Xerox - пионер и лидер в технологиите за принтиране и копиране

автор: Цветилена Симеонова публикувано на: 24.08.2023 прегледи: 1187

Xerox Corporation е американска корпорация, която е един от лидерите в света в областта на технологиите за печат и пионер в производството на копирни машини. Тя продава продукти и услуги за печатни и цифрови документи в повече от 160 страни по света. От 2007 г. седалището ѝ е в Норуок, Кънектикът, но повечето ѝ производствени мощности са в Рочестър, Ню Йорк, където е основана през 1906 г.

Изследователи от Xerox и неговия Изследователски център в Пало Алто изобретяват няколко от най-важните елементи на персоналните компютри като графичния интерфейс, компютърната мишка и настолните компютри. По-късно те са адаптирани и разпространени от Apple и Microsoft.

Честър Карлсън и създаването на ксерокопирането

„10.-22.-38 ASTORIA“. Това е първият ксерокопиран текст в историята на човечеството. Но преди да стигнем до него, трябва да разгледаме историята на физика и адвокат Честър Карлсън. Той е роден на 8 февруари 1906 г. в Сиатъл, Вашингтон, като предприемаческият му дух се проявява още в най-ранна възраст. Когато е 10-годишен, Честър започва да издава вестник, който разпространява, като копира на ръка. После започва работа в малка местна печатница, където прави опити да отпечатва и свое собствено списание, но бързо се отказва от идеята главно заради голямата хамалогия по копирния процес. Именно по това време в главата му се заражда идеята, че този процес трябва да бъде улеснен.

След като завършва средното си образование в Сан Бернардино, той записва физика в колежа Ривърсайд, който посещава в продължение на три години. После отива в калифорнийския технологичен институт и така сбъдва детската си мечта. Таксата за образованието му там обаче се оказва непосилна – 260 долара на година. Така след дипломирането си през 1930 г. той излиза от института с дълг от 1 500 долара. Това се случва в началото на Голямата депресия и Честър пише писма до 82 компании в опит да си намери работа, но не получава нито един отговор.

Не след дълго успява да започне работа в телефонната компания Bell, която описва като „скучна и рутинна“. Докато е там обаче, Честър записва в личния си тефтер над 400 идеи за изобретения, като в главата му продължава да се мъти идеята за по-улеснено прекопиране. Към онзи момент копията се правят от машинописки на пишещи машини.

По-късно Честър започва работа в компанията P. R. Mallory (бъдещата Duracell), като успява да се издигне до началник на отдела по патенти. Докато работи там, той започва да използва свободното си време за правене на най-различни експерименти в кухнята в дома си. Повечето от тях обаче приключват със странна миризма или с много дим. Веднъж дори е на косъм от експлозия. Това кара съпругата му да тропне с крак и да сложи край на инициативите му вкъщи, заради което той наема втория етаж от къщата на тъща си и го превръща в нещо като малка лаборатория. Назначава си дори и личен асистент – Ото Корней, който също има завършено образование по физика. Именно те двамата създават ксерографията.

Пробивът се случва на 22 октомври 1938 г., когато Ото Корней изписва с индийско мастило върху стъкло датата и името на квартала им – т.е. въпросният надпис „10.-22.-38 ASTORIA“, след това натрива с памучна кърпа малка цинкова плоча с цел тя да се наелектризира, а после я осветява с ярка светлина от крушка. След това слага отгоре прах от ликоподиум, като с издухване премахва това, което не е полепнало, и слага отгоре восъчна хартия. При нагряването на хартията е направено и първото ксерокопие в света. След като повтарят процеса още няколко пъти с цел да проверят ефикасността му, Честър завежда асистента си на скромен обяд, за да полеят откритието.

Честър Карлсон. Снимка: Xerox.com

Първоначално Честър нарича процеса електрофотография, защото той се основава на две природни явления – че материалите с противоположни електрически заряди се привличат и че някои материали стават по-добри проводници на електричество, когато са изложени на светлина. Ото Корней обаче никак не е впечатлен и малко по-късно напуска работа, като дори прекъсва договора им, според който той би получавал 10% от всички бъдещи печалби на новата технология. Отказва се и от своята част от правата върху нея. Години по-късно Честър изпраща на бившия си асистент 100 хил. акции от компанията като подарък.

