Intel – от процесори до дронове и автономни автомобили

автор: Милен Николов публикувано на: 27.01.2024 прегледи: 163 уникалност: 100%

Intel е водеща американска компания и производител на полупроводникови компютърни схеми. Седалището се намира в Санта Клара, Калифорния (САЩ). Името на компанията идва от израза „интегрирана електроника“.

Intel е основана през юли 1968 г. от американските инженери Робърт Нойс и Гордън Мур. Компанията започва дейност с финансиране от 2,5 милиона долара, осигурено от Артър Рок, американски финансист, който измисля термина рисков капиталист. Основателите на Intel са опитни технолози на средна възраст с изградена репутация. Нойс изобретява през 1959 г. силициевата интегрална схема, докато е генерален мениджър на Fairchild Semiconductor, подразделение на Fairchild Camera and Instrument. Мур е ръководител на изследователската и развойна дейност във Fairchild Semiconductor. Веднага след основаването на Intel Нойс и Мур привличат други служители на Fairchild, включително американския бизнесмен от унгарски произход Андрю Гроув. Нойс, Мур и Гроув са последователно председател и главен изпълнителен директор през първите три десетилетия от историята на компанията.

В началото на 1970 г. Intel представя най-мощните полупроводникови чипове, известни дотогава, които скоро заменят магнитните ядра, използвани преди това в компютърните памети. IBM избира да използва микропроцесора 8088 на Intel (въведен през 1978 г.) в първия си персонален компютър (IBM PC) и чиповете на Intel стават стандарт за всички машини от типа персонален компютър (PC).

Първоначалните продукти на Intel са чипове за памет, включително разработването на първия в света металнооксиден полупроводник 1101, който не се представя добре на пазара. Въпреки това неговият наследник 1103 – чип с еднокилобитова динамична памет с произволен достъп (DRAM ), е успешен и е първият чип, който съхранява значително количество информация. Той е закупен първо от американската технологична компания Honeywell Incorporated през 1970 г., за да замени основната технология за памет в нейните компютри. Тъй като чиповете DRAM са по-евтини и използват по-малко енергия от основната памет, те бързо се превръщат в стандартни устройства за памет в компютрите по целия свят.

След успеха си с DRAM Intel става публична компания през 1971 г. През същата година Intel представя изтриваемата програмируема памет само за четене (EPROM), която е най-успешната продуктова линия на компанията до 1985 г. Също така през 1971 г. инженерите на Intel Тед Хоф, Федерико Фагин и Стан Мейзор изобретяват четирибитов микропроцесор с общо предназначение (модел 4004), който е един от първите едночипови микропроцесори. Той е разработен по договор с японския производител на калкулатори Nippon Calculating Machine Corporation, който позволява на Intel да запази всички права върху технологията.

Не всички ранни начинания на Intel са успешни. През 1972 г. ръководството решава да навлезе на разрастващия се пазар на цифрови часовници чрез закупуване на компанията Microma. Но Intel не постига успех на този пазар и продава компанията през 1978 г. със загуба от 15 милиона долара. През 1974 г. Intel контролира 82,9% от пазара на DRAM чипове, но с възхода на чуждестранните компании за полупроводници пазарният дял на компанията спада до 1,3% до 1984 г. По това време обаче Intel вече е променила фокуса си и от чиповете с памет и се е насочила към бизнеса с микропроцесори: през 1972 г. произвежда модела 8008 – осембитов централен процесор (CPU). Две години по-късно на пазара е пуснат моделът 8080, който е 10 пъти по-бърз от 8008. През 1978 г. компанията създава първия си 16-битов микропроцесор – 8086.

