General Motors - най-големият производител на моторни превозни средства в света

автор: Милен Николов публикувано на: 28.07.2023 прегледи: 320 уникалност: 99%

General Motors (GM), пълно наименование General Motors Company, преди това General Motors Corporation, е американска корпорация, която е най-големият производител на моторни превозни средства в света през по-голямата част от XX и началото на XXI век. Тя e най-големият производител на автомобили в САЩ и управлява производствени и монтажни предприятия и дистрибуторски центрове в Съединените щати, Канада и много други страни. Основните продукти на компанията включват автомобили и камиони, както и автомобилни компоненти и двигатели. GM също така предлага и финансови услуги. Централата на GM се намира в Детройт, САЩ. GM е основана през 1908 г. от Уилям Дюрант и консолидира в своята структура няколко автомобилни компании, произвеждащи Buick, Oldsmobile, Cadillac, Oakland (по-късно Pontiac), Ewing, Marquette и други марки автомобили, както и камиони Reliance и Rapid. Днес General Motors, нейните дъщерни дружества и съвместните предприятия продават превозни средства предимно под марките Chevrolet, Buick, GMC, Cadillac, Baojun и Wuling. През 2022 г. за компанията работят 155 000 служители.

Уилям Дюрант (1861 – 1947)
Снимка: thefamouspeople.com

Основател на компанията

Уилям Дюрант (1861 – 1947)

Уилям С. Дюрант е американски предприемач и основател на автомобилната компания General Motors. Той навлиза в автомобилната индустрия чрез своята Flint Road Cart Company, по-късно преименувана на Durant-Dort Company, която става най-големият производител на теглени от коне превозни средства в САЩ. Дюрант обаче предвижда потенциала на автомобилния бизнес и придобива почти фалиралата Buick Motor Company, за да я превърне впоследствие в лидер в индустрията. След това с други акционери създава General Motors. Компанията процъфтява поради използването на структура с вертикална интеграция. Въпреки това страхотно начало последвалото бизнес развитие на Дюрант е помрачено от неговите необмислени придобивания и лоши решения на фондовия пазар. Поради тази причина е отстраняван два пъти от GM. Първия път той си връща контрола върху компанията с помощта на Chevrolet Motor Company (1911 г.), но втория път е принуден да подаде оставка и не се завръща повече. Другите бизнес начинания на Дюрант също се провалят и от пионер в автомобилната индустрия по-късно се превръща в банкрутирал бизнесмен.

“

Нямам един долар, но съм щастлив и продължавам, защото не мога да спра. В живота има много повече неща от парите.

Детство и ранен живот

Уилям Крапо Дюрант е роден на 9 декември 1861 г. в Бостън в семейството на Уилям Кларк Дюрант и Ребека Фолгер Крапо. Майка му е дъщеря на губернатора на Мичиган Хенри Х. Крапо. Дюрант е все още тийнейджър, когато родителите му се развеждат. След развода Дюрант се премества във Флинт, Мичиган, заедно с майка си. Родителите му се събират отново, след като баща му създава и развива успешен бизнес с дървен материал. Баща му е бил кмет на Флинт, а също и губернатор на Мичиган.

Дюрант напуска гимназията и отива да работи в предприятието на дядо си – Crapo Lumber Company. Едновременно с това пробва да работи на други места, например като продавач за местен производител на пури.

Кариера

Дюрант навлиза в бизнеса с превозни средства през 1885 г., след като открива система за окачване, която намалява друсането по време на шофиране. На следващата година той и базираният в Мичиган автомобилен индустриалец Джозая Далас Дорт основават Flint Road Cart Company. По-късно тя е преименувана на Durant-Dort Carriage Company и до 1890 г. се превръща във водещ производител на теглени от коне превозни средства. В началото на XX век тя вече е най-големият производител на такива превозни средства в САЩ.

По същото време Дюрант започва да се безпокои за неефективното държавно регулиране на новите превозни средства, представляващи карети, задвижвани от бензинов двигател. Вместо да чака правителството да промени ситуацията, той сам решава да въведе реформиран и по-безопасен вид транспорт, с което поставя началото на индустриалния преход от конската карета към автомобила. Интересното е, че Дюрант първоначално не харесва автомобилите, но вижда в тях възможност за бизнес развитие.