Преди да се появи Xerox обаче, предстоят още няколко перипетии пред Честър. Десетки компании отказват да финансират изобретението му между 1939 и 1944 г., сред които и IBM и американският военноморски флот. Но късметът се обръща на негова страна при срещата му с Ръсел Дайтън – инженер, който работи в института Бател Мемориал и който е единственият, предвиждащ добро бъдеще на новата технология. Той успява да убеди института да я доусъвършенства и развие.

Истинският успех обаче идва с човек на име Джон Десор – главен изследовател на компанията за фотографска хартия Haloid. Той съвсем случайно попада на вестникарска статия за електрофотографията и вижда в нея възможност да пребори конкурента Kodak. Така в края на 1946 г. неговата компания подписва първия си договор с института Бател на стойност 10 хил. долара – за сравнение това са около 10% от печалбите на Haloid за изминалата година.

Новата технология получава познатото си и до днес име „ксерография“ през 1948 г. Идеята за промяна на названието идва от Haloid, тъй като в маркетинг отдела на компанията се притесняват от думичката „фотография“ в него. Според тях тя може да доведе до лоша асоциация с недобрите методи за копиране, които са се правили по онова време. Екипите на Haloid и Бател преминават през няколко опции, като финалната е предложена от пиара на университета – думата „ксерография“ произлиза от думите за „сух“ и „пиша“ на гръцки език. Честър първоначално не възприема добре новото име, но то така или иначе е избрано от борда на директорите в Haloid.

Така на 22 октомври 1948 г. – датата, на която се навършват точно десет години от първото прекопиране на надписа „10.-22.-38 ASTORIA“ в малкия апартамент на втория етаж на къщата на тъщата на Честър, се състои и първото представяне на ксерографията пред публика. През следващата година се появява и първият продукт – Xerox Model A. Той обаче не е много лесен за ползване, тъй като за постигането на копие се изискват 39 стъпки, а и е доста голям, заради което за него се изисква не малко площ. Конкуренцията обаче не спи – Kodak пуска машината Verifax, която може да се сложи на всяко бюро в офиса и която струва 100 долара. И това е много по-практично и много по-евтино от устройството на Haloid.

Големият пробив обаче настъпва през 1955 г., когато Haloid сключва договор с Rank – британска филмова организация, която се нуждае от продукт, който да сложи в лещите за камери, които произвежда. Това партньорство всъщност е основната причина за разпространението на ксерокопирането в света. И успехът е толкова голям, че само три години по-късно Haloid се преименува на Haloid Xerox, а скоро след това пуска и първия ксерокс с модерен вид – Xerox 914. През 1961 г. компанията става Xerox Corporation.

През следващите години успехът е толкова главоломен, че американското бизнес списание Fortune включва Честър Карлсън в класацията с най-богатите хора в САЩ. Той обаче изпраща писмо до редакцията, в което ги уведомява, че предположението им за богатството му – 150 милиона долара, изобщо не е вярно. Той определя себе си в категорията от 0 до 50 милиона долара. И това е така, тъй като през цялото време Честър дарява по-голямата част от печалбите си за благотворителност. По-късно съпругата му ще разкаже, че веднъж той ѝ е споделил, че най-голямата му цел в живота е да умре беден. По това време той крие от нея, че е тежко болен. През пролетта на 1968 г. получава първия си инфаркт по време на почивка на Бахамите, а вторият е през есента на същата година и е фатален.

Сред бенефициентите на завещанията на Честър е Съюзът за граждански свободи на Ню Йорк. Университетът във Вирджиния пък получава 1 млн. долара със строги инструкции, че средствата трябва да се използват само и единствено за финансиране на парапсихологични изследвания. А Центърът за изследване на демократичните институции получава от Честър над 4,2 млн. долара, които са допълнение към 4 млн. долара, които той му дарява приживе.

През 1981 г. Честър Карлсън получава място в Националната зала на славата на изобретателите. А през 1988 г. американският президент Роналд Рейгън подписва закон, според който денят 22 октомври 1988 г. е обявен за „Национален ден на признаването на Честър Ф. Карлсън“, като е почетен и с пощенска марка от серията Great Americans. А на 25 октомври 2019 г. град Ню Йорк почита наследството му, като официално наименува 37-а улица в Куинс на негово име – именно там се е намирала първата му импровизирана лаборатория.