Бизнес стратегията на Intel разчита на създаването на нови микропроцесори, значително по-бързи от предишните, което да накара потребителите да обновят своите компютри. Един от начините да се постигне това е да се произвеждат чипове с много повече транзистори във всяко устройство. Например 8088, използван в първия персонален компютър на IBM, има 29 000 транзистора, докато моделът 80386, представен четири години по-късно, включва 275 000 броя. Процесорът аCore 2 Quad, представен през 2008 г., има повече от 800 000 000 транзистора. Моделът Itanium 9500, който е пуснат през 2012 г., има 3 100 000 000 транзистора. Това нарастване на броя на транзисторите става известно като „Закона на Мур“, кръстен на съоснователя на компанията Гордън Мур, който забеляза през 1965 г., че броят на транзисторите в силициевия чип ще се удвоява приблизително всяка година. Той го ревизира през 1975 г. до удвояване на всеки две години.

До средата на 90-те години на XX в. Intel разширява бизнеса си и извън сектора на чиповете. Компанията започва да проектира и да произвежда дънни платки, които съдържа всички основни части на компютъра, включително графични и мрежови чипове. До 1995 г. компанията продава повече от 10 милиона дънни платки на производителите на компютри – около 40% от целия пазар на компютри. В началото на XXI в. базираният в Тайван производител ASUSTeK надминава Intel като водещ производител на дънни платки за компютри.

В началото на новия век микропроцесори на Intel или такива, съвместими с технологията на Intel, могат да бъдат намерени в почти всеки компютър, а компанията доминира на пазара на процесори за компютри.

Основатели на компанията

Робърт Нойс
Снимка: history-computer.com

Робърт Нойс (1927 – 1990)

Робърт Нойс е американски изобретател, инженер и бизнесмен. Той оказва огромно влияние върху сектора на изчислителната техника, включително чрез изобретяването на монолитната интегрална схема. Той също така е съосновател на две от най-влиятелните компютърни компании в историята – Fairchild Semiconductor и Intel Corporation.

Той е роден на 12 декември 1927 г. в Бърлингтън, Айова (САЩ). От ранна възраст Робърт Нойс проявява склонност към науката и математиката. Завършва Grinnell College през 1949 г. със степени по физика и математика. Той също така завършва Масачузетския технологичен институт, получавайки докторска степен по физика през 1953 г. Докато работи във Fairchild Semiconductor's, той изобретява първия микрочип в света и има роля в разработването на планарния процес, използван за масово производство на микрочипове. През 1968 г. Нойс напуска Fairchild Semiconductor, присъединявайки се към своя колега Гордън Мур, за да създадат Intel Corporation.

Нойс и Мур имат изключителен успех в това начинание. Те незабавно получават подкрепа за набиране на рисков капитал и успяват да наемат най-добрите инженерни и компютърни таланти в своята компания. Още през 1969 г. – по-малко от година след официалното ѝ основаване – Intel е помолена да създаде дванадесет персонализирани чипа за японска компания. Вместо това Intel създава един чип, който може да изпълни всичките дванадесет задачи.

Едно от най-важните изобретения на Нойс със световно значение е създаването на монолитната интегрална схема. Тъй като този чип е направен от силиций, той осигурява различни предимства, включително възможността да се произвежда масово. Освен това неговият дизайн е сравнително евтин за производство. Фактът, че чипът е направен от силиций, води до преименуването на централната производствена зона на Нойс на „Силициевата долина“, а Нойс получава прякора „кмет на Силициевата долина“. Този чип се превръща в доминиращия микрочип в света и е използван в първите компютри, произвеждани по това време, както и в космическата програма „Аполо“.

В допълнение към монолитната интегрална схема Нойс притежава четиринадесет други патента за различни устройства, включително транзистори и устройство за сканиране на полупроводници.

Нойс се жени два пъти. Първият му брак е с Елизабет Ботомли, като Ботомли е майка на четирите му деца. Двамата се женят през 1953 г. и се развеждат през 1974 г. Нойс се жени повторно по-късно същата година за Ан Шмелц Бауърс, която ще работи за Intel и впоследствие ще управлява неговата фондация. Те остават женени до смъртта на Нойс, като от брака си нямат деца.

