Disney - лидерът в анимационната индустрия и развлекателните паркове

The Walt Disney Company, популярен като Disney, е американски разнообразен мултинационален развлекателен и медиен конгломерат. Седалището му се намира в комплекса Walt Disney Studios в Бърбанк, Калифорния.

Компанията Disney е основана от братята Уолт и Рой О. Дисни през 1923 г. и бързо се превръща в лидер в анимационната индустрия в Америка. По-късно разширява дейността си с тематични паркове, игрални филми, телевизия, видеоигри, музика и др. Сред дъщерните ѝ компании са Marvel Entertainment и National Geographic Partners. Към 2022 г. за Disney работят над 220 хил. служители.

Сред най-популярните анимационни филми на Disney са „Снежанка и седемте джуджета“, „Пепеляшка“, „Бамби“, „Алиса в страната на чудесата“, „Лейди и Скитника“, „Пинокио“, „Цар Лъв“, „101 далматинци“, „Принцесата и жабокът“, „Покахонтас“ и др.

Имало едно време една мечта в Марселин …

Уолт Дисни е роден в Чикаго, Илинойс, на 5 декември 1901 г., но един от първите и най-важни моменти в живота му се случва в малкото градче Марселин, Мисури. Уолт и седемчленното му семейство се преместват в Марселин, когато той е само на четири години. По това време се увлича по рисуването и когато един от съседите им вижда рисунките му, го моли да изобрази и любимия му кон – Рупърт. Така малкият Уолт рисува коня, а съседът им остава толкова доволен, че дори плаща на момчето за картината. Този специален момент ще се окаже повратната точка в живота на Уолт, ще предопредели съдбата му и ще проправи пътя към създаването на това, което днес познаваме като The Walt Disney Company. Пътят до този момент обаче е всичко друго, но не и гладък.

Преди да основе Disney Brothers Cartoon Studio заедно с брат си Рой, Уолт прави няколко неуспешни опита да създаде свои собствени компании, включително една с легендарния аниматор Ъб Айуъркс – човекът, който един ден ще помогне за създаването на Мики Маус. Но именно тези неуспехи, както самият Уолт ще сподели по-късно, са били важни дори и за кратко да са сломявали духа му.

И Уолт прави точно това. „Грабва“ мечтите си за изграждане на успешен бизнес и заминава с тях в Калифорния, където живее брат му Рой. Започва да си търси работа като режисьор на филми, но получава отказ след отказ. Но както винаги, той продължава упорито да търси път напред, за да реализира своята идея. Уолт решава да пробва да продаде един късометражен филм, който е създал преди това в Канзас Сити и който до този момент не е видял бял свят – „Алиса в страната на чудесата“. Той разказва за малко момиченце от реалния свят, което се озовава в анимационен свят, като въпреки че филмът е анимация, участва истинска актриса. Към него проявява интерес филмовият продуцент Маргарет Уинклер. След като получава телеграма, че Уинклер ще му плати 1 500 долара за шест комедии с Алиса, Уолт убеждава брат си Рой да се присъедини към него в това ново приключение. И така, на 16 октомври 1923 г., се ражда Disney Brothers Cartoon Studio.

Disney работи по тези комедии с главен герой Алиса в продължение на четири години. След това екипът решава да започне разработването на изцяло анимационен сериал с нов запомнящ се герой, който да промени компанията завинаги. Без този герой компанията, каквато я познаваме днес, може би нямаше да съществува.

Това, разбира се, е Щастливия заек Осуалд. А вие за кой си мислехте?!

Всичко започва с една мишка

Щастливия заек Осуалд всъщност е първият емблематичен герой на Disney, въпреки че всички днес свързваме компанията с Мики Маус. Осуалд е звездата на 26 неми анимационни филма, създадени от Уолт, Ъб Айуъркс и останалите служители на компанията между 1927 и 1928 г. и се превръща в изключително популярен образ. Въпреки това този щастлив заек бързо довежда до един от най-мрачните моменти в историята на компанията.