За да се впусне в такова мащабно начинание, Дюрант първо закупува местната автомобилна компания Buick Motor Company, която е на ръба на фалита. През 1904 г. той поема контрола върху компанията и я спасява с помощта на ресурси от Durant-Dort. Под контрола на Дюрант в рамките на 4 години Buick става една от четирите водещи автомобилни компании, изпреварвайки лидерите в индустрията Ford, Cadillac и Oldsmobile.

С визия да превърне компанията си в значимо предприятие, произвеждащо голямо разнообразие от автомобили и части, Дюрант и неговата компания Buick участват в автомобилното изложение през 1905 г. в Ню Йорк. На него той получава поръчки за автомобили, които са над 25 пъти повече от автомобилите, произведени до този момент от компанията. До 1907 г. производството в Buick се увеличава многократно.

Дюрант иска допълнително да разшири бизнеса си. За разлика от неговия конкурент Ford, който по това време произвежда само Model Т, Дюрант предвижда производство на различни модели в различни ценови диапазони, за да обслужва купувачи с различни нужди и средства. За да постигне целта си, той възнамерява да закупува автомобилни компании и производители на части. В изпълнение на своя план той се опитва да купи Ford през 1909 г., но опитът му се проваля, тъй като Хенри Форд иска плащане в брой.

Заедно с канадския бизнесмен Робърт Самюел Маклафлин (основател на McLaughlin Motor Car Company) Дюрант открива доверителна сметка и я използва, за да създаде на 16 септември 1908 г. General Motors Company.

Дюрант и Бенджамин Бриско от Maxwell-Briscoe измислят идеята да слеят четирите водещи автомобилни компании – Buick, Olds Motor Vehicle Company, Maxwell-Briscoe и Ford, за да създадат нова компания – International Motor Car Company. Ford и Olds по-късно отказват да участват в сливането. Впоследствие Briscoe също се отказа.

След неуспешното сливане General Motors Company закупува няколко други автомобилни компании, като Cadillac, Oldsmobile, Oakland (Pontiac), Cartercar и Elmore, както и няколко компании за доставка на резервни части, като Dayton Engineering Laboratories (Delco Electronics Corporation). За съжаление, въпреки че е страхотен търговец, лошите решения за покупки на Дюрант го вкарват във финансови проблеми. Повечето от придобиванията му са безразсъдни и на завишени цени.

До 1910 г. GM е натрупала големи дългове и Дюрант губи контрол над компанията. Това обаче не пречупва решимостта му. Някои от приятелите му инвестират в компанията и това донякъде му помага да се справи със ситуацията. Най-значителната помощ обаче идва от автомобилния инженер Луи Шевроле, който прави Дюрант партньор в новосъздадената през 1911 г. Chevrolet Motor Company. Компанията постига незабавен успех.

През 1914 г. Дюрант продава дела си в Durant-Dort Carriage Company и увеличава собствеността си в GM, като продава голяма част от притежаваните от него акции в Chevrolet. Chevrolet Motor Company придобива GM през 1915 г., преименувайки я на General Motors Corporation. Начело на компанията застава Пиер Дюпон, а Дюрант става неин президент през 1916 г. През 1918 г. Робърт Маклафлин става директор и вицепрезидент на компанията.

Подкрепен от семейството на Дюпон, Дюрант си връща пълния контрол над GM. Макар и да управлява за кратко, в този период GM придобива производствената линия на Chevrolet и се развива много успешно. Дюрант същевременно създава няколко други компании с цел производство на автомобили под марката Chevrolet, като например Republic Motors.

През 1918 г. GM придобива компанията United Motors, която Дюрант е създал чрез обединяване на няколко производителя на части и компоненти. На следващата година GM вече е едно от най-големите американски индустриални предприятия, а Дюрант печели известност и на фондовия пазар.

Дюрант иска GM да се разшири и освен автомобилна компания да стане и производител на електронни стоки. Идеята му за производство на хладилници предвещава успех. Въпреки това недостатъчните му организационни и административни умения повлияват на успешното ѝ реализиране.

В допълнение лошите му решения за покупки водят до безразсъдни придобивания. През 1920 г. той се присъединява към семейство Рокфелер и няколко други големи финансови играчи и закупува големи количества акции с цел да повиши доверието на обществеността във фондовия пазар, което да доведе и до повишаване на цената на акциите на GM на пазара. Въпреки тези усилия цените на всички акции продължават да спадат.