Историята на Xerox и какво Xerox дава на историята

Xerox е основана през 1906 г. в Рочестър като The Haloid Photographic Company, която първоначално произвежда фотографска хартия и оборудване. Джоузеф С. Уилсън, смятан за „основателя на Xerox“, поемa Haloid от баща си. Именно той вижда възможност в изобретението на физика Честър Карлсън и през 1946 г. подписва споразумение за разработването му като търговски продукт. Уилсън e президент и главен изпълнителен директор на Xerox до 1967 г. и остава неин председател до смъртта си през 1971 г.

Преди появата на Xerox 914 – копирната машина, която изстрелва компанията към върха, тя тества пазара, като представя ръчно управлявано прототипно оборудване, известно като Flat-plate 1385. Всъщност 1385 не е най-добрата копирна машина поради своята тромавост и податливост на грешки. Този модел е последван от първия автоматичен ксерографски принтер – Copyflo, пуснат на пазара през 1955 г. Copyflo е голям принтер за микрофилми, който може да разпечатва всякакъв вид негативи. След това се появява моделът 1824, който е наполовина по-малък по размер и по тегло, но все още изисква ръчна намеса.

До 1955 г. продажбите в Haloid са по-добри от всякога, така че компанията преустройва 18 регионални офиса в шоуруми за машини Xerox, наема 200 сервизни и търговски сътрудници и построява фабрика в Уебстър, Ню Йорк. През 1956 г. тя създава европейски филиал, наречен Rank Xerox, в сътрудничество с Rank Organisation Plc – британска филмова компания. През 1958 г. Haloid осъзнава, че бъдещето ѝ е в бизнеса с ксерографски копирни машини и компанията променя името си на Haloid Xerox Inc, а по-късно оставя само с названието на своя най-известен продукт – Xerox Corporation.

На 16 септември 1959 г. в Ню Йорк компанията представя Xerox 914 – копирната машина, която става толкова популярна, че само за две години са реализирани почти 60 млн. долара приходи. Продуктът се продава чрез иновативна рекламна кампания, която показва, че дори маймуните могат да правят копия с едно натискане на бутон, като простотата ще бъде в основата и на бъдещите продукти и потребителски интерфейси на Xerox. Приходите от Xerox 914 надхвърлят 500 млн. долара до 1965 г. Ценовата политика по отношение на този модел е изградена по такъв начин, че да насърчава клиентите да ги наемат, а не да ги купуват. Така през 1965 г. цената за наем е 95 долара на месец, а закупуването – 27 500 долара.

Снимка: Xeorx.com

През 60-те години Xerox отваря филиали в Мексико, Австралия и континентална Европа. Компанията също така обединява сили с Fujifilm в Япония, за да навлезе на азиатския пазар. През 1963 г. Xerox представя Xerox 813 – първата настолна копирна машина за обикновена хартия, прилагайки концепцията на Честър Карлсън за машина, която може да пасне на всяко офис бюро. Така Xerox става една от 100-те най-големи корпорации в Съединените щати и през 1969 г. се премества в сегашното си седалище в Кънектикът.

По това време отваря врати лабораторията на Xerox в Пало Алто, Калифорния – Xerox Palo Alto Research Center (PARC). В нейния кампус предстои да бъде поставено началото на някои от най-гениалните изобретения на човечеството в областта на компютърните технологии.

През 1971 г. Xerox PARC модулира лазер, за да създаде растерно електронно изображение върху ксерографски копирен барабан. Така не само се създава нов начин за отпечатване на документи, но и новият лазерен печат позволява безпроблемно изобразяване на цифрови документи върху хартия, създавайки многомилиарден печатен бизнес за Xerox.

През 1972 г. Xerox проектира Smalltalk – обектно-ориентиран език за програмиране, който позволява програмите да бъдат подобрявани, без да бъдат изцяло пренаписани. Тази иновация революционизира софтуерната индустрия и оказва влияние върху последващите системи за програмиране.

През 1973 г. е създаден компютърът Alto PC. Неговата архитектура клиент-сървър означава, че изчисленията вече не са ограничени до йерархичния свят на големи централизирани мейнфрейми. Този компютър впоследствие ще използва първия в света битово картографиран дисплей, както и графичен потребителски интерфейс с прозорци и икони, WYSIWYG (What You See is What You Get) редактор, локална мрежа/съхранение на файлове и компютърна мишка.

През същата година „на бял свят“ се появява и Ethernet – система за свързване на работни страници, файлове и принтери заедно с помощта на коаксиален кабел в рамките на локална мрежа. Предимството е, че компонентите могат да се присъединяват или да напускат мрежата, без да нарушават трафика на данни. Ethernet се превръща в глобален стандарт.