Случва се така, че Уолт сключва договор със съпруга на Маргарет Уинклер – Чарлз Минц, и Universal Pictures за разпространение на филмите с Щастливия заек Осуалд. За съжаление, Уолт късно осъзнава, че с този договор вече не притежава правата върху героя и скоро ще загуби не само Осуалд в полза на Universal Pictures и Минц, но и повечето свои аниматори – всички освен Ъб Айуъркс.

Минц иска Disney да получава само незначителен дял от печалбите на филмите, но Уолт не се съгласява. Той се опитва да води преговори, но в крайна сметка в началото на 1928 г. разбира, че битката му е предварително загубена. Така той губи и Щастливия заек Осуалд, и почти всичките си аниматори. Съкрушен от поредната загуба, Уолт решава да предприеме едно от най-важните пътувания в живота си. Той се качва на един влак и легендата гласи, че именно в този влак се е „родил“ Мики Маус.

Уолт обича да разказва историята как Мики е вдъхновен от мишка, която живеела в офиса му в Канзас Сити. Друга една версия на историята пък включва и голяма помощ от аниматора Ъб Айуъркс, като двамата са категорични, че не искат да създават нов заек, а същевременно се опитват да избягат от популярността на котешки герои, защото тогава има една друга популярна анимационна котка – Феликс. По-късно Уолт ще разкаже, че създаването на Мики е повлияно от един от най-великите актьори и режисьори в историята.

Беки Клайн, директорът на архивите на Уолт Дисни, казва, че истината за създаването на Мики Маус вероятно е някъде по средата на всички тези истории.

Това, което обаче не подлежи на дебат, е колко важна е ролята на Ъб Айуъркс в създаването на Мики Маус. Той е един от аниматорите, набелязани от Universal, като те му предлагат много пари, за да започне работа при тях. Въпреки това той остава верен на Уолт и избира да застане до него. Така двамата тайно „съживяват“ Мики, докато завършват анимационните филми за Осуалд, които все още са задължени по договор да създадат.

Съпругата на Уолт, Лилиан, също заслужава признание, тъй като тя е тази, която успява да убеди Уолт да нарече този нов герой Мики Маус, а не Мортимър Маус – името, което той първоначално измисля. Тя просто му заявява, че не ѝ харесва как звучи и така го „принуждава“ да измисли нещо друго. Така Мики Маус е роден по време на най-мрачните дни на Disney и прави големия си дебют във филма „Параходът Уили“ на 18 ноември 1928 г. в Colony Theatre в Ню Йорк.

„Първо той създаде „Лудият самолет“, а след това анимационен филм, наречен „Галопинският гаучо“, спомня си Клайн. „И двамата бяха някак вдъхновени от Дъглас Феърбанкс, Чарлз Линдберг и авантюристите от онова време“.

И двата късометражни филма са създадени като неми анимационни филми и на Уолт му е трудно да намери дистрибутор за тях.

Първоначално Уолт сам озвучава героя Мики Маус, защото дълго време не успява да открие подходящ глас за него. До 1946 г., когато се появява Джим Макдоналд, за да наследи „престижния“ пост. Любопитно е, че първата дума, която „казва“ Мики, е „хотдог“.

От днешна гледна точка е очевидно, че Мики Маус успява да се превърне в световна икона. Той дори е първият анимационен герой, който получава собствена звезда на Холивудската алея на славата. Но какво всъщност прави Мики толкова емблематичен и разпознаваем?

Ерик Голдбърг има дълга история в студиото, като е бил сърежисьор на „Покахонтас“, водещ аниматор на „Аладин“, наред с много други дейности, които е извършвал за компанията. Той е и един от малкото в The Walt Disney Company, който има честта да рисува Мики Маус и днес.

Мики Маус е най-голямата стъпка напред за The Walt Disney Company. Но Уолт скоро започва да мечтае за още по-големи крачки и се насочва към следващото невъзможно предизвикателство – създаването на първия по рода си пълнометражен анимационен филм.

„Лудостта на Дисни“, която промени света на развлеченията завинаги

Сцена от пълнометражния анимационен филм Снежанка и седемте джуджета

Днес всички познаваме „Снежанка и седемте джуджета“ като новаторския първи пълнометражен филм на Disney, който проправи пътя към бъдещата филмова империя на студиото. Холивуд обаче първоначално предвещава различна съдба на филма.