Нойс умира много неочаквано на 3 юни 1990 г. в дома си в Тексас вследствие на инфаркт. Новината изненадва цялата бизнес общност, тъй като се смята, че Нойс е в отлично здраве и поддържа активен начин на живот.

Гордън Мур
Снимка: history-computer.com

Гордън Ърл Мур (1929 – 2023)

Гордън Мур е американски инженер и бизнесмен, който прогнозира през 1965 г., че броят на транзисторите, които могат да се поберат в компютърен чип, ще се удвоява всяка година. Това предсказание става известно като „закон на Мур“ и ще доведе до това Мур да стане съосновател на Intel Corporation, която се превръща в най-големия производител на силициеви микрочипове в света.

Гордън Ърл Мур е роден на 3 януари 1929 г. в Сан Франциско, Калифорния. Той израства в близкия град Пескадеро, където баща му е избран за окръжен шериф. Завършва гимназия Sequoia в Редууд Сити, преди да се запише в държавния университет в Сан Хосе. Гордън учи в Сан Хосе две години, преди да се прехвърли в Калифорнийския университет в Бъркли.

Завършва Калифорнийския университет в Бъркли с бакалавърска степен по химия през 1950 г. На 9 септември същата година Гордън Мур се жени за любовта на живота си Бети И. Уитакър. След това Мур се записва в Калифорнийския технологичен институт, Там следва физика, а до 1954 г. получава докторска степен по химия. Той също така провежда изследвания като постдокторант в лабораторията по приложна физика на университета „Джон Хопкинс“ от 1953 до 1956 г.

Закон на Мур - Докато все още работи като директор на отдела за изследвания и развитие във Fairchild Semiconductor, Мур е помолен от Electronics Magazine да предскаже бъдещето на полупроводниковите компоненти през следващите десет години. Той публикува отговора си на 19 април 1965 г. Мур забелязва, че броят на компонентите (транзистори, резистори, диоди или кондензатори), използвани в плътна интегрална платка за компютърни чипове, ще се удвоява всяка година. Той предполага, че това удвояване ще продължи поне през следващите десет години. През 1975 г. той променя оценката си, така че тя да съответства на развитието на индустрията. Вместо компонентите да се удвояват всяка година, той прогнозира, че сега промяната ще се случва на всеки две години. Тези публикации водят до това, че Карвър Мийд създава един от най-популярните термини в технологиите – „закона на Мур“. Докато първоначално законът на Мур е предназначен да следи скоростта, с която полупроводниковата индустрия може да прави подобрения, по-късно той се превръща в движещ фактор за полупроводниковата индустрия, която си поставя за цел да удвоява плътността на интегрираните компонентни в компютърните чипове на всеки две години.

През юли 1968 г. Робърт Нойс и Гордън Мур основават NM Electronics, по-късно преименувана на Intel Corporation. Мур е изпълнителен вицепрезидент на компанията до 1975 г., когато става неин президент.

През 2000 г. Гордън и съпругата му Бети И. Уитакър основават фондацията „Гордън и Бети Мур“, като внасят в нея около 5 милиарда долара. Фондацията е създадена, за да помогне за опазването на околната среда и района на залива на Сан Франциско.

Гордън Мур се жени за Бети И. Уитакър на 9 септември 1950 г. на 21-годишна възраст. От брака им се раждат двама сина.

През 1990 г. президентът Джордж Х. У. Буш награждава Мур с Националния медал за технологии и иновации.

Гордън Мур умира на 24 март 2023 г. в Уаймеа, Хавай.

История, иновации и разрастване на компанията

На 18 юли 1968 г. Робърт Нойс и Гордън Мур създават предприятие, което по-късно ще бъде наречено Intel. Почти веднага Анди Гроув се присъединява към тях и тримата мъже заедно формират ръководството на новата компания, която ще създаде технологични иновации и нови индустрии, които завинаги ще променят начина, по който живеем.