През 1973 г. компютърните учени на Xerox PARC записват първото видео изображение на компютърна система за рисуване – графична програма и компютър с фреймбуфер. Това проправя пътя за най-ранните компютърни анимации и по-късно изобретателите ѝ са наградени с „Еми“ и „Оскар“.

What You See Is What You Get („Каквото виждате, това получавате“) – през 1974 г. Xerox PARC въвежда фразата, за да опише системите, при които съдържанието по време на редактиране изглежда точно така, както ще бъде и при крайния резултат. През същата година Xerox PARC демонстрира и основополагащата програма за текстообработка Bravo (която води до Microsoft Word) и независими от устройството изображения (които водят до езици за описание на страници и оказват влияние върху последващия дизайн на Postscript).

PARC през 1977 г. Снимка: Wikipedia

През 1975 г. Xerox PARC представя първия графичен потребителски интерфейс (GUI), който използва икони, изскачащи менюта и припокриващи се прозорци, които могат да се контролират лесно с помощта на техниката „посочи и щракни“. GUI оказва влияние върху развитието на всички последващи интерфейси за персонални компютри.

Едно от най-забележителните изобретения, чийто краен резултат се свързва с Xerox, определено е курсорът на компютърната мишка – такъв, какъвто го познаваме до днес. Първоначално той е изобразен на екрана под формата на стрелка, която сочи вертикално нагоре, като се е използвал в обяснителните чертежи. И така – сочещ нагоре, звучи най-логично нали? Но тогава защо днес курсорът е под ъгъл от 45 градуса? Всъщност отговорът е много логичен – когато той е внедрен в графичния интерфейс на Xerox, се оказва, че не е възможно да се създаде малка стрелка нагоре, която да изглежда добре в пиксели. Затова инженерите взимат решението тя да е леко наклонена. И дори и днес, когато техниката е толкова по-развита и може да се нарисува всичко така, че да изглежда добре до най-малкия детайл, курсорът на компютърната мишка си остава наклонен.

През 1979 г. с цел да даде възможност за проверка на правопис, както и за внедряване на речник и други лингвистични инструменти, Xerox PARC изобретява изчислителни лингвистични технологии, базирани на разбирането на структурата на език. Те водят до компютърно автоматизирано визуално извикване, интелигентно извличане и езикова компресия и по-късно позволяват въвеждането на език за търсене, текстови анализи и др.

През 1980 г. е разработена технологията за неизтриваеми магнитооптични устройства за съхранение. Първоначално целта ѝ е да даде възможност за високоскоростен достъп до данни в кампуса на Пало Алто. В крайна сметка технологията се комерсиализира чрез Optimem (който еволюира в Cipher Data Products).

През 1981 г. на пазара е представен Xerox 8010 Star Information System. Това е първият в света комерсиален персонален компютър, който има графична десктоп среда – работен плот с графичен модел, който си има познатите ни и днес иконки и папки. Създателят Дейвид Смит разказва, че идеята му е дошла от неговия собствен офис – за всичко, което е имал в офиса си, той е създал иконки. Той обяснява, че най-лесно му е било да създаде папките, тъй като тяхната иконка си изглежда точно като папките, които могат да бъдат видени върху всяко бюро във всеки един средностатистически офис.

През 1986 г. в PARC са създадени първите в света двулъчеви лазери. Те печатат два пъти по-бързо от единичните лъчи и се превръщат в ключов фактор за създаването на високоскоростни производствени печатни системи с висока разделителна способност.

През 1988 г. терминът „всеобхватно изчисление“ е въведен в Xerox PARC, за да опише бъдеще, в което хората безпроблемно ще имат достъп до ресурси и ще управляват своя „среда“ с помощта на малки устройства. Xerox PARC изобретява и изгражда основни устройства, които позволяват това да се случи. Сред тях са PARCTab с размерите на човешка длан и PARCPad – лек преносим четец на документи с гъвкава изчислителна инфраструктура и с размер на преносим компютър.

Само година по-късно – през 1989 г., се появяват и първите вградени глифове за данни. Xerox PARC е пионер в разработването на схеми за вградени данни, които трансформират хартия и други повърхности в компютърно четими интерфейси. Приложенията се развиват с времето, като включват възможности за проверка на чекове, интелигентна хартия, кодове за проследяване и много други.