Освен това той влиза в сериозен конфликт с основателя на Cadillac Хенри Леланд. Дюрант се противопоставя на включването на САЩ в Първата световна война и неговата GM не участва в държавни поръчки на отбранителната промишленост. Така компанията пропуска златна възможност за печалба. Хенри Леланд, който я отявлен патриот, напуска GM, за да създаде Lincoln Motor Co., която получава договори за производство на самолетни двигатели Liberty.

По времето, когато настъпва „Паниката от 1920 г.“, неговият прекомерен ангажимент на фондовия пазар води до загуба, която е една от най-значителните финансови загуби в историята на фондовия пазар. Така Дюрант отново губи контрол над GM. Дюпон осъзнава, че действията на Дюрант на борсата може да попречат на инвестицията му в GM, и принуждава Дюрант за втори път да напусне компанията. Той подава оставка в замяна на финансова помощ от Дюпон, с която да изплати дълговете си. Алфред П. Слоун-младши поема контрола над компанията и разделя GM на няколко по-малки – Cadillac, Buick, Oldsmobile, Chevrolet и Pontiac.

През 1921 г. Дюрант основава Durant Motors, Inc., която е следващият му опит да се задържи в автомобилната индустрия. Компанията обаче не успява да генерира печалба.

С началото на „Краха на „Уолстрийт“ от 1929 г.“ и „Голямата депресия“ Durant Motors в крайна сметка се разпада през 1933 г. През 1936 г. Дюрант вече не разполага със средства. Той и втората му съпруга живеят с пенсия, осигурена от Робърт Маклафлин.

Въпреки неуспеха на Durant Motors Дюрант се впуска в редица други бизнес начинания, включително открива зала за боулинг във Флинт. Дюрант вярва, че местата за забавление имат потенциал за развитие в бъдеще. Затова обмисля да създаде верига от зали в цялата страна, но и тази негова бизнес идея се проваля. След това отворя ресторант за бързо хранене във Флинт и самият той работи в кухнята.

През 1942 г. Дюрант, вече доста възрастен по това време, рискува здравето си, за да се изкачи до входа на мина в Голдфийлд, Невада, като планира да започне да добива киновар. Той се надява да получи субсидия от правителството на САЩ, но идеята така и не се осъществява. Хазартният му ход с изкачването води до инсулт, който го оставя частично парализиран.

Последни години

Дюрант прекарва последните си години в Ню Йорк заедно със съпругата си. През тези години Уолтър Крайслер и Алфред Слоун му помагат финансово. Въпреки че здравето му се влошава, предприемаческият му инстинкт остава непокътнат. След Втората световна война Дюрант, вярващ във възможен икономически бум, прави последния си скок – в бизнеса с тонизиращи продукти за коса, който също е неуспешен. Здравословните му проблеми и усложненията от инсулта отслабват паметта му и водят до увреждане на говора. Поради влошеното си здраве не успява да се върне в родния си град Флинт, каквото е последното му желание. Малкото налични активи са разпродадени, за да бъдат поети медицинските разходи. Дюрант умира на 18 март 1947 г., след като е в кома за няколко дни. Погребан е в Woodlawn Cemetery в „Бронкс“, Ню Йорк.

Семейство

Дюрант първоначално се жени за Клара Милър Пит през 1885 г. Двойката има дъщеря на име Марджъри, която по-късно е автор на книга за живота му. Те също имат и син на име Ръсел Клифърд Дюрант, който става автомобилен състезател. Дюрант и Клара се развеждат през 1900 г. През 1908 г. Дюрант се жени за Катрин Ледерер от Джаксън. Двамата нямат деца от този брак.

Признание

През 1968 г. Дюрант посмъртно е включен в „Залата на славата на автомобилостроенето“. Също така в негова чест са построени или наименувани редица паметници. Два от тях са парк „Дюрант“ в Лансинг, Мичиган, и гимназията „Уотърфорд Дюрант“ в Уотърфорд, Мичиган.

Същността на GM в началото - производител на файтони, двигатели и компоненти.