1969 г. - През първата пълна календарна година от дейност на Intel се случват много забележителни развития за компанията — включително е представен нейният първи продукт, осъществена е първата продажба и е създадено първо логото — заедно с няколко ключови нововъведения, най-вече разработването на металнооксидни полупроводникови и на силициеви технологии.

1970 г. - Intel се превръща в една от най-големите и важни компании в технологичния сектор. Тя представя няколко променящи индустрията технологии, които проправят пътя на евтините компютри, за да станат повсеместни в съвременния живот. Най-важното е, че компанията представя първия в света програмируем микропроцесор, последван от няколко подобрени поколения, които спомагат устройството да започне да се използва все по-масово. Все още младата компания продължава да шокира полупроводниковата индустрия, като пуска модела 1103 – динамична памет с произволен достъп (DRAM), която установява полупроводниците като нов индустриален стандарт за памет (замествайки паметите с магнитни сърцевини). През същата година компанията прави първа копка на първото си собствено производствено съоръжение.

1971 г. - Intel разработва множество продукти, които ще променят бъдещето на технологиите. Компанията представя първия в света електронно програмируем микропроцесор – 4004, концептуален пробив, който ще трансформира Intel и ще задвижи възхода на съвременната цифрова ера. В допълнение към тази разработка е първата в света електрически програмируема памет само за четене (EPROM), която ще направи разработката на микропроцесори по-евтина и лесна.

1972 г. - Intel разширява дейността си на много фронтове. Компанията увеличава производствените си операции географски и технологично, откривайки производствено съоръжение в Пенанг, Малайзия.

микропроцесора 8080

Altair 8800

процесорa 8086

1974 г. - Intel пуска микропроцесора 8080, който ще остане като един от най-важните продукти в историята на технологиите. Компанията открива две нови международни съоръжения във Филипините и в Израел.

1975 г. - Хардуерът на компанията е използван в един от първите персонални компютри – Altair 8800. Гордън Мур наследява Робърт Нойс като главен изпълнителен директор.

1978 г. - Intel празнува десети рожден ден, като пуска един забележителен процесор, 8086, започва разработката на друг, 80286, и инициира нова програма за стипендии за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност.

преносимия компютър Compaq

1981 г. - Тази година отбелязва най-важната дизайнерска победа в историята на Intel: решението на IBM да използва процесори Intel в своя нов персонален компютър.

1983 г. - Компанията открива най-голямото си производствено съоръжение до този момент и започва да предоставя хардуер за забележителния преносим компютър Compaq. За пръв път в историята на компанията приходите надхвърлят 1 милиард долара.

1985 г. - Тъй като цялата полупроводникова индустрия e изправена пред трудности, Intel пренасочва операциите си с поглед към бъдещето. Компанията взема трудното, но мъдро решение да спре производството на DRAM.

1989 г. - Intel приключва десетилетието с рекордни приходи, подхранвани от представянето на три нови микропроцесора: 860, 486 и 960.

1990 г. - Появата на World Wide Web и лесните за използване уеб браузъри предизвиква огромно увеличение на потребителските компютри, което носи още по-голям престиж и богатство за Intel. Фантастичните резултати на компанията са помрачени от внезапната смърт на съоснователя Робърт Нойс.

Touchstone Delta

платформата ProShare

1991 г. - Компанията създава авангардните суперкомпютри Touchstone Delta и Paragon и излъчва първите си телевизионни реклами.

1994 г. - Intel представя технологията за видеоконференции ProShare, която предлага видеочат на живо, както и универсалната серийна шина (USB), с която всеки може да свързва периферни устройства към своя компютър.

1995 г. - Публичният профил на Intel придобива известност, тъй като все повече хора започват да разбират важността на компютрите. Компанията стартира първия си уебсайт, за да помогне на клиентите да научат повече за Intel и нейните продукти. Най-новият продукт на компанията, процесорът Pentium Pro, е толкова мощен, че Министерството на енергетиката на САЩ го избира за внедряване в нов суперкомпютър.