Xerox PARC създава първата рентгенова камера, използваща аморфен силиций, през 1990 г. Продължаващите изследвания ще доведат до формирането на компанията dpiX, която ще предложи на пазара матрица с най-висока разделителна способност в света, течен кристал, дисплей с плосък панел и цифрова рентгенова система за медицински изображения.

През 1992 г. в Xerox PARC е внедрено съвместното филтриране, вдъхновено от идеята за включване на човешките потребности (като лични предпочитания) в информационните системи, така че те да могат да филтрират автоматично съдържание. През същата година в Xerox PARC е внедрен за първи път и MBone Multicast backbone, за да доставя мултимедия в реално време през интернет. Така учените от лабораторията на Xerox ще изиграят ключова роля в съвместното проектиране на IPv6 протоколите, които управляват и дефинират как работи интернет, както и ще помогнат за разработването на HTTP-NG протокола, базиран на Inter-language Unification (ILU).

През 1997 г. Xerox става първата печатна компания, която създава син лазер. Намалената дължина на вълната на синия лазер в крайна сметка позволява печат с много по-висока разделителна способност, отколкото е възможно със стандартните червени и инфрачервени лазери.

Xerox PARC започва новото столетие с електронна хартия за многократна употреба. Това е тънка, гъвкава и преносима технология за показване на документи, която изглежда и се усеща като хартия. Тя може да показва различен текст и графики, когато към нея се приложи електрически заряд. През 2000 г. Xerox PARC разработва и своята концепция за управление на цифровите права DRM. Този DRM софтуер предлага на собствениците на съдържание по-голям контрол и гъвкавост при разпространението на техните материали. За да даде възможност за оторизиране на достъп до съдържание на универсален език, Xerox PARC разработва език за маркиране на разширени права (XrML).

През 2001 г. Xerox PARC навлиза и на терена на биомедицинските системи. Учените от лабораторията си партнират с The Scripps Research Institute за разработване на инструменти и информационни системи за ускоряване на откритията в науките, интересуващи се от човешкия живот. През 2002 г. PARC демонстрира оперативен прототип на цитометъра Fiber Array Scanning Technology Cytometer за скрининг на кръвни проби около 1 000 пъти по-бързо от автоматизираната цифрова микроскопия.

Едва през 2002 г. PARC е обособена като отделна независима компания с цел да се разширят възможностите ѝ за създаване на иновации във всички сфери на живота. През 2013 г. тя разширява присъствието си в Япония, като отваря офис в Токио. Базираният там екип работи с редица големи клиенти, сред които Hitachi, Panasonic, Honda, Sony и други. И до ден днешен PARC остава лидер в научноизследователската и развойна дейност, който помага на едни от най-големите компании в света да развиват своята дейност.

PARC и най-голямата стратегическа грешка на Xerox

Първият персонален компютър. Снимка: Wikipedia

Една от най-големите претенции за слава в историята на Xerox е нейният принос към съвременните компютри. В края на 60-те компанията фокусира усилията си върху създаването на електронна офис машина без хартия. За целта тя купува множество по-малки компютърни фирми и отваря лабораторията в Пало Алто, Калифорния – Xerox Palo Alto Research Center (PARC).

Именно учените от PARC създават първия в света персонален компютър през 1973 г., като той е оборудван с всичко – има си монитор с екран и падащи менюта, както и клавиатура и мишка. Така на практика Xerox е имала всички предпоставки да поведе голямата компютърна революция. И това може би е и най-голямата стратегическа грешка на компанията – че не успява да предвиди, че тази машина би могла да се използва в офисите в целия свят и тя остава само за вътрешно ползване в компанията. Това се получава така, тъй като към този момент мениджърите в Xerox са твърде заети да се борят с голямата конкуренция, която имат в лицето на японските копирни компании, и остават „слепи“ за голямото откритие, което имат „под носа си“.

Първият, който се вдъхновява от иновативния дизайн, е Стив Джобс – той посещава PARC през 1979 г. и малко след това проектира своя знаменит Macintosh. А през същата година Робърт Меткалф – създателят на технологията Ethernet, напуска Xerox. Той си тръгва от компанията с цел да създаде своя собствена такава – 3Com. И именно това довежда до втората стратегическа грешка на Xerox – през 80-те години от корпорацията се отделят много по-малки компании, които след това ще се превърнат във водещи в сферата на компютърните технологии. И Apple и 3Com са само най-популярните примери от тях.

