които предлагат високо качество на картината и звука.
През 2006 г. Sony започва да продава еднообективен цифров фотоапарат, който се радва на голям успех.
През 2018 г. Sony пуска на пазара нов модел на популярното роботизирано куче aibo.
През 2020 г. Sony представя пред обществеността прототип на изцяло електрически автомобил – VISION-S.
През 2021 г. името на компанията е променено на Sony Group Corporation.
Иновации и разрастване на компанията
Днес водещите иновации в рамките на групата се осъществяват от Sony Innovation Fund (SIF), който е създаден през 2016 г. като корпоративен рисков капитал на Sony. Фондът инвестира в най-добрите външни изследователи и стартиращи компании, подкрепя бизнеса и работи за ускоряване на откриването на нови бизнеси и технологични иновации, като си сътрудничи със Sony Group.
Основната му цел е намиране на възможности, които ще се превърнат в „семена“ на бъдещия бизнес за Sony. Друга важна цел е чрез взаимодействие с партньори по света да бъде получена информация за иновации, които се случват извън рамките на компанията. Подходът, който се следва, е да се започне с определяне на област, към която да се насочи вниманието, например индустриален интернет на предметите, мобилност, музика, електронни спортове, спортни технологии, материали или квантови изчисления. Въз основа на тази цел екипи от Япония, Европа, САЩ и Израел намират потенциални области и субекти за инвестиции по целия свят.
Към днешна дата SIF е инвестирал в приблизително 60 компании, разработващи иновативни продукти в различни области. По-долу са представени четири примера.
Aroma Bit, Inc. - Aroma Bit разработва сензор, който разпознава миризми, които досега са можели да бъдат преценени само от човешките сетива, и работи върху планирането, разработването, производството и продажбите на иновативни продукти и услуги. Малкият сензор за миризма, който компанията е разработила, вече може да дигитализира миризмите. Тази технология позволява на хората да усещат миризми от далечни места или дори в интернет. В момента се обмисля развитието на тази технология за използване в различни области от човешкия живот.
METCELA - METCELA е компания, която изследва и разработва регенеративни лекарства за сърдечна недостатъчност. Понастоящем няма лекарства, които могат значително да възстановят сърдечната функция, след като тя се е влошила, а ефективните лечения също са ограничени. Въпреки това чрез прилагане на клетки, наречени VCF, които METCELA e открилa в сърдечната тъкан, се установява, че растежът на клетките на сърдечния мускул може да бъде насърчен. С мисията да революционизират лечението на сърдечна недостатъчност компанията разработва продукти от клетъчни тъкани за нарастващия брой пациенти в глобален аспект, страдащи от това състояние.
Tracklib Holdings AB - Tracklib е първият дигитален магазин в света с песни за семпли. Един от най-сложните проблеми в музикалната индустрия е трудността при получаване на семпли. Tracklib предлага услуга, която позволява на продуценти и изпълнители да получат безплатен достъп до семпли от цял свят, както и легален достъп до музика.
DigiLens - DigiLens е водещ световен доставчик на технологии за вълноводни дисплеи. Патентованите фотополимерни материали, софтуер за проектиране и процеси позволяват на клиентите да произвеждат най-добрите в класа си прозрачни холографски дисплеи за приложения с добавена реалност, които са на цени, достъпни за масовите потребители. Чрез тези улесняващи технологии клиентите могат да произвеждат дисплеи, които обединяват цифрови и реални изображения, така че преживяванията да бъдат по-продуктивни, завладяващи и забавни.
Еволюция на логото
Логото на Sony е едно от най-разпознаваемите. Компанията невинаги се е казвала Sony. От 1946 до 1955 г. тя е известна като Tokyo Tsushin Kogyo. По това време в нейното лого централно място заема буквата „T“, която е под формата на обърнат равнобедрен трапец и ромб, разположени в пръстен с черен кант.
През 1955 г. се появява марката Sony, като логото на марката се различава от логото на създадената малко по-късно компания. Логото на марката представлява курсивен надпис Sony с удължени букви S и y, поставен в правоъгълна рамка.
През 1958 г. групата компании Tokyo Tsushin Kogyo е преименувана на Sony Corporation. Част от ребрандирането включва и промяна на логото. Новата версия е измислена от дизайнера Ясуо Куроки, който е служител на компанията. Той премахва четириъгълника, служещ за рамка, и оставя само надписа Sony. За да подчертае важността му, той избира строг удебелен шрифт с големи серифи.