„Цял Холивуд наричаше „Снежанка“ „Глупостта на Дисни“ преди излизането ѝ и имаше всякакви извинения, които различни хора измисляха за нейния очакван от тях неуспех“, обяснява Голдбърг. „Като: „Цветът ще нарани очите ви за 90 минути“. „Няма да можете да поддържате драма за 90 минути с анимационен филм“. И имаше изказвания за това как всичко ще е един голям провал. Но не се случи така. Не се провали благодарение на постоянството и концентрирания талант на Уолт и неговия екип“.

Уолт и неговите аниматори правят това, което изглежда невъзможно по онова време: В продължение на три години, с бюджет от 1,4 млн. долара (приблизително 30,5 млн. долара през 2023 г.) и близо два милиона отделни картини те създават „Снежанка и седемте джуджета“.

Уолт е голям фен на приказките и басните и много от по-ранните му проекти са базирани на съществуващи истории. Спомняте ли си онези филми с Алиса, с които започна The Walt Disney Company? Те са базирани на „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол от 1865 г. Така че когато идва време да се впусне в света на пълнометражните филми, той избира да последва любовта си към тези истории и да направи адаптация на „Снежанка“ на братя Грим.

Защо „Снежанка“? Когато Уолт е на 15 години и живее в Канзас Сити, той гледа няма филмова адаптация на немската приказка от 1812 г., в която участва Маргьорит Кларк, и това си остава най-яркият спомен от киното в детството му.

И джуджетата! Уолт взима за основа седемте джуджета от оригиналната история, където те нямат имена, свързани с личността им. Но той им ги дава. И това става емблематично в работата на Disney – компанията взима основата на нещо старо, на която вдъхва сърце, дава правдоподобни и дълбоки герои и разширено разказва истории.

Снимка: Wikipedia

Премиерата на „Снежанка и седемте джуджета“ е в Cathay Circle Theatre в Лос Анджелис на 21 декември 1937 г. и това е една незабравима нощ. Не само, че билетите са разпродадени напълно, но и пред театъра се събират около 30 000 фенове, за да бъдат част от случващото се, за да бъдат част от писането на историята на анимацията.

Филмът има световни приходи от 8,5 млн. долара (приблизително 185 млн. долара през 2023 г.) и е най-касовият филм на всички времена, докато „Отнесени от вихъра“ не го изпреварва през 1940 г. Уолт получава и специална награда на Филмовата академия, проектирана като един „Оскар“ в пълен размер заедно със седем по-малки „Оскар“-чета „джуджета“.

„Снежанка“ става толкова успешен филм, че не само дава на Уолт достатъчно пари, за да продължи да развива компанията си, но доказва, че анимацията и този тип истории са възможни в този мащаб. Всъщност успехът на филма довежда до развитието на „Магьосникът от Оз“, тъй като Metro-Goldwyn-Mayer купува правата върху романа на Л. Франк Баум след успеха на Disney.

Disney, разбира се, продължава да развива анимационни филми, включително „Пинокио“, „Фантазия“, „Дъмбо“ и „Бамби“, и дори пуска първия си игрален филм през 1950 г. „Островът на съкровищата“.

Уолт се радва на големия си успех, но никога не остава напълно доволен. Нещо друго го зове...

Най-щастливото място на Земята

Историята на Дисниленд започва с една мечта, която се заражда у Уолт, докато седи на пейка в парка Грифит в Лос Анджелис с малките си дъщери. Той сам описва този момент в книгата „Официалната книга с цитати на Уолт Дисни“.

Снимка: Wikipedia

Има много скептици към тази идея и мнозина смятат, че това е страхотен начин за загуба на пари. Дори съпругата му, Лилиан, изказва съмнения, които се пораждат от опита ѝ при посещения на други увеселителни паркове. „Но защо искаш да построиш увеселителен парк?“, пита го Лилиан. „Всички те са толкова мръсни“. И какъв е отговорът на Уолт? „Казах ѝ, че това е смисълът – моят няма да бъде“.