История на компанията

В предисторията на компанията са преплетени имената на николко известни личности, които са оставили ярка следа в автомобилостроенето. Първоначално те са занимават с много разнообразни дейности – производство на вагони и карети, огнестрелни оръжия, стационарни и корабни бензинови двигатели, фрезови машини, ролкови лагери, зъбни колела за велосипеди, стругове и дори звънци.

Около 1895 г. Дейвид Дънбар Буик, опитен механик, изобретател и собственик на бизнес в Детройт, Мичиган, започва да произвежда бензинови двигатели. Той завършва два експериментални автомобила, преди да се премести във Флинт, Мичиган, и да създаде Buick Motor Company през 1903 г.

Израснал във Флинт, Мичиган, Уилям К. „Били“ Дюрант е маркетингов гений, известен като „краля на производителите на карети“, тъй като от началото на 1886 г. започва да изгражда най-успешната американска компания за производство на теглени от коне превозни средства. Първоначално скептичен към автомобилите, той е шокиран от предложението на инвеститорите в Buick да придобие компанията. В края на 1904 г. Дюрант закупува Buick и поема управлението. До 1908 г. превръща компанията в най-големия производител на автомобили в Америка.

През 1902 г. Хенри Леланд създава Cadillac Automobile Company в чест на основателя на град Детройт, френския изследовател Антоан дьо ла Мот Кадилак. Поставяйки акцент върху прецизността при производство, Cadillac си спечелва репутацията на надежден производител на автомобили, които се считат за стандарт.

Компанията Weston-Mott Axle Co. на инженера и индустриалец Чарлз Стюарт Мот, която вече произвежда оси за Buick, се премества във Флинт по покана на Уилям Дюрант през 1907 г. Така е поставено началото на връзката между двамата. Мот е назначен начело на борда на директорите на GM и заема този пост в продължение на 60 години (1913 – 1973 г.).

Снимка: gm.com

1908 г. Уилям Дюрант основа General Motors през 1908 г. с цел „производство, закупуване, продажба, наемане, отдаване под наем, използване, ремонт, поддръжка, обслужване и търговия с автомобили, карети, фургони, лодки, летящи машини и превозни средства от всякакъв вид или описание за транспортиране на пътници или стоки, независимо дали същите се задвижват от двигатели, машини или други съоръжения, работещи с помощта на пара, електричество, бензин, керосин, алкохол или други форми на енергия, известни сега или които могат да бъдат открити по-късно“. Преди основаването на GM той притежава само Biuck Motor Company, но през следващите години закупува редица други компании.

1908 – 1909 г. Растежът на General Motors започва почти веднага след основаването на компанията. Oldsmobile последва Buick и става част от новото дружество през ноември 1908 г., превръщайки се в една от 25-те различни компании, придобити през първите няколко години от съществуването на GM. Сред другите забележителни марки са Cadillac, Oakland (предшественик на Pontiac), бъдещата AC Spark Plug и три марки, които ще формират основата на GMC: Rapid, Reliance и Randolph.

Поради безпрецедентния брой придобивания за период от само две години GM е финансово претоварена и обременена с излишен производствен капацитет, когато американската икономика и пазарът на превозни средства се сриват неочаквано през 1910 г. Въпреки че икономиката и индустрията бързо се възстановяват, осигуряващите финансирането банкери принуждават основателя Уилям Дюрант да напусне и поемат контрол върху управлението на компанията в замяна на предоставяне на нови заеми, които да я задържат в бизнеса.

1911 г. През 1911 г. в Ню Йорк е учредена компанията General Motors Export Company, за да централизира и координира целия северноамерикански износ. Разполагайки с първоначален персонал от само трима души и капитал от 10 000 долара, компанията увеличава износа от 1 200 единици през 1912 г. до 3 000 през следващата година.

GM създава първия си завод за сглобяване извън Северна Америка в Копенхаген, Дания, през 1923 г. По-късно през това десетилетие придобива нови марки като Vauxhall, Opel и Holden, за да укрепи своята позиция и производствената си база на световния пазар. По времето, когато GM отбелязва своята сребърна годишнина през 1933 г., тя осъществява операции в повече от 17 страни на шест континента и ще продължи да расте през целия XX век.