През 1961 г. логото е променено, като буквата S е малко по-голяма от O, N и Y, така че да не изглежда малка поради визуалния ефект. Впоследствие логото се променя още няколко пъти, докато се появи финалната версия. Всички версии се различават само по удебелените букви и лека промяна на шрифта.
През 1973 г. Ясуо Куроки изработва финалната версия на логото, която се използва и до днес.
Компанията няколко пъти се опитва да промени логото, дори организира конкурс за ново в чест на 35-ата си годишнина. Тя получава около 30 000 предложения, но нито едно не е одобрено.
Общественополезни цели на компанията
След откриването през 1972 г. на завода в Сан Диего, САЩ, Sony създава Фондация за наука и образование. Фондацията на Sony насърчава образованието, здравеопазването и обществените дейности, както и предоставя подкрепа и помощ на малцинствени групи. Това е първата подобна фондация, ориентирана към благосъстоянието на хората, създадена в Съединените щати от японска компания.
През 1987 г. Sony основава „Награди за новатор“ – годишна церемония за награждаване на амбициозни афроамерикански изпълнители и творци, които са показали изключителен талант в музиката и визуалните изкуства. В откриващата реч на първата церемония, проведена през 1988 г., музикалният продуцент Куинси Джоунс заявява, че е окуражаващо, че голяма компания като Sony предоставя шанс на афроамерикански изпълнители и творци да бъдат представени пред цялата нация.
През 1990 г., когато Sony Corporation of America празнува своята 30-та годишнина, Sony решава да увеличи даренията си, насочени към насърчаване на образованието на млади мъже и жени. Това поставя началото на Студентската програма на Sony за чужбина (SSPA), в рамките на която всяка година 50 гимназисти от САЩ посещават Япония и разглеждат производствените мощности на Sony, което им позволява да видят на място високите технологии на японските индустрии. Освен това на студентите се дава възможност да се докоснат до японската култура чрез престой при японски семейства. Към днешна дата програмата SSPA е дала шанс на общо 350 студенти да посетят Япония.
Европа също може да се похвали с богата история и дългогодишна традиция на артистични и културни постижения. Sony съсредоточава своите усилия върху предоставянето на помощ от всякакво естество в тези области. По-конкретно Sony, наред с други проекти, предостави финансова помощ за реставрацията на статуята на Леонардо да Винчи в Милано и за допълнителни строителни дейности в Музея на изкуствата „Лувър“ в Париж.
В началото на 90-те години на XX век Sony засилва своите дейности в областта на културата и изкуството в Азия. В Пекин Sony инициира програмата за стипендии за студенти, а в Сингапур Sony участва в местни благотворителни дейности за набиране на средства.
През 1959 г. въз основа на идеята, че научното образование е необходимо за възстановяването на следвоенна Япония, Sony създава Фонда на Sony за насърчаване на научното образование (Sony Fund for the Promotion of Science Education), който подкрепя научното образование в началните и прогимназиалните училища. Впоследствие тази дейност е поета от създадената през 1972 г. Фондация на Sony за образование (Sony Foundation for Education). През 2001 г. e създадена Образователната фондация на Sony чрез обединяване на Фондацията на Sony за образование и Асоциацията за ранно развитие (Early Development Association), създадена през 1969 г. Досега общо 5 000 училища в Япония са получили дарения под формата на средства и оборудване. През 1984 г. Sony създава музикална фондация – Sony Music Foundation, за да спонсорира различни програми с цел популяризиране на оценяването на музиката и развитие на млади талантливи изпълнители.
Източници
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/CorporateInfo/data/
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/CorporateInfo/History/
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/CorporateInfo/History/SonyHistory/
- https://www.nasdaq.com/market-activity/stocks/sony/financials
- https://en.wikipedia.org/wiki/Sony
- https://bizfluent.com/facts-7504111-owns-suddenlink.html
- https://www.companieshistory.com/sony/
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/News/Press_Archive/199801/ibuka-e.html
- https://www.encyclopedia.com/history/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/ibuka-masaru
- https://www.pbs.org/transistor/album1/addlbios/ibuka.html
- https://successstory.com/people/masaru-ibuka
- https://ethw.org/Masaru_Ibuka
- https://www.yourtechstory.com/2019/03/14/masaru-ibuka-japanese-electronics-industrialist-co-founder-sony/
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/CorporateInfo/History/SonyHistory/1-01.html
- https://www.britannica.com/biography/Morita-Akio
- https://en.wikipedia.org/wiki/Akio_Morita
- https://www.famous-entrepreneurs.com/akio-morita
- http://www.akiomorita.net/en/morita/history.html
- https://www.sony.com/en/SonyInfo/csr/ForTheNextGeneration/curiostep/activity/foundation/