Анди Гроув - „Човек на годината“ в сп. Times

1997 г. - Intel отбелязва още една година на иновативни продукти, придружена от финансов успех. Нарастващото оценяване на важността на компютрите и ролята на Intel в създаването им е причината списание Time да определи главния изпълнителен директор Анди Гроув за „Човек на годината“.

1998 г. - Компанията представя процесора Celeron, който предлага по-скромна производителност в замяна на по-ниска цена, и марката продукти Xeon с висока производителност, предназначена за по-високия пазарен сегмент. В управлението на компанията Крейг Барет наследява Анди Гроув като главен изпълнителен директор. Той преследва нова визия, която се простира далеч отвъд компютрите.

2001 г. - Сред постиженията на компанията през 2001 г. са най-малкият транзистор в света (20nm) и процесор с висока плътност, проектиран в сътрудничество с Hewlett-Packard. През същата година съоснователят на Intel Гордън Мур се оттегля от борда на директорите.

2002 г. - Компанията разкрива ново производствено съоръжение в Ню Мексико (САЩ), за да отговори на очакваното търсене на нейните продукти.

Пол Отелини

2005 г. - Технологиите на Intel и корпоративните операции продължават да се развиват. Компанията пуска първия си многоядрен процесор, като значително увеличава изчислителната мощност, налична в един пакет. Пол Отелини наследява Крейг Барет като главен изпълнителен директор.

2006 г. - Intel претърпява няколко промени, които ще оформят съвременните операции на компанията. Компанията си осигурява лидерството в многоядрените процесори, които бързо се превръщат в индустриален стандарт, променя логото си и обявява изграждането във Виетнам на най-голямото си производствено съоръжение до момента.

2008 г. - Core i7 дебютира като най-бързия процесор в света за настолни компютри, процесорът Atom разширява безжичните възможности за мобилни устройства, а най-новото устройство с NAND флаш памет е едновременно по-малко и по-мощно от предишната версия.

2016 г. - Intel показа как нейната технология може да промени транспорта: компанията представя първия наличен в търговската мрежа дрон – Falcon 8+, който предлага лесен достъп до труднодостъпни райони.

2018 г. - Петдесет години след създаването на Intel компанията достига нови върхове с приходи от над 70 милиарда долара за първи път. Вследствие на партньорство с NFL и Intel Mobileye пускането на пазара на самоуправляващи се автомобили е все по-близо.

2020 г. - През второто десетилетие на XXI в. Intel представя 11-ото поколение процесор Intel Core и все повече започва да се фокусира върху технологии като изкуствен интелект, 5G безжични мрежи и интелигентни периферни изчисления.

Еволюция на логото

Първоначално създадената през 1968 г. компания се нарича NM Electronics – по първите букви от имената на нейните основатели (Noyce, Moore). По-късно собствениците решават да разяснят сферата на дейност на компанията и я преименуват на Intel. Ключът към това име е фразата Integrated Electronics. Новото име е образувано от първите срички на двете думи, което води до звучно, просто и разпознаваемо име.

Оказа се обаче, че такава търговска марка вече съществува и че тя е собственост на хотелската верига Intelco, така че се налага Intel да придобиe правата върху марката. Впоследствие думата Intel става основата на фирменото лого.

1968 – 2006 - Първоначалното лого представлява стилизирано име на компанията, написано с малки букви. Шрифтът е ясен, строг и без серифи. Ключовият акцент е върху буквата „e“, която е „паднала“ от думата intel и се намира под „t“ и „l“. Трите букви са свързани. Това акцент е умишлен, за да привлече вниманието към думата „електроника“, която се означава с „e“. Друга особеност е поставянето на квадрат вместо точка над буквата „i“. Логото е изцяло в син цвят.