Снимка: gm.com

1916 г. След като губи контрол над GM през 1910 г., Дюрант започва незабавно да събира екип от сътрудници в индустрията, за да създаде нова компания: Republic Motor Company. В нейната основа е Chevrolet Motor Company, която Дюрант основава с известния автомобилен състезател Луи Шевроле на 11 ноември 1911 г. Те за първи път излизат на пазара с мощен шестцилиндров луксозен автомобил, но бързо променят посоката си, за да създадат по-икономичен и по-масов транспорт – решение, което кара Луи да напусне кръстената на него компания и тя остава собственост на Дюрант. Той използва успеха на Chevrolet, за да засили личната си кампания за възстановяване на контрола над GM. До 1916 г. неговата Chevrolet Motor Company вече притежава мажоритарен дял в GM, което му връща контрола върху компанията.

Снимка: gm.com

1916 – 1920 г. Със завръщането на Дюрант портфолиото на марките на GM започва да расте отново, като между 1917 и 1920 г. са добавени още 14 компании, включително предприятието Frigidaire, което произвежда потребителски и търговски уреди, хладилници, печки, перални, сушилни, както и домашни и автомобилни климатични системи. Освен това е създадено дружеството General Motors Acceptance Corporation (GMAC) с цел финансиране на продажбата на автомобили и камиони на GM. Преди това потребителите е трябвало или да плащат в брой, или да получат лични заеми от банките, повечето от които не били склонни да отпускат заеми за автомобили. Поради успеха и популярността на GMAC други компании също започват да предлагат операции по осигуряване на финансиране.

1924 – 1930 г. През 1923 г. Алфред Слоун е назначен за президент на компанията. В годишния доклад за акционерите от 1924 г. той очертава новата пазарна стратегия на GM, която нарича „автомобил за всеки джоб и всяка цел“. Той разделя американския автомобилен пазар на сегменти по ценови диапазон. Продуктите на всяка марка на GM трябва да бъдат фокусирани върху един сегмент, като Chevrolet е в ниския ценови клас на пазара, а Cadillac е в горния клас. Този план помага на GM да надделее над своите конкуренти и да постигне лидерство в продажбите на пазара в САЩ през XX век.

Сглобяване на автомобили на световния панаир в Чикаго.

1933 г. GM демонстрира своята визия за индустриален прогрес при представянето на компанията на Световния панаир в Чикаго, посетен от над 10 милиона души. GM представя цялостна производствена и монтажна линия, обслужвана от фабрични работници от заводите на Chevrolet и Fisher Body в близкия град Джейнсвил, Уисконсин, които демонстрират качеството на работа, сглобявайки нови пътнически автомобили Chevrolet от нулата всеки ден за удоволствие на хилядите зрители.

1938 г. GM създава легендарния Buick Y-Job през 1938 г – първата в света „кола мечта“ – кабриолет за двама пътници със стилна визия, която ще оформи бъдещето на автомобилите в Детройт през следващите две десетилетия. Моделът Y-Job е представен, за да покаже най-новите тенденции в инженерството и стила. С основание той се счита за първия концептуален автомобил в света.

Снимка: gm.com

1942 г. General Motors подкрепя съюзническите сили, когато САЩ влизат във Втората световна война в края на 1941 г. Гражданското производство приключва и GM преобразува всички свои заводи, за да произвежда отбранителна продукция на стойност над 12 милиарда долара, варираща от самолети, танкове и камиони до пушки, картечници и артилерийски снаряди. Никой друг производител не доставя толкова много материали на съюзническите сили. През периода на войната GM наема и обучава 750 000 нови служители, 30% от които са жени, тъй като голям брой от предишните служители са мобилизирани в армията.

1947 – 1952 г. General Motors възобновява гражданското производство през есента на 1945 г. и скоро след това представя нова серия от иновации, определящи тенденциите на пазара. Моделът Buick Roadmaster от 1949 г. е първият кабриолет в отрасъла с твърд покрив. През 1952 г. GM представя първата си система за сервоуправление при моделите Cadillac, Oldsmobile и Buick, която прави управлението по-лесно от всякога.

1956 г. GM открива своя технически център в Уорън, САЩ, по грандиозен начин с церемония, на която присъства президентът на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер.

Pontiac GTO

Lunar Roving Vehicle

1964 г. През 1964 г. Pontiac представя легендарния модел GTO – автомобил от среден клас с двигател V-8, осигуряващ мощност от 325 конски сили, който поставя нов стандарт при масовите автомобили.