Уолт иска гостите в парка да се чувстват точно така – като гости. Служителите в Дисниленд не са просто работници, а са членове на актьорски състав. Местата, до които гостите нямат достъп, се наричат „кулиси“, което означава, че самият увеселителен парк е сцената, на която тези актьори трябва да се представят в най-добрия си вид.

За разлика от другите съществуващи към онзи момент увеселителни паркове Уолт прави само един вход, през който може да се влезе в Дисниленд и който да даде на всички гости едно и също гостоприемно и радостно изживяване. Първите стъпки на територията на парка имат за цел да предизвикат усещане за носталгия и затова улиците са проектирани като добре познати места в САЩ, вдъхновени от Марселин, Мейн Стрийт и др. Целта е да се предизвика усещането за идеален малък град в Америка, а не за конкретно място.

Строителството на Дисниленд започва на 16 юли 1954 г., след като Харисън „Бъз“ Прайс от Станфордския изследователски институт помага на Уолт да намери идеалното място за тематичния парк на земя, заета от няколко ферми за авокадо, цитрусови плодове и бобови растения и различни къщи. Disney успява да я закупи за 4 600 долара на акър – или 639 400 долара (приблизително 7,3 млн. долара през 2023 г.). Отнема една година, един ден и 17 млн. долара (приблизително 195,9 млн. долара през 2023 г.), за да се стигне до деня на откриването.

Това е постигнато до голяма степен благодарение на група хора, които Уолт нарича Imagineers, което е комбинация от думите за въображение и инженерство на английски език. Това, което отличава тези Imagineers от другите творци и разработчици по това време, е фокусът, който Уолт поставя върху историите, когато създава проект. Това не са просто атракциони или сгради, които ще съставят Дисниленд. Не, те са продължение на филмите и анимационните начинания на студиото.

Том Фицджералд, креативен изпълнителен директор на портфолиото на Walt Disney Imagineering, който работи в компанията от 1979 г., разказва за мантрата, която се използва при строенето на парковете и до днес.

Много от тези ранни Imagineers са хора, които вече са работили в Disney. Те помагат за създаването на началната гама от атракции на Дисниленд, която включва атракциони като „Полетът на Питър Пан“, „Лудото чаено парти“, „Дивата езда на г-н Жаба“, „Приключенията на Снежанка“, „Круиз в джунглата“ и „Речната лодка на Марк Твен“.

Но създаването на Дисниленд не се вижда достатъчно революционно на Уолт и той и неговият екип измислят друг план, с който да спомогнат за набирането на пари за парка. Идеята е откриването да се излъчва по телевизията... и тя се реализира. Но, разбира се, нищо не се случва по план.

Денят на откриването е 17 юли 1955 г. и изобщо не преминава гладко. На събитието са поканени 11 000 души, но идват около 30 000. Освен това асфалтът по улиците в парка все още не e засъхнал напълно и високите токчета на жените остават залепнали за него. Заради прекомерния брой хора електрическите бушони на атракциона „Г-н Жаба“ изгарят, чашите за чай на „Лудото чаено парти“ се разпадат, а лодката на Марк Твен се препълва и потъва... Въпреки това обаче 22 телевизионни камери излъчват откриването на Дисниленд, като 83 млн. души по целия свят го гледат от домовете си.

Разбира се, Уолт и екипът му успяват да оправят всички неразбории в парка и когато едномилионният посетител преминава през входа само два месеца по-късно, всичко вече е перфектно. И оттогава е все така.

Що се отнася до онези, които критикуват откриването на Дисниленд, преди всичките му атракции да бъдат завършени, Уолт има да им каже нещо, което ще се превърне в основно убеждение и движеща сила на цялата компания:

И както знаем, се оказа, че в света има много въображение, тъй като първият Дисниленд е само началото. Днес има над 10 парка в различни точки по целия  свят.

За съжаление, Уолт не успява да види пълната реализация на всичките си мечти, тъй като си отива от този свят на 16 декември 1966 г. от рак на белия дроб. Той обаче задейства експанзията в Walt Disney World и всичко, което прави преди и след това в компанията, има за цел да позволи на Disney да продължи да съществува дори когато него вече го няма.