Xerox си обещава никога повече да не повтори грешките си от това време. Междувременно PARC постепенно се превръща в най-ценната част от компанията заради засиленото разработване на компютърни технологии, които се имплементират в продуктите ѝ. В лабораторията освен програмисти и инженери, работят и антрополози, лингвисти, психолози и специалисти по когнитивна наука, като целта е да бъде изследван до най-малка подробност социалният контекст, около който се развиват високите технологии. Освен това се проследяват и нагласите на потребителите за това, как очакват да изглеждат продуктите, в които ще се внедряват създадените нови технологии.

Тъй като в PARC се разработват и множество продукти, които не могат да се използват в бизнеса с копирните машини, с който Xerox е известна, компанията започва да основава дъщерни компании, които да навлязат на съответните пазари. Така се появява и Xerox New Enterprises, която се занимава с отделянето им от PARC, като към момента под нейната шапка са 10 дъщерни дружества, чиято годишна печалба е над 700 млн. долара.

История на логото на Xerox

Историята на актуализациите на логото на Xerox е може би една от най-скучните, тъй като през годините промени се правят само по много строга линия и в съответствие със смяната на епохите. Първото лого е създадено, докато компанията се нарича Haloid и се занимава основно с фотографска хартия. То представлява горяща факла в жълто-черни цветове с името на компанията.

По-късно – когато тя доразвива откритието на Честър Карлсън за ксерокопиране, се преименува на познатата ни и до днес Xerox. Разбира се, това налага и промяна на логото, което запазва жълтия и черния цвят. А с настъпването на ерата на цифровите технологии логото става компютърно – изградено от пиксели. През 1954 г. за първи път в него се появява и червеният цвят.

През 21-ви век Xerox специализира основно в създаването на инструменти за управление на информацията, а за копирните машини остава една малка ниша. Тази промяна е отразена и в логото – с появата на познатата ни до днес червена топка, в която има изобразени кръстосани бели ивици. Целта ѝ е да отрази развитието на Xerox на глобалния пазар.

Как едно шимпанзе изстреля Xerox до върха

Когато става дума за Xerox, няма как да не се спомене и знаменитата рекламна кампания с едно шимпанзе, която изстреля компанията до върха. Всъщност благодарение именно на нея най-иновативният продукт на Xerox по онова време – Xerox 914, достига масово до хората.

Как започва всичко? Един ден новата към този момент технологична компания, наречена Haloid Xerox, „чука на вратата“ на Джордж Лоис – рекламист, на когото предстои да се превърне в легенда в своята сфера и да работи с хора като Мохамед Али, Анди Уорхол и Робърт Кенеди. Тя го наема да измисли рекламата на новата създадена от нея революционна за времето си копирна машина – Xerox 914. Тя за първи път прави ксерокопирането толкова лесно – просто оригиналът се поставя върху стъклото, натискат се два бутона и копието излиза от другия край. И ѝ е нужно подходящо представяне, за да привлече вниманието на обикновените хора.

Така Лоис създава телевизионна реклама, в която бизнесмен седи на бюрото си и подава лист хартия на малката си дъщеря. А малката Деби тича до машината Xerox, поставя хартията върху стъклото, натиска двата бутона, копието излиза от другия край, след което го дава на баща си, който поглежда двата листа пита: „Кой е оригиналът?“. И само за една нощ Xerox става популярна.

Но става така, че рекламата води до много оплаквания. Конкуренти на Xerox твърдят, че нито една фотокопирна машина не може да работи толкова лесно или толкова бързо. Те твърдят, че рекламата преувеличава скоростта на машината и определят това като нелоялна конкуренция. Сезирана е дори Федералната комисия по комуникациите (FCC), която иска от Xerox да свали рекламата от ефир. Тогава Лоис предлага да създаде нова реклама, като този път кани представители на FCC да присъстват по време на заснемането ѝ.

Лоис измисля план. Той иска да заснеме същата реклама отново – кадър по кадър, пред FCC. Само дето този път в главната роля няма да бъде малко момиченце. Ще бъде шимпанзе.

Докато камерата снима, екипът на FCC вижда в реално време как едно шимпанзе грабва листа, отива до фотокопирната машина, натиска два бутона, прави копие и го връща на бизнесмена.

Така Лоис създава дори още по-силна реклама – доказва, че копирната машина е толкова лесна за използване, че дори маймуна може да го прави. Целите Съединени американски щати полудяват по Xerox 914.

Освен това именно Джордж Лоис е човекът, който съветва Haloid Xerox да смени името си просто на Xerox.