1971 г. GM изиграва важна роля в космическата надпревара, започнала през 60-те години. Компанията сключва два договора с НАСА през 1962 г., които имат за резултат разработването и производството на системи за космическия кораб Apollo, с който хора стъпват на Луната през 1969 г. Системите за насочване и навигация на GM са използвани в 15 пилотирани космически мисии, включително девет полета до Луната и шест кацания на Луната. През 1971 г. астронавтите от Apollo 15 се придвижват по повърхността на Луната с превозно средство (LRV), задвижвано от система за мобилност, проектирана и произведена от GM.

90-те години През 90-те години в GM настъпват организационни промени. Компанията премахва самостоятелните автомобилни подразделения в САЩ и създава две интегрирани автомобилни групи, CPC и BOC, с цел по-голяма ефективност и бързо реагиране на пазарните промени. През 1986 г. е създадено дружеството GM Europe, което координира разширяващия се бизнес на автомобилния пазар в Европа.

GM също така придобива множество нови марки и бизнеси, които нямат връзка с автомобилостроенето. Много от тях помагат за разширяването на технологичната база на GM. В този период компанията закупува EDS, световен лидер в обработката на данни и телекомуникациите, гиганта в сферата на отбранителната електроника и сателитните комуникации Hughes, компанията за управление на производителността Lotus, както и 50% от известната автомобилна марка Saab.

1992 г. Присъствието на GM в Китай датира още от най-ранните години на компанията GM Export Company, но дейностите там са преустановени след Втората световна война. През 1992 г. GM се завръща на този пазар, като заедно с китайската компания Jinbei Automotive Company създава съвместното предприятие Jinbei GM Automotive Company Ltd. с цел производство на леки търговски превозни средства.

Електрическия EV1. Снимка: gm.com

Концептуалния автомобил Autonomy.

Chevrolet Volt. Снимка: gm.com

1997 г. GM влиза в заглавията на вестниците през 1997 г. поради дебюта на концептуалния автомобил с електрическо задвижване, Impact, който представлява водещ проект в усилията на цялата индустрия за допълнително намаляване на емисиите и подобряване на горивната ефективност. През 1997 г. GM започва да произвежда модерен електрически автомобил – EV1. Така компанията става първият автомобилен производител, който предлага на пазара автомобил, проектиран и конструиран да работи с електричество. GM също така представя електрическа версия на своя компактен пикап Chevrolet S-10. Тези превозни средства не успяват да постигнат пробив и се задържат за кратко на пазара. Въпреки това представляват важна стъпка от развитието на GM.

2002 г. През 2002 г. на Северноамериканското международно автомобилно изложение в Детройт GM представя концептуалното превозно средство AUTOnomy, което е задвижвано с горивни клетки. В него управлението, спирането и някои други системи се контролират по електронен път, а не механично.

2010 г. През 2010 г. GM започва да продава в Северна Америка електрическото превозно средство с удължен пробег Chevrolet Volt (E-REV).

Иновации и разрастване на компанията

General Motors е една от първите автомобилни компании, които основават собствено изследователско дружество – General Motors Research Corporation.

Когато GM придобива Dayton Engineering Laboratories Co. през 1916 г., тя получава и услугите на основателя на придобитата компания – Чарлз Ф. Кетъринг, учен и изобретател на електрическия стартер. Кетъринг по-късно основава General Motors Research Corporation в Морейн, Охайо, през 1920 г.

GM Research ще се превърне в основното място за технологични иновации на General Motors, осъществявайки основни изследвания във всички области, които по-късно могат да се окажат полезни. Някои от основните иновации, разработени през най-ранните години, включват антидетонационни съединения за бензин, бързосъхнещи лакови бои, безопасни автомобилни стъкла, хидравлични повдигачи на клапани и хромирани покрития.

През годините иновациите в GM Research не се ограничават само до автомобилната индустрия. То също така постига важен напредък в търговските и битовите охладителни системи, разработва механична сърдечна помпа, която прави възможна първата операция на отворено сърце в света, изобретява устройството за стерилизиране на кръв и ваксини Centri-Filmer, което намира широко приложение в производството на ваксини (например ваксината срещу детски паралич), и си партнира с North American Aviation, за да разработи първата в света операционна система за автоматично контролиране на работния процес – предшественик на всички компютърни операционни системи, използвани днес.