2006 – 2020 - В края на 2005 г. компанията решава да промени своите корпоративни символи, представяйки актуализирана версия на логото на 3 януари 2006 г. Негов автор е студиото FutureBrand. Първо, разработчиците заменят шрифта с Neo Sans Intel. Освен това е въведен графичен елемент – т. нар. „вихър“. Той заобикаля надписа „Intel“ и се състои от две ивици с неравномерна дебелина, като едната е по-широка от другата. Ивиците изглеждат като странични арки. Малката буква „е“ вече е издигната до нивото на останалите букви и отделена от тях. При „t“ е премахната лявата половина на горната чертичка, а при „i“ и „l“ долната чертичка липсва.

2020 до днес - Настоящото лого дебютира с пускането на 11-ото поколение процесори на Intel, наречено Tiger Lake. Новото лого представлява стилизация на двете предишни лога и съчетава техните елементи. Дизайнерите връщат шрифта Intel One от 1968 г., но запазват местоположението на „e“ и останалите знаци. Те също така променят цвета на името в черно, като запазват синьото само квадратчето над буквата „i“.

Общественополезни цели на компанията

1988 г. - През 20-ата година от съществуването на Intel влиянието на компанията продължава да се разширява. Създаването на Intel Foundation институционализира корпоративното даряване на Intel в постоянна структура, която ще допринесе с милиарди за достойни каузи по целия свят.

1999 г. - За да поддържа филантропските усилия на компанията толкова актуални, колкото и нейните продукти, Intel стартира програмата Innovation in Education, която помага на учителите да интегрират технологиите в своите планове за уроци.

2004 г. - Компанията започва да преследва екологични цели и елиминира по-голямата част от оловото, използвано в производството на чипове.

Гордън и Бети Мур

2005 г. - Гордън Мур и съпругата му Бети са обявени най-големите филантропи в САЩ. Самата компания също продължава филантропската си дейност, като полага усилия за оказване на помощ при бедствия.

2008 г. - Intel представя първите процесори Xeon, които се произвеждат без употребата на халогени и спомагат за намаляване на екологичния отпечатък на компанията.

2015 г. - Компанията преследва и социални постижения, стартирайки многогодишен ангажимент на стойност 300 милиона долара за подобряване на разнообразието на работната сила в технологичната индустрия.

По отношение на опазването на околната среда Intel вече постига значими успехи. През 2020 г. в САЩ и Европа компанията използва 100% възобновяема електроенергия при своите операции, 50% – в Израел, и 71% – в световен мащаб. През 2022 г. компанията използва 100% възобновяема електроенергия за своите операции в САЩ, Европейския съюз, Израел и Малайзия и се доближава до 100% в Коста Рика, което води до използване на 93% възобновяема електроенергия в световен мащаб към края на 2022 г. За 2023 г. компанията си поставя за цел да постигне 95%. По отношение на парниковите газове Intel си поставя за цел да намали емисиите с 10% до 2023 г. и да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г, Що се отнася до генерирането на отпадъци, през 2022 г. само 6,4% от всички отпадъци са изпратени към депа за отпадъци, а приблизително 67% от производствените отпадъци участват в кръговата икономика и се използват повторно.

В областта на обучението и образованието Intel си поставя за цел до 2030 г. да помогне на 30 милиона души да придобият умения за съществуващи и бъдещи работни места, като си сътрудничи с 30 правителства и 30 000 институции, организации на гражданското общество и заинтересовани страни от индустрията.

По отношение на достъпността и включването на хората с увреждания Intel си поставя за цел подобряване на достъпността и увеличаване до 2030 г. на процента на служителите, които се самоопределят като хора с увреждане, до 10% от работната сила. Към декември 2020 г. 1,4% от работната сила на Intel в САЩ се е самоопределила като имаща увреждане, а към декември 2022 г. 4,9% от работната сила на Intel в САЩ се е самоопределила като имаща увреждане.