Както казва Дик Нунис, бивш председател на Walt Disney Attractions, в документалната поредица The Imagineering Story: „Страхотното нещо, което правеше Уолт, е, че през целия си живот не спираше да мечтае. Но и знаеше, че ще са необходими хора, за да осъществят голямата мечта“. И да я продължат...

Вдъхновение от миналото... с известна помощ от Marvel и Star Wars

През 2023 г. The Walt Disney Company може и да изглежда много по-различно, отколкото през 1923 г., но основите и мечтите, върху които Уолт изгражда студиото, си остават същите.

Преди век Уолт започва да пренася истории от басни и приказки на големия екран, като същевременно създава нови светове и вселени. И днес Disney взема някои от най-известните истории от новото поколение и прави същото благодарение на сравнително скорошния си фокус върху придобиванията.

Disney вече има достъп до една далечна, далечна галактика благодарение на закупуването на Lucasfilm през 2012 г. (за 4,05 млрд. долара), както и до историите за най-могъщите герои и злодеи в Marvel Cinematic Universe (MCU) след придобиването на Marvel Entertainment през 2009 г. (за 4 млрд. долара), притежава и колекция от играчки и коли, откакто купува ръководения от Стив Джобс Pixar (компанията, която стои зад филми като „Играта на играчките“ и „Феноменалните“) през 2006 г. (за 7,4 млрд. долара), и др.

Да, през 2023 г. Disney има достъп до „Играта на играчките“, „Търсенето на Немо“, „Феноменалните“, „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Отмъстителите“, „Черната пантера“, „Железния човек“, „Хълк“, „Тор“, „Капитан Америка“, „Капитан Марвел“, „Пазителите на галактиката“, „X-Men“, „Фантастичната четворка“, „Семейство Симпсън“, „Аватар“, „Ледена епоха“, „Сам вкъщи“, „Мъпетите“ и безброй други.

Удивително е да се видят всички тези първокласни франчайзи и герои под един покрив... и това дори не включва вътрешната продукция на Disney. Също така е важно да се отбележи, че тези придобивания включват не само споменатите герои и истории, но и инструментите, които компаниите са изградили през годините – като софтуера RenderMan на Pixar, носител на наградата на Академията (който сега е индустриален стандарт за VFX и анимация), Industrial Light & Magic и Skywalker Sound на Lucasfilm и много други.

Що се отнася до света на телевизията, към който Уолт се насочва още с откриването на Дисниленд, компанията продължава да изгражда и затвърждава присъствието си там. Това става чрез създаването на собствен канал – Disney Channel през 1983 г., и после с придобиването на Capital Cities/ABC за 19 млрд. долара през 1996 г. Най-голямата стъпка обаче може би е създаването на Disney+. Disney+ сега е вратата към всичко – Disney, Marvel, Star Wars и дори National Geographic.

Въпреки това има още работа за вършене, тъй като не всяко шоу има забележителния успех, на който компанията се е надявала. Дори главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгер казва, че компанията трябва да бъде „по-добра в курирането“ на франчайз съдържание, което е „изключително скъпо“. Президентът на Marvel Кевин Фейги също говори по този въпрос, като казва, че фокусът на Disney+ наистина трябва да бъде върху качеството пред количеството в бъдеще.

Тези коментари отразяват една от най-важните философии на Уолт: историята и сърцето трябва да бъдат в центъра на всичко.

Една от основните причини Disney да постига успеха, който има през последните сто години, е, че компанията не е просто фабрика, която пуска проекти само за да прави количество. А напротив! Успехът ѝ се дължи най-вече на невероятно талантливите личности, които се обединяват в екип, за да създават важни истории и герои със сърца, които ни карат да вярваме, че дори невъзможното може да се случи.

Това е магията на Disney и нямаме търпение да видим какви нови чудеса ни очакват през следващите 100 години! А и след това...

Източници

• D23.com
• Wikipedia.org
• Wikipedia.bg
• Ign.com