Още през 1924 г. GM въвежда тестване на колите. Полигонът на GM в Милфорд, Мичиган, е първото по рода си съоръжение в цялата автомобилна индустрия, на което превозните средства се тестват за безопасност и производителност при различни метеорологични и пътни условия. Преди откриването му всички тестове се извършват по обществени пътища. Инженерните и тестовите операции в Милфорд допринасят за няколко иновации, приложени за пръв път от GM в автомобилната индустрия, включително манекени за краш тестове, тестови съоръжения за преобръщане, предни централни въздушни възглавници и система за безопасност с предпазни колани.

GM поема ролята на лидер в проектирането, иновациите и пионерските методи, някои от които се използват и днес, включително въвеждането на концептуални автомобили за измерване на обществения интерес към новите дизайни и технологии, електрически фарове, спирачки на четирите колела, бързосъхнеща лакова боя, която разширява цветовата палитра на автомобила, електрическия стартер и двутактов дизелов двигател, който ще направи революция в областта на търговските камиони, морското корабоплаване и локомотивите.

През 1940 г. GM представя първата в света напълно автоматична скоростна кутия. По това време тя е приветствана като най-голямата иновация след електрическия стартер. Подобно на много предишни иновации на GM, тя бързо е приета и започва да се използва от цялата индустрия.

През 1952 г. екип от учени и инженери в GM Research Laboratories си сътрудничи с болницата Harper в Детройт, за да разработи механичната сърдечна помпа, която прави възможна първата в света операция на отворено сърце. Това устройство използва въздушно налягане и вакуумни помпи, за да поддържа кръвообращението в тялото на пациента по време на операция на отворено сърце. За първи път помпата е използвана успешно през есента на 1952 г. по време на операция на 41-годишен мъж.

През 1973 г. GM е първият автомобилен производител, който предлага система за обезопасяване с въздушна възглавница.

В допълнение към пионерските иновации за безопасност GM започва да въвежда технология за контрол на емисиите още през 1963 г. Положителната вентилация на картера е пробив в намаляването на въглеводородните емисии и скоро е възприета от останалата част от индустрията. През 1974 г. GM представя най-важната стъпка към онзи момент за намаляване на автомобилните емисии – каталитичния конвертор (катализатор). Днес всички автомобили с двигатели с вътрешно горене, продавани в Северна Америка от всички производители, са оборудвани с катализатори.

През 1996 г. GM въвежда в експлоатация OnStar – първата в света система за гласова комуникация със свободни ръце (хендсфри) в автомобила, която свързва водачите със съветници, които предоставят множество услуги, вариращи от упътвания за шофиране до спешна помощ. OnStar за първи път е достъпна за собствениците на автомобили Cadillac от 1997 г. През първата година от съществуването на системата операторите отговарят на над 3 100 клиентски обаждания.

През 2010 г. GM и NASA използват напредъка в технологиите, за да създадат хуманоиден робот (Robonaut), способен да работи безопасно рамо до рамо с хора. Robonaut 2 (втората версия на робота), известен още като R2, е изпратен да работи на Международната космическа станция.

През 2015 г. GM представя огледало с камера за задно виждане (RCM), което подобрява зрителното поле на водачите с около 200% – приблизително три пъти повече от зрителното поле на стандартно огледало за обратно виждане. В допълнение към увеличеното зрително поле технологията елиминира всякакви препятствия на задната седалка, задната колона или пътниците, позволявайки на водача да вижда безпрепятствено лентите зад автомобила и традиционните мъртви зони. Това е първото подобно огледало в автомобилната индустрия.

Първото лого на GM, 1908-1938

Еволюция на логото

1908 – 1938 г. Корпоративното лого е много просто през първите години и прилича повече на информационна табела, отколкото на графична емблема. То съдържа основната информация: име, година на основаване, дата на регистрация и др. Надписите са черни на бял фон.

1938 – 1964 г. През 1938 г. автомобилният производител получава истинско лого. То представлява вертикален двуцветен правоъгълник, разделен на две части. Отгоре е обозначението GM – съкращение от пълното име на предприятието. Буквите са големи, елегантни и серифни. Те са оцветени в светлосиво в контраст с черния фон. Долната зона е светла и в нея на два реда изписано пълното име – General Motors. Този надпис е направен с по-модерен шрифт, който е гладък и удебелен.

1938-1964

1964-1967

1967-2021

2001-2010

1964 – 1967 г. Във второто лого дизайнерите се фокусират върху съкратената версия на името и преместват разширеното име извън четириъгълника. Буквите GM са в центъра на квадрат с двойна рамка от редуващи се бели и сини ивици. Разработчиците променят шрифта на акронима: те премахват серифите и добавят елемент в долната част на буквата G.

1967 – 2021 г. Това лого се използва много дълго време. То е възможно най-просто, тъй като авторите премахват почти всички елементи. Остават само абревиатурата и белият правоъгълник под нея на син фон. Дизайнерите премахват и кантовете на квадрата, като запазват само цветовете – синьо и бяло.

2001 – 2010 г. В същото време е въведено друго лого – лъскав аналог на логото, което се използва от 1967 г. Новото лого има триизмерна рамка, наподобяваща перваз с ръбове. В центъра, на фона на буквите GM, има хоризонтална вълна, разделяща логото на две. И буквите, и фонът имат градиент.

2010-2021

2021-до днес

2010 – 2021 г. През 2010 г. разработчиците добавят метален нюанс към знака и подобряват 3D ефекта. Благодарение на пренареждането на сенките и светлините логото придобива обем.

2016 – 2021 г. Автомобилният производител одобрява нов стил на буквите. Сега името на компанията е изписано с шрифт без сериф с широки интервали между буквите. Всички букви са главни. Тази опция се използва главно на официалния уебсайт, докато брандираният квадрат с абревиатурата се поставя върху автомобилите.

2021 г. – до днес За първи път от 1964 г. General Motors предприема основен редизайн на логото, като се фокусира върху устойчивостта и най-новите технологии. Със своя знак компанията се опитва да подчертае фокуса си върху производството на електрически превозни средства. В актуализираната версия съкратеното име на компанията е с малки букви и е поставено в квадратна кутия със заоблени ъгли.

Общественополезни цели на компанията

Основните цели и стратегии на GM включват:

Създаване на изцяло електрическо бъдеще чрез:
- Премахване на емисиите от двигатели при новите лекотоварни превозни средства до 2035 г.;
- Инвестиране на повече от 35 милиарда долара от 2020 до 2025 г. в електрически автомобили;
- Изграждане на четири съоръжения за производство на батерийни клетки чрез Ultium Cells LLC (съвместно предприятие с LG Energy Solution) до средата на десетилетието;
- Произвеждане на 100% възобновяема електроенергия в обекти в Съединените щати до 2025 г. и в световен мащаб до 2035 г.;
- Намаляване на оперативната енергийна интензивност с 35% до 2035 г. спрямо базовата линия от 2010 г.;
- Намаляване на абсолютните емисии на парникови газове със 72% до 2035 г. спрямо базовата 2018 г.
Управление на отпадъците: Целта е да се постигне над 90% отклоняване на отпадъци от депата (отпадъците не се депонират, а се използват повторно) и предотвратяване на изгарянето им в световен мащаб до 2025 г., като през 2021 г. вече са постигнати 86,4%;
Биоразнообразие и здраве на екосистемите: Партньорство със стратегически организации за биоразнообразието и здравето на екосистемите;
Управление на водите: Целта е да се намали експлоатационната водна интензивност с 35% до 2035 г. спрямо базовата линия от 2010 г.;
Въздействие върху околната среда на веригата за доставки: Подпомагане на доставчиците при снабдяването с възобновяема енергия чрез програмата на GM Supplier Renewable Energy Solutions;
Разнообразие, справедливост и приобщаване: Осигуряване на професионално обучение и възможности за развитие на всички служители на всички нива, за да се оползотвори пълният им потенциал;
Човешки права: Прилагане на засилената политика за правата на човека, одобрена от съвета на директорите през 2021 г. Надлежна проверка на веригата за доставка с цел недопускане на използването на полезни изкопаеми от зони на конфликти;
STEM образование: Осигуряване на филантропска подкрепа, която помага за развитието на общността, подпомага образованието по наука, технологии, инженерство и математика (STEM) и подобрява безопасността на превозните средства и пътищата.